Р Е Ш Е Н И Е

334/24.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1480 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0046297/02.05.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.202 от ЗЗП за нарушение на чл.147а, ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и услуги, находящ се в гр.Шумен, бул.”Славянски“ №26, Магазин „М-ТЕЛ”. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-461 от 09.02.2018 год. на 12.02.2018 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителят С. е сключил „Договор за доставка на телекомуникационна услуга – мобилен интернет“, към който като подарък е получил таблет марка „DIVA“. По време на ползване на таблета същият дефектирал два пъти, като при втория дефект търговецът отказал да го приеме за рекламация. По този повод потребителят със заявление от 26.01.2018 год. поискал търговецът да прекрати договора за доставка на мобилната услуга, тъй като считал, че същата е неизползваема без наличие на работещ таблет. С писмо било отговорено на потребителя, че договора ще бъде прекратен след изплащане на неустойка. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №Н-2332620/12.02.2018 год., с който на търговеца било указано на 20.02.2018 год. да се явят в КЗП и да представят заверено копие от договора за доставка на мобилна услуга №500984808, ведно с приложени към него подписани от търговеца и потребителя общи условия за предоставянето на услугата.

На 22.02.2018 год. търговецът е представил договора за доставка на мобилна услуга №500984808 от 04.04.2017 год., сключен между Л.Ю.С. и „Мобилтел“ ЕАД, сключен в гр.Шумен, но не представил изисканите общи условия. С ППД №0107273/22.02.2018 год. му било дадено ново разпореждане на 28.02.2018 год. да представи посочените по-горе общи условия.

На 28.02.2018 год. търговецът е представил становище, но отново не представил общи условия. В посоченото становище сочи, че потребителят е подписал допълнение към Приложение №1 /допълнителна декларация по ЗЗП/, което представлявало отделен документ, който не бил част от индивидуалния договор за електронни съобщителни услуги и с подписването му е заявил, че е запознат, предоставен му е екземпляр от приложимите общи условия. Резултатите от последващите проверки били отразени в Констативен протокол №К-0107281/28.02.2018 год. и Констативен протокол №К-2632903/10.04.2018 год. С писмо изх.№В-03461/13.03.2018 год. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 21.03.2018 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата е получена от дружеството на 14.03.2018 год. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0046297/21.03.2018 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.147а, ал.3 от Закона за защита на потребителите. Поради неявяване на упълномощен представител на дружеството, акта е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като впоследствие е бил връчен на представител на дружеството, който не е изложил възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0046297/02.05.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, с ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.202 от ЗЗП за нарушение на чл.147а, ал.3 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й.– свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.147а, ал.1 от същия закон е имал задължението при сключване на договор с потребителя да му предаде подписан от него екземпляр от общите условия. В тази връзка от материалите по делото не се установява при сключване на „Договор за доставка на телекомуникационна услуга – мобилен интернет“ №500984808 от 04.04.2017 год. на потребителя да е бил предаден подписан от търговеца екземпляр от общите условия към договора, които следва да представляват неразделна част от него. От страна на жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест да установи изразеното от потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора, съгласно разпоредбата на чл.147а, ал.4 от ЗЗП не са представени доказателства, от които да се направи извод, че потребителят е получил подписан от търговеца екземпляр от общите условия, действащи във връзка с конкретния договор.

Съдът не кредитира твърдението на дружеството, изложено в писменото становище и в жалбата, че общите условия са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител и че същите не следва да бъдат изрично връчвани на потребителя. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.147а, ал.5 от ЗЗП, съгласно която клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя. В този смисъл съдът не споделя и твърдението на дружеството, че отношенията им с потребителя следва да бъдат уредени съгласно разпоредбите на ЗЕС, а не тези на ЗЗП. Посочените два закона уреждат различни обществени отношения, като ЗЗП има за цел защита на конкретен и специфичен кръг от субекти – физически лица, потребители на стоки и услуги. Независимо дали дружеството е извършило нарушение, което би могло да се квалифицира по нормите на ЗЕС, налице е различие в обстоятелствата, при които се извършват двете деяния, съответно става въпрос за две различни задължения на търговеца, по два различни нормативни акта, като неизпълнението на която и да е от тях ще подлежи на отделно наказание, предвидено във всеки един акт по отделно. В този смисъл не може да бъде прието становището на дружеството-жалбоподател, че разпоредбите на ЗЕС дерогират тези на ЗЗП.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател в качеството си на търговец не е предал на потребителя подписан от него екземпляр от общите условия, с което е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.147а, ал.3 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.202 от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено за първи път, поради което и съобразно тежестта на същото на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на минималния, предвиден в закона размер, а именно 1000 лева.

Съдът не кредитира и твърдението на дружеството-жалбоподател, че нарушението следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за защита на потребителите охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0046297/02.05.2018 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, с ЕИК131468980 /“А 1“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от А.В.Д. и М.М. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.202 от ЗЗП за нарушение на чл.147а, ал.3 от ЗЗП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: