Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1308/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Подадена е жалба от В.С.П. *** срещу Наказателно постановление № И-3286/23.03.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.50, ал.2 и чл. 49, ал.1. т.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита също, че административнонаказателната отговорност неправилно е насочена към него, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното: На 09.07.2016г. бил сключен трудов договор между „НСП-АТ” ЕООД-гр.Шумен и жалбоподателя, по силата на който последният приел да изпълнява длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. На 09.01.2018г. П. управлявал товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№ Н 3057 АК, собственост на дружеството-работодател, от обект, намиращ се на ул.“Преспа“ в гр.Шумен в посока кв.Дивдядово. Автомобилът бил натоварен с около осем куб. метра земни маси, примесени с дървесни части. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите С.Ж.С. и М.С.К. –инспектори в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Шумен. Двамата решили да извършат проверка за спазване на относимата нормативна уредба и последвали товарния автомобил до местността „Айкън“ в землището на кв.Дивдядово. При пристигането си в посочената местност, жалбоподателят изхвърлил натоварените в автомобила земни маси в поземлен имот с идентификатор 803510.394.31 по кадастралната карта на гр.Шумен, представляващ общинска мера-пасище. Тъй като посоченото място не било сред определените от общинската администрация места за такива цели, на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, за това, че е изхвърлил земни маси извън определените от Община Шумен места. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 23.03.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100лв., за извършено нарушение на чл.21, ал.9 от Наредба №1 на ОбС Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите С.Ж.С., М.С.К. и Ю.С.С., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите С. и К., които лично и непосредствено са възприели действията на жалбоподателя. Дадените от тях показания следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата също така не са заинтересувани от изхода на делото и не извличат полза от твърденията си, при което липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания. По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки, отразяващи извършването на нарушението. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

Изложената фактическа обстановка като цяло не се оспорва в жалбата. Твърди се единствено, че не са изхвърлени земни маси, а растителни отпадъци. От показанията на свидетелите очевидци обаче, както и от приложените фотоснимки, се установява, че основната част от товара на автомобила действително се е състоял от земни маси, макар и примесени с растителни отпадъци. При това положение не са налице основания за промяна във фактическите изводи на съда.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.21, ал.9 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен забранява изхвърлянето на земни маси и строителни отпадъци извън определените от Община Шумен места. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че от товарен автомобил, управляван от жалбоподателя, са били изхвърлени земни маси, на място, представляващо общинска мера-пасище, което не е било определено за такива цели и за което не е било издадено съответно разрешение. По този начин жалбоподателят действително е извършил нарушение на чл.21, ал.9 от Наредба №1 на ОбС –Шумен, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира, че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя, тъй като същият лично е изхвърлил земни маси в процесния поземлен имот. Установената с цитираната норма забрана е с действие спрямо всички правни субекти, независимо дали се касае за физически или юридически лица, които следва да се въздържат от изхвърлянето на земни маси и строителни отпадъци извън определените за тази цел места. Административнонаказателната отговорност на лицето, което със свои действия е нарушило забраната, следва да бъде ангажирана независимо дали ще бъде реализирана и отговорността на юридическото лице-работодател за евентуални нарушения на цитираните в жалбата разпоредби. Нарушението също така е извършено умишлено. Жалбоподателят е съзнавал, че управляваното от него ППС е натоварено със земни маси, както и че изхвърля същите не на определено за тази цел място. Поради това не би могло да се счете, че нарушителят е действал при условията на чл.25 от ЗАНН, в изпълнение на неправомерна служебна заповед, тъй като наличието на административно нарушение е било очевидно за него. За изчерпателност следва да се отбележи и че по делото липсват конкретни доказателства на жалбоподателя да е било наредено по установения ред да разтовари процесните земни маси именно на това място, поради което доводите, че е получил такава заповед се явяват и голословни. Съдът намира за необходимо да посочи и че жалбоподателят е санкциониран за изхвърляне на земни маси не на определено за тази цел място, а не за липса на съответно писмено разрешение. Поради това изтъкнатите в жалбата доводи, че П. не е могъл и не е бил длъжен да знае дали работодателят му се е снабдил с такова разрешение, следва да се счетат за неоснователни, тъй като касаят обстоятелства, несвързани с нарушението, за което му е наложена санкция.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.49, ал.1, т.2 от Наредбата, предвиждащ специално наказание при нарушения на чл.21, ал.9 от същата, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено в минималния предвиден размер, като са отчетени особеностите на случая.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, касае се за значително количество земни маси, изхвърлянето на които на това място несъмнено е довело до съществено замърсяване на пасището. Обстоятелството, че нарушението е извършено във връзка с изпълнение на служебните задължения на нарушителя е отчетено при определянето на наказанието, което е наложено в минимален размер. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Същото се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление И-3286/23.03.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на В.С.П. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.50, ал.2 и чл.49, ал.1, т.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: