Р Е Ш Е Н И Е

257/14.6.2018г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На тридесет и първи май 2018 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1310/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Теленор България” ЕАД- гр.София срещу Наказателно постановление № В-0046290/05.04.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. При условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни телефонни апарати и телекомуникационни услуги- магазин „Интърнити“, намиращ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” №28, магазин „Кауфланд“. На 16.11.2016г. потребителят С.Х.С. от гр.Шумен получил от посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен телефон марка „LENOVO Moto E Black“. На 02.02.2017г. С. предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Апаратът бил препратен към Централен сервиз, откъдето след обновяване на софтуеъра бил върнат на потребителя на 15.02.2017г. На 14.03.2017г. потребителят предявил втора рекламация. Във връзка с нея телефонът отново постъпил в Централен сервиз и на 27.03.2017г. същият бил върнат на лицето, като в съставения сервизен протокол било вписано заключение, че устройството не проявява описаният от клиента дефект; приведено е в първоначално състояние с последна налична версия на операционната система. На 24.04.2017г. била регистрирана трета рекламация по повод устройството, което наложило ново изпращане в Централен сервиз и обновяване на софтуеър, след което същото било върнато на потребителя на 09.05.2017г. В съставения сервизен протокол отново било вписано заключение, че устройството не проявява описаният от клиента дефект; приведено е в първоначално състояние с последна налична версия на операционната система. На 08.08.2017г. клиентът отново заявил неизправност на телефона. Във връзка с тази рекламация клиентът подал жалба до дружеството с искане за замяна на телефона или прекратяване на лизинга, но на 11.08.2017г. получил отговор, че няма право да прекратява договора преди изтичането на уговорения срок за действие, както и че след извършване на преглед и диагностика на апарата ще се вземе решение по предявената рекламация. На 28.08.2017г. апаратът бил върнат на С. след извършена смяна на основна платка и поредно обновяване на софтуеър. Следваща рекламация била предявена на 26.09.2017г., като на 10.10.2017г. апаратът бил върнат от Централен сервиз със заключение, че посоченият от клиента проблем не се наблюдава. Устройството отново било приведено в първоначално състояние с последна налична версия на операционната система. Тъй като потребителят продължавал да не е удовлетворен от апарата, на 09.02.2018г. същият предявил шеста рекламация, като направил искане за прекратяване на договора и възстановяване на заплатените от него суми. Междувременно на 11.01.2018г. С. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен, в която посочил, че телефонът е постъпил пет пъти в сервиз и повредата не е отстранена. В тази връзка на 16.02.2018г. от В.К.Г.- инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която изложените обстоятелства били установени. Бил изготвен констативен протокол, с който на дружеството било указано да представи становище по потребителската жалба. В депозираното на 19.02.108г. становище дружеството заявявало, че на устройството е извършван само един ремонт, а извършеното обновяване на софтуеър не представлява такъв, поради което счита, че не са налице условията на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Посочвало и че договорът за лизинг има продължително действие и развалянето му би могло да породи действие само за в бъдеще, поради което не се дължи възстановяване на заплатените по лизинга суми. Във връзка с тези констатации на 26.02.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е отказало да удовлетвори искането на потребителя за разваляне на договора и за възстановяване на заплатената сума, когато след като е удовлетворило пет рекламации чрез извършване на ремонти на една и съща стока, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От особено съществено значение е депозираното от санкционираното дружество становище по повод потребителската жалба, което на практика кореспондира на приетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 / а именно-до две години, считано от доставянето на потребителската стока/, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “търговец” по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, според който това качество има всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Определение за понятието „търговец“ по смисъла на ЗЗП се съдържа и в разпоредбата на чл.130, ал.4 от ЗЗП, според която това е лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. Доколкото дружеството-жалбоподател е стопанисвало обект, в който е предлагало за продажба различни стоки, съдът намира, че в настоящият случай същото се явява „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.114, ал.3 от ЗЗП санкционираното дружество е било обвързано със задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. В жалбата се твърди, че не са били налице условията за приложението на посочената разпоредба, тъй като макар и да са удовлетворени пет рекламации, при три от тях не бил извършван ремонт, а само е бил преинсталиран софтуеър, което не представлявало ремонт, а възстановяване на първоначалните настройки на устройството, за които производителят гарантира неговото безпроблемно функциониране. Не са налице основания това становище да бъде възприето. От приложените по делото копия от протоколи за ремонт е видно, че рекламациите са били предявявани по повод различни проблеми, като в графа „гаранция“ изрично е отбелязано, че същата е призната. Законът от своя страна не поставя изискване за вида на ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът намира, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството, след предявена и удовлетворена рекламация, представлява „ремонт“ по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Това становище се споделя и в практиката на ШАС- в решението по КАНД№ 135/17г. се приема изрично, че липсата на всяко едно от условията по чл.106 от ЗЗП води до несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, отстраняването на което представлява поправка или ремонт на стоката по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП. Сочи се също, че след като търговецът е приел рекламациите и ги е счел за основателни, като се е съгласил да отстрани несъответствието на стоката с договора за продажба, той неминуемо е извършил ремонт на стоката, независимо от това какви са причините за несъответствието (софтуерен или хардуерен проблем) и какви действия е предприел за отстраняването им. Настоящият състав споделя изразеното в цитираното решение становище, че всеки софтуерен проблем, който пречи на нормалната работа на апарата, представлява несъответствие с договора за продажба, както и че след като с обновяването на софтуера са отстранени съществуващи проблеми в телефона и е възстановено нормалното му функциониране, то е налице същински ремонт на стоката по смисъла на чл.104, ал.4 от ЗЗП.

На следващо място, безспорно е установено по делото, че потребителят е направил изрично искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената до момента сума, както и че същото не е било удовлетворено, а напротив- дружеството е отказало да развали договора без негативни последици за потребителя и да върне платените вноски. От приложените по делото доказателства се установява също, че телефонът е бил получен от потребителя на 16.11.2016г., а искането за разваляне на договора е направено на 09.02.2018г.- преди изтичането на двегодишния срок по чл.115 от ЗЗП. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителя заплатената от него сума, въпреки наличието на предпоставките по чл.114, ал.3 от ЗЗП и по този начин действително е допуснало вмененото му неизпълнение на задължение към държавата, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението, макар и лаконично, е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, като е посочен съответният търговски обект и неговият адрес. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Санкционната норма е определена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.114, ал.3 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, потребителят многократно е бил лишаван от възможността да си служи с вещта, докато същата е била изпращана на оторизиран сервиз за ремонт, като същевременно е следвало да продължава заплащането на лизингови вноски. Поради това и отказът да бъде развален договора след поредната проява на несъответствие е засегнал съществено интересите му. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в размер на 3000.00 лева с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, съдът намира все пак, че това обстоятелство само по себе си не може да обуслови налагането на санкция в конкретния размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 600.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № В-0046290/05.04.2018г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на „Теленор България” ЕАД- гр.София с ЕИК: 130460283, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000.00 на 600.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: