Р Е Ш Е Н И Е

526/19.11.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1983 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №18 – 0869 - 001135/12.06.2018год. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Р.М.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.Оспорва изложената фактическа обстановка. Излага доводи, че не е осъществил вмененото му нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си затова.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 18.04.2018г. свидетелите Е. С.Б. и И.Х.И. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен работили в екип на ул. «Софийско шосе» в гр.Шумен, като служебния автомобил бил позициониран в участъка между кръстовището с ул. «Ген. Скобелев» и кръстовището с ул. «Марица», в дясно по посока на ул. «Марица». На около 15 метра след полицейския автомобил, на ул. «Софийско шосе» срещу дом №11 имало обозначена чрез маркировка М 8.1 пешеходна пътека /зебра/, двустранно сигнализирана и с пътен знак Д17. Около 16.35 часа възрастна жена имала намерение да пресече ул. «Софийско шосе» от тротоара до който бил спрян полицейския автомобил към отсрещния тротоар, но не по обозначената пешеходна пътека. Тези действия на жената били възприети от св. И.Х.И., който я спрял и я насочил към пешеходната пътека. Жената предприела пресичане на пътното платно по пешеходната пътека, направила няколко крачки, но спряла тъй като автомобили, които се движели в другото платно за движение, в посока кръстовището с ул. „Ген. Скобелев“, не намалявали скоростта си на движение, за да я пропуснат. Виждайки, че автомобилите не пропускат стъпилата на пешеходната пътека жена, св. И.И. целенасочено пресякъл пътното платно и след пешеходната пътека спрял три автомобила, които се движели непосредствено един зад друг и които преминали през пешеходната пътека без да пропуснат движещата се по нея, от ляво на дясно за тях, жена. Първият автомобил бил управляван от св.С.С.А., вторият – л.а. „Мазда 323“ с рег. № РР1246 ВК от жалбоподателя Р.М.Г., а третия от св. С.С.Х..

На жалбоподателят Р.Г. бил съставен АУАН серия Д № 436661 за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, в който е отразено , че Г. има възражения. В законоустановения 3-дневен срок Г. депозирал молба, в която сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, тъй като при преминаване през пешеходната пътека, на нея не е имало стъпил пешеходец. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Р.М.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление му е връчено лично на 11.07.2018г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - Е. С.Б. и И.Х.И., както и част от показанията на свидетелите С.С.Х. и С.С.А..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП по следните правни съображения:

По делото не е спорно, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мазда 323“ с рег. № РР1246 ВК. Не е спорно също така, че в посочения пътен участък е имало обозначена чрез маркировка М 8.1 пешеходна пътека /зебра/. Спорно се явява обстоятелството дали на пешеходната пътека е имало стъпил пешеходец, който се е опитвал да премине по нея в момента, когато жалбоподателят с управлявания от него автомобил е приближавал към пешехданата пътека и е преминал през нея.

Показанията на свидетелите Е. С.Б. и И.Х.И. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви. Същите са очевидци на извършване на нарушението. Имали са пряка видимост към пешеходната пътека, както и към местоположението на пешеходката и жалбоподателя, и са възприели извършените от тях действия. Вниманието на полицейските служители е било насочено към действията на жената, която лично те насочили да пресече пътното платно по пешеходната пътека. Видели, че опитите на жената да пресече пешеходната пътека били неуспешни, поради обстоятелството, че приближаващите към пешеходната пътека автомобили не я пропускат, въпреки че тя били спъпила на пешеходната пътека и именно възприетите от тях действия на жената и водачите дали повод на св. И.И. целенасочено да пресече пътното платно и да спре автомобилите, които минали през пешеходната пътека без да пропуснат пешеходката. Един от тези автомобили бил управляван именно от жалбоподателя. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Е.Б. и И.И., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на пешеходката и жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. При установяване на нарушението те са работили по КАТ в района и спазване правилата за движение. С тази цел са били позиционирани на ул. „Софийско шосе“ и вниманието им е било насочено именно към спазване на тези правила. Показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на св. С.С.Х., който е управлявал третия автомобил спрян от контролните органи, а по скоро кореспондират помежду си. От показанията на св. Х. се установява, че докато свидетелят чакал на знак „СТОП“, за да се включи по ул. „Софийско шосе“ възприел пешеходец – жена, която стояла на бордюра на отсрещния тротоара. На два пъти жената се опитала да премине по пешеходната пътека, но поради движението на автомобили не успяла и се върнала на тротоара. В тази част показанията на св. Х. кореспондират с показанията на свидетелите Е.Б. и И.И., което доказва, че контролните органи са възприели ясно и точно действията, както на пешеходката, така и на водачите. Разминаването в показанията на свидетелите е дали лицето се е намирало на пешеходната пътека, в момента в който автомобилът на жалбоподателят е преминал през нея. В съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан и водачът на първия автомобил, който бил спрян от контролните органи – С.С.А.. Според показанията на А., докато се движел към пешеходната пътека не видял пешеходец. Показанията на свидетелите Х. и А., че при приближаване и преминаване през пешеходната пътека на нея не са видели да е имало пешеходец съдът намира, че в тази част не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради изложените по – горе съображения. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази и обстоятелството, че има индиция за тяхната заинтересованост, доколкото същите са наказани за идентично нарушение, извършено по същото време.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18 – 0869 - 001135/12.06.2018год. на ВПД Началник сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Р.М.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: