Р Е Ш Е Н И Е

454/17.10.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД 1838 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000101/10.05.2018г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП на Р.М.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 20 лева , за нарушение на ч.147 ал.3 т.2 от ЗДвП и "глоба" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като счита същото за незаконосъобразно. Сочи допуснати нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН без да ги конкретизира. В съдебно заседание редовно призован не се явява лично.

За административно – наказващият орган, редовно призован представител не се явява и не вземат становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поР.което е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.05.2018г. била организирана съвместна проверка, в която участвали представител на сектор ПИП при ОДМВР – Шумен – И.Д.И. и служители на ОО «АА» - Шумен – К.Л.К. и И.С.С..***, пл. «България» на спирка за обществен превоз на пътници бил спрян за проверка лек таксиметров автомобил от кат. М1 марка «Опел Корса» с рег. № Н 50 41 ВК,собственост на Н.А.Н., управляван от от жалбоподателя А., включен в списъка към разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници издадено на «К.Б.» ООД. Автомобилът бил с поставена открита табела «такси», с включен таксиметров апарат, без поставена табела «не работи». При извършената проверка било установено, че лекия таксиметров автомобил, с който се извършвал превоз на пътници не бил представен на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Водачът А. представил удостоверение за технически преглед валидно до 22.03.2018г. и карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил валидна също до 22.03.2018г. К.К. съставил в присъствието на водача АУАН № 248658/03.05.2018г. за нарушения на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП и чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ. При предявяване на АУАН А. саморъчно отразил, че няма възражения. Не е депозирал такива в законоустановения 3 дневен срок.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.185 от ЗДвП и чл.93 ал.1 т.3 от ЗАП на Р.М.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП и "глоба" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.

Така установената фактическа обстановка не е спорна по делото. Тя не е оспорена и в депозираната жалба. Подкрепя се от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: К.Л.К. актосъставител и участник в проверката, И.Д.И. и И.С.С. свидетели при съставяне на акта и извършване на нарушението, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното : В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателят, при управлението на таксиметровия автомобил е носел със себе си и е представил на контролните органи удостоверение за технически преглед и карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил, но същите са били с изтекъл срок на валидност на 22.03.2018г. Това обстоятелство не се оспорва в жалбата и от жалбоподателя.

Административно наказателната отговорност на Р.М.А. е ангажирана в качеството му на водач за това, че управлява лек таксиметров автомобил, който не бил представен на задължителен периодичен технически преглед и без карта за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил валидна към момента на проверката. В АУАН и в НП действията на жалбоподателя са квалифицирани като нарушения на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП и чл.31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.

Посочената за нарушена норма на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП регламентира, че леките таксиметрови автомобили подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност на всеки 6 месеца. От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели и приетите писмени доказателства - заверени копия на удостоверение за техническа изправност на ППС, Протокол от извършен периодичен преглед се установява, че управлявания от А. автомобил е бил представен на годишен технически преглед на 22.09.2017г. и е валиден до 22.03.2018г. Наказващият орган правилно е приел, че е налице нарушение на чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП. МПС е не е собственост на жалбоподателя, а на друго лице, което в качеството си на собственик е задължено, да представи автомобила на технически преглед, в случая обаче, жалбоподателят е санкциониран по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст на чл.181, т.1 от ЗДвП, който предвижда наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В случая е установено категорично извършване на нарушение по чл.147 ал.3 т.2 от ЗДвП, а именно управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед. Като е съобразил обстоятелството, че в случая не е приложима специалната санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП, понеже жалбоподателят не е собственик или длъжностно лице по смисъла на тази разпоредба, наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя в качеството му на водач по общия текст на чл.185 от ЗДвП и му е наложил предвидената в този текст глоба.

По отношение наложеното наказание на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ съдът намира следното: Съгласно чл.31 от Наредба №Н – 32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства, а съгласно чл.32 ал.1 от същата наредба при периодичен преглед на лек таксиметров автомобил се извършват и допълнителни проверки на оборудването за установяване на годността им да превозват пътници. Посочената за нарушена разпоредба - чл. 31 ал.1 т.3 от Наредба №34/1999г., вменява в задължение на водачите при управление на таксиметров автомобил да носят контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на лекия таксиметров автомобил и картата за допълнителен преглед. В конкретния случай не е нарушено задължението за носене на определени документи, а всъщност жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз без въобще да има издадена валидна картата за допълнителен преглед на лек таксиметров автомобил. Неправилно нарушението е квалифицирано по чл.31 ал.1 т.3 от Наредба №34. За неносене на съответни документи по наредбата наказание се налага по чл.93 ал.2 от ЗАвтП. За така констатираното нарушение жалбоподателят правилно е санкциониран съобразно разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, която определя санкция за извършване на обществен превоз без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е конкретния случай. Независимо от неправилното посочване на нарушената разпоредба, настоящият състав счита, че допуснатото нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на нарушителя. Разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на АУАН и на НП е описан именно състав на нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП то съдът счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита. Самият нарушител не излага доводи за нарушаване правото му на защита, поР.неправилно посочване на нарушената разпоредба или поР.обстоятелството, че не е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран.

Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна вменените му административни нарушения, тъй като процесния таксиметров автомобил след 22.03.2018г. не е преминал периодичен технически преглед, съответно няма и издадена карта за допълнителен преглед.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл.7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. В случая се касае за формално нарушение, поР.което не изисква да е настъпил вредоносен резултат. Наличието на такъв би следвало да бъде преценено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Жалбоподателят от субективна страна следва да е знаел, че автомобилът не е преминал технически преглед, съответно няма издадена и валидна карта за допълнителен преглед и въпреки това да е осъществявал таксиметрова дейност, т.е. същият следва да е съзнавал обществено опасния характер на деянието и пряко да е целял или да е допускал настъпването на обществено опасните последици. В конкретната ситуация не може безспорно да се установи, че жалбоподателя е действал умишлено, доколкото не е собственик на автомобила. Съдът намира, че деянието е извършено по непредпазливост, тъй като жалбоподателят в качеството си на водач на лек таксиметров автомобил е могъл и е бил длъжен да провери дали документите, които чл.31 от Наредба № 34/1999г. го задължава да носи са валидни, както и че автомобила е преминал технически преглед, след изтичане на съответния период, поР.което съдът намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46-0000101/10.05.2018г. на Началника на Областен отдел “АА” - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП на Р.М.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 20 лева , за нарушение на ч.147 ал.3 т.2 от ЗДвП и "глоба" в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.31 ал.1 т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: