Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1461/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.И.Д. *** срещу Наказателно постановление № И-3465/23.04.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20.00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното: На 22.02.2018г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Фиат“ с рег.№ Н 3553 ВА по улиците на гр.Шумен. Около 14,00ч. на посочената дата същият паркирал автомобила пред дом №106 на ул.“Цар Иван Александър“ в града и се отдалечил. Свидетелите Г.Д.Н., М.С.К. и С.Ж.С.- инспектори в Дирекция “Устройство на територията” при Община Шумен, които извършвали проверка за спазване на ЗДП в посочения район, забелязали, че автомобилът е паркиран в близост до пътен знак Б-27, на разстояние около пет метра от него. Тримата установили също, че автомобилът е паркиран на това място от жалбоподателя, като последният не отрекъл това обстоятелство. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е паркирал управлявания от него лек автомобил на пътното платно при наличие на забрана за паркиране, установена с пътен знак В-27 и допълнителен пътен знак Т-17 с изписан текст -50м. в двете посоки. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 23.04.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.Д. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20лв., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Г.Д.Н., М.С.К. и С.Ж.С., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Тримата не са се намирали в някакви особени отношения със жалбоподателя и дори не са го познавали, като не извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания. По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак Б-27 установява забрана за престоя и паркирането. Установено е по делото, че на посочената дата жалбоподателят е паркирал управлявания от него автомобил в зоната на действие на посочения пътен знак на ул.“Иван Александър“ в гр.Шумен. Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Н., К. и С., от приложената фотоснимка, а и по начало не се отрича от страна на жалбоподателя. По този начин Д. действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП.

Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съставеният акт не отговаря на изискванията на чл.42, т.3 от ЗАНН, тъй като мястото на нарушението, посочено в него, е определено неправилно. В акта се приема, че нарушението е извършено на ул.“Цар Освободител“ №106 в гр.Шумен. От показанията на свидетелите и от приложената фотоснимка се установява, че в действителност нарушението е извършено на ул.“Цар Иван Александър“ №106 в гр.Шумен. Неправилното посочване на мястото на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като затруднява санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира защитата си. Действително, в наказателното постановление мястото на извършване на нарушението е посочено правилно. Съдът намира обаче, че коригирането на допуснатата непрецизност по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН е недопустимо, тъй като се касае за съществен реквизит от изискуемото от закона съдържание на акта за установяване на административно нарушение, при посочването на който не следва да има неяснота или противоречия. Няма данни също така наказващият орган да е извършил разследване на някакви спорни обстоятелства, при което да е установено местоизвършване на нарушението, различно от отразеното в акта. Не са изложени и мотиви за промяната, а посочената в акта като място на извършване на нарушението улица „Цар Освободител“ директно е заменена с ул.“Цар Иван Александър“ в наказателното постановление. Становището, че подобна непрецизност представлява съществено нарушение на процесуалните правила, която не може да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№163/2017г. се приема, че подобно разминаване не може да се третира като допусната техническа грешка. Приема се за недопустимо част от нарушението, каквото е датата, съответно мястото на извършването му, да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Настоящият състав споделя изразеното в цитираното решение становище, че в наказателното постановление и в акта следва да се опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото, поради което в случая няма как да намери приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът приема, че неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението в съставения акт представлява съществен порок, довел до накърняване правото на защита на санкционираното лице, като обуславя отмяната и на атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № И-3465/23.04.2018г. на кмета на Община Шумен, с което на Д.И.Д. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: