Р Е Ш Е Н И Е

440/9.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1744 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000090 от 10.05.2018 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАП и чл.93 ал.2 от ЗАП на И.Д.И., ЕГН ********** *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон като излага подробно доводите си за това в жалбата. Сочи, че в НП не е посочено описание на нарушението от фактическа страна и обстоятелствата, при които е извършено, не е посочено точното място на извършване на нарушението, не било ясно проверяващите какви документи са изискали от водача, също така нарушението по чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. е неправилно квалифицирано. Излагат се и доводи, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощеният защитник – адв.Й. А. от ВАК. Последният е депозирал молба да бъде даден на делото, в тяхно отсъствие.

За административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят И.Д.И. на 24.04.2018 год. управлявал автобус марка „Ивеко 50Ц 14 В“ от категория М3 с рег. № В 0589 НК, собственост на „Фреш Транс“ ЕООД, като извършвал превоз на ученици с поставена табела „Случаен превоз“ по маршрут гр.Варна – гр.Шумен – гр.Варна. Около 14.50 часа се движел в гр.Шумен по ул. „Софийско шосе“ в посока „5 - ти километър“. До входа за „Хиподрума“ бил спрян за проверка от служители при ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен. Било установено, че автобуса е оборудван с аналогов тахограф “Mannesmann VDO 1324.601052010001“. В хода на проверката жалбоподателят не представил тахографски лист за деня и тахографски листи за предходните 28 дни или документ удостоверяващ дейността му през този период. Не било представено и заверено копие на Лиценз за международен автобусен превоз на пътници, какъвто „Фреш Транс“ ЕООД притежавало.

За констатираните нарушения срещу И. бил съставен АУАН серия А – 2017 №248638 от 24.04.2018 год., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние са нарушени разпоредбите на чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него като саморъчно е отразил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения. На 26.04.2018г. в срока за възражения е представил 2 бр. заверени копия на удостоверения за дейности, проформа фактура, договор за транспортна услуга, пътен лист, 1 бр. тахографски лист за 24.04.2018г. – 24.08.2018г., а на 27.04.2018г. представил и заверено копие №309980006 на лиценз за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или възнаграждение.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. За нарушения на чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ., на жалбоподателят на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАП и чл.93 ал.2 от ЗАП са наложени административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева и административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.С.С. и К.Л.К.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В тази връзка съдът намира за неоснователен довода, че в НП не е посочено описание на нарушението от фактическа страна и обстоятелствата, при които е извършено. Неоснователно е и възражението, че не било посочено и точното място на извършване на нарушението. Както в АУАН така и в НП ясно да посочени населеното място, улицата, по която се е движил жалбоподателя в момента на спирането му и извършване на проверката.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и на основание чл.93 ал.2 от ЗАП за нарушение на чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 т.2 от ЗАП, при извършване на превози на пътници с автобуси и на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт. Разпоредбата на чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. въвежда изискването, когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни, а съгласно чл.10 ал.1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, когато водачът при проверка от контролните органи не може да предостави необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки, както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, извършвал друга работа, а не управление на превозно средство или е бил на разположение, трябва да предостави на контролните органи удостоверение по образец. Съгласно ал.2 на същия член Удостоверението се попълва на машина на един от езиците на Общността и се подписва от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването. От своя страна чл.71 т.1 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, в редакцията й към момента на извършване на нарушението, регламентира задължението на водача по време на работа да представя при поискване от контролните органи освен документите по чл. 100 ал. 1 т. 1 – 3 от ЗДвП, също така и други документи между които и удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България, а при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя автобус е бил извършван случаен превоз на ученици, като по време на проверката водачът не е представил тахографски листи за деня на проверката и за предходните 28 дни, или удостоверение за дейности по чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009г., както и заверено копие на притежавания от превозвача „Фреш Транс“ ЕООД Лиценз за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или възнаграждение.

Два дни след извършване на проверката и съставяне на акта жалбоподателят е представил 2 бр. удостоверения за дейности и тахографски лист, впоследствие представил и заверено копие №309980006 на лиценз за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или възнаграждение.

Доколкото по време на извършване на проверката не са представени на контролните органи изискуемите документи – тахографски лист за 24.04.2018г. и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни, попадащи в обхвата на посочения по-горе регламент, както и заверено копие на притежавания от превозвача „Фреш Транс“ ЕООД лиценз за международен автобусен превоз на пътници съдът намира, че жалбоподателят, като водач на посоченото МПС е осъществил състава на чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Безспорно е, че водачът е представил тахографски лист за 24.04.2018г., копие на лиценз за международен автобусен превоз на пътници и удостоверения за дейности за съответния период, които заместват липсата на тахографски листи, но в срока за възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а не в момента на проверката, което не изключва отговорността му. Отговорността на водача за непредставяне на съответните документи отпада само ако бъдат представени по време на проверката, а не след това.

Съдържащият се в жалбата довод, че не било ясно какви документи проверяващите са изискали от водача е неоснователен. Като водач на МПС осъществяващ превоз на пътници попадащ в обхвата на регламент №165/2014г. , ЗАП и издадените въз основа на него наредби, жалбоподателят следва да е наясно какви документи се изисква да притежава извършвайки конкретен превоз, за да може да ги представи на контролните органи при поискване. В съставеният АУАН серия А – 2017 №248638 от 24.04.2018 год. ясно и точно е посочено кои документи водачът не е могъл да представи при извършваната проверка. При предявяване на акта, след запознаване със съдържанието му жалбоподателят саморъчно е отразил, че няма възражения. Не е възразил, че документите за непредставянето на които му е съставен акта са били налични в него към момента на проверката. Не е депозирал възражения в тази насока и в законоустановения срок

Непредставянето на удостоверение за дейности, съставлява нарушение на чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009г. и се санкционира на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр. Видно от наказателното постановление жалбоподателят не е санкциониран за такова нарушение. Отговорността му е ангажирана единствено за непредставяне в момента на проверката на тахографски листи, съобразно чл.93в ал.17 т.1 от ЗАП и копие на лиценз - чл.93 ал.2 от ЗАП. Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е приложил действащите за тези нарушения санкционни разпоредби.Наложените наказания за в минимално предвидения размер.

По изложените доводи, че се касае за маловажен случай съдът намира, че по делото няма доказателства, въз основа на които да се приеме, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени по непредпазливост.

Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000090 от 10.05.2018 год. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Шумен, с което на основание чл.93в ал.17 т.1 от ЗАП и чл.93 ал.2 от ЗАП на И.Д.И., ЕГН ********** *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.36 §1 т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014г. и административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.71 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: