259/15.6.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1234 по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №27-0000420/26.03.2018 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от
КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на “ЖИЛСТРОЙ”
ЕООД с ЕИК 127609440, гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева, за нарушение на чл.262 ал.1 т.4 от КТ. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. Навеждат се доводи за липса на конкретизация на нарушението.
Алтернативно моли НП да бъде изменено като бъде приложен чл.415в ал.1 от КТ,
тъй като са налице предпоставките за това.
В съдебно заседание за
дружеството – жалбоподател, редовно призовано, представител не се явява.
Директорът
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Счита,
че не са налице предпоставките на чл.415в ал.1 от КТ.
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното: На 24.01.2018г. във фитнес център
– салон «Елеганс», находящ се в гр.Шумен, ул. «Преслав» №3, стопансван от
“ЖИЛСТРОЙ” ЕООД, гр. София и на 30.01.2018г. и 09.02.2018г. на база представени
документи, свидетелите Г.П.Г. и С.Р.К. - служители на Дирекция „ИТ” – Шумен, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство, при която било установено
нарушение на чл.262 ал.1 т.4 от КТ. Било констатирано, че през м. декември
2016г. дружеството, в качеството си на работодател, със Заповед от 21.12.2016г.
установило сумирано изчисляване на
работното време, считано от 01.01.2017г. с тримесечен период на отчитане. На
база отчетните форми за явяване/неявяване на работа за месеците януари, февруари и март 2017г.
било установено, че лицето Г.Р. Р., на длъжност «фитнес инструктор» с работно
време 4 часа, е работила
през м. януари 2017г. - 92 часа /12 смени по 5 часа и 30 минути и 4
смени по 6 часа и 30 минути/, при норма за месеца 84 часа, през м. февруари
2017г. - 88 часа /16 смени по 5 часа и
30 минути/, при норма за месеца 80 часа, през м. март 2017г. - 119 часа /20 смени по 5 часа и 30 минути и
1 смяна от 9 часа/, при норма за месеца 88 часа. Лицето е положило общо 47 часа
труд над нормата за тримесечния период. От фишовете за
заплата за периода м. януари – м.март 2017г., било установено, че на Р. през м. януари 2017г. бил заплатен 5.6 часа
извънреден труд, през м. февруари 2017г.
– 9.2 часа извънреден труд, а през м. март 2017г. – 27 часа или общо
заплатен извънреден труд 41.8 часа, при положен общо 47 часа през отчетното
тримесечие. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1803304 съставен и връчен на упълномощено от
управителя на дружеството лице на 26.02.2018г. Във връзка с констатираното
нарушение с протокола е дадено предписание на работодателя /т.2/ да изплати на Г.Р. пълния размер на положения извънреден труд за
периода м.януари – м. март 2017г. Определеният срок за изпълнение на
предписанието е 19.03.2018г.
За констатираното нарушение на чл.262 ал.1 т.4 от КТ, св. С.Р.К. на
26.02.2018г. съставила срещу “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД,
гр. София АУАН
№27-0000420 в присъствието на С.Ж.Д., в качеството й на упълномощено лице, на
която е и връчен. При предявяване на АУАН Д.отразила, че има възражение без да
ги конкретизира. Не са депозирани такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 16.03.2018г. дружеството депозирало в Дирекция „ИТ“
гр.Шумен писмена декларация, че дадените им предписания с протокола са
изпълнени.
Въз основа на съставения
акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание
чл.414 ал.1 от КТ
на “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД с ЕИК 127609440, гр.
София е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на
чл.262 ал.1 т.4 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42
от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Доводите
на жалбоподателя, че липсва конкретизация на нарушението са неоснователни. В
обстоятелствената част на НП подробно е посочено по месеци колко часа труд е
положило лицето, нормата за всеки месец, положения извърнреден труд над нормата
за тримесечието, както и изплатения на лицето извънреден труд по месеци.
Съгласно чл. 136 от КТ работната седмица е петдневна с
нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Работното време се изчислява в работни дни -
подневно. В ал.2 на чл.142 ал.1 от КТ е
регламентирана възможност за
работодателят да установи сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, не повече от 6 месеца. В тази
хипотеза съгласно чл.142 от КТ
максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване
на работното време може да е до 12 часа, а продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа. В конкретният случай от приложената Заповед от 21.12.2016г. се установява , че от 01.01.2017г. било
въведено сумирано изчисляване на
работното време с тримесечен период на
отчитане. При
тази хипотеза работодателят отчита /
изчислява/ работното време на конкретния
работник в края на отчетения период.
Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице
извънреден труд. В хода на проверката, както и в съдебно заседание не са
представени изготвени работни графици за
месеците януари, февруари и март 2017г. От гласните доказателства се установява
, че лицето Г.Р. е работила на 4 часа. На тази база и съобразно работните дни
за месеца проверяващите са изчислили, съответните норми за всеки месец през
процесния период, а именно – за м. януари 2017г. /21 работни дни/ лицето следва
да положи 84 часа, за м. февруари 2017г./20 работни дни/ – 88 часа, м. март 2017г.
/ 22 работни дни/ - 88 часа. При въведено сумирано
изчисляване на работното време, с тримесечен период на отчитане , общо за периода м.януари – м. март
2017г. трудът, който лицето е следвало да положи е общо 252 часа. Безспорно е
установено, Р. е работила през периода общо 299 часа, следователно разлика от
47 часа се явява извънреден труд.Безспорно установено е и обстоятелството, че
на същата е бил заплатен извънреден труд за тримесечието – 41.8 часа. Част от
положения извънреден труд не е заплатен, поради което е налице нарушение на на чл.262
ал.1 т.4 от КТ.
Предвидената
в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на
задължение е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при
преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя , нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Не се търси виновно
поведение на конкретно ФЛ.
За това
нарушение дружеството е санкционирано, съобразно разпоредбата на чл.414 ал.1 от
КТ като е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. Наказващият орган е обсъдил и
възможността за приложение разпоредбите на чл.28 и чл.415в от КТ като е
преценил, че липсват основания за тяхното прилагане.
Нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ представлява общия състав на описаното нарушение. Съдът
намира, че в случая следва да намери приложение
чл. 415в ал.1 от КТ. Същата предвижда, че за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Административно – наказващият
орган е издал наказателното постановление без да е приложил привилегирования състав на същото нарушение,
установен в чл.415в ал.1 от КТ. Съдебно
заседание директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен излага доводи за
неприложимост на чл.415в ал.1 от КТ, тъй като нарушението било извършено през
м.април 2017г., а било отстранено на
16.03.2018г., почти година по – късно, поради което нямало как да бъде
санирано. Също така будело съмнение дали работодателят би изплатил положения
извънреден труд, ако не била извършена проверка.
Цитираната
норма на кодекса е озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” и очертава
привилегировани състави на нарушения на КТ, които са отстранени веднага след
установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и
служители, като обратното следва да се установи надлежно пред съда, който е инстанция по съществото на
спора. В ал.2 изрично са
посочени нарушенията, за които не се прилага разпоредбата като процесното
нарушение не попада сред тях.За да бъде приложена разпоредбата следва да са
налице две предпоставки – нарушението да бъде отстранено веднага след
установяването му и да не са настъпили вредни последици за работника.
Разпоредбата не изисква нарушението да е отстранено веднага след извършването
му, а след установяването му. Протоколът , в който са обективирани
резултатите от проверката и в който е отразено установеното процесно нарушение
е връчен на представител на дружеството на 26.02.2018г., на която дата е
съставен и акта за установяване на нарушението. На тази дата дружеството е
разбрало за извършеното нарушение и го е отстранило на 16.03.2018г. в указания
срок. При така установените факти и при ангажирани доказателства, че преди издаване на НП предписанието е било
изпълнено и на лицето е бил заплатен целия положен извънреден труд за процесния
период и липсата на доказани настъпили вредни последици за работника,
административно – наказващият орган е следвало да приложи специалният текст на
чл. 415в ал.1 от КТ. Установеното
нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ.
Като не е приложил нормата, която е
привилегирована спрямо общия състав на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ,
наказващият орган неправилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на
чл.415в ал.1 от КТ е специален текст, който се прилага приоритетно в случаите,
когато са налице неговите изисквания. По изложените съображения настоящият
състав намира издаденото наказателно постановление за неправилно. Доколкото фактите по делото са
изяснени съдът намира, че няма пречка
настоящата инстанция, прилагайки нормата на чл.415в ал.1от КТ да се произнесе
по съществото на спора, като измени наказателното постановление, налагайки имуществена
санкция в размер на 100 лв.,
който размер съдът намира за
напълно достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид
нарушение на трудовото законодателство.При определяне размера на
санкцията съдът отчете и обстоятелството, че на лицето не е била заплатена малка
част от положения извънреден труд. От друга страна от показанията на
проверяващите се установи, че причината за извършване на нарушението е
неправилно въвеждане в използвания програмен продукт часовете положен труд,
когато не е цяло число.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.
Второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-0000420/26.03.2018
год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен като вместо наложената на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.415в ал.1 от КТ налага на “ЖИЛСТРОЙ” ЕООД с ЕИК 127609440, гр. София имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на
основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен съдия: