Мотиви към присъда по НОХД № 1660  по описа за 2017г. на ШРС

 

На 21.07.2017г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 62/2017г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу Б.Х.Т. с ЕГН ********** ***, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.343б  ал.2 от НК  В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че  на 16.07.2017г. в с. Средня, обл.Шумен управлявал лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № Н 3577 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 0.8 промила,установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязъл в сила на 16.02.2016г. съдебен акт по НОХД № 394/2016г. по описа на ШРС за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

С разпореждане от 21.07.2017г. обвиняемият Б.Т. е предаден на съд за възведеното с обвинителният акт обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият Т. се възползва от  диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 26.07.2017г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода“ в размер около минимума, което  съобразно чл.58 ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3 , както и глоба в размер  в размер на 500 лева и  лишаване от право за срок около година и шест месеца, излагайки подробно доводите си за това. Счита, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил наказателноотговорен.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изразява съжаление за случилото се. В последната си дума заявява, че няма какво да каже.Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения  пледира подсъдимият да бъде оправдан, тъй като счита, че е извършил деянието в състояние на невменяемост, излагайки доводите си за това.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимият  Б.Х.Т. е правоспособен водач на МПС. С определение по НОХД № 394/2016г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 16.02.2016г., било одобрено споразумение, с което на подсъдимия било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за срок от 3 години, както и глоба в размер на 300 лева, за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Бил лишен и от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

Въпреки осъждането за шофиране след употреба на алкохол, подс. Т. продължил да не спазва законовите разпоредби  и да управлява МПС в нетрезво състояние. Във вечерните часове на 16.07.2017г., след като употребил алкохол, управлявал лек автомобил “Опел Астра“ с рег. № Н 3577 ВМ по улиците на с. Средня, обл. Шумен. Около 18.15 часа  на кръстовището между улиците „Херсон“ и „Балканска“ служители на ОДМВР – Шумен спрели подсъдимия за извършване на рутинна проверка. В хода на същата, след изпробване с техническо средство  „Алкотест Дрегер 7510“, било констатирано, че управлява превозното средство след употреба на алкохол в размер на 0.8 промила. Съставен му бил АУАН №245485/16.07.2017г., подписан от подсъдимия  и му бил издаден талон за изпращане на медицинско изследване. Подсъдимият не се явил в ЦСМП гр.Шумен, за да му бъде взета кръвна проба за химическо изследване.

В хода на съдебното производство на подсъдимия бе назначена комплексна съдебно психиатрично – психологична експертиза. Според заключението на вещите лица – д-р М.В. /психиатър/ и Е.Д. /психолог/ подсъдимия не страда от психично заболяване в тесния смисъл на понятието.Преживял е епидурален хематом, с краниотомия и последваща краниопластика, поради което вещите лица приемат, че страда от посттравматичен органичен мозъчен синдром, което по същество не е психично заболяване. Приемат, че е могъл да разбира свойството, но не е бил в състояние  в пълен и адекватен обем да оцени значението на деянието, рефлектиращо и върху възможността му  да ръководи постъпките си като не е лишен напълно от тази способност, а предполага извършване на импулсивни или необмислени действия, поради нарушения в оценъчните му възможности.

Впоследствие е назначена и комплексна съдебно психолого – психиатрична и неврологична експертиза, във връзка с която по искане на вещото лице д-р Р.Д., преди изготвяне на експертизата на подсъдимия е извършено ЕЕГ изследване и компютърна томография. Според заключението на вещите лица – д-р С.С. /психиатър/, Е.Б. /психолог/ и д-р Р.Д. /невролог/  подсъдимия страда от посттравматичен органичен мозъчен синдром. Приемат, че лицето не страда от неврологично заболяване.Предвид отсъствието на отминало или актуално психично разстройство  с психотична или дефицитарна симптоматика, което да удотвлетворява критериите за „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ вещите лица заключават, че подсъдимият по време на деянието  е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК и тези представени в с.з., заключенията на комплексна съдебно психиатрично – психологична експертиза и комплексна съдебно психолого – психиатрична и неврологична експертиза, поддържани от вещите лица в с.з. и приети от съда. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред. Събраните доказателства по делото водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б ал.2 от НК. защото:

     * обект на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата;

     *  от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по управление на автомобила;

     -  чрез техническо средство  е безспорно установено, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда;

     -  извършил е деянието, след като с определение по НОХД № 394/2016г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 16.02.2016г., с което е било одобрено споразумение са му били наложени наказания, за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК;

     * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице – съдът намира, че подсъдимият  е наказателно отговорен по смисъла на чл.31 от НК, разбирал  е свойството и значението на извършеното и е могъл  да ръководи постъпките си, т..е. вменяем при извършване  на инкриминираното  деяние. И двете експертизи приемат, че  подсъдимия не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата, а от посттравматичен органичен мозъчен синдром. По отношение вменяемостта на подсъдимия вещите лица – д-р М.В. /психиатър/ и Е.Д. /психолог/ по комплексна съдебно психиатрично – психологична експертиза приемат, че подсъдимия е могъл да разбира свойството, но не е бил в състояние  в пълен и адекватен обем да оцени значението на деянието, рефлектиращо и върху възможността му  да ръководи постъпките си, като не е лишен напълно от тази способност, а предполага извършване на импулсивни или необмислени действия, поради нарушения в оценъчните му възможности. По отношение вменяемостта на подсъдимия съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица по  назначената комплексна съдебно психолого – психиатрична и неврологична експертиза. Същата е изготвена с участието и на невролог, както и база извършени на подсъдимия допълнителни изследвания - ЕЕГ и компютърна томография, поради което в максимална степен, обективира състоянието на подсъдимия. При извършеното психиатрично изследване не е установена активна психопатологична продукция. При неврологичното изследване, което е направено и на база резултатите от високоспециализираните изследвания - ЕЕГ и компютърна томография, не са установени  отклонения от нормалния  неврологичен статус. От специализираните медицински изследвания не се установяват данни  за наличие на припадъци с епилептична характеристика. Съгласно психологичното изследване  общата  информираност на подсъдимия е задоволителна, понятията за непозволеност и наказуемост на определени прояви  са изградени, но не са приети като вътрешна норма на поведение, не регулира поведението си спрямо тях. Налице са данни  за начална  органична увреда на конгитивни функции, но базисните интелектуални  годности са съхранени – леко снижени, но не и качествено  променени. По изразени са промените в характеровата сфера по органичен тип – емоционална лабилност, повишена раздразнителност, афективни отреагирвания, като уменията му за справяне в обичайни житейски ситуации са съхранени. Вещите лица по назначената комплексна съдебно психолого – психиатрична и неврологична експертиза обобщават, че подсъдимият не е имал интелектуално изоставане,  груби отклонения  в индивидуалното психологично развитие, психични заболявания, не са открити данни за неврологично заболяване, поради което заключават, че  по време на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, предвид отсъствието на отминало или актуално психично разстройство  с психотична или дефицитарна симптоматика, което да удотвлетворява критериите за „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“. За да бъде едно лице невменяемо следва то да не разбира фактическата страна на това, което върши или да не е в състояние да разбере неговия отрицателен противообществен характер /интелектуален момент/, както и да няма възможност за нормално насочване на волевата дейност, да не може да се противопостави  на импулса за извършване на деянието /волеви момент/. Конкретното престъпление  не се отличава  с някаква фактическа сложност и разбирането на свойството и значението на извършеното не предполага необходимост от големи интелектуални възможности. Доколкото уменията му за справяне в обичайни житейски ситуации са съхранени, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият  е способен да взема решения и е  бил в състояние да ръководи постъпките си. Съдът оцени заключението на експертите по  комплексна съдебно психолого – психиатрична и неврологична експертиза като пълно, обективно и компетентно и за това прие, че подсъдимият не страда към момента на деянието и към настоящия момент от  болест, която да води до разстройство на съзнанието или която да му пречи да разбира и ръководи действията си и да възприема фактите.

     * от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

            Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия.

            При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.Т.:

     * смекчаващите вината обстоятелства - добросъвестно поведение в наказателния процес, осъзнал вината си, прави самопризнания, тежко материално положение, влошено здравословно състояние;

     *    отегчаващи вината обстоятелства – налагани административни наказания по ЗДП.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс. Т., като наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като съдът намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и  изключително такова сред тях , а именно – здравословното му състояние. За престъплението по чл.343Б ал.2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 5  години и “глоба” от 500 до 1500 лева, както и лишаване от право на осн. чл. 343Г от НК.

Съдът, съобразявайки смекчаващите вината обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание 3  месеца “лишаване от свобода“. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи  първоначален  общ режим на изтърпяване на наказанието. Съдът намира, че не следва да наложи и по – лекото наказание, което закона предвижда наред с наказанието “ лишаване от свобода”, а именно “глоба”, съобразявайки тежкото финансово състояние, влошеното му здравословно състояние и  добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния процес. Въпреки, че присъствието му в съдебните заседания не е задължително, подсъдимият се явява във всяко едно съдебно заседание. С поведението не е ставал причина за отлагане на съдебно заседание без уважителна причина.Същият е семеен  полага грижи да едно от децата си, което също има здравословни проблеми. Както той, така и съпругата му не реализират постоянни доходи по трудови правоотношения, а семейството трудно се издържа, чрез отглеждане на крави и от тази дейност са единствените им доходи, които не са големи. Налагането и на наказание глоба безспорно ще се отрази негативно на семейството му във финансово отношение и би го затруднило прекомерно.  

Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

              По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

  На основание чл.68 ал.1 от НК  съдът постанови подсъдимият  да изтърпи отделно  наложеното му наказание 4 месеца  “лишаване от свобода” по НОХД № 394/2016г. по описа на ШРС, доколкото деянието предмет на настоящото производство е извършено в изпитателния срок и с настоящата присъда му е наложено наказание “лишаване от свобода” за умишлено деяние. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи  първоначален  общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ като на основание чл.59 ал.2 от НК приспадна  времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

 По отношение предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ съдът намира следното: Видно от приложената справка за нарушител, подсъдимият е правоспособен водач на МПС с категории „В АМ“ от 2008г. Издадено му е СУМПС валидно до 03.10.2018г. Същото е било отнето  на 15.02.2016г. с АУАН, след което с определение по НОХД № 394/2016г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, влязло в законна сила на 16.02.2016г., с което е било одобрено споразумение, на подсъдимия било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца на основание чл.343г от НК. След изтърпяване на наказанието, СУМПС не било върнато на подсъдимия и е останало на съхранение в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, поради факта, че подс. Т. не е представил  удостоверение за психологична годност.

 Наказанието „лишаване от право да се управлява МПС” се изпълнява с отнемане  на свидетелството за управление  от съответните контролни органи, съобразно чл.21-23 от Наредба І-157/01.10.2002 г. на МВР. С изтичане на срока на лишаването на водача от това му право,  той не винаги автоматично го възстановява като в закона и цитираната наредба са посочени допълнителните изисквания, регламентирани в чл.24, ал.1 от наредбата. Съгласно чл.8 ал.7, във вр. с чл.1 т.7 от Наредба №36/2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологични изследвания  на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически  изследвания водачите, които са лишени от право да управляват МПС на основание чл.343г от НК подлежат на психологическо изследване. Ако след изтичане на срока на лишаване от правоуправление  лицето не е възстановило правата си, поради непредставяне на удостоверение за психологична годност, той по принцил не е загубил правоспособността си като водач на МПС, но не може  законосъобразно да осъществява това си право. Дадено лице е неправоспособно, когато  не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Приравнен на него е и правоспособен водач, който съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП е изгубил придобитата правоспособност заради отнети всички контролни точки. Настоящият случай не е такъв, поради което съдът намира, че подсъдимият е правоспособен. Доколкото обаче той не е доказал пред контролните органи, че е психически годен да упражнява това свое право, няма право да управлява МПС. След като докаже  съответствието си с изисквания за психическа годност едва тогава може да го упражнява. При тази ситуация, съдът намира, че по отношение на подсъдимия не може да се наложи предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като към момента на извършване на деянието и до настоящият момент, той няма право да го упражнява.  В подкрепа на този извод  е и Решение №44/19.02.2013 по дело №2161/2012 на ВКС, НК, I н.о., съгласно което когато лице управлява МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС, то не се явява неправоспособно. Първоначално подлежи на санкция по административен ред, а когато в едногодишен срок от това му наказване с влязло в сила наказателно постановление отново управлява МПС, то тогава осъществява престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК. Въпреки, че не е загубило правоспособността си, законодателят не е предвидил лишаване от право, тъй като лицето не е доказало годността си да го упражнява.

На основание чл.189  ал.3 от НПК  на подсъдимия  Б.Х.Т. бяха възложени направените по делото разноски в размер на  1168.94 лева.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

Районен съдия: