Р Е Ш Е Н И Е

460/18.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1923/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.М.А. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-000516/02.04.2018г. на ВПД Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което му били наложени две административни наказания “глоба”: 1. на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П и 2. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. В жалбата са изложени подробни доводи за противоречие на наказателното постановление на материалния закон. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 16.03.2018г., свидетелите Ц.П.К. и Г.П.М. – служители сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен, изпълнявайки служебните си задължения се намирали по ул. Климент Охридски в гр. Шумен. Двамата свидетели били паркирали патрулния автомобил плътно в дясно на около 10-15 метра след кръстовището с ул. Кирил и Методий и пешеходната пътека. Около 21,50 часа двамата свидетели, които се намирали извън патрулния автомобил видели лек автомобил „Опел Вектра“, който сее движел по ул. Кирил и Методий и без да спре, при наличието на пътен знак Б2 – Стоп, извършил десен завой и продължил по ул. Климент Охридски. Поради неспазването на пътен знак, свидетеля Г.М. подал сигнал със стоп-палка, тип МВР на водача на лек автомобил „Опел Вектра“. В момента на спирането на лекия автомобил и двамата свидетели видели, че водачът управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. При проверка на докъментите на автомобила и водача му свидетелите установи, че водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № Н39 99ВА бил жалбоподателя А.М.А.. Във връзка с тези констатации, на место свидетелят Ц.К. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че по ул. Кирил и Методий, на кръстовището с ул. Климент Охридски, в посока към бул. Симеон Велики водача не спазва пътен знак „Б2“ /“Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“/ и не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му предявен и подписан от него без възражение. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 02.04.2018г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.М.А. била наложена „глоба” в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП и „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Ц.П.К. и Г.П.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушението. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не ги кредитира. От съществено значение за изясняването на фактите е и приложеното копие от Докладна записка от 27.03.2018г. /л.14/, приобщена като писмено доказателство по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП съдът установи следното: В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № Н39 99ВА на 16.03.2018г. по ул. Кирил и Методий в гр. Шумен. Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак. В депозираното възражение нарушителят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че оспорва констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка, а и А. не сочи такива. Двамата свидетели лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че е преминал на кръстовището на улиците Кирил и Методий и Климент Охридски без да спре при наличието на пътен знак „Б-2“. Категорични са и че на съответното место е бил наличен и видим пътен знак „Б-2“. Очевидно е при това положение, че твърденията на жалбоподателя, неподкрепени с никакви доказателства, не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът приема, че същият действително не се е съобразил с посочения пътен знак. По този начин А. виновно е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление по пункт 1. Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание във фиксиран размер, за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", каквото нарушение е извършено в процесния случай.

По отношение на визираното в пункт 2 от процесното НП, административно нарушение, съда констатира следното: В АУАН, въз основа на който е било издадено НП, актосъставителя е посочил, че водачът – жалбоподателя не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, което е нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водачите в МПС, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 16.03.2018г., жалбоподателят е управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан, с който е било оборудвано самото МПС. Показанията свидетеля Г.М. и на свидетеля Ц.К. не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са логически последователни и обективни. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, не са противоречиви и доказват по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателя. Съдът намира, че посоченото в НП, нарушение е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба и е наложил предвидения в чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДв.П абсолютен размер от 50 лева.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено. Наказващият орган също така правилно е издирил и посочил приложимия закон, като наказателното постановление напълно отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.

Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид. Липсата на конкретни вредни последици е резултат от случайност, а не от поведението на жалбоподателя, поради което и не води до по-малка тежест на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-0869-000516/02.04.2018г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на А.М.А., с ЕГН **********,*** на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: