Р Е Ш Е Н И Е

619/19.12.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1984 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 18 – 0869 - 000846/14.05.2018г. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.Оспорва по същество вменените му нарушения Излага, че не е управлявал лекия автомобил, поради което няма качеството на водач и не е задължен да даде проба за употреба на алкохол. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. Д. Н. от ШАК.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение №846 от 23.03.2018г. съставен срещу жалбоподателя за това, че на 17.02.2018г. около 01.30 часа по път SHU -1182 на км.6 преди входа на гр.Шумен, при управление на л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1586 ВР в посока гр.Шумен, при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с конкретните пътните условия и на дясна крива губи контрол над МПС, и излиза в дясно от пътя по посока на движението и се завърта. Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство «АЛКОТЕСТ – 7510» с фабр. № ARBA – 0092 в 03.20 часа на 17.02.2018г. Бил му издаден талон за изследване. Актосъставителят Ц.К. е приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.174 ал.3 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец.

Вечерта на 17.02.2018г. свидетелите Д.И.Й. и Д.Н.Х. посетили механа «Хитър Петър» в гр.Шумен. В същото зеведение жалбоподателят празнувал рождения си ден в компанията на свидетелите Л.С.Г., Б.И.Я., С.М.С. и други лица. Решили да продължат във вила край с. Лозево като към компанията се присъединили и свидетелите Д.И.Й. и Д.Н.Х.. Последните се придвижи до вилата с автомобила на св.Д.Й. – «Сузуки Витара». Други с колата на св.Б.И.Я. – «Опел Вектра» и с автомобила на жалбоподателя - “Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1586 ВР. В 01.14ч. в ОДМВР- Шумен постъпил сигнал чрез тел.112 подаден от св. Д.Н.Х. за нанесен побой на св. Д.И.Й.. Изпратеният екип на РУ гр.Шумен /свидетелите Д.С. Д. и Д.С.Д./ били посрещнати в с.Лозево от св. Д.Х., който ги отвел до вилата. На място полицейските служители установини следи от кръв. На маса в помещението намерили мобилен телофон, който в един момент звъннал и на дисплея се изписало името Л.. Св. Д.С.Д. отговорил на обаждането, без да се представя. Мъжки глас обяснил, че били катастрофирали в посока с.Новосел, в автомобилът имало човек, който не можел да излезе, тъй като вратата не се отваряла, споменал и за съмнение за счупена ръка на едно от лицата. След уточняване на мястото на настъпване на ПТП, полицейските служители заедно със св. Д.Н.Х., с патрулния автомобил се отправили в посока с. Новосел. На път в гората, забелязали двама души, които им махали. След спиране на патрулния автомобил било установена самоличността на лицата , а именно - жалбоподателят и св. Л.С.Г.. На въпроса на св. Д.С.Д. къде е катастрофиралия автомобил, двамата заявили, че не знаели за какво става въпрос, те били пеша, разхождали се, отричали да има друг човек с тях. В дясно под нивото на пътя полицейските служители забелязали л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1586 ВР, обърнат в посока обратна на движението, наклонен на дясната си страна, с отворена задна лява врата, вратата на водача не можела да се отвори. На място пристигнал и екип на сектор Пътна полиция – св. Ц.К. и Е.Б.. Пред служителите на сектор «Пътна полиция» жалбоподателят и св. Л.Г. също отрекли да са управлявали МПС и да са съпричастни към настъпилото ПТП. Ръката на жалбоподателят била наранена, като причина за това посочил, че се бил спънал и паднал. Св. Д.Х. се притеснявал за приятеля си св. Д.Й., поради което го викал и набирал мобилният му телефон, в резултат на което на земята в близост до задна лява врата на автомобила, намерили мобилния му телефон. Малко след това св. Й. излязъл от гората. Според полицейските служители видимо изглеждал зле, бил със следи от побой и в шок, по лицето имало кръв, говорел объркано. При проведения разговор с него, същият обяснил, че след нанесен му побой във вила край с.Лозево, насила бил вкаран на задната седалка в л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1586 ВР от жалбоподателят Ж.Д. и св. Л.Г., след което двамата се качили в автомобила и потеглили. Посочил като водач на МПС св. Л.Г., поради което последният бил изпробван от служителите на сектор ПП за употреба на алкохол. Екипът от сектор ПП останали на мястото на ПТП, с оглед неговото запазване, а екипът на РУ гр.Шумен - свидетелите Д.С. Д. и Д.С.Д., придружили жалбоподателя и св. Д.Й. ***» АД, за да им бъде оказана медицинска помощ. В болницата св. Д.Й. пред свидетелите Д.С. Д. и Д.С.Д. посочил като водач на МПС и жалбоподателя. Обяснил, че първоначално автомобилът е бил управляван от св. Л.Г., но тъй като Г.не се справял с управлението, впоследствие си сменили местата и към момента на настъпване на ПТП, лекия автомобил бил управляван от жалбоподателя Ж.Д.. Получената информация била предадена на св.Ц.К., което наложило екипът на сектор ПП да посети болницата, за да изпробва за употреба на алкохол и жалбоподателя. Последният категорично отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, също така отказал и да даде кръвна проба за изследване. На 17.02.2018г. и 23.02.2018г. били снети и писмени обяснения и сведения от св. Д.И.Й., в които Й. потвърждава заявеното през полицейските служители, че първоначално автомобилът бил управляван от св.Л. Г., след което от жалбоподателя. На 17.02.2018г. е снето и писмено обяснение от жалбоподателя, който отрича да е бил пострадал при ПТП.

На база на направеният оглед, снетите сведения св. К. на 23.03.2018г. съставил протокол за настъпилото ПТП и схема на произшествието, както и процесния АУАН срещу жалбоподателя.

При предявяване на акта жалб. Д. е отразил възражения. Не се е възползвал от правото си да депозира такива и в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененитео във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена разпоредба на чл.20 ал.2 от ЗДвП предвижда две задължения за водачите на ППС. Съгласно първото водачите следва да съобразят скоростта на движение с определени фактори - с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а съгласно второто - да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се вменява нарушение на първото задължение на водача, регламентирано в чл.20, ал.2 от ЗДвП изразявящо се в това, че при управление на л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1586 ВР при избиране скоростта си на движение не се е съобразил с конкретните пътните условия и на дясна крива изгубил контрол над МПС, в резултат на което то излязло в дясно от пътя по посока на движението и се завъртяло.

За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водач на МПС и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174 ал.3 от ЗДвП наказания "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС", следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата в посочения пътен участък е възникнало ПТП. Предвид установения механизъм на настъпване на ПТП, излизане в дясно извън пътя на дясна крива, безспорно се касае за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Не се спори между страните и обстоятелството, че във връзка с настъпилото ПТП, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство «АЛКОТЕСТ – 7510» с фабр. № ARBA – 0092, както и да даде кръвна проба за изследване.

Спорно се явява обстоятелството дали преди и към момента на настъпване на ПТП жалбоподателят е управлявал МПС, т.е. качеството му на водач. В жалбата и в съдебно заседение, от страна на жалбоподателя се излагат твърдения, че не е управлявал МПС, не е съпричастен към настъпилото ПТП, поради което не е задължен да дава проба за употреба на алкохол. Сочи, че преди настъпване на ПТП установил, че лекият автомобил “Фолксваген Голф“ с рег. № Н 1586 ВР липсва от мястото, на което го бил оставил, поради което със св. Л.Г., тръгнали да го търсят. Докато вървели по пътя през гората срещнали полицейските служители. Твърди, че нараняването на ръката е получил още докато били във вилата, при възникнало спречкване, при което бил блъснат от свидетелите Д.Й. и Д.Х., и паднал на земята. Излага, че докато били във вилата било възникнало спречкване между свидетелите Д.Й. и Д.Х.. Никой друг от присъстващи не е упражнил физическо насилие спрямо св. Д.Й.. Разпитан в качеството на свидетел Л.Г. потвърждава версията на жалбоподателя. Свидетелите Б.Я. и С.С. дават показания, в подкрепа на твъденията на жалбоподателя, че е възникнал конфликт единствено между свидетелите Д.Й. и Д.Х., и че жалбоподателят бил наранил ръката си във вилата. Доколкото според двамата свители при тръгването им от вилата, там били останали жалбоподателя, свидетелите Д.Й. и Л.Г., показанията им не допринасят за изясняване на двете основни версии, тази на жалбоподателя и св. Л.Г., че автомобилът бил изчезнал или тази на св. Д.Й., че насила бил вкаран на задната седалка в автомобила от жабл. Д. и св.Г., след което първоначално св. Г.поел управление, а впоследствие жалбоподателя.

Въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 17.02.2018г. св. Д.Н.Х. около 01.00 часа е подал сигнал на тел.112 за нанесен побой на св. Д.Й.. Посрещнал е изпратеният екип на РУ гр.Шумен и ги отвел до вилата. Съдът намира за безспорно установено въз основа на показанията на свидетелите Д.Н.Х., Д.С. Д., Д.С.Д., че докато били във вилата се получило обаждане на мобилен телефон, който намерили в помещението, на чийто дисплей в момента на звъненето се изписвало името «Л.». Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че при проведения от св. Д.С.Д. разговор, при който свидетелят не се представил, била получена информация за настъпилото ПТП, района в който е станало, както и, че в автомобила имало човек, който не можел да излезе, тъй като вратата не се отваряла, а също така и за пострадало лице със съмнение за счупена ръка. В показанията си св. Д.Й. посочва, че е седял на задната седалка в автомобила. След настъпване на ПТП излязъл сам от автомобила. Св. Л.Г. също излязъл и започнал да дърпа жалбоподателя, звънял по телефона и разговарял с някого. Съпоставяйки така събраните гласни доказателства от една страна показанията на свидетелите Д.Н.Х., Д.С. Д., Д.С., че при проведения разговор във вилата на дисплея на телефона се било изписвало името «Л.», а от друга показанията на св. Д.И.Й., че след ПТП св. Геортиев е звънял и провел разговор по телефона, съдът намира за установено, че св. Д.С.Д. е разговарял по телефона със св. Л.Г., тъй като показанията на горепосочените свидетелите кореспондират по между си. Предвид получената от полицейските служители информация, при проведения разговор със св. Л.Г., за настъпилото ПТП, за лице, което не може да излезе от автомобила и за евентуално счупена ръка, съдът намира за недостоверна версията лансира от жалбоподателя, потвърдена и от св. Г., че не са съпричастни относно настъпилото ПТП, а били в гората за да търсят автомобила на жалбоподателя, както и версията, че жалбоподателят си бил наранил ръката при възникналоно спречкване във вилата.

По отношение обстоятелството, дали жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС към момента на настъпване на ПТП, в тази връзка е налице едно пряко доказателство – показанията на св. Д.И.Й.. Действително свидетелят първоначално на мястото на ПТП е посочил като водач на МПС пред полицейските служители св.Л.Г.. Впоследствие в болницата пред свидетелите Д.С. Д. и Д.С.Д. е заявил, че към момента на ПТП автомобилът е управлявал жалбоподателят, тъй като последния бил сменил св. Г., който първоначално поел управлението. Съдът намира, че показанията на свидетеля в тази част също следва да бъдат кредитирани, тъй като коредпондират, с информацията която св. Д.С.Д. е получил при проведения телефонен разговор и състоянието , в което е бил намерен автомобила, които показания съставляват косвено доказателство. От показанията на св. Д.Й. се установява, че след ПТП, св. Л.Г. е излязъл от автомобила, след което е започнал да дърпа жалбоподателя, защо го дърпал не може да посочи. От показанията на св. Д.С.Д. се установява, че при проведения телефонен разговор е подадена информация, че в автомобила има човек, който не можел да излезе, тъй като вратата не се отваряла. Видно от показанията на същия свидетел, при установяване на автомобила същият е бил с отворена задна лява врата, а вратата на водача не можела да се отвори. Съпоставайки показанията на св. Д.Й., заявеното от св. Л.Г. на полицейскитя служител по телефона и констатираното състояние на вратата на водача от полицейските служители, съдът намира, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Д.С. Д., Д.С.Д., Ц.П.К., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, кореспондират помежду си, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства, които са възприели. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, Показанията на св. Д.Н.Х. кореспондират изцяло с показанията на полицейските служители, по отношение събитията развили се, след пристигането им по повод получения сигнал, поради което съдът намира, че показанията на свидетеля също следва да бъдат кредитирани като цяло, по същата причина съдът кредитира изцяло и показанията на св. Д.Й..

Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъбразно.

Административно - наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Размерът на наказанията е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 – 0869 - 000846/14.05.2018г. на Началник група сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП и чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: