В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1965 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0869-000881/11.05.2018год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП като изтъква доводи, че вмененото му нарушението не е извършено, тъй като той въпросната вечер не е управлявал МПС, тъй като ръката му била счупена и е невъзможно да прави това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 17.02.2018 г. в с. Лозево обл. Шумен е имало сбирка с употреба на алкохол в която участвали жалбоподателя, както и свидетелите Д.И.Й. и Д.Н.Х.. По време на сбирката и вследствие на употребения алкохол станало сбиване между участниците, като от това пострадал свид. Д.Й.. Другия свидетел успял да избяга и по телефона си се обадил на 112 за да потърси полицейска помощ и намеса. Това негово действие станало достояние на другите участници в компанията и те решили да избягат от мястото на сбирката. Жалбоподателя Ж.И.Д. и Л.С.Г. насила вкарали на задната седалка свидетеля Д.Й. в лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1586 ВР, собственост на Я.Г.Ц. ЕГН **********. Последната съжителствала на семейни начала с жалбоподателя. При потеглянето на автомобила той бил управляван от Л.С.Г. ЕГН **********. Г. рязко потеглил, като едва не предизвикал ПТП и тези негови действия накарали жалбоподателя да го помоли да спре автомобила и да си сменят местата на волана. След смяната на местата за шофиране, жалбоподателя подкарал автомобила в посока с. Новосел, като непосредствено преди завоите за селото катастрофирали, като автомобила излязъл в ляво посока движението си и се обърнал на лявата си страна.

Уведомени за случващото се в с. Лозево на место с полицейска кола бил изпратен екип състоящ се от свидетелите Д.С.Д. и Д.С.Д.. В с. Лозево те били посрещнати от свидетеля Д.Н.Х., който ги запознал с възникналата преди това ситуация. Междувременно иззвънял забравен на место на сбирката мобилен телефон на който се изписало името „Л. Х.“. Свидетеля Д.С.Д. вдигнал телефона и без да се представя получил съобщение, че има катастрофирал автомобил с пострадал от произшествието. Уточнил, къде е мястото на катастрофата и заедно с колегата си Д. се отправил към местопроизшествието, където намерили катастрофиралия автомобил, жалбоподателя, Л. Г. и свид. Д.Й.. Малко по късно на местопроизшествието се явил и актосъставителя- свид. Ц.К..

След като на място се запознал с обстановката, а също така и след допълнителна проверка на 23.03.2018г. свидетеля Ц.К. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 881 от 23.03.2018г., като счел, че с деянията си жалбоподателят е нарушил чл.102 от ЗДвП, затова че на 17.02.2018г. около 01.15 ч. в с. Лозево, по ул. „Хан Аспарух“, близо до №9 , в посока към центъра на селото, в качеството си на ползвател на лек автомобил, собственост на Я.Ц. е допуснал управлението му от неправоспособен водач – Л. Г. и чл. 100 ал.1 от ЗДвП – Водача не представя СУМПС и контролен талон. Жалбоподателя подписал и получил съставения му акт, като в графата забележки записал „имам възражения“. В законовия тридневен срок такива не са депозирани. Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление № 18-0869-000881/11.05.2018год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. Второто констатирано нарушение било прекратено от АНО на основание чл. 54 от ЗАНН.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Ц.К. – актосъставител и свидетелите Г.М., Д.Й., Д.Х., Д. С. Д. и Д.С.Д.. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият на процесната дата в качеството си на ползвател е преотстъпил управлението на ползвания от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 15 86 ВР на неправоспособния Л. Г.. Съдът не възприема защитната теза на жалбоподателя, че не е предоставял управлението на автомобила на друг човек, тъй като не би могъл да направи това, понеже автомобила без негово знание е бил изчезнал от местото си и намерен катастрофирал на пътя за с. Новосел. Тази защитна теза се оборва от събраните гласни доказателства.

Разпоредбата на чл. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП действаща към момента на извършване на нарушението гласи, че; наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, който предоставя управлението на МПС на неправоспособен водач. Л. Г. е неправоспособен водач видно от приложената справка за нарушител на стр. 36 от делото.

Административно наказващият орган правилно да е квалифицирал нарушението и правилно му е наложил наказанието. Нарушението за което е бил санкциониран е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложена съответната административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като е съобразена разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взето предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0869-000881/11.05.2018год. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1 т.3 от ЗДвП на Ж.И.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: