Р Е Ш Е Н И Е

408/25.9.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на пети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1638/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Ю.Н.И., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** твърди, че с Наказателно постановление № 18-0869-000782 от 04.05.2018г, издадено от Началник група към сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен му били наложени две административни наказания “глоба” за нарушения на ЗДв.П. В жалбата си твърди, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила, за които са изложени подробни доводи. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, изпраща упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща упълномощен представител.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 30.03.2018г. след 14,40 часа, свидетелите И.Г.И. и С.Н.Х. - служители в сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен се движели по бул. Мадара в гр. Шумен. Двамата свидетели забелязали паркиран автомобил „Воксхол Мерива“ с рег. № Н96 02ВР на спирка за обществен превоз на пътници срещу Автогарата. Автомобилът бил паркиран в джоба на автобусната спирка. Двамата свидетели извършили проверка на документите на водача и установили, че същия бил жалбоподателя Ю.Н.И.. При проверка на документите на автомобила, свидетелите установили, че същият не бил представен на годишен технически преглед. За констатираните две нарушения свидетелят И.И. съставил АУАН сер.Д, бл. № 436518 на 30.03.2018г. в присъствието на свидетеля С.Х., както и на жалбоподателя Ю.И., който го подписал с възражението: “Имам възражения.“ В АУАН, актосъставителят посочил, че на 30.03.2018г. по бул. Мадара срещу Автогара в посока бул. Ришки проход е управлявал и паркирал л. а. „Воксхол Мерива“ с рег. № Н96 02ВР, собственост на Д.Й.В., като извършва следните нарушения: 1. Паркира на спирка за обществен превоз на пътници; 2. МПС не е представен на ГТП, с което виновно е нарушил чл.98, ал.2, т.3 и чл.147, ал.1 от ЗДв.П. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник група към Сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен на 04.05.2018г. издал Наказателно постановление № 18-0869-000782, с което на жалбоподателя Ю.Н.И. били наложени следните административни наказания: 1. “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДв.П и 2. “глоба” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П, за това, че на 30.03.2018г. около 14,40 часа в гр Шумен на бул. Мадара – срещу Автогара, в посока бул. Р. проход е управлявал и паркирал лек автомобил Воксхол Мерива с рег. № Н96 02ВР, собственост на Д.Й.В. като извършва следните нарушения: 1. Паркира на спирка за обществен превоз на пътници. 2. МПС не е представен на ГТП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган, но в хода на административно наказателното производство са осъществени съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

По отношение на визираното в пункт 1 от атакуваното НП, административно нарушение съдът установи следното: Материално - правната норма, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение, е тази на  чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба престоят и паркирането са забранени на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Нормата на чл.184, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда на свой ред, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.11 от ППЗДвП, пътни знаци Д22, Д23 и Д24 указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Когато тя не е оформена със специално уширение на пътното платно, краят й се определя от края на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният указател с номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака.

Настоящата съдебна инстанция приема, че АНО не е изложил мотиви за това, по кой от така установените със закона критерии е приел, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя, е попадало в обхвата на забраната на пътен знак, обозначаващ наличието на спирка. В тази връзка следва да се отрази, че както в съставния АУАН, така и в оспореното НП не е отразено наличието на някои от сочените в цитираната норма пътни знаци, които да указват началото на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Към административната преписка не са приложени снимки за да се установи паркираният автомобил бил ли е в обхвата на надлежно обозначена със съответните пътни знаци, автобусна спирка. Единствен ориентир относно ситуирането на автомобила на автобусната спирка са свидетелските показания на свидетелите И. и Х., които заявиха в съдебно заседание, че автомобилът е бил паркиран на автобусната спирка.

Същевременно по делото не се установи по безспорен начин и авторството на осъщественото нарушение. По данни на актосъставителят нито той, нито свидетеля в акта са възприели фактът, че именно жалбоподателя е управлявал МПС-то, като го е паркирал в забранена за паркиране, зона. Тъкмо напротив, актосъставителят И. изрично заяви, че когато са отишли до автомобила, същият вече е бил паркиран. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че фактът, че лицето се е представило за водач на автомобила, не навежда към извода, че именно то е управлявало последния и на процесните дата и място, като го е паркирал на забранена за това зона.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че не се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства нито осъществяването на изпълнителното деяние на процесното нарушение, нито авторството на същото. Ето защо, наказателното постановление по пункт 1 се явява незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.

По пункт 2 от НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по  чл.147, ал. 1 ЗДвП, който в редакцията към датата на нарушението е предвиждал, че регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и ППС с животинска тяга подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено нарушение при описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП, което е ограничило правото на защита на наказаното лице. В административнонаказателния процес АУАН изпълнява аналогична функция на обвинителния акт в наказателното производство, като с него на наказаното лице се предявява своеобразно "обвинение". АУАН следва да очертае нарушението с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между противоправното деяние и лицето, сочено като нарушител. Посочването на всички съставомерни признаци на вмененото във вина нарушение както в АУАН, така съответно и в НП се явява съществен елемент от правото на защита на наказаното лице, за да може то да се брани изначално срещу тези факти и да бъде обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.

В настоящият случай досежно нарушението по т. 2 от НП както в АУАН, така и в НП липсва каквото и да било излагане на фактическа обстановка. Вместо това е наличен само правният извод на актосъставителя, а в последствие и на АНО, че МПС не е представено на технически преглед. Не са посочени обаче приетите за установени от АНО факти, на които той е направил този правен извод. Самото нарушението не е описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че автомобилът не е представен на годишен технически преглед, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на която е следвало да бъде представен, което съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя. Не е посочен началният или най-малко крайният момент на срока за представяне на МПС за преглед, доколкото разпоредбата на чл.47, ал.3 ЗДв.П предвижда различни срокове за това по отношение на леките автомобили - на третата и петата година от първоначалната им регистрация като нови, след което - всяка година. В конкретния случай в АУАН и НП е записано само, че МПС не е представено на ГТП. Това описание не съдържа абсолютно никакви факти, от които да може да се направи извод, дали действително изводът на АНО е правилен или не. Видно от разпоредбата на чл.147, ал.3 ЗДв.П периодичността на техническите прегледи е различна в зависимост от вида на моторните превозни средства, както и от изминалия период от датата на първоначалната им регистрация като нови. Нито в АУАН, нито в НП е посочен срокът на валидност на предходния годишен технически преглед, ако е имало такъв. По този начин съдът не би могъл да извърши преценка дали той действително е бил изтекъл към датата на проверката – 30.03.2018г. Следва да се посочи, че наказващият орган носи доказателствената тежест в процеса и той следва да докаже проявлението в обективната действителност на всички съставомерни обстоятелства, въз основа на които е направил правния си извод за виновно извършено административно нарушение. Жалбоподателят не носи доказателствена тежест и същият няма задължение да доказва, че не е извършил съответното нарушение, поради което не може да се вменява в негова тежест да доказва дали правният извод на АНО съответства на обективната действителност. В проведеното съдебно заседание нито един от свидетелите-очевидци не посочи кога автомобилът е следвало да премине ГТП.

В случая обаче се касае не само за непълнота на доказателствения материал, но и за изначално процесуално нарушение, което не би могло да бъде "санирано" едва във въззивното производство. Както се посочи, още с АУАН е следвало да бъде очертан кръгът на подлежащите на доказване факти в производството, но в настоящата хипотеза срокът на валидност на последния преминат годишен технически преглед е останал извън предмета на доказване – липсва твърдение на актосъставителя, както и фактически извод на АНО за това обстоятелство.

Отговорността на наказания не може да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са му надлежно предявени и съответно са извън предмета на доказване. В тази връзка дори и съдът да установи датата, на която е преминат последният годишен технически преглед (примерно, чрез изискване на справки), то не би могло жалбоподателят да бъде наказан по факти, които му се предявяват за пръв път във въззивното производство и по които не е могъл да се защитава. Това налага обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно и в тази му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП № 18-0869-000782 от 04.05.2018г. на Началник група към Сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, с което на Ю.Н.И., с ЕГН ********** са наложени: 1. На основание чл.183,ал.4, т.8 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДв.П и 2. На основани чл.185 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: