Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1568/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Адалия” ЕООД -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-0000482/11.05.2018г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало търговски обект- кафе „Жули“, намиращо се на бул.“Славянски“ №62 в гр.Шумен. На 03.04.2018г. от В.В.Р. и С.Р.К.- инспектори при Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на санкционираното лице. При проверката било установено, че на обекта като сервитьор работи непълнолетното лице М.Р.Ч.. Същата обслужвала клиенти и изпълнявала поръчки. При извършена на 10.04.2018г. проверка по документи било установено също, че работодателят не е поискал и съответно не е получил разрешение от Дирекция “ИТ” за приемането на лицето на работа. Във връзка с тези констатации, на 13.04.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството за това, че в качеството си на работодател при осъществяване на неговата дейност е приело на работа като сервитьор посоченото непълнолетно лице, без да е поискало и получило предварително разрешение за това от Дирекция “ИТ”- гр.Шумен. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.05.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на “Адалия” ЕООД -гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.303, ал.3 от Кодекса на труда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите В.В.Р. и М.Р.Ч., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св. Р., която лично е възприела извършването на нарушението. Доколкото свидетелката не се е намирала в никакви особени отношения с представителите на санкционираното дружество, а и не извлича ползи от твърденията си, същата не може да се счете за заинтересувана или предубедена. Поради това за съда не съществуват основания да не кредитира нейните показания и счита същите за достоверни и правдиви. По делото като свидетел е разпитана и М.Ч., която заявява, че в момента на проверката не е обслужвала клиенти, а само е отсервирала 2-3 маси, като част от интервю за работа. Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка не следва да бъдат кредитирани, на първо място защото се опровергават от показанията свидетелката, чиито показания съдът приема за достоверни. Отделно от това св.Ч. не може да се счете за незаинтересувана и безпристрастна, тъй като работи в стопанисвания от дружеството обект, при което поначало възниква съмнение в достоверността на нейните показания. От друга страна съдът намира твърденията, че Ч. само се е обучавала, за твърде неправдоподобни. На първо място, св.Р. лично е констатирала, че Ч. сервира на клиенти. В същото време изводът за недостоверността на твърденията, че непълнолетната само е отсервирала няколко маси, се потвърждава и от обясненията, които същата и управителя на заведението И.А. са попълнили саморъчно. Макар и да нямат качеството на свидетелски показания, като надлежно приети и приложени по делото писмени доказателства посочените обяснения дават основание показанията на св.Ч. да не бъдат кредитирани в тази им част и потвърждават достоверността на показанията на св.Р.. При така установеното съдът приема, че непълнолетното лице действително е полагало труд за дружеството, а не се е обучавало, като споделя становището на процесуалния представител на наказващия орган, че е констатирано начало на изпълнение на трудови задължения. Следва да се отбележи също, че при необходимост от обучение или проверка на качествата на лицето е имало възможност да се сключи договор за обучение по време на работа по чл.230 от КТ или такъв със срок на изпитване за определен срок.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда установява изискване лицата от 16 до 18 години да се приемат на работа само с разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на 03.04.2018г. непълнолетната М.Ч. се е намирала в стопанисваното от дружеството заведение и че по отношение същата не е било издадено предварително разрешение за работа от Дирекция “ИТ” – гр.Шумен. По изложените по-горе съображения съдът приема, че Ч. е полагала труд като сервитьор, наред с останалите работници на дружеството -жалбоподател. По този начин дружеството е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено.

По делото е приложено копие от постановление за отказ за образуване на наказателно производство във връзка с процесния случай. Преписката е била образувана за престъпление по чл.192а от НК, с оглед евентуалната наказателна отговорност на определено физическо лице. Обективната отговорност на дружеството- работодател за неизпълнение на задължение към държавата обаче по никакъв начин не е обвързана с наказателната отговорност, реализирана по отношение дадено физическо лице, поради което и отказът да се образува досъдебно производство по случая не води до отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Становището на прокуратурата за липса на осъществено от обективна страна изпълнително деяние не обвързва съда и не обуславя промени в изложените фактически и правни изводи. Доколкото субектите на наказателната и на административнонаказателната отговорност са различни, не е налице и конкуренция между двата вида отговорност и не е нарушен принципът non bis in idem.

Не са налице основания нарушението да бъде счетено за маловажно посмисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като от показанията на св.Р. се установява, че към датата на документната проверка /около седмица след установяването на нарушението/ все още не е било поискано издаването на разрешение за работа на непълнолетната.

Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Същото се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-0000482/11.05.2018г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на “Адалия” ЕООД-гр.Шумен, ЕИК:202930812, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.416, ал.5 и чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: