Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1881/18г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г.П.Г. *** срещу Наказателно постановление № 18-1729-000221/11.06.2018г. на началник РУП към ОДМВР-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.05.2018г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Опел Вектра” с ДК№ Н 5415 ВС, собственост на П. Г. ***. Около 15,05 часа същият паркирал автомобила срещу дом №68, в района на кръстовището, образувано от посочената улица и ул.“Климент Охридски“. Тези обстоятелства били забелязани от свидетелите М.С.М. и Б.Б.Б.-***, които издали фиш за налагане на глоба на собственика на автомобила и оставили съответно уведомление. Впоследствие жалбоподателят се явил в сградата на РУ-Шумен и попълнил декларация, в която удостоверил, че на посочените дата и място е управлявал лично процесния автомобил. Поради това фишът бил анулиран по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП, а на 22.05.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Г. за това, че е паркирал на по-малко от пет метра в зоната на посоченото кръстовище. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 11.06.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М.С.М. и Б.Б.Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали и не извличат ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания, които следва да бъдат счетени за обективни и правдиви. Двамата лично са възприели извършването на нарушенията от непосредствена близост, като са категорични, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовището. Конкретно св.Б. заявява, че задната част на автомобила се е намирала на видимо разстояние от около 1-1,5 метра от ъгъла, сключван от двете улици. Доколкото се касае за минимално разстояние, което обективно може да бъде преценено и без специално измерване, съдът приема, че автомобилът наистина е бил паркиран на посоченото разстояние от ъгъла, образуван от посочените улици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Понятието кръстовище е дефинирано в §6, т.8 от ДР на ЗДП, според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДП в понятието „път“ се включват и улиците, т.е. пътните платна и тротоарите към тях. Предвид показанията на свидетелите, за които липсват основания да не бъдат кредитирани, съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на участък пътното платно, намиращ се на по-малко от пет метра от процесното кръстовище. С това същият е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който неправилно паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, а именно- на ул.“Цар Иван Александър“, срещу дом №68, на по-малко от пет метра от кръстовището, образувано с ул.“Климент Охридски“. По-голяма точност не би могло да се очаква, а и не е необходима с оглед реализирането на правото на защита на санкционираното лице. Понятието „зона на кръстовище“ действително не е дефинирано изрично в ЗДвП, но е употребено в санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, при тълкуването на която във връзка с тази на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП се налага извода, че се касае за район, намиращ се на разстояние до пет метра от самото кръстовище. Ползването на това понятие в НП не представлява процесуално нарушение, доколкото наказващият орган си е служил с употребената от законодателя формулировка. Както беше посочено по-горе, разстоянието, на което е бил паркиран автомобила, се установява от показанията на свидетелите. Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на доказателствата, които установяват извършването на нарушението, доколкото санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Предвид естеството на нарушението и обстоятелствата около извършването му освен това е очевидно, че същото подлежи на установяване посредством показанията на лицата, които са го констатирали. Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална. Наказанието е определено в предвидения в закона фиксиран размер, като не е съществувала възможност за индивидуализирането му.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването му. Мотивите на наказващия орган за неприлагане на цитираната разпоредба, макар и общи и неудачно формулирани, изразяват в достатъчна степен становището му, че случаят не се явява маловажен. При това положение не би могло да се счете, че процесуалните права на санкционираното лице са били реално нарушени.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление 18-1729-000221/11.06.2018г. на началник РУП към ОДМВР-Шумен, с което на Г.П.Г. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: