Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                             344/27.7.2018г.  

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На девети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1413 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № КХ-6/30.04.2018 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на „М.“ ЕООД, с ЕИК: 201059367,  със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,  ул.”Република” №13, представлявано от Н.М.М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева /две хиляди / на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.48, ал.1 от ЗХ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата, алтернативно моли за намаляване размера на наложената имуществена санкция до минималния предвиден от закона размер. В съдебно заседание се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, излага писмени бележки.

            Процесуалният представител на Областна Дирекция по безопасност на храните, гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения по съществото на спора.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „М.“ ЕООД осъществява търговска дейност в смесен магазин за хранителни и нехранителни стоки с рег.№ 272200424, намиращ се в гр.Шумен, ул. “Преслав“ № 18.  На 09.02.2018 год. в обекта била извършена проверка от служители от отдел КХ при ОДБХ, при която било констатирано, че не осигурява и контролира нормативните изисквания за хигиена на храните, предлагани под негов контрол. Към обекта няма осигурен санитарен възел /тоалетна със струйно отмиване/.  По време на проверката било представено писмо изх. № 236/12.04.2011г. с „Топлофикация Шумен“ ЕАД за ползване на санитарните помещения в сградата на дружеството от негови служители. При проверка същия ден се установило, че сградата се намира на друг адрес и е затворена, а при проверка в търговския регистър се установило, че дружеството е в несъстоятелност.

Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 09.02.2018 год. На 23.02.2018 год. на „М.“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0000000450, в който било посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.16а, ал.1 от Закона за храните, във вр. с Регламент 852/2004/ЕО,  Приложение II, Глава I т.3. Актът бил подписан от управителя Н.М.М., без да изложи възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага конкретни възражения по констатациите, изложени в акта.  Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № КХ-6/30.04.2018 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на „М.“ ЕООД, с ЕИК: 201059367,  със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,  ул.”Република” №13, представлявано от Н.М.М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева /две хиляди / на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.48, ал.1 от ЗХ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Г.М. и на свидетелите В.В.М. и Д.К.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна, следното: 

Разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ въвежда задължение за производителите и търговците да осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол. Доколкото „М.“ ЕООД се явява търговец по смисъла на т.60 и 61 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗХ, то същото е имало задължение да осигури и контролира спазването на нормативните изисквания към храните, които са били предлагани под техен контрол в смесен магазин за хранителни и нехранителни стоки с рег.№ 272200424, намиращ се в гр. Шумен, ул. “Преслав“ №18. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че при извършената на 09.02.2018 год. проверка е било констатирано,че към обекта няма осигурен санитарен възел /тоалетна със струйно отмиване/ което е нарушение на нормативните изисквания за хигиената на храните. Съдът намира, че от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.М., В.М. и Д.К. се установява по безспорен начин, че дружеството е допуснало в проверявания търговки обект да няма осигурен санитарен възел /тоалетна със струйно отмиване/, персонала на търговския обект ползвал тоалетната на отсрещното заведение „Спардъймен“, което представлява нарушение на разпоредбата на Приложение II, Глава I т.3 от Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 год. относно хигиената на храните.

Въпреки, че нормата на чл.16а от ЗХ е бланкетна и предвижда обща отговорност за спазването и контролирането на нормативните изисквания за хигиена към храните, както актосъставителят, така също и административно-наказващият орган подробно са описали и конкретизирали извършеното от търговеца нарушение, което само по себе си представлява нарушение на задължения, визирани в Регламент /ЕО/ №852/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 год. относно хигиената на храните. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, така също и на приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства между които Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни от 09.02.2018 год.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбоподателят, допускайки посоченото нарушение от Глава I т.3, Приложение II от Регламент /ЕО/ № 852/2004 на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 год. относно хигиената на храните е допуснал нарушение на задължението, визирано в  разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ. Разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ вменява отговорността за спазване на посочените по-горе нормативни изисквания на  производителите и търговците. В настоящия случай „М.“ ЕООД се явява търговец по смисъла на т.60 и т.61 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗХ.  

При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът съобрази разпоредбата на чл.16а, ал.1 от ЗХ която е бланкетна и  предвижда обща отговорност за спазването и контролирането на нормативните изисквания за хигиена към храните. В настоящия случай допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение, което настоящия състав приема за доказано представлява именно нарушение на нормативните изисквания към храните, които въпреки, че в Регламент /ЕО/ №852/2004 са конкретизирани като отделни задължения сами по себе си представляват нарушение на общата норма, задължаваща търговците и производителите да осигуряват и контролират спазването им.

С оглед на изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.48, ал.2 от ЗХ, предвиждаща за юридическите лица имуществена санкция, в размер от 1000 до 2 000 лв. за нарушение на разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл.38-47 от същия закон.

При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, административно-наказващия орган е посочил като основание да наложи максималния размер на предвиденото наказание, като се е позовал на „повторност“ при извършване на визираното нарушение. Това според настоящия съдебен състав, не е така. Вярно е че при последното съдебно заседание от АНО се представи доказателство в тази насока – Наказателно постановление № КХ-20/19.07.2017г., но не се представиха доказателства дали това НП е влязло в сила, а освен това наложената имуществена санкция е наложена за други по вид нарушения, макар и на същото основание. Не са налице и доказателства за финансовото състояние на дружеството по преписката. Не е обсъдена и тежестта на нарушението, което като се има предвид спецификата на търговския пазар към момента на извършване на нарушението. По изложените съображения, съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение, съгласно наличните данни в преписката ще бъде административно наказание  “имуществена санкция” в размер на минимума предвиден от закона по време на извършване на нарушението  а именно 1000 лева. В този смисъл и се намалява наложеното от администратино-наказващия орган административно наказание “имуществена санкция”.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като наложената имуществена санкция бъде намалена до законовия и минимум.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление № КХ-6/30.04.2018 год. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Шумен, с което на „М.“ ЕООД, с ЕИК: 201059367,  със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,  ул.”Република” №13, представлявано от Н.М.М., с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева /две хиляди / на основание чл.48, ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.48, ал.1 от ЗХ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание на 1000 /хиляда / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: