Мотиви към решение по НАХД № 1979 по описа за 2018г. на ШРС

Производство по глава 28 от НПК.

С постановление от 19.07.2018г. на ШРП е предложено, на ШРС да бъде прекратено наказателното производството против М.Р.К. за извършено от него престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като е прието, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и предлага да и бъде наложено административно наказание.

Представителя на ШРП поддържа така депозираното предложение и предлага на обвиняемия да му бъде наложено административно наказание “глоба” в минимално предвидения към датата на извършване на престъплението размер, а именно 1000 лева.

Обвиняемия редовно призован, не се явява. За него се явява редовно упълномощен адвокат, който пледира за наказание в минимално предвидения размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Обвиняемия М.К. ***, като след това напуснал пределите на Р. България и заживял постоянно във Федерална Република Германия, където работел. От 01.12.2010г. той имал „обичайно пребиваване“ в посочената държава. От момента на установяването си тази държава , той се прибирал в Р. България нерегулярно и за различни периоди о време, като престоят му в България бил годишно за около 20-30 дни, като това важи и за 2015г. През месец януари 2016г. обвиняемият се върнал в България, за да си изкара дубликат на СУМПС, което бил загубил. На 19.01.2016г. той отишъл в сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен, за да подаде документи за издаване на дубликат на СУМПС, въпреки, че обичайното му пребиваване не било в Република България, а в Германия. Предвид наличната нормативна уредба – чл. 151 ал.5 от ЗДвП: „Свидетелство за управление на МПС се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация …“ същият трябвало да отговаря на това условие, за да му се издаде ново българско свидетелство за управление на МПС, включително и дубликат. Съгласно Параграф 6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена страна членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайното пребиваване“. Посоченият текст е възприет напълно от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито чл. 12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.

Според изискванията на чл. 159 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 13 ал.1 т.6 от Наредба I – 157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУМПС от органите на МВР всички лица подават декларация по образец, в която следва да декларират истинността на следните обстоятелства: че обичайното им пребиваване / повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от държава – членка на Европейския съюз.

Така на 19.01.2016г.в гр. Шумен, К. подал декларация на гише в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен, в която потвърдил неистина, а именно – удостоверил обстоятелството, че обичайното му местопребиваване /повече от 185 дни през календарната година/ не е в друга държава – членка на Европейския съюз. Посочената декларация обвиняемият подписал лично и я подал заедно със заявлението за издаване на СУМПС с № 227/2016г., като същите били приети и обработени от служителка в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен. На 22.01.2016г. К. получил издаденото му въз основа на подадените документи СУМПС с № 2828903/21.01.2016г. и впоследствие отново напуснал пределите на Р. България.

Разпитан в качеството на обвиняем К. се признава за виновен, като дава подробни обяснения.

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно – графическа експертиза /Протокол № 8/11.01.2018г./ е, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Декларатор“ в Декларация по чл. 159 ал.1 т.1 от ЗДвП вр. с чл. 13 т.6 от Наредба № I-157/2002г. на МВР за реда и условията за издаване на СУ на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина от името на М.Р.К. и този с който са положени подписите, представени като сравнителен материал от името на М.Р.К. принадлежи на едно и също лице.

С оглед изложеното, съдът прави правния извод, че М.Р.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер наказуемо по чл. 313ал.1от НК.

За престъплението по горепосочената квалификация, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. Същевременно се установи, че деецът, който е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, а в резултат на деянието няма нанесени преки и съставомерни имуществени вреди, така че следва да бъде освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК. С оглед определяне размера на предвиденото наказание, съдът отчете, че деецът не представлява голяма обществена опасност - по делото са налице добри характеристични данни, и счете, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а ал.1 от НК "глоба" в минимално предвидения размер, а именно 1 000 лева.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът постанови в тежест на обвиняемия и направените в досъдебното производство деловодни разходи за изготвяне на съдебно-графическата експертиза.

Водим от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът постанови решението си.

Районен съдия: