Мотиви към присъда по НЧХД № 1679 по описа за 2017г. на ШРС

Делото е образувано по тъжба на Я.А.С. *** срещу Р.К.И.-Х. *** с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК. В тъжбата си С. сочи, че на 30.06.2017г., в гр. Шумен в сградата на ЗПАД ДЗИ Главна агенция Шумен участвала в съвещание за приключване на първото шестмесечие на 2017г. По време на съвещанието, обект на разискване било разпределението застрахователния портфейл на починала колежка М.Д.. По време на разискването, г/жа Х. без никаква причина и без никакво основание, започнала да проявява претенции към портфейла на покойната Д., макар, че не е застрахователен агент, държеше се арогантно и заповеднически, въпреки присъствието на съвещанието на ръководен екип от централата на ЗПАД ДЗИ от гр. София. Около 12,45 часа в гр. Шумен, пред входната врата на ЗПАД ДЗИ Главна агенция Шумен, находящ се на ул. Цар Освободител № 103, Р.И.-Х. в присъствието на трима нейни колеги и клиенти, започнала да я обижда отправяйки по нейн адрес обидните думи „алчна, гадна, злобна, изкуфяла“, започнала да я кълне с думите „рак да те хване и кола да те блъсне“. В уточняващата тъжба се сочи, че на 30.06.017г. в сградата на ЗПАД ДЗИ Главна агенция Шумен, И. –Х. публично нанесла на Я.С. обида, като казала думи, унизителни за честта и достойнството й, в нейно присъствие – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК.

С тъжбата частния тъжител е предявил и граждански иск за неимуществени вреди срещу подс. Р.И.-Х. за сумата от 4 000 лева, който съда прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Процесуалният представител на тъжителката Я.С. поддържа повдигнатото обвинение и пледира за произнасяне на осъдителна присъда. Подсъдимата Р.И.-Х., в обясненията си дадени в съдебно заседание, твърди че написаните в тъжбата думи не е употребила и няма навика да употребява такива, особено при контакт с непознати хора и изобщо по принцип. Защитникът на подсъдимата, моли съда да я признае за невиновна, тъй като липсва съставомерно деяние, като излага подробни съображения в пледоарията си. В последната си дума подс. И.-Х. отново заявява, че не е обиждала г-жа С..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: На 30.06.2017г. в сградата на ЗПАД ДЗИ Главна Главна агенция Шумен, находяща се на ул. Цар Освободител № 103 се провело съвещание. Поводът бил отчитане на резултатите от полугодието, с изпълнителните директори на компанията. На съвещанието присъствали свидетелите: К. Г. С. – управител на ДЗИ „Общо застраховане“, Главна агенция Шумен, В. Г. Х. *** към ДЗИ „Общо застраховане“, С. Н. Й. – застрахователен агент към ЗПАД ДЗИ, клон Шумен, частната тъжителка Я.С. и подсъдимата Р.И.-Х..

В хода на съвещанието, две от служителките на шуменския офис, застрахователни посреднички – тъжителката Я.С. и Н.В. повдигнали въпроса защо портфейла на починала колежка бил прехвърлен на „брокер“. Подсъдимата И.-Х. отговорила, че тя не е „брокер“, което потвърдили и свид. С. и менторката. Месец и половина преди съвещанието, около 10-12.05.2017г., свид. К.С. при прекратяване договора с починалата застрахователна агентка, прехвърлила портфолиото й на фирмата посредник „МРС“ – юридическо лице, агент, в която един от съдружниците била подсъдимата И.-Х., а другият – свидетелката М. Т. Х.. Прехвърлянето на портфолиото било решение на управителката на ДЗИ Общо застраховане, Главна агенция Шумен – свидетелката С., в чийто правомощия било това.

След приключване на съвещанието с агентите, продължила срещата на изпълнителните директори със служителите. Свидетелят С. Н. Й. заедно с тъжителката Я.А.С. излязъл навън да пият кафе. Двамата обсъждали животозастраховането и пиели кафе, когато излязла и подсъдимата Р.И.-Х.. Подсъдимата И.-Х. се обърнала към тъжителката С. с думите „сън няма да ви хване, как може да сте толкова завистливи, гледайте да не се разболеете от неизличима болест“ и долу по стъпалата казала: „гледай рак да не хване“. След свършване на съвещанието, подсъдимата се прибрала в офиса, където била свид. М. Х.. Още с отваряйки вратата, свидетелката Х. видяла, че подс. И.-Х. била много разстроена – седнала на бюрото си и започнала да плаче. На 10.07.2017г. тъжителката Я.С. посетила д-р С.В.В. , която след преглед й поставила диагноза „посттравматично стресово разстройство“.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимата Р.И.-Х., на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К. Г. С., В. Г. Х., С. Н. Й. и М. Т. Х., от изготвената в хода на съдебното производство съдебно психиатрична експертиза с Рег. № 1598/26.01.2017г., както и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетеля С. Н. Й., който лично е възприел репликите на подсъдимата към тъжителката. Останалите свидетели – К.С. и В.Х. излагат данни за случилото се на съвещанието, проведено на 30.06.2017г. Свидетелката М. Х. излага данни за състоянието на подсъдимата след прибирането й от съвещанието, както и характеристични данни. Съдът не намира основания за съмнение в показанията на никой от свидетелите и счита, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като твърденията им като цяло си кореспондират и не се опровергават от други събрани доказателства.

Частната тъжба определя рамките на наказателния процес, идентично с ролята на обвинителния акт, като от изключително значение е фактическото обвинение, очертано в частната тъжба. Подобна на обвинителният акт – за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частно обвинение се изисква в тъжбата да се очертаят рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес /арг. от ТР № 2/2002г. на ОСНК/. От подадената от тъжителя С., тъжба срещу подсъдимата И.-Х. е видно, че се иска осъждане на последната по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК, респективно за нанасяне на обида, чрез казване на неща унизителни за честта и достойнството, както в нейно присъствие, така и публично, като в първоначалната тъжба изрично са посочени обидните думи: „алчна, гадна, злобна, изкуфяла“. В уточняващата тъжба вместо да бъде конкретизирано обвинението, е посочено, че се иска осъждане на подсъдимата за нанесена публично обида, чрез думи, унизителни за честта и достойнството й.

В хода на съдебното следствие, при разпитите на свидетелите, ангажирани и от двете страни по делото се установи, че инкриминираните чрез тъжбата, думи не са произнасяни от подсъдимата И.-Х.. Според показанията на единствения свидетел, лично възприел и чул думите, изречени от подсъдимата - по същото време и място подс. И.-Х. е казала други думи и изрази, които не се съдържат нито в частната тъжба, нито в уточняващата. Ноторно известно е, че посегателството по чл.146, ал.1 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като на установяване подлежи и дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати – съставомерната последица на престъпния състав. Казаните, изречените думи са елемент от състава на престъплението обида, като всяка от тях трябва да се цени с оглед на съставомерните последици – накърнява или не честта и достойнството на пострадалия. На тази плоскост, очевидно в хода на съдебното следствие, чрез разпита на свидетеля Й. на 18.12.2017г. се установи основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, повдигнато с частната тъжба на Я.С., което не бе направено от страна на частния тъжител и неговия повереник по реда на чл.287, ал.6 от НПК, въпреки, че не бе изтекъл срока по чл.81, ал.3 от НПК. Не се установи подсъдимата И. – Х. да е казала думите, предявени й с частната тъжба.

По гореизложените съображения и с оглед събраните доказателства – свидетелски показания, съдът не кредитира заключението на изготвената по делото, съдебно психиатрична експертиза. Същата е изготвена въз основа на тъжбата, както и след беседа с тъжителката. В беседата с вещото лице, тъжителката е визирала същите думи, описани в тъжбата – „алчна, злобна, гадна, теб ще те хване рак, ще те блъсне кола“, каквито думи и изрази в хода на съдебното следствие не се установи да са били изречени от подсъдимата по същото време и място.

Съдът, като прецени всички релевантни за делото, доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че с горното деяние подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК, поради следното:

- непосредствен обект на престъплението обида са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за него;

- от обективна страна - предвид установената фактическа обстановка, съдът счита, че липсват, каквито и да било доказателства, че на 30.06.2017г., подсъдимата Р.И.-Х. е изрекла думите: „алчна, гадна, злобна, изкуфяла“ При обидата, деецът дава своя негативна оценка на личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата. Според правната теория при обидата чрез думи деянието се осъществява, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази и т.н. /арг. от „Наказателно право. Особена част - Престъпления против правата на човека”. А. С. и Решение № 22/1995г. на ВКС, ІІІ н.о./. В процесния случай в хода на съдебното следствие не се установи и доказа подсъдимата да е използвала подобни епитети или ругателни думи, т. е. липсва от обективна страна състав на престъпление по чл.146 от НК. Единствено се установи безспорно, че подс. И.-Х. е изрекла следните думи и изрази: „сън няма да ви хване, как може да сте толкова завистливи, гледайте да не се разболеете от неизличима болест“, „гледай да не те хване рак“, които са били по повод въпросите на тъжителката /на съвещанието/ за прехвърления на подсъдимата, портфейл на починала колежка. Тези думи и изрази по никакъв начин не уронват честта и достойнството на тъжителката. Дори и да се приеме, че последните изрази са възприети от тъжителката като „клетва“, то тя не е наказуема по чл.146, ал.1 от НК.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че подсъдимата Р.К.И.-Х. следва да бъде призната за невиновна, поради което и на основание чл.304 от НК я оправда по повдигнатото с частната тъжба, обвинение.

Съдът с присъдата си отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК във връзка с чл.146, ал.1 от НК, доколкото по това обвинение съдът прецени, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна, което от своя страна прави предявения граждански иск неоснователен и недоказан, тъй като се отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона, каквито обаче не бяха доказани в конкретния казус..

С присъдата си съдът осъди тъжителката Я.С. да заплати на Р.И. – Х. направените по делото разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева в полза на ШРС, направените деловодни разноски в размер на 91,60 /деветдесет и един лв. и шестдесет ст./ лева, представляващи – доплатено възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно - психиатрична експертиза и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.1 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: