МОТИВИ ПО НОХД № 1653/2018г. по описа на ШРС: Подсъдимата А.И.А.
е предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 от НК
във връзка с чл. 194,ал. 1 от НК за това, че на 14.02.2018г. в гр.Шумен, в
хотел „Зоти“, намиращ се на ул. Герила № 15 отнела чужди движими вещи – пари в
размер на 697 лева от владението на А.Г.А. без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано
техническо средство – ключ за заключващ механизъм на чекмедже.
Пострадалото дружество „Дизайн 09“ ООД гр. Шумен в
правнорелевантния момент предяви
граждански иск срещу подсъдимата А.И.А. за
причинените му от деянието по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194,ал.1 от
НК имуществени вреди в размер
на 697 лева. Съдът, след изслушване на страните, прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство, предявения граждански иск и конституира пострадалото дружество като граждански ищец. Гражданският ищец, моли съда да уважи изцяло
предявения граждански иск.
В
съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа изцяло, така повдигнатото
обвинение, като предлага на съда, да признае подсъдимата за виновна в
извършването на посоченото в обвинителния акт, престъпление и да определи наказание
след редукция по чл.58а, ал.1 от НК, около две години „лишаване от свобода“, изпълнението
на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 4 години.
По отношение на предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес, граждански иск от пострадалото „Дизайн 09“ ООД гр. Шумен, предлага на
съда да го уважи в пълния му предявен размер като основателен и доказан.
Подсъдимата А.А. се признава за
виновна в извършването на деянието, посочено в обвинителния акт, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му част, за които не желае да се
събират доказателства и съда като съобрази, че самопризнанието му се подкрепя
от събраните в досъдебното производство, доказателства бе даден ход на делото
по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2. Назначеният служебен защитник изразява
съгласие с фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, но моли съда да признае подсъдимата за виновна за деяние,
наказуемо по чл.194, ал.1 от НК, тъй като не е налице в случая квалифициращото
обстоятелство, че е използвала техническо средство – ключ. Служебният защитник
моли съда при определяне на наказанието на подзащитната му да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК и да й наложи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на абсолютния минимум от 3 месеца, като приспадне времето, през което е
била задържана и с мярка за неотклонение „задържане под стража“. В последната си дума подс. А.А. отново се
признава за виновна и изказва съжаление за стореното, като моли за по-малко
наказание.
След
преценка на събраните по делото, доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: Подсъдимата А.И.А. не живеела на постоянния си адрес в гр. Шумен и била
разделена с бащата на двете си деца. Подсъдимата обикаляла из страната, нямала
постоянна работа и била издирвана от органите на полиция като заподозряна в
извършване на престъпление. С нея било и по-голямото й дете – синът й И. Р.Л. –
роден на ***г., който не посещавал училище. За периода от 10.02.2018г. –
13.02.2018г., включително подс. А. била отседнала за 4 нощувки заедно със сина
си в хотел „Зоти“, находящ се в гр. Шумен ,ул. Герила № 15. Тъй като не си
заплатила нощувките, подс. А. уверила рецепционистката в хотела, че ще го направи
след като получела детските надбавки за сина си. В уверение на сериозното си
намерение да си плати нощувките, подсъдимата дори оставила личната си карта на
рецепцията. По време на престоя си в хотела, подсъдимата забелязала, че парите
от платени нощувки в хотела се съхранявали в най-горното чекмедже на подвижно
шкафче на рецепцията, ключа за което често бил оставян на бюрото над шкафчето.
На 14.02.2018г. около обяд, подс. А.А. забелязала, че рецепционистката, която
била дневна смяна, свид. И.Т.Д. я нямало на рецепцията, а ключа за чекмеджето
бил оставен на бюрото над подвижното шкафче.
Тогава подсъдимата А. решила да открадне наличните пари от заплатени
нощувки. В изпълнение на намерението си, подсъдимата взела ключа и отключила
най-горното чекмедже на шкафчето, където се съхранявали парите. Последните били
поставени в метална кутия с надпис „Str8“, находяща се в чекмеджето. Подсъдимата отворили кутията
и взела парите. След това незабелязано, подсъдимата бързо напуснала хотела
заедно със сина си, като дори не си взела личната карта и други нейни и на
детето, вещи. Сумата, която подсъдимата откраднала била в размер на 697 лева и
била собственост на „Дизайн 09“ ООД гр. Шумен с управител А.Г.А., която
стопанисвала хотела. Около 17,00 часа, свидетелката Д. забелязала, че парите от
платените нощувки липсват и веднага уведомила за това управителката – свид. А..
За извършената кражба била уведомена и полиция и започнало наказателното
производство.
В хода
на досъдебното производство били изготвени съдебно-психиатрична и дактилоскопна
експиртизи. От писменото заключение на съдебно-психиатричната експертиза е
видно, че подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното
и е могла да ръководи постъпките си, като към момента на деянието е могла да
възприема и запаметява факти и обстоятелства, свързани с него и може да ги
възпроизвежда. В заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза , вещото
лице установило, че дактилоскопната следа, намерена и иззета на 14.02.2018г. с
протокол за оглед на местопроизшествие върху черната метална кутия с надпис: „Str8“ е била оставена от левия,
среден пръст на подсъдимата А.А..
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, присъединени на основание чл.283 от НПК.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава и от самопризнанието на
подсъдимата. Съдът приема за установено
и доказано мястото и времето на извършване на деянието, авторството на
подсъдимата, както и нейната вина. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му.
От така
установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимата А.И.А. е осъществила от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК, поради
следното:
-
Обект на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
нормалните условия за упражняване правото на собственост;
-
Субект на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние
на невменяемост;
-
От обективна страна – отнемане на чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимата.
Изпълнителното деяние се изразява в прекратяване на фактическата власт върху
вещите /парите/ от страна на владелеца и собственика и установяване на
фактическа власт от страна на подсъдимата, без съгласието на свидетелката А. А.;
-
От субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е
съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимата, съдът прецени:
Степента на
обществена опасност на деянието, която съда счита за висока. Степента на
обществена опасност на дееца – от данните за личността й – неосъждана
/реабилитирана на осн. чл.88а НК/, със средно образование, разведена, неработеща,
които съда преценява като добри.
Съдът намира, че в инкриминирания случай са
налице следните смекчаващи вината обстоятелства:
–
пълно самопризнание и изказано съжаление за извършеното, подсъдимата
съдейства за разкриване на обективната истина и тежко материално положение.
Отегчаващи вината обстоятелства –
наличие на друго досъдебно производство срещу подсъдимата.
При
определяне на наказанието, съдът взе предвид и задължителната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК. Съдът счита, че наказание около минималния размер
от Една година и Шест месеца “лишаване от свобода”, което след редукция на основание чл.58а, ал.1 от НК, да бъде Една година “лишаване свобода” ще
изпълни целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК. С оглед изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и обстоятелството, че
подсъдимата А. не е била осъждана на „лишаване от свобода“ съдът прие, че за постигането на целите на наказанието и най-вече за
поправянето й не е необходимо
наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи
изтърпяването на
определеното наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК за минималния изпитателен срок от три
години.
На основание чл.59 от
НК съдът зачете времето, през което А.А. е била с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, считано от 13.04.2018г.
По отношение на приетият за
съвместно разглеждане граждански иск от „Дизайн 09“ ООД гр. Шумен, съдът намери
същия за основателен и доказан изцяло. При обсъждане на гражданският иск съдът
прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние - кражба, имуществени вреди. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимата , в резултат на което са възникнали вредите
от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за имуществените вреди следва
да овъзмезди пострадалото дружество за отрицателните последици, които са
настъпили в резултат на деянието на подсъдимата. В тази връзка съдът уважи
изцяло предявеният от „Дизайн 09“ ООД гр. Шумен, граждански иск. Лихва върху
предявения граждански иск от датата на деликта не е поискан, поради което и
съдът не присъди такава.
На основание чл.2 от Тарифа към
закона за държавните такси, съдът постанови подсъдимата да заплати държавна
такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 50 лева.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата А.А. направените деловодни разноски.
В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: