Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1745/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Д.И. ***, срещу Наказателно постановление №46-0000089/10.05.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Шумен, с което на лицето били наложени две отделни административни наказания глоба в размер на по 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирана е молба от процесуален представител, в която заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 24.04.2018г. жалбоподателят управлявал автобус от категория М3 марка „Ивеко 50 Ц 14 В” с ДК№ В 0589 НК, собственост на „Фреш Транс” ЕООД по ул.“Софийско шосе“ в гр.Шумен. На автобуса била поставена табела “Случаен превоз“, а в него пътували ученици от „Първа езикова гимназия“-гр.Варна и придружаващи ги учители. Около 14,50 часа, в близост до входа за хиподрума, същият бил спрян за проверка от свидетелите К.Л.К. и И.С.С., които констатирали посочените обстоятелства. Същите поискали да им бъдат представени пътен лист и фактура за платен превоз, но жалбоподателят не разполагал с такива. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва случаен превоз на деца и ученици, като в момента на проверката не представя попълнен пътен лист по образец, както и фактура за платен превоз. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 10.05.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.И. била наложена глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение на чл.71, т.2 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ, както и глоба в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.71, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. на МТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите К.Л.К. и И.С.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Нормата на §1, т.24 от ДР на Закона за автомобилните превози дефинира понятието „случайни автобусни превози“ като превози на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Дефиниция на понятието се съдържа и в разпоредбата на §1, т.5 от ДР на Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България превоз на пътници, според която такъв е превоз, който не отговаря на определението за превоз по автобусни линии, нито за специализиран превоз, /по смисъла на §1, т.22 и т.23 от ДР на Закона за автомобилните превози при определени, посочени в разпоредбата хипотези. Конкретно според §1, т.5, б.“а“ от Наредбата случайният превоз може да бъде "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на предварително определена група без изменение на състава, като пътуването започва и завършва в един и същи пункт. От приложените по делото копия от пътен лист, проформа фактура, договор между „Алестра Тур“ ЕООД и „Фреш транс“ ЕООД, както и от документите, изходящи от „Първа езикова гимназия“-гр.Варна се установява, че на процесната дата с автобус, собственост на „Фреш транс“ ЕООД, е бил извършван превоз на група пътници, посочени в нарочен списък, по маршрут гр.Варна-гр.Шумен-гр.Варна, с цел-участие в спортно състезание. Доколкото се касае за превоз на предварително определена група лица, без предвидена промяна в състава на групата, по определен маршрут и за конкретна цел, съдът намира, че проверяващите правилно са констатирали извършването на превоз на пътници, представляващ „случаен“ такъв по смисъла на §1, т.24 от ДР на Закона за автомобилните превози и на §1, т.5, б.“а“ от ДР на Наредба №33/03.11.1999г. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал процесния автобус с поставена табела „Случаен превоз“- обстоятелство, което не се оспорва от И.. При така установеното съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал случаен превоз на пътници на територията на РБългария, при което е следвало да се съобразява с изискванията Глава шеста „Случаен превоз на пътници“ от Наредба №33/03.11.1999г. Конкретно чл.71 от Наредбата, включен в посочената глава, установява изискване при извършване на случаен превоз по време на работа водачът да представя при поискване от контролните органи определени документи, между които и попълнен пътен лист по образец и фактура за превоза /изискуеми съответно по силата на чл.71, т.2 и чл.71, т.3 от Наредбата/. От показанията на разпитаните свидетели, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че водачът не е представил такива документи. При това положение несъмнено следва да се счете, че жалбоподателят действително е извършил нарушения на чл.71, т.2 и чл.71, т.3 от Наредба №33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България превоз на пътници, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал „обществен превоз“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона за автомобилните превози. По смисъла на цитираната разпоредба "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. От приложеното по делото копие от проформа фактура, отразена и в представения пътен лист, е видно, че действително се касае за превоз, извършван срещу заплащане, за който няма спор, че е осъществяван посредством МПС. При това положение осъщественият от жалбоподателя превоз несъмнено се явява обществен такъв, като необходимите за установяването на това обстоятелство документи са представени по делото от наказващия орган, в съответствие с възложената му тежест на доказване. Не могат да бъдат споделени и доводите, че за да е извършено първото от описаните нарушения следва водачът да извършва обществен превоз на товари, регламентиран в глава четвърта от Наредбата. Както беше посочено по-горе, касае се за случаен превоз на пътници, регламентиран от включените в Глава шеста от Наредбата норми, по отношение които разпоредбите, регламентиращи обществения превоз на товари са неотносими. В жалбата се твърди, че не е осъществено второто от описаните нарушения, тъй като в момента на проверката превозът не е бил заплатен и по тази причина водачът не е могъл да представи исканата фактура. След като е нормативно задължен да разполага с фактура за платен превоз при осъществяването на такъв, водачът е следвало да откаже извършването на превоза без своевременно заплащане и предоставяне на изискуемия документ.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата твърдения, че в наказателното постановление нарушението е описано противоречиво и непълно. Напротив, описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено. Санкционната норма също така е определена правилно. За двете нарушения санкциите са наложени на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП, предвиждащ санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници и не представи в момента на проверката документи, които се изискват от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и процесният случай.

На следващо място, не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като двете нарушения не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са налице и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването им. Представянето на изискуемите документи впоследствие не обуславя извода за маловажност на случая, а и е отчетено от наказващия орган при определянето на наказанията, които са наложени в минимален размер. Останалите изтъкнати в жалбата смекчаващи обстоятелства също обуславят налагането на санкции в минимален размер, но не и приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не представляват изключителни обстоятелства, неприсъщи за типичните такива нарушения.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло Наказателно постановление №46-0000089/10.05.2018г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”- Шумен, с което И.Д.И. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, са наложени две отделни административни наказания глоба в размер на по 500,00лв., като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: