Мотиви към присъда по НОХД № 1657 по описа за 2017 год. на ШРС

Подсъдимият Н.Е.М. е предаден на съд за извършено престъпления по чл.196 ал.1 т.2 предл.1, вр. чл.195 ал.1 т.3 предл.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, а подсъдимата Е.Е.М. е предадена на съд за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК..

В наказателното производство за съвместно разглеждане срещу двамата подсъдими са приети съответно предявеният от С.А.Х. и Ш.М.М. граждански иск за сумата от 69 403.65 лева и предявеният от С.Ф.Х. и С.С.А. граждански иск за сумата от 33 427.45 лева за причинени имуществени вреди , като споменатите по горе лица са конституирани като граждански ищци и частни обвинители, като същите се представляват в съдебно заседание, съответно от адв.Д. *** и адв.И. ***.

В съдебно заседание подсъдимите преди даване ход на делото изявиха желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 06.03.2018 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения, като пледира за налагане на наказание седем години и шест месеца „лишаване от свобода“ за подс.Н.М. при условията на чл.58а НК. и две години и шест месеца „лишаване от свобода“ за подс.Е.М., което наказание с приложението на чл.58а НК да бъде отложено при условията на чл.66 НК. Процесуалните представители на частните обвинители и гражданските ищци в лицето на адв.Д. и адв.И. акцентират в пледоариите си на гражданските претенции, като молят същите да бъдат удовлетворени в пълния им предявен размер, но въобще не изразяват мнение какви наказания следва да се наложат на двамата подсъдими.

В хода на съдебното следствие подсъдимият М. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си. Процесуалният му представител-адв.Х.С. от ШАК, пледира за налагане на пет години и шест месеца „лишаване от свобода“ , също при условията на чл.58а НК. Подсъдимата Е.М. също заявява, че разбира в какво е обвинена, признава се за виновна в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях. В последната си дума заявява, че иска минимална присъда. Процесуалният и представител -адв.В.П. от ШАК, пледира за налагане на наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода“ , което наказание с приложението на чл.58а НК да бъде отложено при условията на чл.66 НК..

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Частният обвинител С.Х. живеел със съпругата си /частния обвинител Ш.М./ и двете си дъщери С. и С. в село Ясеновец, обл. Разград, на ул. ***** № 5. Пострадалият Х. имал и по-голяма дъщеря, която заедно със съпруга си /частните обвинители С.А. и С.Х./***, но тъй като в началото на 2015 година в апартамента на последните се извършвал ремонт, А. живеела заедно с детето си при баща си в с. Ясеновец на посочения по-горе адрес. В съседство с къщата на ул. **** № 7 живеел брата на пострадалия Х. – Р. Х. с неговата съпруга – подсъдимата М.. В къщата на пострадалия С.Х. в една от стаите, в която не живеел никой семейството съхранявало парите си, както и златни накити, като една част били негови и на съпругата му, а друга част били на по-голямата му дъщеря С.А. и нейния съпруг С.Х., като парите си държал в малка касичка, закупена от магазин за китайски стоки в гр. Разград, която била дървена с метален обков и заключващ механизъм, като касичката била поставена в една ракла зад едно от леглата в стаята. На 18.01.2015 г. С.Х. заминал заедно с цялото си семейство за гр. Русе, като в къщата им останал единствено С.А. заедно с баба си/ майката на Х./, като ключа за стаята, в която семейството съхранявало парите и ценностите си останал в А.. На 18.01.2015 г. около обяд С.А. се обадила на майка си и й казала, че ще влезе в стаята, за да си вземе пари и след като взела сумата от 200 лв. констатирала, че останалите пари са на мястото си. Излязла и отново заключила стаята. На 19.01.2015 г. подсъдимият Н.М. отишъл в дома на сестра си – подсъдимата М. в с. Ясеновец, като последната била сама с детето си, тъй като и нейният съпруг отсъствал. Именно тогава подсъдимата М. съобщила на своя брат, че в дома си частния обвинител С.Х. съхранява голяма сума пари, както и златни накити, като му казала и къде точно в коя стая се съхраняват парите и ценностите. Подсъдимият М. много добре познавал пострадалия Х., тъй като и той самия за известно време е живеел в с. Ясеновец и знаел, че в действителност притежава голяма сума пари. Подсъдимият М. споделил със сестра си, че има намерение да влезе в посочената стая и да вземе намиращите се вътре пари и предмети, като в изпълнение на престъпния им план около полунощ М. прескочил оградата между двете къщи и влязъл в двора на пострадалия посредством твърд предмет и използвайки сила подсъдимият М. увредил един от прозорците на дома на Х. на стаята, в която пострадалия съхранявал парите и ценностите на семейството си. Подсъдимият много добре знаел от сестра си през кой точно прозорец и в коя конкретно стая трябва да влезе, за да вземе намиращите се вътре пари и златни накити. След като взел металната касичка намиращи се в нея пари и ценности, собственост на пострадалите С.Х. и Ш.М., както следва: 54000 лева, 4400 евро и шест пръстена от злато с общо тегло 23.95 гр., на обща стойност 958.00 лева, 3 гривни от злато с общо тегло 36 гр. на обща стойност 1440 лева, златен синджир едра плетка с тегло 26 гр. на стойност 1040 лева, чифт златни обеци представляващи големи халки с общо тегло 9 гр. на стойност 360 лева, златна гривна с ромбовидна шарка с тегло 17 гр. на стойност 680 лева, златна гривна гравирана с шарка на успоредни линии с тегло 17 гр. на стойност 680 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато, с тегло 8 гр. на стойност 320 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато, с тегло 5 гр. на стойност 200 лева, златно украшение представляващо сърце с тегло 5 гр. на стойност 200 левяа, чифт златни обеци тип халки с общо тегло 5 гр. гравирани от външната страна с хиксове на стойност 200 лева, златен синджир с изписано на турски език „Сибел“ с тегло 13 гр. на стойност 520 лева, златен пръстен инкрустиран с бели камъчета с тегло 5 гр. на стойност 200 лева, всички вещи и пари на обща стойност 69403.65 лева, собственост на С.А.Х. и Ш.М. *** и 15000 евро и златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 4 гр. на стойност 160 лева, златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 5 гр. на стойност 200 лева, златен пръстен инкрустиран с камъчета с тегло 6 гр. на стойност 240 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 4 гр. на стойност 160 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 4 гр. на стойност 200 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 3.75гр. на стойност 150 лева, златен пръстен гравиран с бяло злато с тегло 5 гр. на стойност 200 лева, златна гривна с едра плетка с тегло 21 гр. на стойност 840 лева, златен синджир с тегло 36 гр. на стойност 1440 лева, златно украшение с формата на сърце с тегло 5 гр. на стойност 200 лева, златен синджир с тегло 6 гр. на стойност 240 лева, златно украшение във формата на българската буква „С“ с тегло 1.5 гр. на стойност 60 лева, всичко на обща стойност 33427.45 лева, собственост на С.Ф.Х. и С.С.А. ***, от владението на С.А.Х. или всичко на обща стойност 102831.10 лева. След това по същия път М. се върнал в дома на сестра си, където счупил касичката и взел от нея намиращите се в нея пари и накити. Подсъдимата М. изгорила частите от касичката в печката, която горяла вътре в стаята, като впоследствие металните части били намерени и иззети при извършения оглед в дома й на 16.02.2015 г., като от показанията на подсъдимия М., дадени пред съдия от Районен съд – Разград на 10.08.2015 г. в присъствието на защитник става ясно, че М. оставил на сестра си сумата от 5000 евро и две златни гривни. След това М. се обадила от телефона си и извикала такси, което да откара подсъдимия М. ***. Таксиметровия автомобил, който бил управляван от Х. Х. взел М. от бензиностанцията в с. Ясеновец, след което го откарал до автогарата в Шумен, където М. му платил за извършения превоз. След тръгването на автомобила таксиметровия шофьор забелязал, че никой не чака М. на автогарата, а същият се отправил по посока жп гара Шумен, където се срещнал с брат си Х. М., на когото поръчал да намери микробус, с който да отидат в Германия. След това подсъдимият отишъл в село Беломорци, където живеел баща му Е. М., като там оставил част от златните накити и пари, като останалите пари взел в себе си. Още на следващия ден подсъдимият заедно с брат си /Х. М./ отпътували за Германия с неустановен в хода на наказателното производство микробус. След като установила, че е извършена кражба частния обвинител С.А. се обадила веднага на баща си /С.Х./, който се върнал и установил, че действително описаните по-горе пари и вещи липсват, за което подал сигнал в РУ на МВР – Разград, като при последвалия оглед на местопроизшествие на 20.01.2015 г. било установено, че в дома на пострадалия е проникнато през един от прозорците, който е на стаята, в която били съхранявани парите и ценностите. Е. М. /баща на подсъдимия М./ има общо четири деца от бившия си брак с Ю. М., като освен подсъдимите и Х. М., тяхно дете била и Г. М., като Е. М./Я./ е бил разведен от дълги години с Ю. М.,***, а самия той живеел в село Беломорци, обл. Търговище, а Х. М. живеел на съпружески начала със С. А., докато Г. М. живеела в с. Пет могили, обл. Шумен на съпружески начала с Р А., като последните имали трима сина – Я., Н. и Н.. Първият от тях Я. С. на неустановена дата през зимата на 2015 г. пътувал с личния си автомобил Опел Вектра до с. Драгановец, община Търговище заедно със свой познат. Докато пътували по телефона му се обадил дядо му – Е. М., който му казал, че е в болницата в гр. Омуртаг, като му казал също, че иска да се отбие, за да го види. По този повод Я. С.отишъл в болницата, за да види дядо си. В болницата дядо и внук разговаряли относно здравословното състояние на първия, като на тръгване дядото Е. М. извадил от джоба си една хартийка, в която било увито нещо и я подал на внука си с думите „… това е за спомен от мен, аз съм ти дядо, ти си кръстен на моето име, подарък за бъдещата ти булка…“ Я. С.развил хартията и видял, че подаръка е дамски пръстен извит с камъчета отгоре, след което взел пръстена. Впоследствие го дал на майка си Г. М.. На 28.04.2015 г. в дома на последната е извършено претърсване, при което са иззети пари и вещи, като въпросния дамски пръстен също бил иззет. Впоследствие Г. М. заявила, че въпросния пръстен е даден от нейния баща на сина й при посещението му в болницата в гр. Омуртаг. На посочения пръстен е извършен протокол за оглед на веществено доказателство, като същият е предявен при разпита на пострадалата С.А., при което същата категорично е разпознала, че този пръстен е неин и е бил откраднат от дома им.

Отделно от провежданите издирвателни мероприятия на МВР, частния обвинител С.Х. също предприел свое проучване, с оглед установяване извършителя на кражбата и тъй като се съмнявал, че именно, двамата подсъдими са извършили кражбата, възлагал на различни лица да ги следят, да посещават дома на майка им в село Хърсово, като след време установил, че подсъдимият Н.М. се намира в Германия, както и точното му местонахождение. В тази връзка заедно със свои познати /И. Х. и С.М./ отишли с автомобила на частния обвинител, като в гр. Хановер С.Х. се срещнал с подсъдимия М. в присъствието на посочените по-горе лица подсъдимият описал как точно е прескочил през оградата, как сестра му е дала малка брадвичка, с която натиснал прозореца и извършил описаната по-горе кражба, като също така им споделил, че именно, сестра му подсъдимата Е.М. му е обяснила къде са парите и златото. Обяснил също какви точно пари и вещи е намерил, както и това, че след като се върнал в къщата на сестра си е счупил касата и че сестра му е извикала таксиметров автомобил, с който да се прибере в Шумен, където се срещнал с брат си и как по-късно е оставил на баща си част от взетите пари и златни накити. Пред лицата С.Х., И. Х. и С.М. подсъдимият се обадил по телефона на сестра си, на майка си и баща си, като и на тримата казал да върнат парите и златото, които са взели. Като им казал също, че в противен случай С.Х. ще ги убие, ако не върнат парите и откраднатите вещи. Тъй като тримата отказали подсъдимият заедно с посочените по-горе три лица с автомобила на С.Х. се прибрали в България, като на 08.08.2015 г. подсъдимият М. бил настанен в къщата на познат на частния обвинител С.Х., който се казвал Б. Г.. От показанията дадени от Г. в хода на ДП става ясно, че подсъдимият му обяснил, че е бил хванат от С. и И. Х., както и С.М. и тъй като го били заплашили се прибрал с тях в България. Като именно от тези показания става ясно, че подсъдимият не е бил държан насила и не е бил заключван. Впоследствие И. Х. закарал подсъдимия в апартамента на частния обвинител С.Х. ***, където подсъдимият останал до 10.08.2015 г., като целта на С.Х. е била да уплаши другата подсъдима и нейните близки, за да му кажат къде са останалите от кражбата пари и вещи. След два дни на 10.08.2015 г. подсъдимият Н.М. се явил лично в ОД на МВР Разград, където в присъствието на назначения му служебен защитник в условията на чл.222 НПК направил самопризнания.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите, направени в хода на съкратеното съдебно следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвените в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, съдебно-трасологична, съдебно-техническа, съдебно-медицинска експертизи.. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното подсъдимия Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.196 ал.1 т.2 предл.1, вр. чл.195 ал.1 т.3 предл.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, тъй като при условията на опасен рецидив/процесното престъпление е извършено от М., след като е бил е осъждан многократно за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода повече от една година, изпълненията на които не са били отложени по чл.66 НК/, в съучастие като извършител с Е.М., като помагач, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи/подробно описани по горе/ и пари на обща стойност 69403.65 лева, собственост на С.А.Х. и Ш.М.М. и чужди движими вещи/подробно описани по горе/ и пари на обща стойност 33427.45 лева, собственост на С.Ф.Х. и С.С.А., от владението на С.Х., без съгласието на собствениците и с намерение, противозаконно да ги присвои.Също така, по непоколебим начин, съдът приема, че подс.Е.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 предл.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК., тъй като в съучастие, като помагач с Н.М., като извършител, умишлено е улеснила извършването на престъплението, чрез оказване на помощ при отстраняване на улики, както и набавяне на транспорт и даване на съвети и информация за местонахождението на на пострадалите и на отнетите вещи, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнела чужди движими вещи/подробно описани по горе/ и пари на обща стойност 69403.65 лева, собственост на С.А.Х. и Ш.М.М. и чужди движими вещи/подробно описани по горе/ и пари на обща стойност 33427.45 лева, собственост на С.Ф.Х. и С.С.А., от владението на С.Х., без съгласието на собствениците и с намерение, противозаконно да ги присвои.

От субективна страна, престъплението е извършено от двамата подсъдими с предварително сформиран пряк умисъл.

Като причина за извършване на престъпленията следва да се отбележи незачитането от страна на двамата подсъдими на чуждото право на собственост.

При определяне на наказанията на подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента на обществена опасност на подсъдимите, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания и добросъвестно поведение в наказателния процес по отношение и на двамата , като съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на двамата подсъдими, като наказанията им бъдат определени при условията на чл.58а ал.1 от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението, извършено от подс.Н.М., наказуемо по чл.196 ал.1 т.2 предл.1, вр. чл.195 ал.1 т.3 предл.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 3 до 15 години . Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде определяне на наказание в размер близък до средния предвиден в посочената по горе разпоредба размер, а именно шест години «лишаване от свобода». На основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимият М. следва да бъде наложено наказание от по четири години , като на осн. чл.57 ал.1 т.2 б“б“ от ЗИНЗС наложеното наказание, подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим. За престъплението, извършено от подс.Е.М., наказуемо по чл.195 ал.1 т.3 предл.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК., е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 10 години. Съдът изхождайки от обстоятелството, че подсъдимата М. е с необременено съдебно минало, а и освен това се грижи за малко дете, счита за адекватно, да и наложи наказание в размер близък до предвидения законов минимум, а именно две години «лишаване от свобода», като на основание чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на наказанието « лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и на подсъдимата М. следва да бъде наложено наказание от една година и четири месеца „лишаване от свобода“ като счита, че за да бъдат изпълнени целите на наказанието не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпявано ефективно8още повече, че М. полага грижи за малко дете/ и няма пречка същото да бъде отложено за средния предвиден в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК срок от четири години.

Така определения размер на наказанията , съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените лица. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху тях и ще им се отнеме възможността да вършат и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявените от пострадалrите С.Х., Ш.М., С.Х. и С.А. граждански иск за претърпените имуществени вреди в резултат на извършеното от двамата подсъдими деяние. Съдът счита, че предявените претенции, съответно в на 69403.65 лева по отношение на С.Х. и Ш.М. и 33427.45 лева по отношение на С.Х. и С.А. следва да бъдат уважени изцяло, които суми следва да бъдат заплатени солидарно от двамата подсъдими, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане на присъдените суми.

Съдът възложи на подс.Н.М. и Е.М. направените деловодни разноски в съответствие с чл.189 от НПК , както и да заплатят държавната такса върху уваженият размер на предявените граждански искове..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: