Мотиви към присъда по НОХД № 1380 по описа за 2017г. на ШРС

На 19.06.2017г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 52/2017г., по който на 19.06.2017г. е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.А.Х. с ЕГН ********** *** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 26.07.2016г. в гр.Шумен, в съучастие като помагач с неизвестно лице /извършител/ с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на К.Р.В. *** като получил от пострадалата В. с цел да предаде на неизвестния извършител сумата от 2 000 евро /3911.66 лева/ и 300 лева, предадена му от К.В. в следствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител , че предаването на парите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници, в резултат на което на К.В. е причинена вреда в общ размер 4211.66 лева / 2 000 евро и 300 лева /.

След образуване на настоящото производство подс. Р.Х. не е намерен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, както и на адреса на който е посочил, че пребивава, поради което с определение от 16.07.2017г. бе обявен за местно и национално издирване. При тези данни е видно, че правото на подсъдимият на участие в наказателното производство е накърнено по причини стоящи в процесуалното му поведение. Той е знаел, че срещу него се води досъдебно производство, по което му е била взета марка за неотклонение подписка, съгласно която подсъдимият е поел задължение да не напуска посоченото от него местоживеене. При тези обстоятелства за съдът се поражда убеждението, че лицето се е укрило с цел избягване на наказателно преследване. На основание чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, делото бе разгледано по реда на задочното производство, тъй като съдът намери, че отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 години и 6 месеца при условията на чл.54 от НК, изпълнението на което на основание чл.66 ал1 от НК като бъде отложено за срок от 5 години, както и да бъде определено общо наказание при условията на чл.25 от НК. По отношение на гражданският иск, намира същият за основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Гражданският ищец и частен обвинител моли гражданския иск да бъде уважен в предявения размер. Не изразява становище по отношение на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия.

Защитникът на подсъдимият пледира за оправдателна присъда като смята, че обвинението срещу подзащитният му не е доказано по несъмнен и категоричен начин, касателно субективната страна. Намира предявения граждански иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да не бъде уважаван.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

През лятото на 2016г. подс. Р.А.Х. *** бил безработен. Поради затрудненото си финансово положение започнал да проучва възможности за работа, с която да се издържа. В този период видял обява за работа, залепена на един стълб срещу училище в гр.Сливен. В нея било посочено, че се търсят общи работници срещу добро заплащане. За контакт бил посочен телефонен номер, на който подс. Х. позвънил. Свързал се с лице от мъжки пол, което му се представило с името „Т.“ – В.или Ц.. При проведения разговор въпросния „Т.“ му обяснил, че трябва да слуша и изпълнява неговите нареждания и да не задава много въпроси. Тъй като бил безработен и се нуждаел от пари, подсъдимият се съгласил и започнал да изпълнява указанията му. В тази връзка започнал да посещава различни указани му от „работодателя" му адреси и места първоначално в гр.Сливен, а впоследствие и в други населени места, откъдето получавал различни пакети /пликчета, торбички / с пари, които транспортирал до указано място от лицето „Т.“, най-често в района на гр.В. Търново, където ги оставял на посочено също от „Т.“ място, като преди това вземал от пакетите определена от „Т.“ сума са себе си. При първоначално проведените помежду им разговори, подсъдимият не бил уведомен от неустановеното лице „Т.“, че ще бъде изпращан на адреси, където непознати за него лица ще му предават по различен начин, вкл. и чрез хвърляне от тераса, парични суми, след предварителното им въвеждане в заблуждение от „Т.“, че съществува основание да предадат конкретна парична сума на изпратеното на адреса им лице, а именно подс. Х.. За това, че неустановеното лице „Т.“ мотивира различни лица да се разпоредят с парични суми, чрез въвеждането им в заблуждение, подсъдимият узнал, след като започнал за изпълнява указанията му, предвид действията които извършвал. Въпреки това не преустановил дейността, която вършел за „Т.“, а по указания на последния на 26.07.2016г. преди обяд от гр.Сливен се отправил към гр. Шумен като за целта наел таксиметров автомобил управляван от св. М.П. ***, чиито услуги и друг път бил ползвал във връзка със същата дейност. В гр. Шумен пристигнали около обяд. Св. М.П. паркирал автомобила в района на Автогарата по указания на подсъдимия, след което последният слязъл като казал на св. П. да го чака там. Пристигайки в гр.Шумен подсъдимият получил инструкции от „Т.“, съгласно които наел друго такси, с което се придвижил до указан му от „Т.“ адрес, намиращ се на главната улица в града, където зачакал последващи указания.

Същият ден около 13.00ч. неустановено лице от мъжки пол, представящо се за „И.“ от полицията, провело разговор с пострадалата К.Р.В. ***, живуща ***, като позвънило на стационарния й телефон с номер 054/86-14-38. В началото на разговора неустановеното лице въвело в заблуждение пострадалата В., като и съобщило, че служител на полицията и ,че нейният телефон бил включен в списък на измамници. Мъжът я попипитал дали е съгласна да им съдейства за залавянето им. В.се съгласила с отправеното й предложение от „И.“ и от своя страна го попитала какво трябва да направи. „И.“ й обяснил, че за да бъдат осъдени измамниците трябвали доказателства, а именно пари, които да са им дадени. Попитал я дали има друг телефон за връзка и тя му съобщила номера на мобилния си телефон към М- тел, който бил 0882000063. „И.“ й казал, че ще продължи разговора си с нея по стационарния телефон, а тя да вдигне мобилния си телефон. След като пострадалата отговорила на позвъняването на мобилния й телефон, груб мъжки глас започнал да я обижда и заплашва, както нея така и роднините й. Преди това обаче „И.“ я попитал с какви налични пари разполага, като В. му казала, че има само 300лв. и сумата от 2000 евро, които били на дъщеря й. Тогава мъжът й казал да опише номерата на банкнотите и да не се притеснява, защото на следващия ден щели да й ги върнат, но тъй като парите били малко я попитал дали няма и други някъде. В. му съобщила, че има 5000 евро, но те били в банка, при което „И." й казал да отиде да ги изтегли и също да ги даде, като преди това обаче трябвало да постави наличната сума от 2000 евро и 300 лв. в плик и да ги хвърли от терасата, където техен човек щял да ги вземе. В следствие на заблуждението, в което била въведена и което било поддържано у нея от неустановения извършител, представил се за „И.“ от полицията, че съдейства на полицията, пострадалата В. поставила в найлонова торбичка сумата от 2000 евро и 300 лв. и ги хвърлила през терасата. При хвърлянето, торбичката се закачила на един от клоните на намиращо се под терасата дърво. Виждайки това пострадалата се притеснила, но „И.“ по телефона я успокоил, че техния човек ще се погрижи. В това време подс. Х. в изпълнение на указанията на лицето „Т.“ чакал пред блока на пострадалата. Видял, че В. хвърля торбичката, която се закачила на дървото. Опитал се да я свали , но не успял. Действията на подсъдимия били забелязани от св. С.Ю., която работела в магазин, който се помещавал в партерния етаж на блока на пострадалата. Решила да му помогне и му дала стол от магазина и дървена дръжка. Подсъдимият се качил на стола и с помощта на дървената дръжка успял да откачи торбичката с парите, след което с такси се придвижил до Автогарата, където го чакал св. М.П.. По указания на „Т.“ подсъдимият с таксиметровия автомобил управляван от св. П. се отправил към гр. Велико Търново. Оставил торбичката с парите до билборд, разположен в района на бензиностанция „Ром Петрол“, находяща се в началото на града, съобразно указанията на „Т.“ като преди това от получената от пострадалата сума взел 400 лева – 200 лева за себе си и 200 лева, които дал на св. М.П. за транспортната услуга, след което се върнали в гр.Сливен.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: обясненията на подсъдимият Р.Х. дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.2 от НПК, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К.Р.В., Л.Д.Н., М.С.П., С.С.Ю., показанията на свид. К.Р.В., свид. М.С.П., свид. Г.Б.Г. приобщени по делото на основание чл.281 от НПК, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство. От събраните доказателства безспорно се установи престъпното участие на подс. Р. А.Х. в посоченото в обвинителния акт престъпно деяние. Показанията на свидетелите К.Р.В., М.С.П., С.С.Ю., съдът кредитира изцяло, тъй като същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, относими са към предмета на доказване в настоящото производство. Разпитан в качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство подсъдимият признава вината си и дава обяснения, които изцяло кореспондират с показанията на свидетелите. Кореспондират и с показанията на свидетелите Л.Д.Н. и Г.Б.Г. пред които подсъдимият също е признал вината си и подробно е обяснил действията си.

Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от собственика на последното. При измамата решението на собственика да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано с невярна представа относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Наказателната отговорност се ангажира единствено в случаите, когато тази невярна представа е формирана посредством действия и по-рядко бездействия от субекта на престъплението.

В конкретния случай РП Шумен твърди, че посоченото от нея пострадало лице е формирало решението си да се раздели с конкретни парични суми след възбудено и поддържано от другиго неверни представи, че предаването на парите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници. Това твърдение се доказа безспорно от събраните по делото доказателства. Установи се, че първоначално у пострадалата К.Р.В. са се формирали неверни представи, че предаването на парите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за заляване на телефонни измамници, тъй като за да бъдат осъдени са необходими доказателства пред съда, а именно пари, които са им били дадени. Невярната представа не е била формирана от подсъдимия по настоящото дело, поради което правилно РП Шумен е приела, че подсъдимият не е съизвършител на престъплението, а е бил помагач. Първоначално невярната представа е формирана от друго лице, чиято самоличност не е била установено в хода на ДП. Безспорно обаче се доказа от събраните по делото гласни доказателства, че между това лице и подсъдимия са се водили телефонни разговори. Уговорката между подсъдимия и това лице е била той да му съдейства при получаване на паричните суми от пострадалото лице, поради което съдът приема за правилна квалификацията на деянието на подсъдимия. Помагач е това лице, което умишлено улеснява извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания за помощ след престъплението, отстраняване на спънки и други подобни. В конкретния случай, видно от обясненията на подсъдимия, уговорката с извършителя на престъплението е била подсъдимия да вземе средствата, които пострадалата дава и да ги достави по начин указан от извършителя в гр. Велико Търново. Съдът приема, че тези действия на подсъдимия следва да бъдат квалифицирани като помагачество по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, доколкото чрез тях подсъдимият помага на прекия извършител на престъплението да получи в своя полза разпоредените вече от собственика парични средства, т.е. след довършване на деянието. Както е известно довършването на измамата е налице когато собственика на вещта, който е излъган се разпореди с вещта, т.е. тя напуска неговия патримониум, т.е. неговото владение. Ето защо с предаването на сумата на подсъдимя деянието по чл. 209 ал.1 от НК е довършено. От тук нататък започва помагаческата дейност на подсъдимия, заради която същия следва да бъде наказателно отговорен.

Също така съдът намира за доказан и факта, че подсъдимият е знаел, че съдейства на неустановеното лице наричано от него „Т.“ да получи суми от лица въведени в заблуждение. Умисълът на подсъдимия като помагач обхваща дейността на прекия извършител, която може да се окачестви във двете форми на изпълнителното деяние по чл. 209 ал.1 от НК. Събраните доказателства по делото установяват усложнена престъпна деятелност, в конкретния случай що се отнася до прекия извършител на престъплението. Първоначално неизвестното лице формира невярна представа у пострадалия, че е служител на полицията и относно необходимостта от предоставяне на парична сума, която да бъде ползвана като доказателство в съда, за да бъдат осъдени измамниците, като след това тази сума ще бъде върната на пострадалия. По този начин прекият извършител оформя една невярна по своята същност картина от обективната действителност и въз основа на нея мотивира пострадалата да извърши разпоредителни действия с притежавана от нея сума. След формиране на решението у пострадалата да извърши такова разпоредително действие, прекият извършител осъществява контакт с подсъдимия като му дава указание за местонахождението на пострадалата, от която следва да получи парите. Впоследствие прекият извършител отново осъществя телефонен разговор с пострадалото лице, на което дава точни указания на кого, къде и как да предостави парите. С тези последни действия се осъществява втората форма на изпълнителното деяние - поддържане на заблуждението, тъй като у пострадалото лице вече е формирана невярна представа за обективната действителност, че съдейства на органите на полицията и тази заблуда у него се поддържа от прекия извършител на престъплението, който разяснява и посочва подсъдимия като доверено лице, на което пострадалото лице следва да предаде паричната сума. Настоящият съдебен състав намира, че умисълът на подсъдимия обхваща и двете форми от усложнената деятелност на прекия извършител на престъплението, тъй като следвайки указанията на извършителя и предприемайки пътуване до гр.Шумен, у него е била формирана представа, че определено лице ще бъде въведено в заблуждение, а впоследствие получавайки предадената от В. сума подсъдимият е бил наясно, че пострадалата вече е била мотивирана от прекия извършител да извърши разпоредителна сделка с парични суми, както и за това, че у това пострадало лице е формирана представа за подсъдимия като за доверено лице на прекия извършител. Безспорно е, че подсъдимия е знаел, че участва в схема за измами. Това се установява по безспорен начин от обясненията му. Както признава самият подсъдим неколкократно е извършвал тази дейност за неизвестното лице „Т.“.

Установи се по безспорен начин и другият съществен елемент от обективна страна на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, преследваната от субектите на престъплението специална цел, а именно набавянето на имотна облага. Събраните по делото доказателства сочат, че измамливите действия осъществявани от прекия извършител са били насочени към мотивиране на пострадалата за предаване на парични суми на извършителя. С тези суми последният е искал лично да се облагодетелства. Като доказателства в тази насока са обясненията на подсъдимия, чрез които той описва както механизма на предаване на парите, който самият извършител му е обяснил, но и разкриват действителния факт на предаването на тези пари на извършителя. От друга страна доказателствата по делото сочат и това, че самият подсъдим извършвайки действия подпомагащи прекия извършител, също е преследвал особена цел, а именно получаването на парична облага. В тази връзка следва да се посочи признанието на подсъдимия, че от предадените от пострадалата В. суми, той е взел 400 лева, с една част от които /200 лева/ е заплатил на св. П. разходите по транспортирането му, а останалите 200 лева е взел за лично облагодетелстване. Това е и основният мотив на подсъдимия при вземането на решението за извършване на престъплението, тъй като бил безработен и по този начин се снабдявал с парични средства.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са: безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Р.А.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е улеснил извършването на измама по отношение на К.Р.В. *** като получил от пострадалата В. с цел да предаде на неизвестния извършител сумата от 2 000 евро /3911.66 лева/ и 300 лева, предадена му от К.В. в следствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител , че предаването на парите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници, в резултат на което на К.В. е причинена вреда в общ размер 4211.66 лева;

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл и с користна цел - бил е наясно, че вследствие на въздействие върху свид.В., у последната са възникнали неправилни представи, на базата на които тя извършва акт на имуществено разпореждане, в резултат на това едно чуждо имущество е увредено; наред с това, подсъдимият е целял получаване на имотна облага и себе си;

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, затруднено материално положение.

При определяне на наказанието на подсъдимия Р.А.Х. за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимият – която съдът също преценява като висока предвид данните за личността му /съдебното му минало/, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания, тежкото материално положение;

* отегчаващи вината обстоятелства – предходно осъждане;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.Х., като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключително такова, а именно: За престъплението по чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до шест години. Преценявайки всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съобразявайки се с обществената опасност на подсъдимия, отчитайки и участието му в общата престъпна деятелност, съдът прие, че следва да определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в размер над минималния предвиден в закона. Размерът на това наказание бе определен от съда като се отчетоха както обстоятелствата, при които е извършено престъплението, причините и мотивите за извършването му, така и обществената опасност на деянието и на подсъдимия. Един от водещите мотиви за формиране на решението у подсъдимия за извършване на престъплението се явява затрудненото му материално положение. Същият няма постоянни трудови доходи, които да му осигуряват средства за препитание. От друга страна, макар това обстоятелство да се явява смекчаващо отговорността на подсъдимия, при определяне размера на наказанието не трябва да се пренебрегват и някои обстоятелства, които сочат за завишена обществена опасност на престъплението. Обществената опасност на самото престъпление е по-висока от обичайната. От една страна следва да се посочи като фактор повишаващ тази опасност размерът на сумата, с която са се облагодетелствали и подсъдимия и прекия извършител, така и преклонната възраст на самата пострадала. Като се имат предвид тези обстоятелства и факта, че пострадалата не е в трудоспособна възраст и средствата си за препитание осигурява чрез пенсия и парични суми предоставени й от нейни близки /роднини/, може да се направи извода, че престъплението е внесло съществено изменение в обичайният й начин на живот и е причинило извън логичните за това престъпление имуществени вреди, значителни страдания под формата на безпокойство за живота й и сигурността й за в бъдеще.

Съдът, съобразявайки тези обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 години и 6 месеца като счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, тъй като условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение са налице всички изискуеми от закона предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимият, поради което отложи изтърпяването на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за максималния предвиден от закона срок от пет години, предвид високата степен на обществена опасност на деянието.

Доколкото са налице предпоставките на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия от наложеното му по настоящата присъда и присъда № 44/13.09.2017г. по НОХД № 553/2017г. по описа на РС гр.Търговище, влязла в законна сила на 29.09.2017г. до размера на най - тежкото от тях, а именно: 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на определеното общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 5 /пет/ години. На основание чл.25 ал.2 от НК се приспада изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.

Така определеното общо наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Веществените доказателства по делото – CD се оставиха към делото.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от К.В. имущественивреди, съдът счита, че същият е основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди влизат отрицателни последици настъпили за пострадалата, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство. К.В. е лицето непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява лице имащо право да претендира обезщетение.Искът е предявен своевременно, лично от пострадалата, съгласно изискванията на закон, поради което така предявения граждански иск за имуществени вреди се явява своевременно предявен. Предвид установения факт, че вследствие на възбудено и поддържано у свид.В. заблуждения, у последната са възникнали неправилни представи, на базата на които тя извършила акт на имуществено разпореждане като предала на подсъдимия сумата от 2 000 евро /3911.66 лева/ и 300 лева, която сума не е възстановена, искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер.

Районен съдия: