Мотиви към присъда по НОХД № 1779 по описа за 2018 год. на ШРС

Подсъдимият А.С.А. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 , вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ НК .

В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 09.10.2018 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 НК..

В хода на съдебното следствие подсъдимият А. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за постъпката си. Процесуалният му представител-адв.А.Д. от ШАК, пледира също за налагане на минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимият А. е многократно осъждан/основно за кражби/, като последната си присъда, наложена му за квалифицирана кражба излежал на 16.03.2014г. Към края на 2017г., подс.А. бил безработен и тъй като не разполагал с пари, решил да открадне нещо за да се сдобие с такива. По тази причина набелязал имота на пострадалата В.П.,***, тъй като последната живеела постоянно в Шумен и съответно рядко го посещавала. В изпълнение на намерението си, в периода 02.12.2017г.-31.12.2017г., в светлата част на денонощието, А. прескочил телената ограда на двора на къщата и се насочил към мазата, като там избил катинара на вратата от металната скоба и разбил вратата на същата. Влязъл вътре и взел 2 броя моторни бензинови верижни триони-единият марка „RTR-Premium“, а другият репродукция на марка „Щил“, които били собственост на П.. След това по същия път излязъл от имота с отнетите вещи, прескачайки телената мрежа ограждаща двора на къщата. Впоследствие, подс.А. разменил трионът марка „RTR-Premium“, с К. М. за мобилен телефон „Леново“, а другият трион продал на неизвестни по делото лица за сумата от 15 лева.

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че стойността на триона марка „RTR-Premium“ е 120 лева, а на другият репродукция на марка „Щил“ е 110 лева.,,

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия А., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 , вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ НК , тъй като при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи- 2 броя моторни триона на обща стойност 230 лева от владението на В.П. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот. Извършеното от А. представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б“а“ НК, тъй като е извършил процесното престъпление, след като вече е бил осъждан на лишаване от свобода за срок от четири години за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 НК вр. чл.195 ал.1 т.4 вр чл.194 ал.1 НК вр. чл.29 ал.1 б „а“ и “б“ НК/по НОХД№1545/20107г. на Районен съд Шумен, влязла в законна сила на 25.02.2011г/.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането от страна на А. на чуждото право на собственост.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

* смекчаващите вината обстоятелства – самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес, искрено съжаление за извършеното ;

* отегчаващи вината обстоятелства – липсват такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като и най лекото предвидено в разпоредбата на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 , вр. чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ НК, а именно три години „лишаване от свобода“ би се оказало несъразмерно тежко. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства счита, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимият А. ще бъде определяне на наказание в размер на една година и три месеца «лишаване от свобода»., което наказание , подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски .

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: