Р Е Ш Е Н И Е
625/20.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, ІІ състав, на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
при секретаря В. И., като
разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1311/2018г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от „КРЕДИ ЙЕС” ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявано от В.М.И. срещу
Наказателно постановление № В-0046294/26.03.2018г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПК. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за противоречие
на наказателното постановление с административно производствените правила при
издаването му и наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, подробно изложени в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
В
открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, в първото съдебно
заседание изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. В
деловодството на ШРС са постъпили подробни писмени бележки от упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател. Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Дружеството –жалбоподател извършвало банкова дейност, изразяваща се в отпускане
на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от Закона за
кредитните институции. Посочената дейност
в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис за бързи потребителски кредити
„КРЕДИ ЙЕС“, находящ се на ул. Алеко Константинов № 9. На 23.02.2018г. във
връзка с изпълнение на план-програмата за дейността на КЗП, свидетелите Н.И.Й.
и В.К.Г. - инспектори в КЗП – РД Варна извършили проверка в посочения офис. При
проверката, свидетелите изискали да им бъдат предоставени пълен набор документи
от отпуснат кредит от дружеството на избран от тях, потребител – случаен
потребител. На 02.03.2018г. с ППД № 0107282 на проверяващите бил представен
пълен набор от документи – СЕФ, договор № 56466/19.02.2018г., общи условия и
запис на заповед към всички тези документи. При преглед на СЕФ, на договора и
на общите условия , свидетелите установили, че като обезпечение, „КРЕДИ ЙЕС“
изисква запис на заповед, банкова гаранция или поръчител. В общите условия
свидетелите установили, че кредитора си запазва правото дори да има
предоставена банкова гаранция, да не я одобри – чл.9, ал.3 от ОУ. При всички
положения, записът на запис бил на първо място и в СЕФ и в договора, като
обезпечение на кредит. Свидетелите Й. и Г. констатирали, че в СЕФ – т. 8 било
вписано: „Договорът за потребителски кредит е обезпечен със запис на заповед,
поръчител или банкова гаранция или предмет на ипотека. В договорът, в т.6 било
вписано, че страните се споразумяват, договора да бъде обезпечен с поне две от
посочените по-долу, обезпечения: - запис на заповед; - банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на определени условия /чл.9, ал.2 от ОУ/. Към
предоставения Договор № 56466/19.02.2018г. като обезпечение била приложена само
запис на заповед от 19.02.2018г. за сумата в размер на 304,00 лева, която била
предявена на кредитополучателя на 20.02.2018г. След разглеждане на всички документи,
свидетелите Й. и Г. констатирали, че като не е изчакал тридневния срок за
обезпечаване на заема с поръчител или банкова гаранция, а е предявил запис на
заповед на 20.02.2018г. – един ден след подписването на договора,
кредитодателят „КРЕДИ ЙЕС“ ООД на практика е
задължил кредитополучателя да гарантира заема, чрез издаване на запис на
заповед. Във връзка с горната констатация на 09.03.2018г., свид. Н.Й. съставил
акт за установяване на административно нарушение№ К-0046294 на дружеството-жалбоподател,
за това, че е задължило кредитополучателя да гарантира заема чрез издаване на
запис на заповед. В АУАН, актосъставителят посочил, че „КРЕДИ ЙЕС“ ООД не е
изпълнил административното си задължение да не задължава потребителя да гарантира
кредит с издаване на запис на заповед , с което на 19.02.2018г. в гр. Шумен е
нарушил изискванията на чл.34, ал.1 от ЗПК Актът бил съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството – Х.Р.С., който го подписал без възражения.
Писмени възражения били депозирани в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По повод постъпилите писмени възражения,
свидетелят Н.Й. изготвил писмено заключение. Въз основа на съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление № В- 0046294 от 26.03.2018г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за
защита на потребителите, с което на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПК.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: от разпита на свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г., както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а именно - представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПК установява забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. От страна на санкционираното лице не се оспорва, че във връзка с посочения потребителски кредит от потребителката е бил издаден процесният запис на заповед. Твърди се обаче, че издаването на запис на заповед не е било задължително условие за отпускане на паричния заем, а това е било индивидуално уговорено с потребителката. Нарушение на чл.34, ал.1 от ЗКП е налице само ако кредиторът поставя като незаобиколимо изискване за сключването на договора издаването на гаранционен запис на заповед от клиента и по този начин го задължава да издаде такъв документ, ако иска да му бъде отпуснат кредит. Въпреки доводите на жалбоподателя съдът намира, че точно такива обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства. Въпреки, че в издадения СЕФ и в Договор за паричен заем № 36319 към искане № 56466, сключен на 19.02.2018г. са посочени няколко вида обезпечения: - запис на заповед; поръчител или банкова гаранция или предмет на ипотека, в процесния случай договор за поръчителство не е бил сключен и няма данни да е било осигурено лице, което да обезпечи договора в такова качество и не е била представена банкова гаранция. Напротив, записът на заповед е бил издаден още в деня на сключването на договора, въпреки че според последния кредитополучателката се задължавала в срок от три дни след сключване на договора да предостави обезпечение: поръчител-физическо лице, което да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция. Предвид обстоятелството, че на потребителката реално не е била дадена възможност да осигури поръчител или банкова гаранция, а още при сключването на договора за кредит е бил подписан запис на заповед, се налага единствено възможният извод, че в действителност дружеството е изисквало гарантирането на кредита именно посредством запис на заповед, подписването на който е било условие за отпускането на заема, като с непосочването на това изискване в Стандартния европейски формуляр очевидно се цели избягването на административнонаказателната отговорност. При това положение съдът приема, че дружеството- жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.34, ал.1 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото
наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява
на жалбоподателя да разбере за какви неизпълнения е санкциониран.
Не
са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните
неизпълнения на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства във връзка с извършването им, които да обусловят извода за
маловажност на случая.
Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и
е наложил наказание на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специална санкция
за нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПК, какъвто е и процесният случай. Санкцията е
наложена в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност
за по-нататъшна индивидуализация.
Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № В-0046294/26.03.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията
за защита на потребителите, в частта,
с което на „КРЕДИ ЙЕС” ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12 на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.45, ал.1 от ЗПК е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за неизпълнение на административно
задължение по чл.34, ал.1 от ЗПК,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: