Р Е Ш Е Н И Е

528/20.11.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1837 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №46-0000143/26.06.2018г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Д.С.П., ЕГН********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото НП. Оспорва направените констатации твърдейки, че не е извършил вмененото му нарушение, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание редовно призован се явява лично.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява. В придружителното изразяват становище по същество.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с получен сигнал в сектор ПИП към ОДМВР – Шумен за извършван нерегламентиран превоз на пътници от Д.С.П., на 26.02.2018г. била организирана съвместна проверка, в която участвали И.Д.И. и С.Б.К. служители на сектор ПИП към ОДМВР – Шумен, и служител на сектор «Пътна полиция». Около 07.50 часа в гр.Шумен на ул. «Университетска», до кръстовището с ул. «Александър Пушкин», бил спрян за проверка лек автомобил от кат.М1 «Нисан Примиера» с рег. № Н 3093 ВР, управляван от жалбоподателя Д.С.П.. В автомобилът като пътници имало две жени, дете и мъж. С оглед изясняване на обстоятелството дали пътниците в автомобила познават жалбоподателя, от къде пътуват, дали това е станало срешу заплащане, ползвали ли са и друг път услугите на жалбоподателя, от пълнолетните лица Т.В.В., Д.Д.А. и Н.Т.Ф. били снети писмени сведения. Според дадените от Т.В. обяснения от около 4-5 години всеки понеделник водела дъщеря си на училище в гр.Шумен и за целта изчаквали в с. Благово на определено място жалбоподателя да ги вземе с автомобила. За превоза до гр.Шумен В.заплащала по 5 лева или 4 лева. След като оставела дъщеря си на училище, в с. Благово се връщала също с автомобила на жалбоподателя, за което му плащала нови 5 лева. В деня на проверката се качила с дъщеря си в с.Благово и платила 5 лева при качването. В писмените обаяснения на Д.Д.А. също е посочено, че в деня на проверката А.е ползвала превозните услуги на жалбоподателя от с. Овчарово до гр.Шумен, за което му заплатила 4 лева. Снето е сведение и от лицето Н.Т.Ф., който е посочил, че не е плащал пари за превоза.

На 26.02.2018г. св. К.Л.К. съставил АУАН № 243071 срещу жалбоподателя за това, че 26.02.2018г. е извършил превоз на пътници срещу заплащанете с лек автомобил от кат.М1 «Нисан Примиера» с рег. № Н 3093 ВР, който не е включен в регистър ППС отдел «Лицензи» на ИА «АА», няма издадено заверено копие към Лиценз на Общността за международен превоз на пътници или удостоверение на ППС включено към Лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р България или Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Актосъставителят е приел, че с действията си П. виновно е нарушил чл.6 ал.1 от ЗАвП. От показанията на актосъставителя – К.Л.К. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на инспектор при ОО «АА» - Шумен, въз основа на предоставени материали от служители на ОДМВР - Шумен, без да е очевидец на нарушението. При предявяване на акта жалбоподателят отразил, че има възражения без да ги конкретизира.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. За нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказания глоба в размер на 2000 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от същия закон. НП му е връчено лично на 26.06.2018г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – И.Д.И., С.Б.К., К.Л.К.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

Въз основа на направено доказателствено искане от страна на жалбоподателя в съдебното производство са допуснати до разпит в качеството на свидетели лицата пътували в автомобила на жалбоподателя - Т.В.В. и Д.Д.А.. В проведеният разпит на тези лица в съдебно заседание същите потвърдиха, че са пътували с автомобила на жалбоподателя до гр.Шумен на посочената в НП дата, но отричат това да е станало срещу уговорка за заплащане. Потвърдиха също така, че е била извършена полицейска проверка, при която им били снети писмени сведения, които те подписали. Св. Д.А.твърди, че процесния ден жалбоподателят ѝ направил услуга, за която не му била плащала. Снетото й писмено обяснение подписала без да го прочете. Св.Т.В. в съдебно заседание дава противоречиви показания. Първоначално отрече да е имало случай, когато е пътувала с автомобила на жалбоподателя от с. Благово до гр.Шумен и полицейски служители да са извършвали проверка, да са разговаряли с нея и да е подписвала нещо. След предявяване на снетото ѝ писмено сведение, свидетелката посочи, че подписа е положен от нея и ,че докато е пътувала с автомобила на жалбоподателя, е бил спрян от полицейски служители, които са разговаряли с нея. Посочва също така, че друг път също е ползвала услугите на жалбоподателя срещу заплащане по 10-15 лева за двама човека, но този ден не била плащала и нямали такава уговорка.

От показанията на свидетелите И.И. и С.К. се установява, че в хода на извършвана проверка, с оглед изясняване на случая те са задавали въпроси на пътуващите в автомобила лица и са отразили писмено техните отговори. Лицата Т.В.В. и Д.Д.А. са посочили откъде пътуват с колата на жалбоподателя, сумата която са заплатили, както и обстоятелството, че и друг път са ползвали услугите му. Единствено Н.Т.Ф. отрекъл да е плащал за превоза. Проверката е извършена на 26.02.2018г. /понеделник/, което кореспондира с отразеното в писменото сведение на В., че всеки понеделник водела дъщеря си на училище в гр.Шумен с автомобила на жалбоподателя като за превоза му заплащала. Твърденията й в съдебно заседание, че точно в деня на проверката не са пътували срещу заплащане съдът намира за недостоверни. По делото не се установи, а и не се твърди от лицата, спрямо тях да е било упражнявано някакво въздействие, в резултат на което те да са били принудени да подпишат, изготвените писмени документи, в който са били отразени изявленията от тяхно име, които да не са отговаряли на посоченото от самите тях. В снетото обяснение от Ферещянов е отразено, че не е заплащал пари за транспорта, от което следва, че проверяващите коректно са отразили изявленията на лицата. Предвид изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелите Т.В.В. и Д.Д.А. дадени в съдебно заседание, в частта им относно обстоятелството, че не са пътували срещу заплащане в автомобила на жалбоподателя, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Същите целят единствено оневиняване на жалбоподателят и случаят да се реши в негова полза

При така установеното съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В чл.6, ал. 1 от ЗАП е очертан кръгът от лица, които могат да извършват обществен превоз на пътници, а именно: превозвачи притежаващи лиценз за извършване на превоз на пътници или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници.

В чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е посочено, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 25.03.2016 г., жалбоподателят е извършвал превоз на лицата Т.В.В. и Д.Д.А. от с. Благово и с. Овчарово до гр. Шумен срещу за плащане на сумата от 5.00 лв. и 4.00 лв., поради което в случая е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава, съответния лиценз или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, поради което е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗАП. Безспорно превозът е извършен с автомобил, който не е включен в лицензиран списък или удостоверение за регистрация и разрешително за таксиметров превоз.

Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.6 ал.1 от ЗАП. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗАП. Съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000143/26.06.2018г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Д.С.П., ЕГН********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: