Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1558/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г.Д.Г. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1528469 на ОДМВР-Шумен, с който на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП. Жалбоподателката счита обжалвания ел. фиш за неправилен и незаконосъобразен по подробно изложени в жалбата съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло последния.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 13.02.2017г. в 15,10 часа, автомобил марка “Киа Рио” с ДК№ ВТ 5364 КА се движел по главен път І-2, в района на км.112+737 (в близост до бензиностанция „Шел”). Разрешената скорост на движение била до 60 км/ч., определена посредством поставен пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със скорост от 84 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство –стационарна радарна система тип „Multa Radar” и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100 лева на лицето Г.Г. за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство–стационарна радарна система тип „Multa Rradar” съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният автомобил се е движел по път І-2 в района на км.112+737 със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multaradar SD 580”, с ID номер 00209D32D447, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 84 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със стационарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост. С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателката. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. От своя страна чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Доколкото при условията на чл.189, ал.4 от ЗДвП нарушението се констатира в отсъствието на нарушител, изключена е възможността в този момент да бъде установена и самоличността на конкретното лице, което е извършило деянието. Поради това е установена оборимата презумпция, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство, с оглед липсата на данни за лицето, което в момента на нарушението е управлявало същото. По силата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1, което от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, действително извършило нарушението. В случаите обаче, когато в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства в Република България са налице официално регистрирани данни не само за собственика на превозното средство, но и за лицето на което е предоставено ползването на превозното средство, електронния фиш следва да бъде издаден срещу последното, с оглед нормата на чл.188, ал.1, предл.2 от ЗДвП. В конкретния случай в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства в Република България са били налични данни както за собственика на процесното превозно средство ("Уникредит лизинг" ЕАД), така и за регистрирания ползвател на същото, който към момента на извършването на нарушението е била жалбоподателката. След като данните за ползвателя на превозното средство са били налични, правилно и законосъобразно обжалвания електронен фиш е бил издаден по отношение нея. Това разбиране се споделя и в практиката на ШАС, като в този смисъл е например Решение №325/19.12.2017г., постановено по КАНД №302/17г.

След като регистриран ползвател на процесния автомобил е била жалбоподателката /видно от приложената по делото справка от сектор „Пътна полиция“-Шумен, л.31 от делото/ и по отношение нея е бил издаден електронния фиш, същата е имала възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставила управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявала лично автомобила. Г. обаче не е направила това и съответно издаденият по отношение нея електронен фиш не е бил анулиран по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателката е била санкционирана с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно. Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и процесния случай, а според чл.188, ал.1 от ЗДП ползвателят се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От приложения Протокол за извършен монтаж на пътни знаци „Е24“ се установява, че преди датата на нарушението на съответно разстояние от мястото на наблюдението са били поставени два броя такива пътни знаци, при което следва да се приеме, че към момента на нарушението процесното стационарно техническо средство е било обозначено по надлежния за това ред. Съдът намира, че по този начин в достатъчна степен са изпълнени нормативните изисквания, поради което не намери за необходимо събирането на данни дали ползването на АТСС е било оповестено на интернет страницата на МВР. Неоснователно е и искането за събиране на информация дали е бил съставен протокол от съответните дежурни, установили нарушението, доколкото това обстоятелство касае служебните задължения на полицейските служители и не рефлектира върху законосъобразността на електронния фиш. Макар и във фиша да не отразено изрично, от приложената по делото „спесификация –пътни знаци“ е видно, че в процесната отсечка от пътя е било въведено ограничение на скоростта посредством 3 бр. пътни знаци „В 26“. Непосочването на това обстоятелство във фиша не е накърнило правото на защита на санкционираното лице, при положение, че максималната разрешена скорост, която е била превишена, е ясно посочена. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми на ЗАНН, касаещи съдържанието на административните актове и която е спазена в достатъчна степен в настоящия случай.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №1528469 на ОДМВР-Шумен, с който на Г.Д.Г. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП, като законосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: