Р Е Ш Е Н И Е

412/26.9.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1816 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №46-0000108 от 06.06.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на Д.С.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

За ОО “Автомобилна администрация” – гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.С.Д. осъществява таксиметрова дейност чрез ЕТ „Д.С. – К.“, с Булстат 1270005147 като управлява лек таксиметров автомобил марка „Дачия Сандеро“ с рег.№Н9559ВН, собственост на жалбоподателя и включен в списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №11922/01.03.2016 год.. При извършване на комплексна проверка на дейността на търговеца било констатирано, че Д., в качеството си на водач на посочения по-горе таксиметров автомобил при извършване на таксиметров превоз на 19.08.2017 год. е извършил поправка в Пътен лист №001237 от Пътна книжка серия А, №004 от 24.06.2017 год. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 03.05.2018 год. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия А-2017 №248647 от 11.05.2018 год., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.31, ал.3 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. на МТ. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №46-0000108 от 06.06.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на Д.С.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя И.Д.И. и на свидетеля С.Х.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ са изрично посочени документите, които водачът е длъжен да носи при управление на таксиметров автомобил, като в т.5 от същия член изрично е посочена пътна книжка, издадена от превозвача. В същото време разпоредбата на чл.31, ал.3 от същата наредба категорично забранява извършване на поправки върху документите по ал.1 в това число и в пътната книжка, издадена от превозвача.

Видно от материалите по делото пътна книжка серия А, №004 е издадена на 24.06.2017 год. по отношение на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № Н9559ВН от превозвач ЕТ „Д.С.-К.“. В пътен лист №001237 като водач на посочения автомобил е посочено лицето Д.С.Д.. Следователно жалбоподателят е имал задължение да не допуска поправки върху пътните листи, съдържащи се в посочената пътна книжка. В същото време от отразеното в пътен лист №001237 се установява, а и не се спори от страна на жалбоподателя, че датата 19.08.2017 год. е била поправена, като първоначално е била изписана друга дата, поправена впоследствие на 19.08.2017 год.

В подкрепа на изложеното са както приложените като писмено доказателство по делото копия на страници от пътна книжка и пътни листи, така също и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Д.И. и С.Х.С., които заявяват, че по време на извършената проверка лично са възприели извършената поправка в датата на пътен лист №001237.

Нарушението не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в съдебно заседание заявява, че извършената от него поправка няма за цел да коригира и манипулира допустимото време, през което е упражнявал дейност като водач на таксиметров автомобил.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, изразяващо се в недостатъчната информация относно свидетеля С.Х.С.. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в съставения акт за установяване на административно нарушение изрично е посочено, че свидетелят С. е свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. От писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка /Заповед №82-00-33-584#2/05.04.2018 год. и Констативен протокол за извършена комплексна проверка/ се установява по безспорен начин, че същият е участвал и е присъствал при извършената проверка на жалбоподателя, поради което на жалбоподателя е било известно неговото качество и длъжност. Действително разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН предвижда като задължително съдържание на акта за установяване на административно нарушение посочване на единния граждански номер на свидетеля, като такъв не е бил изписан в акта по отношение на свидетеля С.. В същото време обаче посочените в акта данни като три имена, качество и длъжност са ясно посочени, поради което съдът намира, че липсата на посочен единен граждански номер не е нарушила правото на защита на жалбоподателя и възможността същият да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, как е било констатирано, въз основа на какви доказателства и в присъствие на кои лица. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че настоящото нарушение е установено въз основа на писмени доказателства, а разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН предвижда, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Съдът намира, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление ясно е описано нарушението, като е посочено, че същото се изразява в извършване на поправка в пътен лист №001237 от пътна книжка серия А, №004 от 24.06.2017 год.. Ето защо съдът не кредитира и твърдението, изложено в жалбата, че административно-наказващият орган не е посочил точната форма на изпълнителното деяние.

По ясен и недвусмислен начин с номер и дата на издаване, в наказателното постановление е посочен акта, въз основа на който се издава същото.

Поради изложеното настоящият състав намира, че жалбоподателят, в качеството си на водач на таксиметров автомобил е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.31, ал.3 от Наредба №34 от 06.12.1999 год. за таксиметров превоз на пътници на МТ.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение обща санкционна разпоредба, а именно чл.105, ал.1, от ЗАвП, доколкото за конкретното нарушение не е предвидена изрична такава. Съгласно посочената правна норма за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага „глоба” или „имуществена санкция” в размер 200 лева. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, като е наложил наказание „глоба” в нейния абсолютен размер.

Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя, че настоящият случай следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла чл.28 от ЗАНН. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано с осъществяване на таксиметрова дейност и по-конкретно превоз на пътници, за който нормативната база предвижда строги правила за времевите периоди, през които същата може да бъде осъществявана. С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания ред за извършване на превоз, който ред, предвид завишените изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му санкции, се ползва с висока степен на защита. Неспазването или манипулирането на предвиденото време, през което водача може да управлява автомобила, води до нарушаване на неговата работоспособност и издръжливост, а от тук и до риск за живота и здравето на пътниците в автомобила и останалите участници в движението. Именно с оглед възможността за проверка и контрол на времето на осъществяване на посочената дейност от съответните водачи е предвидена и изричната и абсолютна забрана за извършване на каквито и да е поправки в документите, които следва да бъдат съставяни и които водача е длъжен да носи при управление на таксиметров автомобил, в това число и изрично посочената в т.5 от същия член пътна книжка, част от която е въпросния, поправен от водача пътен лист. Следователно по този начин би се застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.

С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №46-0000108 от 06.06.2018 год. на Началника на ОО “АА”, гр.Шумен, с което на Д.С.Д., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.105, ал.1, от ЗАвтП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: