Р Е Ш Е Н И Е

611/17.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Г.а

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1967 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №18-0869-001139 от 12.06.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на С.С.А., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание същият се явява лично, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Излага подробно мотивите си в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. В последното съдебно заседание по делото не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С.С.А. на 18.04.2018 год. управлявал собствения си лек автомобил марка “Тойота Корола”, с ДК№ Н 9366 ВР, като се движел по ул.”Софийско шосе” в гр.Шумен в посока Хиподрума. Около 16.35 часа приближил намираща се на същата улица пред дом №11А пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и с пътна маркировка М8.1 - тип „зебра“. В същото време в посока негово ляво надясно по същата пешеходна пътека възнамерявала да пресече пешеходка, която била стъпила на пешеходната пътека. Жалбоподателят не намалил скоростта и не спрял, за да пропусне пешеходката, което обстоятелство било възприето от свидетелите И.Х.И. и Е.С.Б. – и двамата на длъжност младши автоконтрольори в сектор ПП към ОД на МВР – Шумен, които по същото време се намирали на ул.“Софийско шосе“ в гр.Шумен, като били паркирали служебния си автомобил в срещуположното на жалбоподателя платно и се намирали на тротоара до автомобила. Тъй като пешеходката неуспешно се опитвала да пресече пътното платно двамата служители я насърчили да продължи движението си по пешеходната пътека. При тръгването си по нея пешеходката не успяла да пресече, тъй като последователно автомобилът, управляван от жалбоподателя, а впоследствие и този на свидетеля Р.М.Г. не й дали предимство. На нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №1139 от 18.04.2018 год., с бланкетен номер 436996. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на С.С.А. е нарушена разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е изложил под формата на възражение, че в ляво на пешеходната пътека е бил спрян микробус, който е пречел на видимостта, както и че на пешеходната пътека е нямало стъпил човек. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които излага, че оспорва изложената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, като отново твърди, че дори на пешеходната пътека да е имало стъпила пешеходка, поради паркирания в ляво микробус видимостта му е била ограничена. Във връзка с така депозираното възражение е била извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег. №869р-3771/11.06.2018 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, подаденото възражение и извършената проверка във връзка с него е издадено наказателно постановление №18-0869-001139 от 12.06.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на С.С.А., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Х.И. и на свидетелите Е.С.Б., С.С.Х., П.И.П. и отчасти на свидетеля Р.М.Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Х.И., Е.С.Б., С.С.Х. и П.И.П., следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите са категорични, непротиворечиви и почиват на техни преки и лични възприятия на развилата се пред тях ситуация. В същото време показанията на посочените свидетели кореспондират помежду си, а и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение на показанията на свидетеля Р.М.Г. съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта, в която същият свидетелства, че по време на преминаването на жалбоподателя по посочения пътен участък на пешеходната пътека не е имало стъпила пешеходка. Тази част от показанията на свидетеля противоречат на останалите, събрани в хода на производството гласни доказателства, които бяха обсъдени по-горе и които по изложените съображения настоящия състав кредитира изцяло. Както става ясно от същите по време на преминаване на свидетеля Г. и на жалбоподателят през пешеходната пътека на нея вече и имало стъпила пешеходка, която се е опитвала да пресече пътното платно. Съдът намира, че показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са изолирани, кореспондират единствено с версията на жалбоподателя и имат за цел единствено оневиняване на последния за нарушението, което се твърди, че е извършил. В същото време свидетелят Г. е лично заинтересован от изхода на делото, доколкото за същото по вид нарушение, извършено в същия ден и час и на същото место също му е било издадено наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От материалите по делото се установява, а и не се спори от страна на самия жалбоподател, че на 18.04.2018 год. около 16.35 часа се е движел по ул.”Софийско шосе” в гр.Шумен в посока Хиподрума. В същото време от разпита на свидетелите И.Х.И., Е.С.Б., С.С.Х. се установява, че непосредствено преди да приближи и премине по намиращата се на ул.“Софийско шосе“, пред дом №11А пешеходна пътека от лявата страна на платното за движение /спрямо движението на жалбоподателя/ се е намирала пешеходка, която няколкократно е правила опит да пресече по пешеходната пътека и вече е била стъпила на нея. Поради обстоятелството, че А., а и движещия се зад него автомобил не са намалили скоростта си на движение, за да спрат и да пропуснат пешеходката, последната е спряла и е изчакала преминаването на автомобилите, без да успее да пресече.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, че пешеходката е стояла на тротоара, не е била стъпила на пешеходната пътека и той не е бил разбрал, че същата има намерение да пресече по обозначената пешеходна пътека. Така посочените твърдения са изолирани, недоказани, не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и имат за цел единствено оневиняване на жалбоподателя и избягване на административно-наказателната отговорност за деянието, посочено в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Посоченото твърдение на жалбоподателя се опровергава най-вече от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Х.И., Е.С.Б., С.С.Х., които пряко са възприели поведението на пешеходката, това на водача и потвърждават факта, че непосредствено преди жалбоподателят да стигне до пешеходната пътека пешеходката е била стъпила на нея.

Съдът не кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че преди посочената пътна пътека липса поставен пътен знак Д-17 и ясна пътна маркировка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от разпита на свидетелите И. и Б. се установява, че към датата на извършване, респективно на констатиране на нарушението – 18.04.2018 год. посочената пешеходна пътека е била обозначена с ясна маркировка М8.1 тип "Зебра", отговаряща на изискванията, визирани в разпоредбите на Наредба №2 от 17.01.2001 год. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като непосредствено преди нея е бил поставен пътен знак Д-17, който съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 от Наредба №18 oт 23.07.2001 год. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, изд. От министъра на регионалното развитие и благоустройството се използва именно за сигнализиране на пешеходна пътека тип "зебра".

Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя, че на отсрещното пътно платно върху самата пешеходна пътека е бил паркиран неправилно лекотоварен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. №Н0362ВР, поради което е нямал видимост към самата пешеходна пътека и евентуално стъпилата на нея пешеходка. Както става ясно от материалите по делото и отново от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Х.И., Е.С.Б., С.С.Х. и П.И.П. посочения автомобил е бил паркиран след пешеходната пътека по посоката му на движение и то на разрешено от закона разстояние, като на същия впоследствие е било наложено административно наказание за нарушаване на пътната маркировка – двойна непрекъсната линия, а не за неправилно паркиране.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилата на пешеходната пътека пешеходка, като намали скоростта или спре, с което е осъществил от обективна и субективна страна визираното в разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, налагайки предвидената санкция в нейния абсолютен размер. В тази връзка при индивидуализация на наказанието е било съобразено и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

За прецизност следва да бъде отбелязано и че нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът, имайки предвид вида на нарушението, намира, че същото не се отличава с по-ниска степен на нарушение от същия вид, доколкото за неговата съставомерност е достатъчен факта, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като водач на МПС. В същата насока е и изложеното становище от страна на административно – наказващият орган в самото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0869-001139 от 12.06.2018 год. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция-Шумен, с което на С.С.А., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: