Р Е Ш Е Н И Е

280/26.6.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд четиринадесети състав

На шести юни две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1328 описа за 2018г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 9/20.04.2018г. на Началник на РУ – гр.Шумен, с което на основание 53 от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ на Д.К.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 56 ал.1, във вр. с чл. 87 ал.3 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателят оспорва АУАН и НП като изтъква доводи са необоснованост и незаконосъобразност на постановения акт, както и нарушения на материалния закон. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, за него се явява редовно упълномощен представител, който поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 06.03.2018г. в служба “КОС” – гр.Шумен се явил жалбоподателя и във връзка с извършената проверка служителите в тази служба, констатирали, че на 05.02.2018г срока на действие на разрешението му за огнестрелно оръжие негова собственост, пистолет марка „М.“ калибър 9х18мм с фабричен номер ВА 382645 бил изтекъл.

Разрешение бл. № 0270365 издадено от РУ – гр.Шумен на Д.К.Д., имало срок на действие 5 години и важало до 05.02.2018г.

Жалбоподателя съхранявал от 05.02.2018г. до 06.03.2018г. /момента, в който лицето предало в служба КОС огнестрелно оръжие/ пистолет марка „М.“ калибър 9х18мм с фабричен номер ВА 382645, без валидно разрешение за това, като предал оръжието си в служба КОС този ден, за което бил съставен протокол № 1729/06.03.2018г. В служба КОС при РУ-Шумен, била образувана преписка по този повод, която била изпратена в ШРП с оглед данни за извършено от жалбоподателя престъпление, по съхранението на огнестрелното си оръжие с оглед изтеклия срок в разрешението му за това. Със свое постановление от 04.04.2018г. ШРП е отказала да образува наказателно производство, тъй като намерили, че липсва състава на извършено престъпление по чл. 339 ал.1 от НК и самото държане може да се квалифицира като административно нарушение. На 11.04.2018г. жалбоподателя бил поканен в служба КОС на РУ-Шумен и там му бил съставен АУАН № 9 от 11.04.2018г., като е посочено, че е нарушил чл. 56 ал.1 във вр. с чл. 87 ал.3 от ЗОБВВПИ. При предявяването на акта и запознаването с неговото съдържание жалбоподателят посочил, че няма възражения. Такива не били направени и в законоустановения тридневен срок. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено Наказателно постановление № 9/20.04.2018г. на Началник на РУ – гр.Шумен, с което на основание 53 от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ на Д.К.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл56. ал.1, във вр. с чл. 87 ал.3 от ЗОБВВПИ.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Б.И.И., както и въз основа на приобщените по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно поради следното:

Административно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за деяние, което не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

В настоящата хипотеза видно от АУАН и НП жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 56 ал.1 вр. чл.87 ал.3 от ЗОБВВПИ.

Нормата на чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ предоставя правна възможност, а не създава императивно задължение за притежателя на въпросното разрешение да го поднови. Неспазването на срока следва да се санкционира единствено в случаите, когато тази правна възможност е упражнена от това лице, т.е. когато той е подал заявление за подновяване на разрешение за носене, употреба и съхранение на 1 бр. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, но не е спазил указаният в закона срок.

Съгласно нормата на чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ продължението на разрешението се издава по реда на чл. 83 от същия закон, като следва заявлението да се подаде в определен срок преди изтичане срока за самото разрешение, за да може новото заявление да бъде разгледано своевременно. С това се цели да не остане огнестрелно оръжие в лице, чието старо разрешение е изтекло, а ново не е получено, нито по отношение на него е налице валиден отказ от издаване на разрешение.

Безспорно с държането на огнестрелно оръжие след изтичане срока на неговото разрешително лицето, което държи това оръжие осъществява друго нарушение, тъй като в закона е предвиден разрешителен режим по отношение дейността, свързана с огнестрелни оръжия. Съгласно нормата на чл. 56 ал.1 от ЗОБВВПИ по аргумент на противното, когато разрешение не е получено или срока е изтекъл съхранението на огнестрелно оръжие става неправомерно. Визираната в НП фактическа обстановка с посочения в нея период след изтичане на срока на разрешение не съответстват на приетата правна квалификация относно нарушената законова норма и с това при издаване на НП е допуснато неправилно прилагане на материалния закон.

Изтичането на срока на издаденото разрешително води безспорно до задължението за предаване на оръжието, но не представлява административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН, тъй като нормата на чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ не въвежда императивно задължение за лицата, които имат издадено разрешение да подават молби за подновяване на техния срок, а указва правна възможност за подновяване на този документ, като това е изцяло предоставено на волята на правоимащия, поради което тази норма се явява диспозитивна. Санкционно е онова действие което е императивно определено, а не е предоставено на волята на субекта. В тази връзка е и по-голямата част от практиката на административните съдилища в РБ, а именно: Решение № 27 от 18.01.2013г. по КАНД № 587/12г на Адм. съд гр. Враца, Решение № 28 от 18.01.2013г. по КАНД № 566/12г. на Адм. съд гр. Враца, решение № 353 от 08.11.2012г. по КАНД № 328/1(2г. на Адм. съд гр. Шумен.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за неправилно и незаконосъобразно атакуваното наказателното постановление, поради което следва да бъде отменено

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9/20.04.2018г. на Началник на РУ – гр.Шумен, с което на основание 53 от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ на Д.К.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 56 ал.1, във вр. с чл. 87 ал.3 от ЗОБВВПИ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: