Р Е Ш Е Н И Е

 

517/13.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                               Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1810 по описа на ШРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 46-0000102/10.05.2018г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Шумен, с което на В.Й.Р., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, тъй като е   незаконосъобразно и съставено въз основа на неверни данни, като са изложени доводи за това.   

В съдебно заседание жалбоподателяят, редовно призован не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. 

За Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. В съпроводителното писмо до съда излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 03.05.2018г. сутринта, свидетелите К.Л.К. и И.Д.И., заедно с И.С.С. извършвайки съвместна проверка били на бул. Плиска, на автобусната спирка, в посока Тракийски квартал. Около 09,15 часа, свидетелите К. и И. видели, че таксиметров автомобил спрял на спирката за автобусен транспорт, качили се пътници в него, след което потеглил в посока към квартал Тракия. Тъй като след качването на пътниците в таксиметровия автомобил, светлинните диоди продължили да светят в зелен цвят, свидетелите подали сигнал за спиране на таксиметровия автомобил „Опел Корса“ с рег. № Н04 97ВА. Таксиметровият автомобил бил оборудван с табела и със съответните отличителни знаци и белези и имало пътници в него. При извършената проверка, свидетелите установили, че водач и собственик на таксиметровия автомобил бил жалбоподателя В.Й.Р..  Свидетелите К. и И. установили, че след като пътниците го били наели да бъдат извозени, водачът не бил включил таксиметровия апарат, с което нарушил чл.38 от Наредба № 34.

За констатираното нарушение, свидетелят К.К. съставил  Акт за установяване на административно нарушение № 248659 от 03.05.2018г. срещу водача В.Й.Р., в който посочил, че с горното деяние е нарушил разпоредбите на чл.38, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и  подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно постановление постановление № 46-0000102/10.05.2018г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ -  Шумен, с което на В.Й.Р., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение на чл.38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Л.К. и свидетеля И.Д.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията и на двамата свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ вменява задължение на водачът след наемане на автомобила задължително да включи таксиметровия апарат и да превози пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, визирана в специалната спрямо чл.105 от ЗАвтП, разпоредба на  чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвтП, съгласно която с глоба от 500 лева се наказва водач на моторно превозно средство, което е с невключен таксиметров апарат. От  установената фактическа обстановка, съдът счита за установено, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил и състава на нарушение, визиран в  чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП, във връзка с чл.38 предл.1 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. на МТ. Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката превозното средство притежава ЕТАФП, който по време на извършване на таксиметровия превоз на пътници не е бил включен в режим "заето", а в режим "свободно". Жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.38, предл. първо от Наредба № 34/06.12.1999г. да включи монтирания в таксиметровия автомобил ЕТАФП след наемането му от пътниците. За нарушението на цитираната разпоредба му е наложено съответното административно наказание, предвидено във фиксиран размер в санкционната разпоредба на  чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП, а именно глоба от 500 лева. От субективна страна нарушението е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че управлявания от него като водач таксиметров автомобил е бил нает от пътници, поради което е възникнало и задължението да включи таксиметровия апарат в режим "заето". Съдът намира, за неоснователен довода на жалбоподателя, изложен в жалбата, че „пътниците“ били нейни познати, с които отивали на кафе. В хода на проверката, извършена на 03.05.2018г., са били снети писмени сведения от едната от пътничката в таксиметровия автомобил, управляван от жалбоподателя. От писменото сведение е видно, че тя не е познавала другите пътници, които се качили с нея в таксито и не са отивали на кафе. Неизпълнението на задължението по чл.38, предл. 1 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров превоз на пътници има като последица неотчитане на реализиран оборот от таксиметрова дейност, водещ и до неотчитане и необлагане с данък на акумулирана печалба от тази дейност, поради което случаят не може да се определи като маловажен.

Поради гореизложеното настоящия състав намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:  

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 46-0000102/10.05.2018г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Шумен, с което на В.Й.Р., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.95, ал.1, т.3 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/ за нарушение по чл.38, предл. 1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.           

                                  

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: