461/18.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На втори октомври две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1369 по описа за 2018г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №18 – 0869 – 000413/20.03.2018г.
на Д.Д. – ВПД Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на О.О.К., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени НП, тъй като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при съществени нарушения на материалните и процесуални разпоредби. В съдебно
заседание редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв. П.М.
от АК – гр.Русе.
Процесуалният представител на АНО намира жалбата за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 17.02.2018г. свидетелите П.С.П. и А.Н.А.-
мл.автоконтрольори в сектор Пътна полиция при ОДМВР – Шумен, работили в екип на път I -2 от републиканската пътна мрежа, на км.112.+737, до бензиностанция ШЕЛ. Около
13.10 часа спрели за проверка л.а. «Мерцедес 230 ЦЕ» с рег. № СА 6916 ВА,
управляван от жалбоподателя О.О.К., в посока път I - 7. В хода на проверката констатирали, че жалбоподателят управлявал МПС от
категория М1 по републикански път без да е заплатена винетна такса от категория
К3. За констатираното нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП първоначално бил
съставет фиш серия М № 857340, но тъй като К. отказал да го подпише, св. П.П.
му съставил АУАН серия Д №617692/17.02.2018г. При предявяване на акта
жалбоподателят саморъчно отразил, че има възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения
3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.3 т.4 от
ЗДвП на на О.О.К., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Наказателното постановление му е връчено лично на 23.04.2018г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления. Кореспондират с писмените доказателства.
Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В хода на
административно –наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
По отношение на наложеното наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП съдът намира, че в хода на
съдебното производство се установи по
безспорен начин, че констатираното в
акта нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП е извършено от лицето посочено като
нарушител. Съдът кредитира
напълно показанията на свидетелите, тъй като техните показания са конкретни,
ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по
делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността
на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя
в нарушение, което не е извършил. Жалбоподателят не
оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН и в НП дата е управлявал
автомобила, както и че е бил спрян за
проверка в посочения пътен участък. Не са налице доказателства за заплатена
винетна такса за процесния автомобил към момента на спиране на автомобила за
проверка. Такава е била заплатена след констатиране на нарушението. В съдебно
заседание от страна на жалбоподателя бе
представен фискален бон, от който се
установява, че за автомобил с рег. № СА 6916 ВА, е бил
закупен месечен винетен стикер К3 на 17.02.2018г. в 13.41 часа. Въз основа на
събраните доказателства е установено по категоричен начин, че жалбоподателят се е движил по път от републиканската пътна мрежа, за който се
изисква заплащане на винетна такса. Свидетелите са категорични, че са били
позиционирани на място, от което са имали възможност да контролират трафика.
Имали са пряка видимост, както към входа на бензиностанция Шел, така и към
изхода. Преди да бъде спрян за проверка, жалбоподателя не се е включил в път № I -2, излизайки от района на бензиностанция «Шел». В момента, когато е бил спрян за проверка МПС се е
движело по път първи клас № I -2 км.112.+737 от републиканската пътна мрежа, който е посочен в Решение № 945 от 01. 12. 2004
година на Министерски съвет за утвърждаване на списък на републиканските
пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. От изисканата справка
от ОПУ – Шумен е видно, че мястото на
нарушението няма характер на обходен или околовръстен път, при които хипотези
винетна такса не се заплаща. От показания на свидетелите - полицейски
служители, извършили проверката на наказаното лице, при която е установено
процесното нарушение, става ясно, че наказаното лице е било спряно за проверка
именно на посочения в АУАН и издаденото въз основана него НП пътен участък. Не
се касае за място, попадащо в коментираната по-горе забележка, като е
ирелевантно и от каква посока и по кой път наказаното лице се е включило в
посочения републикански път, след като в момента на проверката се е движел
именно по него.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбоподателят,
движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да стори това,
след заплатена винетна такса, поради
което съдът намира, че е осъществен състава
на нарушението от обективна страна.
За да се
ангажира отговорността на жалбоподателя,
е необходимо освен обективно да е реализирал деянието, а също така и то да е
извършено виновно. Разпоредбата на чл.
139 ал. 5 от ЗДвП урежда задължението за движение на ППС по републиканските
пътища след заплащането на винетна такса по Закона за пътищата. Санкционната
норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състав на административно нарушение,
което от обективна страна се осъществява с управление на ППС по републиканските
пътища без да е заплатена дължимата винетна такса, като отговорността за това е на водачите Те са субекти на
нарушението. Безспорно установено е, че към момента на спирането
жалбоподателят е управлявал автомобила и то по републикански път, за който безспорно се изисква
заплащане на винетна такса. За административните
нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Жалбоподателят не е собственик на автомобила, но в качеството си водач е могъл
и е бил длъжен, преди да поеме управлението да се убеди, че за автомобила има
заплатена винетна такса, а в случай че е нямало да заплати изискуемата от
закона винетна такса, поради което съдът намира, че деянието е осъществено и от субективна страна.
Изложеният довод, че липсвало надлежно описание на вида на МПС, е неоснователен. Както
в АУАН, така и в НП МПС е конкретизирано ясно и пълно. Посочено е, че се касае
за лек автомобил, който е индивидуализиран по марка, модел и регистрационен
номер, както и категорията, в която попада
съобразно чл.149 ал.1 от ЗДвП, а именно – М1. Текстово също е описано,
че се касае за ППС за превоз на пътници с 8 или по малко места с мястото на
водача. Съгласно
чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата ППС, за които следва да бъде заплатена
винетна такса се разделят на три категории като процесното МПС попада в
категория 3, което също е отразено в
АУАН и в НП.
Санкционната норма на чл. 179 ал. 3 от
ЗДвП установява състав на административно нарушение, което от
обективна страна се осъществява с управление на ППС по републиканските пътища
без да е заплатена дължимата винетна такса, като отговорността на водачите в
качеството им на субекти на нарушението е разграничена в зависимост от вида на
ППС (т. 1 до т. 4 на цитирания текст). Преценката за относимостта на състава на
нарушението към установените в административнонаказателното производство факти
е обусловена от индивидуализиращите ППС признаци, тъй като те определят и налагането
на административно наказание в различен размер. В конкретният случай се касае
за управление на МПС от категория М1, съгласно ЗДвП,съставляващо ППС от Категория 3, съобразно §1 от ДР на Тарифата за таксите, които се събират от Агенция
"Пътна инфраструктура" и приложимата санкционна разпоредба е чл. 179 ал. 3 т.4 от ЗДвП. Отговорността на нарушителя правилно е
ангажирана на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП, като при посочване на правната квалификация, цифром не
е конкретизирано, в кое предложение на т.4 попада процесното МПС, но това
обстоятелство по никакъв начин не съставлява
съществено нарушение, тъй като не нарушава правото на защита на
нарушителя. Както бе посочено по – горе в обстоятелствената част пълно и ясно е
конкретизирано МПС.
Неоснователен е и довода, изтъкнат в хода по – същество,
че не било ясно и мястото на извършване на нарушението. В АУАН и в НП е
посочен номера на пътя, наименованието, конкретния
километър – км.112 от пътя, където е извършено нарушението с точност до
съответните метри – 737.
По отношение наличието на маловажен случай, относно
нарушението по чл. 139, ал.5 от ЗДвП,
настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на
този правен институт. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай"
се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно
чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според
чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът
намира, че в конкретния случай извършеното нарушение
не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните нарушение на
чл. 139, ал. 5 ЗДвП, нито са налице някакви смекчаващи отговорността
обстоятелства. Извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му
опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП,
които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че
неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по
пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи
тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е
неоснователна. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18 – 0869 – 000413/20.03.2018г. на Д.Д. – ВПД
Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на О.О.К., ЕГН **********
*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: