Р
Е Ш Е Н И Е
410/26.9.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1236 по описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 27-0000454/26.03.2018 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Жилстрой” ЕООД, с ЕИК 127609440,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. ”Иван
Денкоглу” № 2, ет. 1, офис 2, представлявано
от С.П. И., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Дружеството - жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неправилно, необосновано, незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да измени
наказателното постановление, като бъде наложената „имуществена санкция“ в
минималния законов размер съобразно разпоредбата на чл. 414в, ал. 1 от НК, като
излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебни заседания представляващия
дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
процесуален представител.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва
жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Жилстрой” ЕООД е със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Триадица, ул. ”Иван Денкоглу” № 2, ет. 1, офис 2 и се представлява от управителят
С.П. И..
На 24.01.2018 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен в обект – фитнес – център „Елеганс“, намиращ се в гр. Шумен, ул. “Преслав“ № 3, стопанисван от страна на “Жилстрой” ЕООД. При проверката, било установено, че дружеството, при осъществяване на своята дейност, в качеството на работодател е нарушило трудовото законодателство, по-конкретно било установено нарушение на разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Било констатирано, че през месец август 2017 г. дружеството, в качеството си на работодател, със Заповед от 29.08.2017 г. установило сумирано изчисляване на работното време за работещите по график на смени, считано от 01.09.2017 г., с тримесечен период на отчитане. На база отчетните форми за явяване/неявяване на работа за месеците септември, октомври и ноември 2017 г. било установено, че лицето М.Г.С., ЕГН **********, на длъжност „администратор фитнес център“, с работно време 4 часа, е работила през месец септември 2017 г. - 55 часа /10 смени по 5 часа и 30 минути/, при норма за месеца 56 часа; през месец октомври 2017 г. - 121 часа /22 смени по 5 часа и 30 минути/, при норма за месеца 88 часа; през месец ноември 2017 г. – 111 часа /9 смени по 5 часа и 30 минути, 7 смени по 6 часа и 30 минути, 1 смяна по 7 часа и 1 смяна по 9 часа/, при норма за месеца 88 часа. Лицето е положило общо 55 часа труд над нормата за тримесечния период. От фишовете за заплата за периода месец септември – месец ноември 2017 г., било установено, че на М.Г.С. през месец октомври 2017 г. бил заплатен 28.6 часа извънреден труд при положен общо 55 часа труд през отчетното тримесечие. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1803304 за извършена проверка на 24.01.2018 г. – в обекта и на 30.01.2018 г. и 09.02.2018 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, като констатираните нарушения били описани в единадесет точки в съставения протокол, а на дружеството били дадени конкретни предписания. В точка пета от протокола за извършената проверка е записано: „Да се изплати на лицето М.Г.С., ЕГН **********, администратор фитнес център пълния размер на положения извънреден труд за отчетния период 01.09.2017 г. до 30.11.2017 г. – чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 19.03.2018 г. Протокола за извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 26.02.2018 г. На 26.02.2018 г. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000454, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на упълномощеното от дружеството – жалбоподател лице и подписан от негова страна с възражения по него, сочейки, че има такива, но без да ги конкретизира. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения. На 16.03.2018 г. дружеството нарушител депозирало в “Инспекция по труда” - гр. Шумен писмена декларация, че дадените им предписания с протокола са изпълнени. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000454/26.03.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Жилстрой” ЕООД, с ЕИК 127609440, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ул. ”Иван Денкоглу” № 2, ет. 1, офис 2, представлявано от С.П. И., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.Г. и на свидетелката С.Р.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.П.Г. и С.Р.К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на административно – наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на дружеството - жалбоподател. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, същият е предявен и връчен на дружеството - жалбоподател. В наказателното постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Доводите на жалбоподателя, че липсва конкретизация на нарушението са неоснователни. В обстоятелствената част на наказателното постановление подробно е посочено по месеци колко часа труд е положило лицето, нормата за всеки месец, положения извърнреден труд над нормата за тримесечието, както и изплатения на лицето извънреден труд по месеци.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 136 от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Работното време се изчислява в работни дни - подневно. В ал. 2 на чл. 142, ал. 1 от КТ е регламентирана възможност за работодателят да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, не повече от 6 месеца. В тази хипотеза съгласно чл. 142 от КТ максималната продължителност на работната смяна при сумираното изчисляване на работното време може да е до 12 часа, а продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. В конкретният случай от приложената Заповед от 29.08.2017 г. се установява, че от 01.09.2017 г. било въведено сумирано изчисляване на работното време с тримесечен период на отчитане. При тази хипотеза работодателят отчита /изчислява/ работното време на конкретния работник в края на отчетения период. Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. В хода на проверката, както и в съдебно заседание не са представени изготвени работни графици за месеците септември, октомври и ноември 2017 г. От гласните доказателства се установява, че лицето М.Г.С. е работила на четири часов работен ден. На тази база и съобразно работните дни за месеца проверяващите са изчислили, съответните норми за всеки месец през процесния период, а именно – за месец септември 2017 г. /19 работни дни/ лицето следва да положи 56 часа, за месец октомври 2017 г. /22 работни дни/ – 88 часа, месец ноември 2017 г. /22 работни дни/ - 88 часа. При въведено сумирано изчисляване на работното време, с тримесечен период на отчитане, общо за периода месец септември – месец ноември 2017 г. трудът, който лицето е следвало да положи е общо 232 часа. Безспорно е установено, че М.С. е работила през периода общо 287 часа, следователно разлика от 55 часа се явява извънреден труд. Безспорно установено е и обстоятелството, че на същата е бил заплатен извънреден труд за тримесечието – 28.6 часа. Следователно част от положения извънреден труд не е заплатен.
Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнило задължението си да заплати за целия положен извънреден труд през отчетното тримесечие – от месец септември до месец ноември 2017 г. на лицето М.Г.С. на 29.12.2017 г. /датата, до която е следвало да бъде заплатено трудовото възнаграждение за посоченото тримесечие/ е осъществило от обективна страна състава на предвиденото в чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ административно нарушение.
По отношение на субективната страна,
доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл.
83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е
извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената
санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или
едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на
конкретно физическо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с „глоба“ в размер от 1000 лв. до 10 000 лв.
За това нарушение дружеството – нарушител е санкционирано съобразно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, като е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Същевременно административнонаказващият орган е обсъдил и възможността за приложение разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в от КТ като е преценил, че липсват основания за тяхното приложение.
Нормата на чл. 414, ал. 1 от КТ представлява общия състав на описаното нарушение. Съдът обаче намира, че в случая следва да намери приложение чл. 415в, ал. 1 от КТ. А според чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 100 лв. до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с „глоба“ в размер от 50 до 100 лв. Административно – наказващият орган е издал наказателното постановление без да е приложил привилегирования състав на същото нарушение, установен в чл. 415в, ал.1 от КТ. В съдебно заседание процесуалният представител на азминистративно-наказващия орган - на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Шумен излага доводи за неприложимост на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като счита, че нарушението е неотстранимо, а също така будело съмнение дали работодателят би изплатил положения извънреден труд, ако не била извършена проверка.
Цитираната норма на кодекса е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“ и очертава привилегировани състави на нарушения на КТ, които са отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители, като обратното следва да се установи надлежно пред съда, който е инстанция по съществото на спора. В ал. 2 на цитираната правна норма изрично са посочени нарушенията, за които не се прилага разпоредбата, като процесното нарушение не попада сред тях. За да бъде приложена разпоредбата следва да са налице две предпоставки – нарушението да бъде отстранено веднага след установяването му и да не са настъпили вредни последици за работника. Разпоредбата не изисква нарушението да е отстранено веднага след извършването му, а след установяването му. Протоколът, в който са обективирани резултатите от проверката и в който е отразено установеното процесно нарушение е връчен на представител на дружеството на 26.02.2018 г., на която дата е съставен и акта за установяване на нарушението. На тази дата дружеството е разбрало за извършеното нарушение и на 16.03.2018 г. в указания срок е заплатил положения извънреден труд, т. е. отстранило е нарушението. Доводът, че нарушението по своя характер е неотстранимо е неоснователен. Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, обстоятелството, че същото е било отстранено веднага след неговото констатиране от страна на проверяващия орган /преди издаване на наказателното постановление предписанието е било изпълнено и на лицето е бил заплатен целия положен извънреден труд за процесния период/, както и с оглед констатираната липса на вредни последици за работника С., съдът намира, че административно-наказващият орган е следвало да приложи специалният текст на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Установеното нарушение покрива признаците, посочени в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Като не е приложил нормата, която е привилегирована спрямо общия състав на нарушението по чл. 414, ал. 1 от КТ, наказващият орган неправилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ е специален текст, който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице неговите изисквания. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира издаденото наказателно постановление за неправилно. В същото време обаче доколкото фактите по делото са изяснени, съдът намира, че няма пречка настоящата инстанция, прилагайки нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ да се произнесе по съществото на спора, като измени наказателното постановление, налагайки „имуществена санкция“ в размер на предвидения в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 100 лева, който размер съдът намира за напълно достатъчен, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение на трудовото законодателство. При определяне размера на санкцията съдът отчете и обстоятелството, че на лицето не е била заплатена част от положения извънреден труд. От друга страна, от показанията на проверяващите се установи, че причината за извършване на нарушението е неправилно въвеждане в използвания програмен продукт часовете положен труд, когато не е цяло число.
В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Същевременно съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-0000454/26.03.2018
г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ
на “Жилстрой” ЕООД, с ЕИК 127609440, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, ул. ”Иван Денкоглу” № 2, ет. 1, офис 2, представлявано от С.П. И., ЕГН
********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и
петстотин лева/ за нарушение по чл. 262, ал. 1,
т. 4 от КТ, като вместо наложената на основание чл.
414, ал. 1 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин лева/ лева, на основание чл.
415в, ал.1 от КТ налага на "ЖИЛСТРОЙ" ЕООД, с ЕИК 127609440, гр.
София „имуществена
санкция” в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: