Мотиви към присъда по НОХД №1355 по описа за 2017г. на ШРС

Подсъдимият Н.Ф.Н. е предаден на съд за извършени престъпления по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 и 3 вр. чл.129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК..

Преди началото на съдебното следствие, С.Д.С. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените на последният неимуществени вреди в размер на 2000лв. срещу подсъдимият. В същата фаза на процеса, Ж.Ф.П. също е конституиран като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и за причинени имуществени вреди в размер на 128.86 лева, като интересите на П. в хода на съдебното произвоство се защитават от адв.В.С. ***, както и от адв.П. от Адвокатска колегия гр.Хасково, който се яви единствено в последното по ред съдебно заседание

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведените с обвинителния акт обвинения и предлага на съда да наложи на подсъдимият наказания „лишаване от свобода“, съответно една година за визираното в пункт 1 от обвинителния акт деяние и три години за описаното в пункт 2 от обвинителния акт деяние, като изтърпяването на наложените наказания, според държавния обвинител следва да бъдат отложени при условията на чл.66 НК, а по отношение на предявените граждански искове излага становище за уважаване.

Процесуалните представители на частния обвинител П. се солидаризират с държавното обвинение, като адв.П. пледира за налагане на по тежко наказание, което следва да бъде търпяно ефективно. Частния обвинител С., редовно призован за последното по делото съдебно заседание не се яви и съответно не взе становище по обвинителния акт.

Подсъдимият Н., както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие не дава никакви обяснения, като в защитната си реч и последната си дума единствено заявява, че е съгласен с адвоката си/адв.Г.С. от ШАК/, който счита, че обвиненията са недоказани и моли да бъде оправдан подзащитният му и по двете обвинения, като в пледоарията си изказва доводи за това. По отношение на гражданските искове смята, че следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 03.01.2016 г. подсъдимият Н. ***, като при преминаването си пред търговски обект находящ се на № 2 на посочената по-горе улица забелязал частния обвинител С.С., който току що се изплюл на земята. Именно по тази причина подсъдимият веднага потърсил сметка на С. за това, че се изплюл на близо, а също и за това, че го гледа. С. заявил на подсъдимия, че се припознал и затова се е загледал в него и го уверил, че изплюването му на земята е случайно и е съвпаднало с преминаването на Н.. Няколко дни по-късно на 07.01.2016 г. около 17.30 часа, подсъдимият влязъл в търговския обект находящ се на ул. **** № 2, като по същото време в магазина се намирал и С., като последният стоял в близост до витрината. Пострадалият попитал Н. дали той е лицето, което няколко дни по-рано го е питал в магазина защо го гледа и защо плюе по тротоара. Подсъдимият кимнал, че именно той е човека, с когото е разговаря на 03.01.2016 г. и без да каже нищо друго внезапно ударил С. няколко пъти с юмрук в лицето. След нанасянето на първия удар С. залитнал, а подсъдимият продължил да му нанася удари с ръце и крака. След серията от удари, на която С. въобще не отговорил, загубил равновесие и тялото му се ударило в стъклената витрина на магазина. Стъклото се счупило, а вратата на магазина се отворила и пострадалият бил изхвърлен навън от ударите, които подсъдимият продължавал да му нанася по тялото и главата. С. паднал на земята пред търговския обекта, като при падането ударил главата си, а от носа и устата му потекла кръв. Въпреки, че останал да лежи на земята, подсъдимият излязъл съвсем спокойно от търговския обект и тръгнал в посока магазин СВА. Действията на подсъдимия в магазина били възприети от свидетеля Т.К. – продавач в търговския обект, която тъй като била много изплашена от поведението на подсъдимия подала сигнал на тел. 112. Само част от действията на подсъдимия и състоянието на пострадалия след побоя били възприети от свидетеля Д., който по същото време се намирал пред магазина. След подадения сигнал на местото били изпратени полицейски екип и линейка, а пострадалия С. ***, където било констатирано, че е получил счупване на носните кости. На 29.01.2016 г. подсъдимият се е движил пеш покрай Градската градина в гр. Шумен, като бил придружен от две неустановени по делото лица и когато преминавали покрай павилиона от веригата ЛАФКА разположен на автобусната спирка на бул. Плиска до Градската градина, Н. видял, че срещу него се движи С., на когото преди около 20 дни му бил нанесъл побой. Отново без да каже нищо Н. незабавно се приближил към С. и му нанесъл удар в областта на окото, като от този удар пострадалият паднал на земята. Подсъдимият продължил да му нанася удари с крака, като едновременно с тези действия отправял към пострадалия реплики, с които го приканвал хубаво да го запомни. Двете лица, които придружавали Н. също нанесли по няколко удара на пострадалия, който се свил на земята и покрил главата си ръце, за да се предпази като викал за помощ и молил подсъдимият и съучастниците му да спрат побоя. Описаните по-горе действия станали достояние на свидетеля С.И., който се движил непосредствено след С., но очевидно респектиран от случилото се с пострадалия и агресивните действията на трите лица се изплашил и не предприел никакви физически действия, за да окаже помощ на С., а вместо това се спрял на безопасно разстояние. Междувременно побоя над С. бил преустановен, като трите лица /Н. и другите две неизвестни по делото лица/ се отправили към намиращия се в близост денонощен магазин. След като пострадалият С. се изправил подал сигнал на тел. 112, като впоследствие посетил спешното отделение на МБАЛ Шумен където бил прегледан и при прегледа било установено, че при побоя е получил счупване на носните кости, контузия на главата и счупване на четвърто ребро. На 30.07.2016 г. преди обяд, подсъдимият се придвижил до Градската градина в гр. Шумен, където бил седнал на пейка разположена срещу заведението „Ретро клуб“ на централната алея в градината, като денят бил събота, времето било типично лятно и в градината се разхождали десетки граждани. Между тези граждани по централната алея на парка по времето докато Н. седял на пейката били и свид. Я.М. и М. П., които разговаряли помежду си и вървели в посока към Автогарата. Те преминали покрай пейката, на която се намирал Н., като след тях на известно разстояние вървели съпрузите им, съответно свид. А.М. – съпруг на Я.М. и частния обвинител Ж.П. – съпруг на М. П.. Докато се движил по алеята, последният спирал граждани, които срещал по пътя си, заговарял ги и съвсем учтиво ги канил на предстоящия Конгрес на вероизповеданието Свидетели на Йехова, като им предлагал листовки, които съдържали информация за датата и мястото на религиозната среща. Тъй като носил листовките в папка, която държал в ръцете си, когато стигнал на пейката на която седял подсъдимият, пострадалият се приближил до него, поздравил го на български език и му подал листовка с информация за конгреса на вероизповеданието Свидетели на Йехова. Подсъдимият погледнал съдържанието и попитал пострадалият дали не е член на секта, като последният му обяснил, че посоченото по-горе вероизповедание не е секта . При получаването на този отговор изражението на Н. видимо се е променило, като тази промяна в поведението била възприета и от свид. А.М.. Подс. Н. блъснал папката, която П. държал в ръцете си и тъй като същата паднала на земята и от нея се разпилели материалите, които П. раздавал, последният се навел за да събере вещите си. Имено тогава подсъдимият се надигнал от пейката и нанесъл удар с крак по главата на пострадалия докато той все още е бил наведен напред, за да вдигне от земята папката си. Ударът бил нанесен с предната част на ходилото на крака на Н., в лявото око на пострадалия. От удара Ж.П. паднал рязко назад, ударил си главата в областта на тила, изгубил съзнание и останал да лежи на асфалта, като от главата му започнало да тече обилно количество кръв. Тези действия на подсъдимия били ясно възприети от свидетеля М. ,като падането на пострадалия назад било видяно от свид. П., която седяла и си почивала на близката пейка. Подсъдимият минал покрай тялото на пострадалия и се насочил към свид. М., който отстъпил назад. Подсъдимият го подминал и се насочил към южния изход на Градската градина. През това време свид. Я.М. и М. П., които вървели пред съпрузите си чули звука от падането на пострадали на алеята, обърнали се и видели П. да лежи на земята. Двете жени се насочили към него. Започнали да крещят истерично и да молят гражданите наоколо да бъде повикана линейка /свид. М. П. викала „амбуланс“, което на френски означава линейка/. Тя коленичила на земята до своя съпруг, плачела, разтърсвала тялото му и говорила естествено на родния си език, като в продължение на няколко минути нейния съпруг стоял неподвижен, напълно отпуснат, без да издава каквито и да било признаци на живот, като от главата му продължавало да тече обилно количество кръв. Намиращата се в близост свид. П. подала веднага сигнал на тел. 112, като настоявала на местото веднага да бъдат изпратени линейка и полиция. Няколко минутки след падането на земята пострадалият дошъл в съзнание, започнал да се опитва да отваря очите си, да движи крайниците си и да говори, като виковете за помощ били чути и от граждани седящи по пейките и близкото заведение. Дочувайки тези призиви за помощ на място дошъл свид Т., който работи като полицай в РУ Шумен, но в момента не бил на работа, като той видял състоянието на пострадалия, който в този момент започвал да идва в съзнание. Свид. Т. уведомил дежурния в полицейското управление за случилото се, като междувременно свид. С. /същото лице е служител на РУ Шумен, който не е бил на работа в момента/, който се намирал на разходка в градската градина, тръгнал след подсъдимия в посоката, в която забелязал, че се отдалечава. Очевидно и други граждани, които се намирали в близост са останали разтърсени от видяното и чутото, тъй като свид. И.В., свид. М.К. също подали сигнал на тел. 112. Междувременно М. получил от някой от приближилите се граждани кърпа, с която започнал да притиска раната на главата на пострадалия, за да намали кръвотечението. След като на место пристигнала линейка, тя откарала пострадалия в Спешно отделение в МБАЛ гр. Шумен, като с нея към болничното заведение заедно с пострадалите отпътувал и свид. А. З., който бил помолен от съпругата на пострадалия, тъй като той говорел много по-добре български от самата нея. През това време въпреки, че направил опит да застигне подс. Н., свид. С. не могъл да го догони.

В хода на досъдебното производство са назначени съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от С. и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от Ж.П., като съответно тези две експертизи са приети от съда без възражения от страните в съдебно заседание. От заключението на експертизата по отношение на С. се установява, че при нанесените му на 07.01.2016г., удари е причинено счупване на носна преграда в долната и трета, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а от нанесените му на 29.01.2016г. удари на С., отново е причинено счупване на носните кости и счупване на четвърто ляво ребро странично, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на втората съдебно-медицинска експертиза, касаеща Ж.П. се установява, че след нанесения му удар е получил следните наранявания: контузия на главата-контузия на лявата очна ябълка, кръвонасядане и отко на клепачите, подлигавичен кръвоизлив с тъмночервен цвят на лявата очна ябълка, външно от ириса, кръвонасядане на носния корен и на клепачите на дясното око-вътрешна половина, разкъсно-контузна рана в лявата задушно-тилна област на главата, сътресение на мозъка, като вещото лице изрично е посочило, че след запознаване с показанията на съпрузите М. и свид.П., както и на самия пострадал Ж.П., може да се заключи, че последния е изпаднал в пълно безсъзнателно състояние след травмата за период от 3 до 5 минути . Тъй като вещото лице д-р В., заяви в съдебно заседание, че при изготвяне на обсъдената по горе експертиза не е взел предвид свидетелските показания на съпругата на пострадалия Ж.П., съдът назначи допълнителна съдебно-медицинска експертиза , която да даде отговор на поставените в досъдебна фаза въпроси, но и след съобразяване с показанията на М. П., дадени в досъдебната фаза, така и в хода на съдебното следствие, както и на всички разпитани в съдебно заседание свидетели. От заключението на тази съдебно-медицинска експертиза, също приета без възражения от страните става ясно, че вещото лице приема, че една група свидетелски показания/М. П., А.М., Я.М. / сочат, че Ж.П. е изпаднал в пълно безсъзнателно състояния след травмата за около 3-5 минути, а от пресъздадените от други свидетели възприятия/М.К., Т.Т. и И.В./ не може да се направи категоричен извод, че пострадалият е изпаднал в безсъзнание след нанесения му от подс.Н. удар и последвалото падане. В съдебно заседание, вещото лице изтъкна, че показанията на първата група свидетели сочат за една категоричност, относно състоянието на пострадалият П. непосредствено след нанесеният му удар, а именно, че е изпаднал в безсъзнателно състояние.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на свидетелите разпитани в съдебно заседание – С.С., Т.К., И. Д., С.И., Ж.П., М. П.,, Я.М., А.М., т.Т., И.Г.,, М.К., И. В.Н.М., А.З., И.Г., П.П., показанията на В.П., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, заключенията по назначените в досъдебната фаза комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, отнасяща се за подс.Н., две съдебно-медицински експертизи, касаещи пострадалите С. и П., заключението от назначената допълнителна такава по отношение на Ж.П. , всички приети от съда без възражения от страните, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и тези представени в съдебно заседание, като по този начин събраните по делото доказателства се явяват безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подс.Н. в периода от 07.01.2016г.-29.01.2016г. е осъществил състава на чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, тъй като при условията на продължавано престъпление сам и в съучастие, като съизвършител с две неустановени по делото лица причинил лека телесна повреда на С.С., изразяваща се във враменно разстройство на здравето, неопасно за живота-счупване на носна преграда в долната и трета, счупване на носни кости и счупване на четвърто ляво ребро странично, като престъплението е осъществено по хулигански подбуди. Съдът счита също така, че в реална съвкупност с описаното по горе престъпление, подс.Н.Н. е извършил и престъпление, наказуемо по чл..131 ал.1 т.12 предл.1 и 3 вр. чл.129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК.. тъй като на 30.07.2016г. в градската градина на Шумен причинил на Ж.П. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, а именно мозъчно сътресение/комоцио/, довело до пълна загуба на съзнанието, като престъплението е извършено по хулигански и ксенофобски подбуди. За съда не съществува никакво съмнение, че именно подс.Н. е извършил описаното по горе продължавано престъпление, тъй като пострадалия С. го разпознава категорично, както в досъдебната фаза, така и в хода на съдебното следствие, а и е напълно естествено да се запомни лицето на мъж, който два пъти ти нанася побой през кратък интервал от време при положение, че преди това си имал и инцидентен вербален контакт с това лице. Както по горе бе посочено, от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че и при двата иницидента телесните повреди нанесени на С. имат характера на леки такива , като въпреки, че и в двата случая се касае за счупени носни кости, категорично вещото лице в заключението си изтъква, че носните кости зарастват изключително бързо, а и освен това двете травматични увреждания на носните кости на пострадалия са на различни места на носа му. Обстоятелството, че във втория случай, Н. е извършил нападение върху С. е бил с още две лица, които така и и до настоящия момент не са установени не съставлява никаква пречка за признаването му за виновен, че е причинил лека телесна повреда на пострадалия в съучастие като съизвършител с други лица, като следва да се отбележи, че при второто нападение инициативата за побоя отново е на Н., тъй като именно той първи нанася удари по тялото на С. и едва след това придружаващите го две лица от мъжки пол са започнали да удрят пострадалото лице. Съдът възприема, че това престъпление е осъществено от Н. по хулигански подбуди, тъй като е било извършено по незначителен повод, а именно въпрос на пострадалият С., дали той е бил лицето което преди няколко дни му е задал въпрос защо плюе на тротоара, като точно тази реплика е отключила агресията на Н., изразяваща се в нанасянето на няколко удари на непознат за него човек, намиращ се в хранителен магазин, като с това си действие,, подсъдимия напълно игнорира обществените изисквания с цел демонстрация на едно явно неуважение към обществото и изградените социални порядки в него. В същата степен, посоченото по горе се отнася и за нанесеният побой на С., от страна подс.Н., заедно с други две лица при разминаването им на тротоар, намиращ се в непосредствена близост до най оживения площад в Шумен. Характерното и при двата случая, е че подсъдимия не се задоволява с нанасянето на единични удари, а напротив се стреми да нанесе толкова удари, колкото са достатъчни, за да види пострадалия С. да лежи земята, нуждаещ се от квалифицирана медицинска помощ, без въобще да се интересува къде и кога се случва това. Съдът с пълна категоричност, счита и, че подс.Н. е причинил на частния обвинител Ж.П. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота , а това състояние е породено от мозъчното сътресение, довело до кратката кома, в която е изпаднал Ж.П.. Както по горе бе посоченото, вещото лице в заключението си по изготвената допълнителна съдебно-медицинска експертиза/касаеща П./ разделя на две групи свидетелските показания- първите от тях сочат, че пострадалия П. е изпаднал в безсъзнателно състояние за срок от 3 до 5 минути, а вторите от тях не водят до извода, че пострадалото лице е изпаднало в кома. Действително от разпитаните в съдебно заседание множество свидетели се установява , че има разлика във възприятията им, относно състоянието в което е бил П. след нанесеният му от подс.Н. удар , довел до падането му на асфалтовата алея, като това е напълно обяснимо, тъй като едната група свидетели виждат П. мигновено след като е получил ритник в главата от Н., довел до светкавичното му падане на земята, придружено със силен удар в тилната област на главата, а другите свидетели виждат П. вече след известно време, когато са се ориентирали от къде идват виковете за помощ, някои от тях дори звънят на тел.112 и съответно се придвижат до мястото на инцидента. Свид. М. П., А.М. и Я.М., възприемат състоянието на пострадалия , като напълно безсъзнателно, дори са го мислили за починал, тъй като въобще не е реагирал на виковете на съпругата си , не е издавал никакви звуци и е бил със затворени очи, като именно реакцията/изразяваща се в истерични викове за помощ и то на чужди езици/ на тези трима свидетели, които виждат безжизненото тяло, с обилно течаща от главата кръв на пострадалия П. е причината и други трима свидетели да се придвижат да мястото на инцидента от различни части на градската градина. В този период, свидетелите К. и В. се обаждат на тебл.112 да да съобщят за възникналия инцидент и се придвижват до падналото тяло, като пристигат почти едновременно, като малко след това на мястото, пристига и свид.Т., който като полицейски служител, въпреки, че не е бил на работа уведомил дежурния в районното полицейско управление за случилото се. Съдът приема, че минимум три минути е било необходимо на последните трима свидетели за да се придвижат до мястото на инцидента и въпреки,, че възприемат, че лицето лежи в безпомощно състояние на земята, те виждат, че П. започва да движи леко ръцете си и се опитва да си отвори очите. От показанията на сви.П. става ясно, че тя вижда нанасянето на удара падането на земята на П. и от мястото където е била, тя мисли, че падналия е починал, но тъй като посоченият свидетел, не се доближава на достатъчно близко разстояние до падналия П., съдът не може в пълна степен да кредитира показанията и, относно състоянието, в което е бил изпаднал пострадалият. Свид.П., обаче се обажда на тел.112 и тъй като записът от този разговор бе прослушан в съдебно заседание, , съдът имаше възможност да се увери от интонацията на П., че последната е ужасена от видяното. От показанията на самия пострадал П. се установява, че той не помни нищо от момента, в който се е навел да събере разпилените рекламни материали, до момента, в който започва да чува гласа на жена си и вижда до себе си надвесени двама мъже. Тези показания са в пълна симбиоза , с посоченото по горе, а именно, че в момент може би за 3-4 минути, той е бил изпаднал в безсъзнателно състояние. За съда не съществуват никакви съмнения относно авторството на деянието, тъй като , както в хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие са събрани убедителни доказателства/разпознавания, обяснения /, установяващи, че именно подс.Н. е извършил описаното по горе престъпление. Съдът категорично, счита, че деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като едно незначително подаване на листовка от страна на П. е единствената причина, подс.Н. да разпилее всички рекламни материали и след това да нанесе удар с крак по навел се човек и то в градската градина на Шумен, като това действие следва да бъде тълкувано единствено като манифестиране на едно явно неуважение към обществото и изградените социални устои, като Н. много добре е разбирал какво прави, тъй като преди това е седял на пейка и е имал възможност да разбере , че в този момент този парк е изпълнен с множество хора от различни поколения. Съдът счита, че деянието е извършено от подс.Н. и по ксенофобски подбуди, тъй като етимологията на думата ксенофобия означава боязън от нещо чуждо и враждебност към чужденците. Основната причина, според съда, Н. да извърши описано по горе е, че един чужденец владеещ много слабо български се е опитал да му даде покана за религиозен конгрес, а това е било достатъчно пострадалият П. да бъде възприет не само като чужденец, но и като представител на някаква секта на нещо чуждо, което Н. въпреки, че не познава, но мрази. Съдът не споделя, лансираната от процесуалния представител на подсъдимия, че двете престъпления не следва да се квалифицират, като извършени по хулигански подбуди, тъй като непристойните прояви трябва да са станали достояние на повече лица извън тези, които са замесени, като участници в него Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди”- едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. В настоящия случай безспорно първата хипотеза не е налице, респективно Н.. не е извършвал никакви предшестувващи хулигански действия, но да нанасяш удари на непознати лица в търговски обект, в близост до най големия площад/пл.“България“/ и в най големия градски парк в Шумен и то в почивен ден, единствено може да се квалифицира, като игнориране от страна Н. на обществените изисквания с цел демонстрация на едно явно неуважение към обществото и изградените социални порядки

От субективна страна, всяко от престъпленията е извършено с внезапно възникнал и пряко насочен умисъл, като от заключението приетата без възражения от страните комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза се установява, че у подс.Н. не се установяват белези на психично разстройство, нито наличие на интелектуален дефицит, поради което той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките сит

Причините за извършване на престъпленията се свеждат до груба незачитане от страна на подсъдимият на физическата неприкосновеност на личността, неосъзнаването на човешкото здраве като най висша ценност, пренебрежително отношение към останалите членове на обществото, както и към закона и правовия ред. .

При определяне на наказанията на подсъдимият, съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянията, както и обстоятелството, че подсъдимия не е с обременено съдебно минало и в сравнително младежката възраст, , поради което и счита за адекватно да му наложи наказания „лишаване от свобода“ в размер между минималните и средните стойности, предвидени съответно в чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр. чл.130 ал.1 и чл.131 ал.1 т.12 предл.1 и 3 вр. чл.129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК, поради което и за първото престъпление му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, а за второто такова му наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години. Съдът счита, че наложените наказания, не следва да се изтърпяват ефективно, тъй като категорично приема, че подс.Н. може да бъде превъзпитан и съответно възпрян да върши други престъпления и с прилагане на института на условното осъждане, поради което и отложи на осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението на наказанието за престъплението, наказуемо по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК за срок от три години, а това за престъплението, наказуемо по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 и 3 вр. чл.129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК за срок от пет години. В унисон с императивните изисквания на чл.23 ал.1 НК, съдът определи общо наказание на подс.Н. между наложените му до размера на по тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години, като също на осн. чл.66 ал.1 НК също отложи изпълнението на определеното общо наказание за срок от пет години.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявеният от пострадалият Ж.П. граждански иск за претърпените от последният неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 и 3 вр. чл.129 ал.2 вр. чл.129 ал.1 НК , извършено от подс.Н.. Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. Всеки носи отговорност ако създава опасност и пречки за здравето и живота на хората и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от злополуката /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалият за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, а именно повече от месец не е в състояние да излезе от дома си, за много по дълъг период е възпрепятстван да контактува по нормален и пълноценен начин със свои познати и съмишленици, поради което и съдът счита за адекватно в конкретната хипотеза, претенцията да бъде уважена изцяло , а именно в размер от 15 000 лева. Що се отнася до предявени граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 128.86 лева, съдът също го уважи до пълния предявен размер, съобразявайки представените в хода на настоящото производство писмени доказателства. Присъдените суми следва да бъдат заплатени от подсъдимият, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на присъдената сума По отношение на предявеният от пострадалият С.С. граждански иск за претърпените от последният неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.131 ал.1 т.12 предл.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК , извършено от подс.Н.: съдът се ръководи от изложените малко по горе съобръжения, но прецени и процесуалното поведение на пострадалия Н., който не ангажира каквито и да било доказателства, съобразно качеството му на граждански ищец, като дори в последното съдебно заседание не сметна за необходимо да се яви, поради което и предявената претенция следва да бъде уважена в размер на 500 лева, която сума също следва да бъде заплатена от подс.Н., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на присъдената сума. В останалата си част до пълния предявен размер иск в размер на 2000 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът възложи на подсъдимият направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 от НПК направени както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие

Мотивиран от горното съдът постанови съдебният си акт.

Районен съдия: