Мотиви към присъда по НОХД №1627 по описа за 2018 год. на ШРС

От Районна прокуратура – Нови пазар е внесен обвинителен акт по досъдебно производство №139/2017 год. по описа на РУ – Нови пазар, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу С.Х.Х., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, разведен, осъждан, безработен за извършени от него престъпления от общ характер по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. След отмяна на първоначално постановена присъда и отвод на съдиите от Районен съд – Нови пазар с Определение №57/12.06.2018 год. по ЧНД №486/2018 год. по описа на ВКС делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Шумен.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият при условията на продължавано престъпление на 19.03.2017 год. около 04.00 часа в гр.Нови пазар, област Шумен, по ул.“Плиска“ и на 19.03.2017 год. около 04.15 часа по път III-701 км.56+802 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с временни регистрационни табели №871Н130, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние с Наказателно постановление №16-0307-000323/08.06.2016 год. на Началника на РУ – Нови пазар, влязло в сила на 20.06.2016 год., както и и че при условията на продължавано престъпление на 19.03.2017 год. около 04.00 часа в гр.Нови пазар, област Шумен, по ул.“Плиска“ и на 19.03.2017 год. около 04.15 часа по път III-701 км.56+802 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с временни регистрационни табели №871Н130, което моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание в размер на 5 месеца “лишаване от свобода” по отношение на деянието по чл.343в, ал.2 от НК и в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“ по отношение на деянието по чл.345, ал.2 от НК, като бъде определено общо наказание между двете в размер на по-тежкото от определените наказания, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Подсъдимият не се признава за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения по обвинението, но заявява, че не е управлявал автомобила. Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че подзащитния му е извършил деянията, в които е обвинен. Моли съда за постановяване на оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Х.Х. ***. Не притежавал свидетелство за управление на МПС, като с Наказателно постановление №16-0307-000323/08.06.2016 год. на Началника на РУ – Нови пазар, влязло в сила на 20.06.2016 год. му било наложено административно наказание за управление на МПС без свидетелство за управление на МПС.

Във вечерните часове на 18.03.2017 год. срещу 19.03.2017 год. подсъдимият пристигнал в гр.Нови пазар с лек автомобил марка “Фолксваген Голф” с временни регистрационни табели №871Н130, като посетил дискотека, намираща се в централната част на гр.Нови пазар. Около 04.00 часа вече на 19.03.2017 год. решил да си тръгне с посочения по-горе лек автомобил, като се движел в гр.Нови пазар по ул.“Плиска“ в посока ул.“Цар Петър“.

Свидетелите П.С.П. и П.П.С. ***. На 19.03.2017 год. около 04.00 часа двамата в съвместен екип работили по линия на КАТ, като се намирали в гр.Нови пазар, на ул.„Плиска“. Възприемайки светлините на управлявания от подсъдимия лек автомобил двамата решили да го спрат за извършване на проверка. За целта спрели полицейският автомобил, управляван от свидетеля С., на кръстовището образувано от улиците „Плиска“ и „Цар Петър“, като свидетелят С. слязъл от автомобила и с помощта на стоп палка и фенерче подал на Х. сигнал за спиране. Подсъдимият не спрял на подадения му сигнал, а в зоната на кръстовището направил обратен завой и продължил движението си по ул. „Цар Петър“. Независимо от обстоятелството, че Х. не спрял автомобила, при преминаването си покрай тях, свидетелите П. и С. ясно възприели лицето на водача. Подсъдимият бил добре познат на свидетеля С. във връзка с други случаи на извършени му проверки, а двамата свидетели били възприели подсъдимия и по-рано същата вечер в района пред дискотеката, когато установили, че същият е във видимо нетрезво състояние. Тъй като успели да възприемат и регистрационния номер на управлявания от Х. автомобил свидетелите П. и С. извършили проверка и установили, че срокът на регистрацията на табелите е изтекъл и че автомобилът няма регистрация. Двамата полицейски служители се качили в служебния им автомобил и последвали автомобила на подсъдимия. Х. рязко увеличил скоростта като продължил да се движи по ул.“Цар Петър“, ул. „Шипка“, след това по ул. „Марица“, отново по ул.“Плиска“, а от там в посока гр.Плиска, без да спира на никой от пътните знаци, покрай които преминавал. Свидетелите П. и С. изгубили от поглед лекия автомобил, но в близост до техникума по селско стопанство, находящ се в посока гр.Плиска видели, че има ударени и съборени казани за смет, като преди това при първоначалното си преминаване по улицата забелязали, че същите тези казани са изправни. Възприемайки, че подсъдимият се насочва по черния път, водещ към старото летище и към текстилния комбинат и че няма да успеят да го настигнат, се обадили на дежурния ОДЧ при РУ – Нови пазар, за да го информират за случая и да поискат съдействие от свои колеги.

Вторият полицейски екип, състоящ се от свидетелите В.Л.М. и Я.М.В. – и двамата служители при РУ – Нови пазар се установили на главен път III-701, в района на км 56+802, в близост до текстилната фабрика в гр.Нови пазар, като целта им била да спрат автомобила на подсъдимия. На двамата бил известен факта, че същият не е спрял на подаден сигнал от страна на свидетелите П. и С.. Полицейският автомобил, в който се намирали М. и В. бил спрян с включени светлини, а двамата свидетели, след като възприели приближаващите срещу тях светлини от друг автомобил, слезли от автомобила, за да му подадат сигнал за спиране. След като автомобилът се приближил на няколко метра от тях, свидетелят В.М. подал сигнал със „стоп палка“ и фенерче. Автомобилът не спрял, но двамата свидетели ясно възприели водача и че в автомобила не се намират други лица. И този път подсъдимият не спрял на подадения му сигнал и продължил да се движи в посока с.Памукчи. При преминаване край тях свидетелите видели, че единият фар на автомобила на подсъдимия не свети добре и че същия е счупен.

Около 11.00 часа на същия ден подсъдимият и свидетелят С. Ф. Х. отишли при свидетеля Д. Ш. М.,*** и го помолили да оставят автомобила в неговия гараж. Последният се съгласил, като му направило впечатление, че автомобила е със счупен фар. Въпреки, че попитал какво се е случило не получил отговор на този въпрос.

На 21.03.2017 год. на Х. били съставени множество актове за установяване на административни нарушения., въз основа на които впоследствие му били издадени и наказателни постановления, както следва: Наказателно постановление №17-0307-000184 от 09.05.2017 год., Наказателно постановление №17-0307-000185 от 09.05.2017 год., Наказателно постановление №17-0307-000187 от 09.05.2017 год., Наказателно постановление №17-0307-000188 от 09.05.2017 год.; Наказателно постановление №17-0307-000189 от 09.05.2017 год.; Наказателно постановление №17-0307-000190 от 09.05.2017 год.; Наказателно постановление №17-0307-000191 от 09.05.2017 год.; Наказателно постановление №17-0307-000192 от 09.05.2017 год.; Наказателно постановление №17-0307-000193 от 09.05.2017 год. и Наказателно постановление №17-0307-000194 от 09.05.2017 год..

След като било установено, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС на същия били съставени и Акт да установяване на административно нарушение с бланков №591921/21.03.2017 год. и акт за установяване на административно нарушение с бланков №591739/21.03.2017 год., и двата за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Същите били връчени на подсъдимия и подписани от него без възражение.

На 21.03.2017 год. бил извършен оглед на лек автомобил “Фолксваген Голф” с временни регистрационни табели №871Н130, който бил обективиран в Протокол за оглед на местопроизшествие, към който бил изготвен фотоалбум. Огледът бил извършен в с.Памукчи, обл.Шумен, в гараж на ул. „Васил Левски“ №12. При огледа било установено, че автомобилът е без регистрационни табели, че номера на рамата е WVWZZZ1HZRW636612, както и че по лекия автомобил е налице вдлъбнатина към купето в областта на предна броня, счупен преден ляв и десен фар, а бронята отпред е откачена в лявата и дясната си част.

Във връзка с направено запитване от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен е изпратено писмо УРИ 869р-1859/11.04.2017 год., от което се установява, че лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с номер на рама WVWZZZIHZRW636612, към датата 19.03.2017 год. не е бил регистриран на територията на Р България /л. 25/, съгласно изискванията на Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на Министъра на вътрешните работи.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П.С.П., П.П.С., В.Л.М., Д.Ш.М., Я.М.В., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

В хода на съдебното производство на основание разпоредбата на чл.281, ал.1, т.4 от НПК са прочетени и показанията на свидетеля С.Ф. Х., дадени от същия пред друг състав на съда при първоначалното разглеждане на делото от състав на Районен съд – Нови пазар.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П.С.П., П.П.С., В.Л.М. и Я.М.В., доколкото същите са последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така също и останалия събран поделото доказателствен материал. Същите почиват на техни преки наблюдения на случващото се и поведението на подсъдимия и подкрепят изцяло изложената по-горе фактическа обстановка.

По отношение на показанията на свидетеля Д.Ш.М. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която свидетелят заявява, че посочения по–горе лек автомобил е бил оставен в неговия гараж и че към този момент същият е имал следи от удар. В станалата си част показанията на свидетеля не почиват на негови преки наблюдения и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Съдът намира, че не следва да бъдат кредитира показанията на свидетеля С.Ф. Х., дадени пред друг състав на съда при първоначалното разглеждане на делото от състав на Районен съд – Нови пазар, прочетени в съдебно заседание на 12.12.2018 год. на основание разпоредбата на чл.281, ал.1, т.4 от НПК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че същите са изолирани, не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и с установената от съда фактическа обстановка. Последните кореспондират единствено с версията на защитата, че не подсъдимият, а свидетелят Х. е управлявал автомобила и имат за цел единствено оневиняване на подсъдимия и избягване на наказателната отговорност от страна на последния. Показанията на свидетеля Х. противоречат на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.С.П., П.П.С., В.Л.М. и Я.М.В., които по категоричен начин заявяват, че при опита си да спрат автомобила на подсъдимия, ясно са възприели водача и са убедени, че това е бил подсъдимия. Още повече, че част от свидетелите са имали взаимоотношения с него и преди настоящия случай, по повод други извършени от последния деяния и са го познавали.

В подкрепа на извода, че по време на деянието именно подсъдимият е управлявал автомобила са и приложените като писмени доказателства по делото решения на РС-Нови пазар, с които са потвърдени издадените на Х. наказателни постановления. Същите са влезли в сила и потвърждават по категоричен начин обстоятелството, че водач на лек автомобил “Фолксваген Голф” с временни регистрационни табели №871Н130 в периода от 04.00 ч. до 04.15 ч. на 19.03.2017 год. е бил именно подсъдимия.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият С.Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер, наказуеми по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 от НК, както и че не е извършил двете деяния при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, поради следните правни съображения:

Обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице, което не е притежавало свидетелство за правоуправление на МПС, тъй като същото му е било отнето и което е било наказано по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.343в, ал.2 от НК се изразява в управление на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние. По отношение на деянието по чл.345, ал.2 от НК изпълнителното деяние се изразява в управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба I-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи.

От субективна страна и двете престъпления са извършени с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление и че няма право без такова да управлява МПС, както и че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, съзнавал е общественоопасния характер на деянията, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от тях.

Като причина за извършване на деянията следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

В тази връзка съдът не кредитира версията на подсъдимия и защитника му, че в периода от 04.00 до 04.15 часа на 19.03.2017 год. не той, а свидетеля С.Ф. Х. е управлявал автомобила. Както бе посочено и по-горе от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин, че в посочения времеви интервал водач на лек автомобил “Фолксваген Голф” с временни регистрационни табели №871Н130 е бил подсъдимия Х.. В подкрепа на този извод са на първо место събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.С.П., П.П.С., В.Л.М. и Я.М.В.. Разпитани в съдебно заседание и четиримата потвърждават факта, че при опита си да спрат за проверка посочения лек автомобил са осветили водача и автомобила с помощта на ползваните от тях фенерчета и са се убедили по недвусмислен начин, че водач е бил именно подсъдимият. В този смисъл свидетелят П. в съдебно заседание на 03.10.2018 год. заявява: „При осветяване на автомобила видяхме, че това беше водача на процесния автомобил /сочи подсъдимия С.Х./….Въпросната вечер го бяхме видели пред дискотеката като говори по телефона….При спирането видях, че това е същото лице.“. В същата насока са и показанията на свидетеля С., който свидетелства: „Осветих го, видях кой е водача…Лицето беше само в автомобила, когато го осветих….Познавам лицето /сочи подсъдимия С.Х./ от друг подобен случай преди доста години, където пак не спираше на подаден стоп сигнал…..Възприех ясно водача. Аз го познавам.“. В същата насока са и показанията на свидетелите М. и В., които също свидетелства, че ясно са видели и възприели водача и че това е бил именно подсъдимия, който присъства в съдебната зала по време на провеждане на съдебното заседание.

В подкрепа на този извод е и факта, че управлявания от подсъдимия автомобил се е блъснал в намиращи се на пътното платно казани за смет. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите П. и С., които са възприели обстоятелството, че първоначално казаните са били изправени и изправни, а след преминаването на подсъдимия същите са били съборени и ударени. Този извод се подкрепя и от изготвения в хода на досъдебното производство Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.03.2017 год., в който са описани щетите, констатирани при огледа на лек автомобил “Фолксваген Голф” с временни регистрационни табели №871Н130. Така посочените щети напълно съвпадат и с показанията на свидетеля В., които е възприел автомобила непосредствено след удара му в казаните и който свидетелства, че автомобилът е има удар отпред в предницата и че левия му фар е бил счупен. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля Д.Ш.М., в които същият заявява, че посочения по–горе лек автомобил е бил оставен в неговия гараж и че към този момент същият е имал следи от удар.

С оглед на изложеното съдът намира, че събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства са еднопосочни, кореспондират помежду си и налагат единствено възможния извод, че Х. е извършил деянията, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.

При определяне квалификацията на деянията съдът установи, че не са налице условията същите да бъдат квалифицирани като извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че двете деяния са извършени в условията на идеална съвкупност, като всяко едно от тях е извършено в периода от 04.00 часа до 04.15 часа на 19.03.2017 год., като подсъдимият е поел управлението над автомобила при потеглянето си от дискотеката и е управлявал същия непрекъснато, без спиране, при последователно преминаване първо по ул.“Плиска“ в гр.Нови пазар, област Шумен, а след това и по път III-701 км.56+802. Следователно, както деянието по чл.343в, ал.2 от НК, така също и деянието по чл.345, ал.2 от НК са осъществени с едно единствено деяние, а не с две деяния, които да представляват продължавана престъпна дейност по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. При преценка на квалификацията на двете деяния съдът съобрази и обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на делото в рамките на образуваното НОХД №379/2017 год. по описа на РС-Нови пазар съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал за това, че е извършил деянията при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Присъдата е била отменена единствено по жалба на подсъдимия, при липса на протест на прокурора, поради което за настоящия състав не съществува възможност да утежни положението на подсъдимия, налагайки на същия наказание за деяние, извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.

С оглед на изложеното съдът с присъдата си призна подсъдимия за невиновен и го оправда за това, че е извършил всяко едно от деянията при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на всяко едно от деянията, която преценява като сравнително висока – първото деяние касае управление на МПС без съответното, изискуемо от ЗДвП свидетелство за правоуправление и същото е извършено в едногодишния срок, след като деецът е бил наказан за същото деяние с влязло в сила наказателно постановление, а второто касае управление на МПС, което не е регистрирано по предвидения надлежен ред, следователно същото не е проверено от съответните контролни органи и това обстоятелство крие сериозен риск за останалите участници в движението, а и за пътуващите в самия автомобил лица. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че е осъждан няколкократно и то за престъпления по транспорта, включително и за престъпления, идентични с първото от деянията, предмет на настоящото дело. Това обстоятелство следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността на подсъдимия, доколкото очевидно наложените му наказания по предишните осъждания не са изиграли своята възпитателна, превантивна и възпираща роля. Съдът не възприема като отегчаващо вината обстоятелство факта, че по настоящото дело подсъдимият отказва да дава обяснения, доколкото същото е гарантирано от закона негово право. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се възприеме и влошеното материално състояние на подсъдимия, което се доказва от изявленията му дадени в хода на досъдебното и съдебно производство, от които става ясно, че подсъдимия е безработен и не реализира доходи.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Х., като наказанието бъде определено при отчитане както на смекчаващите, така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства. С оглед обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай не са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които от своя страна да обосноват възможността за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на което и да е от двете престъпления. В този смисъл съдът съобрази и обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено в изпитателния срок на наложеното на лицето наказание с Присъда №34/30.06.2016 год. по НОХД №311/2016 год. по описа на НПРС, влязла в сила на 16.07.2016 год.. В същото време обаче, както бе отбелязано и по-горе, съдът е длъжен при определяне на наказанието на подсъдимия по всяко едно от престъпленията да съобрази обстоятелството, че постановената присъда при първоначалното разглеждане на делото в рамките на образуваното НОХД №379/2017 год. по описа на РС-Нови пазар е била отменена единствено по жалба на подсъдимия и при липса на протест на прокурора, поради което за съда не съществува възможност да утежни положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото. В тази връзка съдът не може да наложи на Х. наказание в размер по-висок от вече наложения от РС-Нови пазар. С оглед на изложеното и независимо от обстоятелството, че настоящият състав намира, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, доколкото първото наказание на подсъдимия за деянието по чл.343в, ал.2 от НК е било определено именно при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, то съда следва отново да определи наказание в посочените рамки. В този смисъл съдът съобразявайки изложените по-горе обстоятелства счете за справедливо и съответно на извършено на подсъдимия да бъде определено наказание за деянието по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК в размер на 5 /пет/ месеца „лишаване от свобода“. По изложените вече съображения за съда не съществува възможност за налагане на наказанието „глоба“, предвидено като кумулативна възможност в разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК, доколкото по отношение на него съдът, разглеждащ делото по НОХД №311/2016 год. по описа на НПРС е приложил разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и налагане на последваща „глоба“ за същото деяние би довела до утежняване на положението му.

Същото се отнася и за деянието по чл.345, ал.2 от НК. При първоначалното разглеждане на делото по отношение на това деяние на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца. Съдът намира, че както по отношение на първото деяние, така също и по отношение на това деяние не са налице условията за приложение разпоредбата на чл.55 от НК, доколкото не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия, с оглед обществената опасност на деянието и дееца като цяло. Съдът, преценявайки обсъдените по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние е налагане на наказание в размер на минимума, предвиден в първата алтернатива на разпоредбата на чл.345, ал.2 от НК, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца. Преценявайки тежестта на извършеното деяние, личността на дееца, както и неговото материално положение, съдът намира, че наказание при приложение на втората алтернатива, визирана в посочената разпоредба не би довела до възпитателен и превантивен ефект у подсъдимия, а би утежнила още повече неговото финансово положение. В същото време и по отношение на това деяние за съда не съществува възможност за налагане на по-високо наказание от вече наложеното му при първото разглеждане на делото, доколкото същото би довело до утежняване на положението на подсъдимия и до противоречие с принципа reformatio in pejus, въвеждащ забрана за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по жалба на подсъдимия и при липса на протест на прокурора с искане за утежняване положението на подсъдимия /по аргумент от разпоредбата на чл.355, ал.2 и ал.3 от НПК/. Посочената забрана е пречка да бъде преодоляно и посоченото в Решение №43 от 24.04.2018 год. по ВНОХД №112/2018 год. по описа на ШОС процесуално нарушение, изразяващо се във факта, че по отношение на наказанието за първото деяние е приложена разпоредбата на чл.55 от НК, а по отношение на второто – наказанието е определено при приложение разпоредбата на чл.54 от НК. Както бе посочено и по-горе настоящият състав не намира основание за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по отношение на нито едно от двете деяния, но с оглед посочената забрана същата следва да бъде приложена при определяне на наказанието за деянието по чл.343в, ал.2 от НК.

Съдът с присъдата си приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и определи на подсъдимия общо наказание измежду наложените му наказания с настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца.

По отношение на наложеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца, по които няколкократно са му били налагани наказания “глоба” и наказания “лишаване от свобода”, изпълнението на които е било отлагано при условията на чл.66 от НК, но въпреки това не е преустановил своята престъпна дейност и очевидно не се е поправил, намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, доколкото по предишните осъждания на подсъдимия не е настъпила реабилитация, а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат и да преустанови неговата престъпната дейност за в бъдеще. В тази връзка съдът отново съобрази обстоятелството, че настоящото деяние е било извършено в изпитателния срок на предишни осъждания на дееца и в изпитателния срок на наложено му наказание “лишаване от свобода“ .

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното с присъдата общо наказание.

Съдът като прецени обстоятелството, че деянията, предмет на настоящото производство са извършени в изпитателния срок на наложеното на подсъдимия наказание с присъда №34/30.06.2016 год. по НОХД №311/2016 год. по описа на НПРС, влязла в сила на 16.07.2016 год. на основание разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК приведе в изпълнение така наложеното с посочената присъда наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като постанови, че същото на основание разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

При определяне режима на изтърпяване на наказанията съдът съобрази обстоятелството, че доколкото сборът от двете наказания, които подсъдимият ще следва да изтърпи /наложеното с настоящата присъда общо наказание в размер на 5 /пет/ месеца „лишаване от свобода“ и приведеното в изпълнение на основание разпоредбата на чл.68 от НК наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“/ не надвишава две години, следва същите да бъдат изтърпени при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, определен на основание разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС, съобразена и с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: