Р Е Ш Е Н И Е
№288/29.6.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На четвърти юни 2018
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 1343/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от “Интерелектроник-2” ЕООД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № ГМД-3/20.04.2018г. на началника на отдел Регионален отдел „Надзор на пазара“ -Североизточна България в Главна дирекция „Надзор на пазара” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52б от ЗТИП, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52д от ЗТИП, както и административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.52г от ЗТИП. Дружеството –жалбоподател счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение. Привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и немотивирано.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- магазин за продажба на електрически уреди и др. под., намиращ се на бул.“Мадара“ №32 в гр.Шумен. През м.ноември 2017г. в магазина се предлагал за продажба електрически потопяем бързовар марка „SON“, с технически данни:220- 230V, 2000 W, IPX7. Бързоварът бил опакован в найлонов плик с прикрепен към него стикер, съдържащ информация за страна на произход и производител, но нямал маркировка за съответствие СЕ. В магазина се предлагали за продажба и 5бр. оптични мишки за работа с компютър марка Weibo, модел WB-1005USB. За същите не били налични инструкции за употреба на български език, като липсвало и обозначено наименование и адрес на управление на производител и вносител. На 23.11.2017г. от св.Г.М.Д.- главен инспектор в Регионален отдел „Надзор на пазара“- Североизточна България била извършена проверка на посочения обект за спазване на относимата нормативна уредба, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 19.01.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че първият от описаните продукти се предлага за продажба без маркировка за съответствие СЕ, нанесена върху продукта или върху прикрепен етикет, а оптичните мишки се предлагали за продажба без инструкция за употреба на български език и без обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл.4а, ал.1 от ЗТИП /производител, вносител/. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след надлежна покана не се явил такъв. Впоследствие АУАН бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева за неизпълнение на задължение по чл.4б, т.2 от ЗТИП, във вр. с чл.33, т.1 от НСИОСЕСПИОГН, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева за неизпълнение на задължение по чл.4б, т.4 от ЗТИП, във вр. с чл.34, т.2 от НСИОСЕМС, както и административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 250 лева за неизпълнение на задължение по чл.4б, т.1 от ЗТИП, във вр. с чл.34, т.4 от НСИОСЕМС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Г.М.Д., И.Г.Г. и П.Г.П., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат някаква полза от твърденията си и не са заинтересувани от изхода на делото, при което липсват основания за съмнение в достоверността на показанията им.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.4б, т.1, т.2 и т.4 от Закона за техническите изисквания към продуктите задължава търговците да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 са с обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1, с маркировка за съответствие и допълнителна маркировка, когато такава се изисква от наредбите по чл. 7, както и с инструкция и/или указание за употреба на български език. Като юридическо лице, участващо в процеса на реализация на продуктите, което ги предлага срещу заплащане, след като те вече са били пуснати на пазара, санкционираното дружество се явява „търговец“ по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗТИП и следователно е било обвързано от задължението по чл.4б от с.з. На първо място дружеството е било задължено да предлага само продукти с маркировка за съответствие, когато такава се изисква от наредбите по чл.7. Една от наредбите, приети на основание чл.7 от ЗТИП е Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, определяща съществените изисквания към електрическите съоръжения, предназначени за използване при променливо напрежение от 50 V до 1000 V и постоянно напрежение от 75 V до 1500 V. Съществените изисквания към електрическите съоръжения са определени в чл.5 от Наредбата, по съображения, свързани с безопасността при употреба. Глава втора от Наредбата урежда процедурата по оценка на съответствие на електрическите съоръжения със съществените изисквания по чл.5, приключваща със съставяне на ЕС декларация за съответствие. Според чл.12, т.1 от Наредбата съответствието на дадено електрическо съоръжение с изискванията на посочения нормативен акт се удостоверява с нанесена маркировка "CE". От своя страна чл.33, т.1 от Наредбата задължава дистрибутора, преди да предостави на пазара дадено електрическо съоръжение, да се увери, че маркировката "CE" е нанесена съгласно чл. 12. Като електрически уред, предназначен за използване при променливо напрежение 220-230V процесният потопяем нагревател /бързовар/ се явява електрическо съоръжение по смисъла на чл.1, т.1 от наредбата, поради което е следвало да бъде предлаган за продажба само с поставена маркировка за съответствие. От показанията на свидетелите се установява, че продуктът се е предлагал в магазина без маркировка за съответствие СЕ, нанесена върху продукта или върху прикрепен етикет / с оглед изискванията на чл.12, т.4 от наредбата и чл.6, ал.1 от Наредбата за маркировката за съответствие/. Предвид това обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице, съдът намира, че дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение по чл.4б, т.2 от ЗТИП, във вр. с чл.33, т.1 от НСИОСЕСПИОГН. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че устройството е пуснато на пазара преди влизането в сила на Наредбата, както и че поради това е липсвало изискване продукта да има нанесена маркировка за съответствие СЕ. Действително, според разпоредбата на §5 от ПЗР на НСИОСЕСПИОГН електрическите съоръжения, които са пуснати на пазара преди 20 април 2016 г., могат да се предоставят на пазара, при условие че отговарят на изискванията на Наредбата на съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрическите съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, приета с ПМС № 182 (обн., ДВ, бр. 62 от 2001 г.).
За да са налице основанията за приложимост на цитираната норма обаче следва безспорно да бъде установено, че процесните стоки /съоръжения/ са били „пуснати на пазара“ /съобразно дефиницията в §1, т.3 на ДР на ЗТИП/ преди 20 април 2016 г., а в случая доказателства в подобна насока не са налични.
От показанията на актосъставителя се установява, че в хода на проверката са били изискани финансови документи, от които да се установи кога търговецът се е снабдил с продукта, за да се определи относимата нормативна уредба, но за придобиването му не са били представени никакви фактури или др.под. Не са представени такива и в съдебно заседание. При това положение твърденията, че съоръжението е пуснато на пазара преди посочената дата следва да бъдат счетени за голословни и недостоверни, тъй като не са подкрепени с конкретни доказателства, поради което и не обуславят промяна в правните изводи на съда. Макар и поначало тежестта на доказване да е възложена на наказващия орган, в случая доказването на момента на придобиване на продукта и първоначалното му пускане на пазара е възможно да бъде установено единствено от санкционираното лице, тъй като само то би могло да разполага със съответните документи. Да се приеме, че не е налице нарушение, тъй като не е установен момента на пускане на продукта на пазара би означавало да се предостави широка възможност за избягване на административнонаказателна отговорност просто като се укрият документите за придобиване на определен продукт и се избегне представянето им на проверяващите.
С
обжалваното наказателно постановление дружеството е санкционирано с две отделни
наказания и за несъответствие на продукт, представляващ оптична мишка за работа
с компютър, с изискванията на чл.4б, т.1 от ЗТИП, във вр. с чл.34, т.4 от
НСИОСЕМС, както и на чл.4б, т.4 от ЗТИП, във вр. с чл.34, т.2 от НСИОСЕМС. В
тази връзка съдът отчете обстоятелството, че Наредбата за съществените
изисквания и оценяване съответствието на електромагнитна съвместимост е сред
наредбите, приети на основание чл.7 от ЗТИП. Както беше посочено по-горе,
разпоредбата на чл.4б, т.2 и т.4 от Закона за техническите изисквания към
продуктите задължава търговците да предлагат само продукти, които съгласно изискванията
на наредбите по чл. 7 са с обозначено
наименование и адрес на управление на лицата по чл. 4а, ал. 1
/производители и вносители/, както и с инструкция и/или указание за употреба на
български език. От показанията на свидетелите се установява, че оптичните мишки
са се предлагали в магазина без обозначено наименование и адрес на управление
на производители и вносители, както и без инструкция и/или указание за употреба
на български език. От своя страна чл.34,
т.2 и т.4 от НСИОСЕМС задължава
дистрибутора, преди да предостави на пазара дадено устройство, да се увери, че
устройството е придружено от инструкции и от информацията по чл. 7 /включваща
инструкции за употреба на продукта и за мерките за безопасност при използването
му/ на български език и от другите изисквани документи, както и че вносителят е
изпълнил задълженията си по чл. 27
/ да нанесе върху устройството своето име и регистрирано търговско
наименование или регистрирана търговска марка и пощенския адрес, на който може
да се осъществи връзка с него/. От страна на жалбоподателя не се оспорва
обстоятелството, че процесните продукти са били без обозначено наименование и
адрес на управление на производители и вносители, както и без инструкция и/или
указание за употреба на български език, като не се отрича и неизпълнението на
задълженията по чл.34, т.2 и т.4 от
НСИОСЕМС. Изразява се обаче становище, че продуктът „оптична мишка за работа с
компютър“ не попада в приложното поле на НСИОСЕМС, тъй като представлява малък
компютърен аксесоар, който не може да генерира или не допринася за генерирането
на електромагнитни излъчвания, които да превишат нивата, позволяващи нормална
работа на радио-, далекосъобщителни и други съоръжения и поради това попада
сред изключенията по чл.2, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата. Съдът не намира
основания да се съгласи с изложеното становище. В хода на проверката
свидетелите са констатирали, че продуктът представлява самостоятелно електронно
устройство, което има електронни части, които могат да генерират
електромагнитни излъчвания. По-голяма прецизност при проверката не е могло да
бъде постигната, тъй като необходимата за целта декларация за съответствие е
била притежавана от вносителя, а той не
е бил посочен. Както беше посочено по-горе, не са налице основания за съмнение
в достоверността на показанията на свидетелите, при което и с оглед липсата на
доказателства, че процесните оптични мишки не могат да генерира или не
допринасят за генерирането на съответни електромагнитни излъчвания, съдът
приема, че посочените продукти действително се явяват „устройства“ по смисъла
на §1, ал.1, т.2 от ДР към Наредбата и следователно попадат в нейното приложно
поле. За изчерпателност следва да се посочи, че в депозираното от наказващия
орган становище е направено искане да бъде приобщена като писмено доказателство
декларация за съответствие за аналогичен продукт. Такава обаче не е представена
нито със становището, нито в съдебно заседание, поради което съдът приема, че
искането е оттеглено мълчаливо, като счита също, че посоченият документ е по
начало неотносим към предмета на доказване, доколкото касае продукт, различен
от процесния. Предвид изложеното съдът намира, че санкционираното дружество
действително е осъществило неизпълнения на административни задължения,
установени с чл.4б, т.1 от ЗТИП, във вр. с чл.34, т.4 от НСИОСЕМС и с чл.4б, т.4
от ЗТИП, във вр. с чл.34, т.2 от НСИОСЕМС, наличието на които правилно е
констатирано в обжалваното наказателно постановление.
Не са налице основания нарушенията да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило осъществяването на процесните неизпълнения, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН по
отношение първите две от констатираните нарушения. Описанията на нарушенията са
достатъчно пълни и ясни, като позволяват на санкционираното лице да разбере за
какво неизпълнение на административно задължение е ангажирана
административнонаказателната му отгворност. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон
и не е накърнил правото на защита на санкционираното лице в хода на
административнонаказателното производство. Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на
представител на дружеството, тъй като след съответна покана, получена на
29.01.2018г. /л.18 от делото/, не се е явил такъв, при което правилно е
счетено, че са налице условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Неоснователни са
изложените в жалбата доводи, че е наложено едно сборно наказание за три отделни
нарушения. Напротив, в наказателното постановление са описани три нарушения, за
всяко от които е наложено отделно, ясно определено наказание, в съответствие с
изискванията на чл.18 от ЗАНН.
Санкционните норми са определени правилно, като наказанията са наложени
съответно на основание чл.52б от ЗТИП,
чл.52д от ЗТИП и чл.52г от ЗТИП, предвиждащи специални санкции за нарушения от
вида на процесните. Административнонаказващият орган е индивидуализирал
правилно и наказанията. Отчетена е липсата на данни за влезли в сила наказания
за други нарушения на ЗИ, както и на настъпили конкретни вредни последици, като
законосъобразно санкциите са определени в минималния размер, предвиден в закона.
Съдът констатира обаче, че в съставения акт е
допусната непрецизност при посочването на нарушената разпоредба по отношение
третото неизпълнение. Както в обстоятелствената част, така и в заключителната
такава, е отразено, че е налице нарушение на чл.4б, т.1 от ЗТИП, във вр. с чл.33, т.4 от НСИОСЕМС. Разпоредбата на
чл.33 от посочената наредба обаче не включва отделни алинеи или точки, а и по
начало е неотносима към настоящия случай. При това положение съдът намира, че
актът в тази му част не съответства на изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН, тъй
като не са посочени точно законните разпоредби, които са нарушени. Действително,
в наказателното постановление тази неточност е била коригирана, като е
посочено, че нарушението е във вр. с чл.34, т.4 от НСИОСЕМС. Доколкото се касае
за особено съществена част от съдържанието на акта обаче, съдът намира, че
приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН в този случай е недопустимо. В тази насока
е и практиката на ШАС. В решението по КАНД№4/17г. се приема, че е налице съществено
процесуално нарушение при изготвянето на акта, когато словесното описание на
простъпката не съответства на правната ѝ квалификация, дадена с
изписването на несъществуващ законов текст. Приема се също, че с отстраняване
на порока в наказателното постановление се формира противоречие между правната
квалификация на нарушението, дадена с АУАН и тази по НП- непрецизност, която
има съществен, решаващ характер и предопределя извод за незаконосъобразност на
НП в тази му част. При това положение съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено в частта, с която е наложена санкция за
третото констатирано неизпълнение, а в останалата част – да бъде потвърдено
като законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ГМД-3/20.04.2018г. на началника на отдел Регионален отдел
„Надзор на пазара“ -Североизточна България в Главна дирекция „Надзор на пазара”
към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в частта, с която на
„“Интерелектроник-2” ЕООД-гр.Шумен, ЕИК:127014395, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.52г от ЗТИП е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 250.00 лева, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ГМД-3/20.04.2018г. на началника на отдел Регионален отдел
„Надзор на пазара“ -Североизточна България в Главна дирекция „Надзор на пазара”
към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор в останалата му
част, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: