Р Е Ш Е Н И Е

342/26.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1500/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, М.М.А., с ЕГН **********, с адрес: *** твърди, че с Наказателно постановление № 46-0000041 от 13.04.2018г., издадено от Началник на ОО „АА“ гр. Шумен му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят сочи, че при издаване на наказателното постановление са допуснати особени съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото му на защита и излага доводите си за това. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно – моли съда да намали размера на наложените му наказания до минималния предвиден.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, явява се упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата и излага допълнителни доводи. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща упълномощен представител.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 16.03.2018г., свидетелите К.Л.К. и И.С.С. – инспектори при ОО „АА“ гр. Шумен, били изпратени от началника на отдела да извършат контрол по спазването на Наредба № 34 за превоз на пътници с таксиметрови автомобили. С пристигането им на пиацата за таксиметрови автомобили пред магазин „Булмаг“, до бившата Военна болница в гр. Шумен към 10,20 часа, свидетелите видели, че имало няколко таксита. Двамата свидетели пристигнали със служебен автомобил, който бил обозначен, а те били с униформи. След слизането си от служебния автомобил, свид. И.С. се насочила към таксиметров автомобил „Дачия“ с рег. № Н30 34ВР, чийто прозорец на шофьорската врата бил смъкнат. Свидетелката С. се представила и поискала от водача на таксиметровия автомобил пътната му книжка. Вместо да й предаде поисканите документи, водачът на таксиметровия автомобил потеглил и напуснал мястото на проверката. По-късно същият ден, двамата свидетели поискали съдействие от служители на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен – да установят къде се намира таксиметровия автомобил, за да му бъде извършена проверката. Същият ден – 16.03.2018г. свидетелят П.С.П. – служител на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен работел с колегата си А. в екип и получил от дежурния молбата за съдействие от свид. С. и Д.. Първоначално по програмата и картата на града, свид. П. не установил таксиметровия автомобил да се движи из гр. Шумен. Свидетелят от други таксиметрови водачи научил местоживеенето на водача на таксиметров автомобил с рег. № Н30 34ВР и намерил автомобила и водача му пред дома му, за което уведомил служителите на ОО „АА“ гр. Шумен. Свидетелите С. и К. ***, където бил установен таксиметровия автомобил и неговия водач. Свидетелите С. и К. успели да извършат проверка на документите на таксиметровия автомобил и на водача му – жалбоподателя М.М.А. със съдействието на свид. П. към 16,30 часа на 16.03.2018г. Свид. К.К. съставил АУАН сер. А-2017, № 248585 на жалбоподателя М.М.А. за констатираното административно нарушение на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П, в присъствието на свидетелите С. и П. и на жалбоподателя А., предявен му и подписан собственоръчно от него със следното възражение: „да имам“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение Началник ОО „АА“ гр. Шумен на 14.04.2018г. издал Наказателно постановление № 46-0000041, с което на жалбоподателя М.М.А. били наложени следните административни наказания: “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П, за това, че на 16.03.2018г. в гр. Шумен, ул. Ген. Столетов на таксиметрова стоянка пред магазин „Булмаг“, при проверка н управлявания от него лек таксиметров автомобил, престояващ за наемане на клиенти, от кат. М1, марка „Дачия Сандеро“, с рег. № Н30 34ВР, собственост на К.Е. К., с опознавателни знаци за лек таксиметров автомобил с поставена табела „Такси“, без поставена табела „Не работи“, с включен ЕТАФП, включен в списъка към Разрешение № 3/01.01.2018г., издадено от Община Шумен на превозвача „К.Б.“ ООД, водачът отказва да предаде документите си на органите за контрол, напуска мястото на проверката, осуетява извършването на проверка от контролните органи, с което виновно е нарушил чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни органи.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, се предвиждат административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и административно наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева за водач на МПС, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че при престояване на стоянката пред магазин „Булмаг“ на ул. Ген. Столетов в гр. Шумен, свидетелката С. след представяне е поискала от жалбоподателя М.А. – в качеството му на водач на лек таксиметров автомобил да и предаде пътна книжка и други документи по Наредба № 34 за превоз на пътници с таксиметрови автомобили. А. като водач на лек таксиметров автомобил вместо да предаде документите си на органа за контрол, привел в движение двигателя на автомобил и веднага напуснал мястото, където свидетелите С. и К. извършвали проверка, с което осуетил нейното извършване. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите И.С. и К.К., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателя по време на извършване на нарушението. И двамата свидетели в съдебно заседание заявяват, че на 16.03.2018г. около 10,20 часа са пристигнали на стоянката със обозначен служебен автомобил и облечени с униформа и светлооотразителни жилетки, на които били поставени картите им. Прозорецът на врата на водача на лекия таксиметров автомобил отворен и през него, служителката на ОО “АА“ гр. Шумен се представила и поискала документите за проверка от водача А.. Показанията на свидетелите С. и К. са логически последователни, обективни и най-вече безпристрастни, поради което за съда не съществува причина да не ги кредитира. Техните показания се потвърждават и от показанията на свидетелят П.П., който като служител на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен е оказал съдействие за установяване местонахождението на таксиметровия автомобил и водача му.

Безспорни са установените по делото факти за предприети от контролните органи действия по извършването на проверка на жалбоподателя. Действията се изразяват в изискване на документи съгласно Наредба № 34 за превоз на пътници с таксиметрови автомобил. Доколкото водачът има задължението да предаде документите си на органите за контрол и да не осуети по какъвто и да било начин, извършването на проверка от тях, жалбоподателят с действията си – напускайки местото на извършване на проверка, осуетява извършването й, като този факт също не е спорен в хода на въззивното производство. Самото напускане на мястото на проверката обективира отказа на водача да предаде документите си на органите за контрол и осуетява извършването на проверка от тези органи. Действително впоследствие на водача е извършена проверка, но едва след издирването му от служителите на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, тъй като жалбоподателят се е бил прибрал в дома си, поради което правилно наказващия орган е приложил квалификацията по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П.

Съдът намира за неоснователен доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че правилната санкционна норма е тази по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П, а именно „който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“, като се касае за нарушение на чл.103 от ЗДв.П. Разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДв.П възлага контрола за спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза на Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". В настоящият случай не се касае за „подаден сигнал за спиране от контролните органи, при който водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“ за да е налице административно нарушение на чл.103 от ЗДв.П. В действителност, разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДв.П освен санкционна е и материално правна, предписваща дължимото поведение на санкционираното лице, а именно, че се наказва водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол. Безспорно, е че органа за контрол в конкретния случай е служителят на ОО „АА“ гр. Шумен, а не служител на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. С оглед на това, настоящият състав намира, че административнонаказващият орган не е нарушил закона и правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П.

Административно наказващият орган за извършеното нарушение е наложил кумулативно предвидените наказания в максималните визирани размери на предвидените наказания. Съдът намира обаче, че за постигане законоустановените цели на административните наказания, АНО е бил длъжен да определи и индивидуализира наказанието, както с оглед личността на нарушителя, така и с всички обстоятелства при извършване на нарушението. В настоящият случай е била наложена “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, без АНО да е изложил каквито и да било мотиви за определянето на максималния предвиден за двете наказания, размер. Задължително е правилото за съответствие на наказанието с всички характерни особености на деянието, за съобразяване с неговата обективна и субективна страна, мотивите и подбудите за извършването му, както и имотното състояние на нарушителя. Видно от приложената по делото Справка за нарушител не може да бъде направен извод за водач със завишена степен на обществена опасност. Съдът намира, че определените съгласно чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П, санкции следва да бъдат намалени и намира за законосъобразно санкциите да бъдат към минималния размер, а именно – “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца. С тези наказания съда счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция на наказанието.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 46-0000041 от 13.04.2018г., издадено от Началник на ОО „АА“ гр. Шумен, с което на М.М.А., с ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П са наложени административни наказания като намалява размера на наложената “глоба” от 200/ двеста/ лева на 80 /осемдесет/ лева и срока на “лишаване от право да управлява МПС” от 6 /шест/ месеца на 2 /два/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: