Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1866/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Амева файн фууд Европа” ЕООД- гр.Пловдив срещу Наказателно постановление № 27-0000475/01.06.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. Жалбоподателят оспорва наличието на неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление или да намали размера на наложената санкция до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател развивало дейност по производство на готови за консумация храни в консервиран вид и търговия с храни. Във връзка с дейността си същото стопанисвало производствено предприятие на ул.“Индустриална“ №23 в гр.Шумен. В обекта бил установен по начало едносменен режим на работа с работно време от 08,00ч. до 17,00ч., като била предвидена възможност за преминаване към двусменен или трисменен режим при конкретни случаи. На 13.04.2018г. от М.М.М. и Г.П.Г. , била извършена проверка в посочения обект за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството. При проверката било установено, че със Заповед №77/21.03.2018г. работодателят е разпоредил полагането на извънреден труд с тяхно съгласие от работниците и служителите от отдели, описани в приложение към заповедта, като трудът следвало да бъде положен на 24.03.2018г. за шест часа, с 45 минути почивка, за периода от 08,00ч. до 14,45ч. за всички отдели, а за отдел кухня-от 06,00ч. до 14,45ч. на посочената дата. Като правно основание за допустимостта на разпоредения извънреден труд била посочена разпоредбата на чл.144, т.5 от Кодекса на труда, във вр. с чл.15 от НРВПО, поради увеличен обем на поръчките, предвид сезона и с оглед спазване на срокове за изпълнение на текущи поръчки, които се изработват със закъснение. Съгласие за полагане на извънреден труд било дадено от 57 работника, които на 24.03.2018г. положили определените със заповедта часове труд, като работодателят начислил и изплатил съответното възнаграждение. Проверяващите счели, че не са били налице основанията на чл.144, т.5 от КТ, поради което на 02.05.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на работодател, при осъществяването на неговата дейност, със Заповед 77/21.03.2018г. е наредило на работещите в производствения обект да положат извънреден труд на 24.03.2018г., без правно основание за това, в нарушение на разпоредбите на чл.143, ал.2, вр. с чл.144 от Кодекса на труда, като на посочената дата /събота/ извъреден труд са положили 57 работници и служители. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 01.06.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Амева файн фууд Европа” ЕООД- гр.Пловдив било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл.143, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите М.М.М. и Г.П.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Двамата не извличат никаква полза от твърденията си, не са в някакви специални отношения с работещите в дружеството и не могат да бъдат счетени за предубедени или заинтересувани. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства. От приложената по делото разпечатка /л.61/ и от показанията на свидетелите е видно, че дружеството е изплатило суми за извънреден труд на работниците, които са положили такъв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява забрана за полагане на извънреден труд. Първата алинея на посочената норма дефинира това понятие, като посочва, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл.136 от КТ/. Такава е била установена и в обекта, видно от приложения Правилник за вътрешния трудов ред. Липсват данни, а и твърдения, за преминаване към посменен режим на работа през процесния период. С нарочна заповед на работодателя е разпоредено полагането на труд на 24.03.2018г., който се явява положен извън установеното работно време, тъй като посочената дата е била съботен ден и следователно- неработен такъв /с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ/. Трудът също така е бил реално положен от далите съгласие за това работници. При така установеното съдът приема, че положеният труд действително представлява де явява извънреден по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ, доколкото работната сила е престирана извън установеното за работниците работно време. Следва да се отбележи, че и в самата заповед, изходяща от дружеството /л.26 от делото/ изрично е посочено, че се касае за полагане на извънреден труд на 24.03.2018г. На следващо място, полагането на извънреден труд е допустимо само при определени, изчерпателно изброени в чл.144 от КТ условия, никое от които не е налице в настоящия случай. В цитираната Заповед № 77/21.03.2018г. като правно основание за полагането на извънреден труд е посочена разпоредбата на чл.144, ал.5 от КТ, в редакцията към момента на нарушението /сега-т.6/, според която извънреден труд е допустим за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време. С промяната в чл. 144, ал. 5 КТ (ДВ, бр. 108 от 2008 г.) е премахнато ограничението, според което работодателят имаше право да заповяда извършването на извънреден труд по изключение и за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, само „ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали“. При тези изменения следва да се приеме, че след промяната всяка работа, започната в редовното работно време, може да бъде довършена при условията на извънреден труд по нареждане на работодателя, при спазване на нормативните изисквания. В случая обаче няма данни работата да е продължила след приключването на установеното работно време, а напротив, разпоредено е полагането на извънреден труд на конкретна дата, няколко дни след тази на издаване на заповедта. Неоснователни са доводите от страна на дружеството, че на 23.03.2018г. производството на стоките не е било завършено и е трябвало то да бъде продължено на 24.03.2018г., доколкото процесната заповед е издадена преди това- на 21.03.18г. Видно е, че не се касае за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, като не е налице работа, извършването на която да е започнало в рамките на редовното работно време, но да се е наложило да бъде довършена след изтичането му при условията на извънреден труд. По делото е приложено копие от кореспонденция между дружеството и негов съдоговорител, в която са посочени дати за изпълнение на поети задължения. Писмото от съдоговорителя обаче е постъпило в електронната поща на санкционираното лице на 14.03.2018г. Дори и данните от кореспонденцията да бъдат счетени за достоверни, липсват доказателства, че изпълняваната от дружеството поръчка не е могло да бъде довършена през установеното в предприятието редовно работно време, за да е приложима хипотезата на чл. 144, т.5 от КТ. Дружеството също така е имало достатъчно време от получаването на електронното писмо до датата, на която е следвало да изпълни задълженията си, през което е можело да организира по законосъобразен начин дейността си –чрез въвеждане на посменен режим на работа, на сумирано изчисляване на работното време, чрез ангажиране на допълнителни работници и т.н. Предвид изложеното съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението да се въздържа от нарушаване на чл.143, ал.2 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. В тази насока е и практиката на ШАС и конкретно- Решение №183/26.09.2018г., постановено по КАНД№177/18г. Доводите, че труд е бил положен единствено от работниците, които са пожелали това, както и че са били начислени и изплатени съответни възнаграждения, не касаят наличието на нарушение, а само неговата тежест. Не може да бъде споделено и виждането, че деянието не може да се вмени във вина на дружеството-работодател, тъй като същото е счело, че са налице правните основания за полагане на извънреден труд. Отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/ и не е обусловена от наличието или липса на вина.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, макар и лаконично, е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере осъществяването на какво неизпълнение му е вменено. В обстоятелствената част на наказателното постановление са описани възраженията, направени при съставянето на акта, от което е видно, че наказващият орган е бил запознат с твърденията, че положеният труд е свързан с изпълнение на производствена програма и завършване на забавена поръчка. Макар и да не са изложени конкретни мотиви, от обстоятелството, че при наличието на тази информация е било издадено наказателно постановление, става ясно, че наказващият орган не е счел претендираните обстоятелства за законосъобразно основание за полагане на извънреден труд, поради което и не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства в подобна насока. При това положение процесуалните права на санкционираното лице не са били накърнени реално. Правилно е счетено, че нарушението е извършено на 24.03.2018г., когато е приключило полагането на извънреден труд от работниците, а именно с полагането на извънреден труд от тези лица е била нарушена забраната по чл.143, ал.2 от КТ.

Съдът счита и че санкционната разпоредба е издирена правилно, като наказанието е наложено на основание чл.414, ал.1 от КТ, предвиждащ санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и процесният случай.

Правилно е счетено, че не са налице основания за приложението на чл.415в от КТ. Посочената разпоредба предвижда по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. Процесното неизпълнение на административно задължение обаче е довършено с полагането на недопустим извънреден труд от работниците, при което липсва възможност за отстраняване на нарушението и съответно- за приложението на цитираната норма. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението ѝ е изключено поради наличието на специалната норма на чл.415в от КТ, в каквато насока е и трайната практика на ШАС.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ минималния, предвиден в закона, е мотивирано с обстоятелството, че нарушението е установено по отношение повече от едно лице. Съдът намира обаче, че наказващият орган е следвало да отчете липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство, обстоятелството, че извънреден труд са положили само работници, които са дали изрично съгласие за това, както и че дължимите възнаграждения са били своевременно начислени и изплатени. При това положение съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000475/01.06.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на „Амева файн фууд Европа” ЕООД- гр.Пловдив, ЕИК:********* на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, административно наказание “имуществена санкция” от 2000,00 лева на 1500,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: