Р Е Ш Е Н И Е

 

250/7.6.2018г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На четиринадесети май 2018 година

В публично заседание в следния състав:                                                              Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1240/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Мобилтел” ЕАД- гр.София срещу Наказателно постановление № В-0046284/26.03.2018г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.230а, във вр. с чл.192, т.2 от Закона за защита на потребителите. Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, както и за постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и услуги- магазин „М-тел“, намиращ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики”№46В. На 29.11.2017г. потребителят Н.И. *** подало жалба до КЗП-РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, в която твърдял, че е закупил мобилен телефон марка „Nokia Lumia 535“ от посочения магазин, както и че апаратът е проявил дефект, но след предявена рекламация му е бил отказан гаранционен ремонт заради наличие на механично повредени елементи от основната платка и СИМ-борд. По повод подадената жалба била извършена проверка в посочения обект, при която било установено, че описаният в жалбата телефонен апарат е закупен на 28.04.2016г. Установено било също, че на 01.11.2017г. по повод телефона е предявена рекламация, приета със сервизна поръчка, в която като дефект било описано, че буксата не работи и не зарежда, а като състояние на телефона при приемането му в магазина било отразено наличието на лека черта на дисплея. Тъй като при приемането на телефона за рекламация в магазина не било констатирано наличие на механично повредени елементи, като също така в представените документи имало разминаване в наименованията на обслужващия сервиз и в IMEI-номера на телефона, проверяващите съставили Констативен протокол №К-2635389/12.12.2017г., с който от дружеството било изискано на 28.12.2017г. в 16,00ч. да представи документ, от който да е видно, че при приемането на телефона в магазина същият е бил с механично повредени елементи, както и документ, удостоверяващ кой сервиз е оторизиран от производителя да извършва гаранционно обслужване на телефони с марка „Nokia“. На дружеството било указано да представи и становище по потребителската жалба, в което да е посочена причината, поради която на потребителя е отказан гаранционен ремонт, както и причината, поради която за рекламация е приет телефон с един IMEI- номер, а в протокола от сервиза е отразен друг такъв. На указаната дата дружеството-жалбоподател представило исканото становище, придружено с копия от различни документи и снимки, но не били представени указаните в констативния протокол документи. Поради това на същата дата бил съставен Протокол за проверка на документи №к-0107885/28.12.2017г., с който дружеството било поканено да изпрати представител на 05.01.2018г. за съставяне на АУАН. На посочената дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило административното си задължение по чл.230А от ЗЗП да представи документ, удостоверяващ, че при приемането на телефона за рекламация в магазина същият е бил с механично повредени елементи, както и документ, удостоверяващ, че сервизът, издал протокола, на основание на който търговецът е отказал гаранционно обслужване, е оторизиран от производителя да извършва гаранционно обслужване на телефони с марка „Nokia“. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се явил такъв; впоследствие АУАН бил предявен на съответно упълномощено лице и бил подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.230а, вр. с чл.192, т.2 от ЗЗП.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г., А.Г.Д. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществува основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.192, т.2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по този закон имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. От показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател не е представило документите, изискани от съответните длъжностни лица. В същото време разпоредбата на чл.230а от ЗПП предвижда санкция за възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.192 и чл.192а и за неизпълнение на разпореждане по чл.192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2. В практиката си ШАС приема, че след като контролните органи са преценили, че исканите документи са им е необходими за извършване на предприетата от тях проверка, то непредставянето им безспорно е възпрепятстване на длъжностните лица при осъществяване на правомощията им по чл.192, т.2 от ЗЗП, и правилно е квалифицирано като нарушение по чл.230а от ЗЗП. В този смисъл изрично е решението по КАНД№15/2012г., в което се сочи също, че преценката дали поисканите документи са необходими за извършваната проверка е ирелевантна за задължението на санкционираното дружество да изпълни даденото му разпореждане. Приема се освен това, че посочената норма, освен размер на санкциите, съдържа и описание на действията, за които тези санкции се налагат, т.е. съдържа описание на нарушението, за което се налагат санкциите, при което същата се явява и материалноправна. Предвид гореизложеното следва да се счете, че като не е представило изисканите от контролните органи документи, дружеството-жалбоподател е допуснало неизпълнение на административно задължение по чл.230а от ЗПП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, че единият от изисканите документи е бил предоставен на проверяващите, а именно- сервизна поръчка, която удостоверява състоянието на мобилния телефон при приемането му в магазина. Посоченият документ е бил известен на проверяващите, които са описали същия в съставения констативен протокол. Очевидно е, че посоченият документ е бил сметен за недостатъчен и е било изискано представянето на други документи, удостоверяващи съответните обстоятелства, с непредставянето на които е осъществен състава на процесното неизпълнение на административно задължение. Не могат да бъдат споделени и доводите, че вторият от посочените в КП документи не е следвало да бъде изискван, тъй като изхожда от трети лица, а не от санкционираното дружество. В решението по КАНД №175/17г. на ШАС, касаещо сходен случай, изрично се приема, че дружество, стопанисващо магазин за мобилни апарати и телекомуникационни услуги, е осъществило неизпълнение на задължение по чл.230а от ЗЗП, като не е представило документ, удостоверяващ обстоятелството, че визираният в решението сервиз е бил оторизиран да извършва гаранционен ремонт на определена марка телефонни апарати. Настоящият състав споделя изцяло изложеното в цитираното решение становище, че контролните органи в рамките на правомощията си са изискали от санкционираното лице установяването на факта, че именно конкретният сервиз е оторизиран от производителя да осъществява технически контрол над съответната категория мобилни апарати, като това обстоятелство е следвало да бъде установено чрез представяне на надлежните документи. Следва да се отбележи също, че протокола, на основание на който е отказано гаранционно обслужване, е издаден от „Мосткомпютърс сервиз“, а в сервизната карта, с която е приета рекламацията, е посочено, че обслужващият сервиз е „Булграм“ ЕООД. При това положение трудно може да се сподели становището, изложено в жалбата, че документът е следвало да бъде изискан от сервиза, най-малкото защото проверяващите не са били наясно към кой сервиз следва да насочат искане. Неоснователни са и доводите, че подобно  нарушение не може да се вмени на дружеството, тъй като не може да се счита, че проверката е възпрепятствана, при положение, че във връзка с изследваните обстоятелства е било издадено наказателно постановление. Разпоредбата на чл.230а от ЗЗП предвижда наказание за действия, насочени към възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл.192 и 192а, като за извършването на нарушението не е необходимо проверката да е била действително осуетена.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено.

Наказанието също така е определено правилно, в минималния размер, предвиден в закона, като няма възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.  Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства за осъществяването на неизпълнението, които да обусловят извод за маловажност на случая.

Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата -да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

 

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № В-0046284/26.03.2018г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на МобилтелЕАД- гр.София с ЕИК: 131468980, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.230а, вр. с чл.192, т.2 от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание имуществена санкция  в размер на 1000 лева, като законосъобразно.

 

                      Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: