В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1795 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-003465/04.01.2018год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175 ал.3 пр.1 и чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на В.С.М. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за първото нарушение и глоба в размер на 100 лева за второто нарушение. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП като изтъква, че НП противоречи на материалния закон, както и в противоречие с неговата цел, претендира направените от него деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, за него се явява и редовно упълномощен защитник който поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован не се явява, но представя писмени бележки в които оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.07.2017 г. около 21.40 часа в гр. Шумен на ул. „Владайско въстание“ в посока от бул. „Ришки проход“ към бул. „Преслав“ до дом № 80 нарушителя управлявал собствения си лек автомобил “Опел Вектра“ с рама № WOL000087МV187170. При извършената проверка от пръв поглед се оказало, че управлявания автомобил е без поставени регистрационни табели на определените за това места. Била извършена електронна справка при която се оказало, че управлявания лек автомобил е с прекратена регистрация. Табелите на автомобила били отнети на 09.07.2017г. с АУАН № 218776/09.07.2017г., въз основа на който е издадена ЗППАМ № 17-0323-000186/11.07.2017г. по чл. п171 т.2 от ЗДвП, която е връчена на жалбоподателя на 03.08.2017г. Освен това жалбоподателя не можал да представи СУМПС. При продължаване на електронната проверка се оказало, че СУМПС е отнето с АУАН № Д-248725/09.07.2017г. въз основа на който била издадена ЗППАМ № 17-0323-000185/11.07.2017г. по чл. 171 т.1 б. „е“ от ЗДвП, връчена на 24.07.2017г., при което е и върнато и СУМПС чийто срок на валидност е бил изтекъл на 10.04.2017г. Веднага след това нарушителят предприел действия по подмяната му и на 26.07.2017г.се снабдил с ново такова с валидност до 26.07.2027г.

За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 3465 от 15.07.2017г., като актосъставителят счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.140 ал.1 и чл. 150 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал съставения му акт, като получил препис от него. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 17-0869-003465/04.01.2018год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175 ал.3 пр.1 и чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на В.С.М. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за първото нарушение и глоба в размер на 100 лева за второто нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните и приложени по делото доказателства. Разпит на свидетели не бе извършван, тъй като не се явиха а и за жалбоподателя фактическата обстановка бе ясна и не бе оспорена. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал лек автомобил “Опел Вектра”, който е бил без регистрационни табели поставени на мястото им, тъй като седмица преди това са били свалени за извършено нарушение от органите на МВР. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 140 ал.1 от ЗДвП действаща към датата на извършване на нарушението: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Участието на жалбоподателя в управлението на автомобил без регистрационни табели е установено по категоричен начин. Това не се оспорва и от негова страна. Заповедта за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП от 11.07.2018г. издадена от началника на РУ Велики Преслав, връчена на жалбоподателя на 03.08.2017г. е със срок на действие шест месеца, считано от 09.07.2017г. има характер на предварително изпълнение по чл. 172 ал.6 от ЗДвП, което не е спирано по реда чл. 166 ал.4 от АПК, въпреки, че същата е обжалвана. По време на проверката тази заповед е действала.

Разпоредбата на чл. 175 ал.3 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението гласи, че водач който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния редили е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв.

Относно второто констатирано нарушение, че жалбоподателя не могъл да представи на проверяващите СУМПС, тъй като същото му било отнето на 09.07.2017г. Това нарушение също така е било установено категорично. Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал л.а. “Опел Вектра” без регистрационни табели в посочения пътен участък. Установено е също така, че срокът за ползване на шофьорската книжка на жалбоподателя е бил изтекъл на 10.04.2017г.

По отношение на наложеното на основание чл.177 ал.1 т.2, предл. първо от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП , съдът констатира следното:

Безспорно се установява от приложената по делото и приета от съда справка за нарушител от региона, че срока на валидност на последното издадено на жалбоподателя свидетелство е изтекъл на 10.04.2017г. След тази дата на М. е било издадено ново свидетелство за управление, но същото е с валидност от 26.08.2017г. Към 15.07.2017г. същият не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Съдът намира, че извършеното нарушение неправилно е квалифицирано по чл.150 ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба участващите в движението по пътищата превозни средства трябва да се управляват от правоспособни водачи. Фактът, че към момента на констатиране на нарушението М. не е притежавал валидно свидетелство, поради изтичане на срока, не води до извода, че същият е загубил придобитата правоспособност. Ако беше така, при издаване на ново свидетелство, би следвало първо да се възстанови правоспособността, след което да бъде издадено. Съгласно чл. 50 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление, т.е. то единствено удостоверява придобито право и с изтичане срока на валидност на удостоверителният документ, придобитата правоспособност не се губи. В тези случаи лицето има правоспособност да управлява превозни средства по смисъла на ЗДвП, но не притежава валидно СУМПС, чрез което да удостовери по надлежен ред придобитото право. Съгласно разпоредбите на ЗДвП за да управлява МПС, водачът освен правоспособност, трябва да притежава и СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС – чл.150а от ЗДвП. Предвид изложеното съдът намира, че както актосъставителя, така и наказващият орган неправилно са квалифицирали нарушението по чл.150 от ЗДвП. Независимо от неправилното посочване на нарушената разпоредба, настоящият състав счита, че допуснатото нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на нарушителя. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба от 100 до 300 лева, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. В конкретният случай жалбоподателя не притежава СУМПС. Посочената разпоредба не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на АУАН и на НП е описан именно състав на нарушение по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП, то настоящият състав счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание в минимално предвидения размер.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушениятя, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно – наказващия орган правилно е определил размера на наказанието, като е наложил минималния размер и за двете нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът в съответствие с ТР №3/08.04.85г. по н.д. №98/84г. на ОСНК, счита, че същата като недопустима, не следва да бъде разглеждана, тъй като производството по обжалване на наказателни постановления е особен вид наказателно производство и за разглеждането на това производство важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-003465/04.01.2018год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175 ал.3 пр.1 и чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на В.С.М. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за първото нарушение и глоба в размер на 100 лева за второто нарушение.

Решението подлежи обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: