Р Е Ш Е Н И Е

 

429/4.10.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На четиринадесети септември  две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1666 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №17/07.06.2018г. на Началника на РУ гр.Шумен към ОДМВР гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя Л.Д.Б., ЕГН ********** е  наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

 Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление  като счита същото за незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв. В. П. от ШАК.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:  Свидетелите  Р.  Н.Ш. и А.В.А. – служители в ГООР при РУ гр.Шумен, в ранните часове на 25.05.2018г.  изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред в района на паметник  «Създатели на българската държава», находящ се на Шуменско плато, във връзка с провежданите абитуриенски балове. В района на паметника имало значителен брой хора, които били  на групички. По същото време в района се намирал и жалбоподателя Л.Д.Б., заедно със свои приятели между които и свидетелите И.Б.И. и М.В.К.-П.. В един момент от една от групите се чул мъжки глас, който се провикнал към полицейските служители с думите „ало милицията елате тука“. Свидетелите Ш. и А. се приближили към групата, откъдето се чул гласа. Попитали лицата дали имат нужда от съдействие. Във въпросната група се намирал и жалбоподателя Л.Б..Същият бил в нетрезво състояние и употребявал бира. Без да бъде провокиран по никакъв начин от полицейските служители, жалбоподателят започнал да се държи грубо и арогантно спрямо тях  наричайки ги „смешници, палячовци“, „точно от вас ли ще искам съдействие“.Същият бил устно предупреден да не нарушава обществения ред и да не отправя обиди към служителите, но жалбоподателят не преустановил провокативното си поведение. Св. Р.Ш. му поискал документ за самоличност. Такъв му бил предоставен от Б., след което св. Ш. влязъл в патрулния автомобил за да извърши проверка. Било установено, че Б. бил обявен за издирване, но при проведения разговор с разследващият полицай били уведомени, че основанието за издирване било отпаднало. Докато св. Ш. бил автомобила и извършвал проверката, Б. продължавал да се държи арогантно като отправял спрямо св. Ш. репликите „какво си се затворил в тази кола“, „страх ли те е“ , „какво си се заключил, отвори“, приближил се до патрулния автомобил и направил опит да отвори задната лява врата. Не успял да проникне в автомобила, тъй като вратата била заключена. Тъй като жалбоподателят, въпреки отправените му устни предупреждения, не преустановил  предизвикателното и грубо поведение спрямо органите на реда, това наложило да бъде задържан и отведен в РУ гр.Шумен. На отправеното му разпореждане да влезе в патрулния автомобил, тъй като е задържан, Б. не е оказал съпротива и  изпълнил разпореждането. Бил му съставен писмен протокол за предупреждение да не извършва непристойни действия на обществени места, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и личността. По случая свидетелите  Р.  Н.Ш. и А.В.А. изготвили и докладна записка до началника на РУ гр. Шумен.

На 25.05.2018г. св.Г.Г. съставил срещу Л.Б. АУАН №17 за нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР за това, че  след надлежно предупреждание  съзнателно и противозаконно  пречи на полицейските органи да изпълняват задълженията си  по служба с действия изразяващи се във влизане в пререкание с полицейските служители, отправяне на обидни думи към тях и опит да проникне в служебния  автомобил през задната врата без разрешение с цел саморазправа. При предявяване на акта жалбоподателят  саморъчно отразил, че има възражения без да ги конкретизира. В снетите му писмени обяснения посочил единствено, че бил задържан без причина. Не се е възползвал  от законното си право да депозира  писмени възражения и в законоустановения 3-дневен срок.  Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващия орган издал процесното наказателно постановление като възприел изцяло констатациите съдържащи се в акта. На основание чл.264 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя Л.Д.Б., ЕГН ********** е  наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава  от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.  Н.Ш. и А.В.А., показанията на свидетелите  И.Б.И. и М.В.К.-П., в частта относно обстоятелството, че в ранните часове на 25.05.2018г. жалбоподателят се е намирал на процесното място и , че му е била извършена полицейска проверка и е бил задържан,  както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. В съдебно заседание констатациите по акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление  се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.  Н.Ш. и А.В.А., които съдът кредитира изцяло, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са  безпротиворечиви, поради което съдът няма основание да не им дава вяра. Настоящият съдебен състав намира, че  не е налице  заинтересованост от страна на тези свидетели. Твърденията на жалбоподателя, че св. Ш. има някакво лично отношение спрямо него, поради което не е обективен, не се подкрепя от доказателствата по делото.В тази връзка са единствено показанията на св.И.И., според които преди процесната дата само веднъж той и жалбоподателя са имали среща със св. Ш., който бил спрял управляван от жалбоподателя автомобил и според св. И.се заяждал за грайфера на гумите. От изискана от ОДМВР гр.Шумен справка не се установи, св. Ш. да е съставял АУАН на жалбоподателя за нарушения на ЗДвП или ЗМВР, също така не е бил и свидетел при съставянето на такива. Съдът намира, че не е налице индиция за някакво лично отношение на св. Ш. спрямо жалбоподателя. Това се опровергава категорично и от показанията на св. А., с когото жалбоподателя се познава не по повод работата му и няма твърдения за влошени отношения между тях, поради което няма причина св. А. да не е обективен.

По искане на жалбоподателя по делото са разпитани в качеството на свидетели И.Б.И. и М.В.К.-П., които дават показания в подкрепа на твърдяните от жалбоподателя факти, че е изпълнил разпорежданията на полицейските органи, както и че не се е държал агресивно спрямо тях, не е използвал обидни думи. Според показанията на св. М.П. в момента в който полицейските служители са взели отношение спрямо жалбоподателя тя се намирала в автомобила си, на около 100 – 150 метра от групата на жалбоподателя. Обстановката била доста шумна, от автомобилите звучала музика, имало доста хора, между които и абитуриенти, които викали. На въпроса на представителя на наказващият орган да посочи думите, които е възприела при проведения разговор между жалбоподателя и полицейските служители, същата посочи, че не е чула разговора. От своя страна св. И.посочва, че жалбоподателя не се е държал грубо и арогантно спрямо органите на реда, не ги е обиждал, изпълнявал е разпорежданията им. От друга страна в показанията на тези свидетели  няма данни полицейските служители при извършваната проверка  да са употребили някаква вербална или физическа агресия спрямо жалбоподателя. Дори св. И.е категоричен, че не са се заяждали с жалбоподателя. При съпоставка на показанията на двете групи свидетели, съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на полицейските служители, за които не се доказа, че не са обективни, докато свидетелите И.Б.И. и М.В.К.-П. са в приятелски отношения с жалбоподателя, т.е. има индиция за тяхната заинтересованост случаят да се реши с полза на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.           

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи  има ли административно нарушение,  извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно. Съдът намира, че в хода на съдебното производство  се установи по безспорен начин, че  жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение.  Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се оспова и от страна на жалбоподателя, че на процесната дата се е намирал в района на паметник «Създатели та българската държава», че му е била извършена полицейска проверка, както и че е бил задържан.

Административно – наказателната отговорност на Б. е ангажирана  на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР. В АУАН и впоследствие в НП ясно и конкретно са описани действията, които са извършени от страна на нарушителя, с които същият противозаконно е попречи на контролен орган да изпълнява задълженията си. За съставомерността на визираното нарушение е достатъчно нарушителят с действията си да е пречил на орган на МВР да изпълнява функциите си. Нарушението е от категорията на  формалните, на просто извършване. Настъпването на някакъв конкретен резултат не е елемент от обективната страна на нарушението. Настоящият съдебен състав намира, че такова деяние е налице, тъй като с поведението си Л.Б. е създал пречки на органите на реда да осъществят ефективна, своевременна и безпроблемна проверка, като е влизал в пререкания с тях, обиждал ги е и е направил опит да проникне в служебния автомобил. Попречил е да изпълняват задълженията си по служба, между които и охрана на обществения ред, поради което обосновано  е бил санкциониран със съставеният му акт за установяване на административно нарушение  и издаденото въз основа на него наказателно постановление, на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.  

Така както е описано нарушението е видно, че не се касае за неизпълнение на полицейско разпореждане. Безспорно жалбоподателят е изпълнил  разпорежданията на органите на МВР да представи документ за самоличност и да се качи в служебния автомобил по повод задържането му, поради което и отговорността му не е ангажирана по чл.257 от ЗМВР. Събраните по делото доказателства сочат, че е осъществил състава на адмнистративно нарушение по  чл. 264, ал.1 ЗМВР. Поведението  на жалбоподателят в хода на извършваната проверка е наложило същият да бъде отведен в РУ – Шумен, тъй като с действията си противозаконно е пречил на контролен орган да изпълнява функциите си по опазване на обществения ред, поради което и правилно е ангажирана административно наказателната  му отговорност с издаденото НП на основание  чл. 264, ал.1 ЗМВР. Наложеното наказание в минимално предвидения размер.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.264 ал.1 от ЗМВР. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че  нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Административно наказващият орган правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗМВР като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17/07.06.2018г. на Началника на РУ гр.Шумен към ОДМВР гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.264 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя Л.Д.Б., ЕГН ********** е  наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен  съдия: