Мотиви към присъда по НОХД № 1976 по описа за 2017г. на ШРС

Подсъдимият Г.Д.Г. е предаден на съд по обвинение по чл.129, ал.1 от НК, за това, че на 24.09.2016г. в гр.Шумен, причинил на И.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване на коремната кухина /прободна рана в областта на горния етаж на предната коремна стена/ и в разстройство на здравето, временно опасно за живота /прободно нараняване на левия дял на черния дроб в цялата му дебелина, довело до значителна, предимно вътрешна кръвозагуба/.

Пострадалото лице предявява граждански иск против подсъдимия в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, за причинени неимуществени вреди, резултат от инкриминираното в обвинителния акт деяние, като прави искане да бъде конституиран и като частен обвинител. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано като граждански ищец и частен обвинител.

В съдебното заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на отегчаващи обстоятелства, да определи на подсъдимия наказание ”лишаване от свобода” над средния размер, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият не се признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние и дава подробни обяснения в своя защита.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 24.09.2016г. следобед подсъдимият употребил известно количество алкохол. Около 17,30ч. същият закупил малка бутилка от 200 мл с уиски и седнал на пейка, закрепена за земята до маса, разположена в близост до магазин за зеленчуци „Милениум 12“ намиращ се на ул.“Кольо Фичето“ №4 в гр.Шумен. На масата имало и луканка, от която Г. режел с кухненски нож. В същото време пострадалият К. и св.Т.Г. се намирали в барака, изградена от хора от квартала като място за игра на карти, намираща се на около три метра от пейката, на която седял подсъдимият. Поради повлияването си от употребения алкохол, Г. проявявал поведение, което подразнило пострадалия и той се приближил до подсъдимия. Двамата разменили няколко реплики, при което подсъдимият се изправил, взел намиращият се на масата нож и нанесъл на К. удар в областта на корема, под гърдите. Върхът на ножа проникнал през предната коремна стена и засегнал черния дроб на пострадалия, като преминал през цялата му дебелина и образувал входна и изходна рана, което предизвикало кръвоизлив в коремната кухина. След нанасянето на удара подсъдимият извадил ножа от тялото на пострадалия, взел бутилката с уиски и побягнал, като оставил ножа на масата, тъй като забелязал, че пострадалият се обажда на национален телефон 112, за да съобщи за случая. Малко по-късно на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, както и автомобил на ЦСМП и пострадалият бил откаран за лечение в МБАЛ-Шумен. Била предприета спешна оперативна интервенция, състоянието на пострадалия било стабилизирано и същият бил изписан на 01.10.2016г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните доказателства- отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и основно от показанията на свидетелите И.И.К., Е.М.М., Т.П.Г., П.Н.К., Д.Г.И., Й.С.Н., М.Ж.Б., И.А.Г. и К.В.А., а също и от заключението на назначените съдебно-медицински експертизи, съдебно-психиатрична експертиза, от протокол за оглед на местопроизшествие, от приложените веществени доказателства, от проведените в съдебно заседание очна ставка и разпознаване, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

С най-голямо значение за изясняването на фактическата обстановка са показанията на свидетелите-очевидци И.К., Е.М. и Т.Г., които непосредствено са възприели действията на подсъдимия. Техните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Макар и като пострадал от престъплението св.К. да е заинтересуван от изхода на делото, не са налице основания за съмнение в достоверността на дадените от него показания. Както на досъдебното производство, така и пред съда, същият е излагал последователно твърденията си относно самоличността на извършителя и обстоятелствата, при които е извършено деянието. Непосредствено след нараняването същият е заявил и на св.Б., че е бил наръган от „Гошо“. Липсва и логична причина пострадалият да сочи за извършител лице, различно от действителния такъв, като не са установени и някакви особени обстоятелства, които да представляват мотив за потвърждаване на неистина в тази насока. Най-съществено в случая обаче е, че твърденията на пострадалия К. се подкрепят от показанията на свидетелите М. и Г., които са от особено голямо значение за изясняването на делото. Двамата не са участвали в инцидента, а св.М. дори не е бил в компанията на пострадалия и се е намирал случайно в близост до местопроизшествието. Същият не е бил нито в особено близки, нито във влошени отношения с пострадалия, а е бил в приятелски такива с подсъдимия /твърдение, което не е оспорено от последния/. При това положение липсват каквито и да било основания за съмнение в показанията на посочените двама свидетели. Същите кореспондират напълно на твърденията на пострадалия, а и на останалите доказателства по делото, като се подкрепят от заключенията на съдебно-медицинските експертизи. От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ се установява, че пострадалият е получил една прободна рана в областта на горния етаж на предната коремна стена, с прободно нараняване на левия дял на черния дроб в цялата му дебелина. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърд предмет, притежаващ остър връх и режещ ръб /какъвто е и ножът/, по механизма на удар. Отразените в заключението констатации на вещото лице потвърждават изцяло достоверността на твърденията на пострадалия и свидетелите М. и Г. относно механизма на извършване на деянието /конкретно- че на К. е бил нанесен един удар с нож; изявленията им относно областта, към която е бил насочен ударът и др. под./. Съдът не намира основания да се съгласи с доводите на защитника, че св.Г. не е имал пряка видимост към мястото на инцидента. От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че входът към дървената барака, в която се е намирал свидетелят, е на разстояние от три метра от пейките, като вратата е била намерена отворена. При подобно незначително разстояние и при отворено положение на вратата не личи да е имало препятствия, които да ограничават видимостта, още повече, че от приложения фотоалбум /и конкретно-снимка №6/ е видно, че столовете в бараката са разположени срещу вратата. Съдът не констатира наличие и на претендираните от защитата съществени противоречия между показанията на свидетелите К., Г. и М.. Налице са единствено незначителни несъответствия, касаещи обстоятелства без съществено значение /напр. –дали подсъдимият е искал от пострадалия клечка за зъби и др. под./. Същите не оказват влияние върху достоверността на дадените показания, тъй като не би могло да се очаква отделните свидетели да възприемат и запомнят по напълно идентичен начин определени обстоятелства. По отношение въпросите от съществено значение за делото обаче, а именно- относно извършването на деянието и самоличността на извършителя, показанията на тримата съвпадат напълно. В обясненията си пред съда подсъдимият не отрича, че на посочената дата се е намирал на мястото на инцидента, както и че е възникнал конфликт между него и пострадалия. Твърди обаче, че не е разполагал с нож и съответно- не е нанасял на пострадалия удар с такъв, както и че не е имал луканка, която да реже. От приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че на масата, до която е седял подсъдимия, е намерена развита полиетиленова торба, върху която е намерено парче обелена луканка. От изготвеният албум с фотоснимки се установява също, че от посоченият колбас е отрязано едно парче /ясно видно на снимка №4/. При това положение е видно, че твърденията на подсъдимия, че не е разполагал нито с нож, нито с хранителен продукт, който е било необходимо да бъде рязан, не отговарят на истината. Това обстоятелство, както и наличието на достоверни свидетелски показания в различна насока, обуславя извода за недостоверност на обясненията на Г. и в останалата им част. При извършения оглед на местопроизшествие на пейката, разположена до южната страна на масата, на която е седял подсъдимия, е намерен и кухненски нож, върху долната част на ръба на острието на който е описано наличие на тъмночервени пръски. Ножът е обозначен като обект №2, фотографиран и иззет по надлежния за това ред. От страна на защитата се излагат пространни доводи за недоказаност на обстоятелството, че приложеният като веществено доказателство по делото нож е действително оръжието, с което е извършено престъплението. Твърди се, че ножът е описан по различен начин от отделните свидетели, както и че са посочени различни размери на оръжието в постановлението за приключване на делото от разследващия полицай и в обвинителния акт. Съдът намира обаче, че ножът е описан по сходен начин от свидетелите, които са го възприели. В съдебно заседание ножът е предявен на свидетелите Т.Г. и Й.Н., които в показанията си заявяват, че това е ножът, който са видели на мястото на инцидента. Проведено е и процесуално-следствено действие разпознаване, при което св.М.Б. /участвал при изземването на вещта като поемно лице/ разпознава категорично приложеният като веществено доказателство нож и потвърждава, че това е оръжието, намерено на процесното място. От албума с фотоснимки, изготвени при огледа на местопроизшествие, също се установява идентичност на намерения там нож и приложения по делото в качество на веществено доказателство такъв. По искане на защитника е назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че е възможно нараняването на пострадалия да бъде причинено с приложения по делото нож. При това положение за съда не съществува съмнение относно обстоятелството, че именно с приложения като веществено доказателство нож е било извършено инкриминираното деяние от подсъдимия. Следва да се отбележи, че постановлението за приключване на делото, изготвено от разследващия полицай, не представлява доказателствено средство и отразеното в него е без правно значение. В протокола за оглед на местопроизшествие ножът е описан като такъв с обща дължина 33 см и дължина на острието 20 см, съответстващи напълно на особеностите на посоченото веществено доказателство. Единствено в приложението към обвинителния акт по чл.246, ал.4 от НК е посочен различна обща дължина на оръжието. Посоченото приложение обаче също не представлява доказателствено средство и не обективира извършването на процесуално-следствени действия. Очевидно е също, че се касае за техническа грешка, която е възпроизведена и в приемно-предавателния протокол, оформен за предаването на вещта в деловодството на ШРС /поради което и при предявяването на вещественото доказателство в съдебно заседание по реда на чл.284 от НПК същото е описвано по начина, посочен в справката към обвинителния акт/. Допуснатата непрецизност е несъществена и не следва да ѝ се придава смисъл, какъвто очевидно няма. От коментираните по-горе свидетелски показания, експертно заключение, протокол за оглед на местопроизшествие и проведено разпознаване се установяват по несъмнен начин действителните характеристики на приложеното веществено доказателство, както и идентичността му с иззетият в хода на досъдебното производство нож. Поради това съдът счете за неоснователно искането от страна на защитата за назначаване на ДНК експертиза за установяване на съответствие на вещественото доказателство с оръжието на престъплението, тъй като по делото са събрани напълно достатъчно доказателства за това обстоятелство, а събирането на допълнителни такива не е необходимо. По принцип съдът не е длъжен да удовлетворява всички претенции на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени чрез други доказателствени средства и способи на доказване /Решение №468/08г. на ВКС, III н.о./. Съдебната практика трайно приема, че е право на съда да вземе решение по допустимостта на доказателствени искания, упражняването на което не е произволно, а основано на оценката за възможността да бъдат установени новооткрити обстоятелства /Решение №415/12г. на ВКС, II н.о./. В случая обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са установени по несъмнен начин от събраните доказателства. При това положение съдът няма не само правото, но и задължението да уважава нови доказателствени искания, тъй като това би било в разрез с необходимостта от приключване на делото в разумен срок и от правилата за процесуална икономия. Изцяло неоснователни са възраженията на защитника, че не следва още по време на съдебното следствие да се приема, че по отношение дадено обстоятелство не е необходимо събирането на други доказателства. Да се сподели становището на защитника би означавало да се лиши съда от правото да извършва преценка дали да допусне определено доказателствено искане и да бъде задължен да уважава всички направени такива, което противоречи не само на нормативната уредба и установената съдебна практика, но и на здравия разум. Не става ясно също така в кой момент съдът следва да прецени дали за дадено обстоятелство са събрани достатъчно доказателства, след като според защитника това не следва да става в хода на съдебното следствие.

На следващо място съдът намира за необходимо да посочи, че въпросът за идентичността между приложения по делото нож и оръжието, с което е извършено деянието, е без съществено значение за изясняването на фактическата обстановка. Било е напълно възможно и често се случва оръжието на престъплението изобщо да не бъде намерено- например защото извършителят е успял да го отнесе със себе си и да го укрие. Това обаче по никакъв начин не би довело до недоказаност на въпросите по чл.102, т.1 от НПК, тъй като същите се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства с безспорна достоверност, които не се и оспорват от страните. Установено е, а и не се отрича от подсъдимия, че на процесната дата същият се е намирал на мястото на инцидента, както и че са били разменени реплики между него и пострадалия. Безспорно е също така, че непосредствено след това пострадалият се е оказал с прободна рана, описана подробно в заключението на съдебномедицинските експертизи. Същите отразяват обективно съществуващи по тялото на К. увреждания, неповлияеми от какъвто и да било субективизъм. Не се оспорва и обстоятелството, че в непосредствена близост до двамата не е имало други лица. Предвид тези обстоятелства и като съобрази показанията на свидетелите –очевидци съдът формира единствено възможния извод, че уврежданията на пострадалия са причинени именно от подсъдимия, по изложения по-горе начин. Този извод се потвърждава и от последователните изявления на очевидците относно самоличността на извършителя, направени пред пристигналите полицейски служители и пред св.М.Б., от приложения по делото и възпроизведен в съдебно заседание звукозапис на приети обаждания, предоставени от Национална система 112 и не на последно място- от бягството на подсъдимия от местопроизшествието, когато е чул, че пострадалият подава сигнал за случилото се -обстоятелство, представляващо индиция за виновността на лицето.

За изясняването на делото допринасят и показанията на свидетелите Й.С.Н., М.Ж.Б. и И.А.Г., които кореспондират на приетите от съда фактически изводи, като предоставят основно информация за начина, по който е запазена обстановката на местопроизшествието, за изземването на коментираното веществено доказателство и др. под. Липсват основания показанията на посочените свидетели да не бъдат кредитирани, тъй като няма данни някой от тримата да е предубеден или необективен.

По искане на защитника по делото като свидетели са разпитани и лицата П.Н.К., Д.Г.И. и К.В.А.. Показанията на св.А. са в значителна степен неотносими към предмета на доказване, тъй като същият няма лични възприятия, свързани с деянието, а само изнася информация за количеството алкохол, употребено преди инцидента от подсъдимия. В показанията си св.К. твърди, че пред него св.М. е заявил, че е бил в магазина и не е видял нищо. Дори и да е направил подобно изявление обаче М. по никакъв начин не е бил задължен нито да говори истината в разговор с познат, нито да коментира случилото се. Разпитан като свидетел в хода на досъдебното производство и пред съда, под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, св.М. дава категорични и последователни показания, чиято достоверност не може да бъде опровергана от изявление пред познато лице, още повече, че твърденията му кореспондират и на останалите достоверни доказателства по делото. В показанията си св.И. твърди, че пострадалият е псувал подсъдимия, бутал го е и го е дърпал, а Г. само се е бранел с ръка, след което и двамата са паднали на земята. Съдът не намира основания да кредитира показанията на посочения свидетел, които не съответстват дори и на обясненията на подсъдимия. Последният не твърди, че е падал на земята заедно с пострадалия, нито че двамата са се боричкали. И. твърди, че пострадалият е удрял Г. по врата, но по подсъдимия не са констатирани следи нито от удари, нито от падане. Показанията на св.И. също така по никакъв начин не обясняват наличието на процесното увреждане на пострадалия. Твърденията на посочения свидетел се опровергават и от показанията на пострадалия и свидетелите Г. и М., за които, както беше подчертано по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от събраните напълно обективни доказателства по делото и на първо място- от констатациите на вещото лице за установените по тялото на пострадалия увреждания. Не би могло да се подмине без внимание и обстоятелството, че в хода на досъдебното производство подсъдимият не е направил искане за разпит като свидетел на посоченото лице. Макар и соченето на нови доказателства да не е обвързано с определен срок, нормално и обичайно е лице, застрашено от насочване спрямо него на наказателната репресия, да посочи свидетели-очевидци /в случай, че такива действително са налице/ в най-ранния възможен момент, като неочакваната „поява“ на такъв едва в хода на съдебното следствие е допълнителна индиция за недостоверността на дадените от И. показания. При това положение съдът приема показанията на св.И. за изцяло недостоверни, поради което и не отчита същите при формирането на фактическите си изводи.

Характерът и механизмът на причиняване на травматичните увреждания се установява в най-голяма степен от заключенията на назначените Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №65/2017г. и Допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни №7/2018г. От последните е видно, че пострадалият е получил една прободна рана в областта на горния етаж на предната коремна стена, с прободно нараняване на левия дял на черния дроб в цялата му дебелина /с входна и изходна рана/. Предизвикан е кръвоизлив в коремната кухина. Острието на ножа е проникнало в тялото на пострадалия не по-малко от 10-11см., като е проникнало в черния дроб не по-малко от 6,5-7 см. В резултат от установеното прободно нараняване на черния дроб се е развила значителна, предимно вътрешна кръвозагуба, в резултат на която на пострадалия е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. Разстройството на здравето, временно опасно за живота, е определено в теорията като болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части от организма се поражда опасност за живота на пострадалия. Тази опасност трябва да е реална, а не хипотетична, като за реална се счита опасността, при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смърт е еднакво възможна, без да се взема предвид медицинската интервенция („Съдебна медицина”, проф. д-р С.Р.). Предвид обстоятелството, че пострадалият е постъпил в лечебно заведение почти незабавно след нараняването, но вече е бил със значителна кръвозагуба, в увредено общо състояние, несъмнено е, че при неоказване на надлежна и неотложна медицинска помощ би била налице напълно реална възможност от настъпване на смъртта на пострадалия. При това положение съдът приема, че пострадалият действително е получил увреждане, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. В тази насока е и практиката на ВКС- в Решение №76/23.02.2011г. , І н.о., Решение №557/08.10.1996г., ІІ н.о. и др. изрично се приема, че порезни рани, довели до остра кръвозагуба, са обусловили именно разстройство на здравето, временно опасно за живота. Процесното прободно нараняване също така е проникнало в коремната кухина на пострадалия.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че в действителност подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, тъй като е причинил на пострадалия К. разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и нараняване, проникващо в коремната кухина- увреждания, които следва да се квалифицират като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От страна на подсъдимия и защитата се оспорва посочената правна квалификация. Привеждат се доводи, че деянието е извършено по непредпазливост; че подсъдимият е действал в състояние на афект или за да отблъсне действията на пострадалия. Не би могло да се счете, че деянието е извършено по непредпазливост. На първо място, съдът не намира основания да се съгласи с твърдението, че е възможно подсъдимият да е замахнал назад, за да отблъсне пострадалия, с ръка, в която е държал нож, тъй като от събраните по делото доказателства се установява различна фактическа обстановка. Следва да се отбележи обаче, че и при подобно положение би бил налице умисъл за причиняване на телесна повреда, тъй като подсъдимият, като човек с нормална психика, несъмнено би съзнавал, че е възможно да причини увреждания, като замахва с нож по посока на друго лице, отнасяйки се безразлично към възможния резултат. Не са налице и основания да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на афект по смисъла на чл.132, ал.1 от НК, а именно- в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. На първо място, пострадалият не е извършил подобни противоправни действия. От достоверните свидетелски показания се установява, че същият не е упражнил насилие, не е отправял заплахи или тежки обиди и т.н., като има данни, че само е разговарял с извършителя. Дори и да се приеме, че е възникнал известен конфликт между двамата, поведението на пострадалия и при най-разширително тълкуване не би могло да тълкува като противозаконно действие по смисъла на цитираната норма, още повече, че в резултат от това при тази обстановка трудно биха могли да настъпят някакви последици за извършителя. Съдебната практика приема изрично, че не е налице противоправно поведение по смисъла на чл.132 от НК, ако деянието на пострадалия не причинява и не може да причини настъпването на тежки последици за извършителя или негови близки (Решение №513/2003г. на ІІ н.о.; Решение №472/94г. на І н.о. и др.). От друга страна, в практиката си ВКС приема, че състоянието на силно раздразнение представлява бурна нервна реакция, възникнала непосредствено след упражнено противозаконно действие. По делото липсват данни за подобна бурна нервна реакция от страна на подсъдимия. От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, се установява, че при извършването на деянието подсъдимият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване- средна степен. Бил е със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Вещото лице подчертава, че подсъдимият не се е намирал в състояние на физиологичен афект; налице е било обикновено раздразнение, но не силно, при обикновено алкохолно опиване. При липсата на данни подсъдимият да е изпадал в състояние на силно раздразнение, кореспондиращо с понятието физиологичен или патологичен афект, няма никакви основания деянието да се квалифицира по цитирания привилегирован състав. Подсъдимият не е действал и при условията на неизбежна отбрана, тъй като предвид установената от съда фактическа обстановка е видно, че непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия не е било осъществено.

Като обобщение следва да се посочи, че е безспорно установено по делото, че подсъдимият, на посочената дата и място, е нанесъл удар с нож и е причинил с него описаната в обвинителния акт увреда, като същевременно същият не е действал по непредпазливост, в състояние на афект или при условията на неизбежна отбрана, поради което съдът призна подс.Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.1 от НК.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанието на подсъдимия Г. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства трайната трудова заетост на лицето и съдържащите се в представената характеристика добри характеристични данни; наличието на заболявания, както и липсата на трайни вредни последици за пострадалия. Не би могло да се приеме за смекчаващо обстоятелство поведението на пострадалия, който е отишъл до подсъдимия и му е отправил някаква забележка, тъй като действията му са били предприети в отговор на неприемливото поведение на самият подсъдим. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете на първо място високата обществена опасност на деянието, а също и предходната съдимост на подсъдимия. Макар и да е изтекъл срокът за реабилитация за две от осъжданията, същите следва да се вземат предвид при индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца /Решение №430 от 07.10.1996г. на ВКС/. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете и незначителността на повода, във връзка с който подсъдимият е извършил тежко посегателство срещу личността на пострадалия, а също и причиняването на увреждания, осъществяващи две от хипотезите по чл.129, ал.2 от НК. При така установеното съдът намира, че подсъдимият се отличава със значителна степен на незачитане на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкия живот и здраве. Констатираните отегчаващи обстоятелства, при отчитане на смекчаващите такива, обуславят налагането на наказание над минималния размер, предвиден в закона, като съдът намери, че за постигане целите на наказанието е необходимо наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи общ режим на изтърпяването му.

На основание чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието “лишаване от свобода” за срок от осем месеца, наложено на подсъдимия с определение за одобряване на споразумение №167/18.07.2016г. по НОХД №1750/2016г. на ШРС, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, тъй като процесното деяние е извършено в определения с цитираното определение изпитателен срок.

По отношение предявения в съдебно заседание граждански иск, съдът намери същият доказан по основание, тъй като, видно от събраните доказателства, ищецът е претърпял оперативно лечение, бил е хоспитализиран и е понесъл значителни морални страдания. С оглед естеството на увреждането и предвид липсата на трайни последици за здравето на пострадалия обаче, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът счете за справедливо да уважи частично предявения граждански иск, като осъди подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата му част като неоснователен и недоказан. На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 200,00 лева.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата иззетият като веществено доказателство по делото 1бр. кухненски нож, тъй като същият принадлежи на виновния и е послужил за извършването на престъплението.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия Г. направените деловодни разноски, от които сумата от 255,53 лева по сметка на ОДМВР-Шумен, а сумата от 547,85 лева, както и 5.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист- по сметка на ШРС.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: