Мотиви към присъда по НОХД № 1994 по описа за 2018г. на ШРС- съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК

На 24.07.2018г. от Районна прокуратура - Шумен е внесен в РС гр. Шумен, обвинителен акт срещу В.В.Х. с ЕГН **********, родена на ***г***, с постоянно местоживеене ***, български гражданин, със средно образование, омъжена, работеща, неосъждана, за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.4от НК .

В диспозитивната част на обвинителния акт, по отношение подсъдимата В.В.Х., с ЕГН **********, родена на ***г***, с постоянно местоживеене ***, български гражданин, със средно образование, омъжена, работеща , неосъждана, е повдигнато обвинение за това, че на 13.12.2017г. в гр.Шумен, като помагач, в съучастие с неизвестно по ДП лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама по отношение Г.И.Т., като получила от пострадалата с цел да предаде на неизвестния извършител, сумата от 3945 евро /равняваща се на 7715,75лв./, 60лв., дамско портмоне в тъмнокафяв цвят на стойност 12лв., дамско портмоне в черен цвят на стойност 10лв., златно тънко синджирче с кръстче с общо тегло 5гр. на стойност 320лв. и златно синджирче от бяло и жълто злато с тегло 9,1 гр. на стойност 473,20лв., предадени й от Г.И.Т., вследствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на сумата и накитите е необходимо за оказване на съдействие на полицията, с цел залавяне на телефонни измамници и след това транспортирала получените вещи до указано й от неизвестния извършител място в гр. Велико Търново, като в резултат от съучастническата дейност била нанесена вреда в размер на 8590,95лв. на Г.И.Т. - престъпление по чл.209, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.4от НК

Пострадалото лице предявява граждански иск срещу подсъдимата за причинени имуществени в размер от 8590,95 лева.

В проведеното разпоредително заседание по делото, подсъдимата и защитникът й правят искане да се проведе предварително изслушване и за разглеждане на делото по чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти.

Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК, се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК, не е извършван разпит на подсъдимата за деянието, описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимата наказание ”лишаване от свобода” в размер на минималния, предвиден от закона, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК, като наказанието да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимата –адв. Т.при ШАК, поддържа казаното от прокурора относно размера на наказанието

В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях.

След даване ход на съдебното следствие, подсъдимата заявява, че тя също е била подведена от неизвестното лице. Съгласно задължителните указания, изложени в Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, ОСНК, изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК. Поради това, изявленията на подсъдимата в изложената насока се явяват без правно значение и не следва да бъдат коментирани.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата В.В.Х. живее със семейството си в гр. Шумен. Тъй като изпитвала финансови затруднения, в края на м. ноември, 2017г., тя публикувала в интернет-сайта OLХ - обява, че си търси работа на половин работен ден /4 часа/. Няколко дни по-късно, на телефонния номер, ползван от нея и посочен в обявата, позвънило лице с неустановена по делото самоличност. То се представило за Г.П. – гастроентеролог, работещ в болницата в гр. Велико Търново. Обяснил, че паралелно с лекарската си практика, се занимава с търговия на недвижими имоти и се нуждае от куриер, който, срещу заплащане, да посещава посочени му от работодателя адреси и да получава парични суми и документи от граждани, които после да транспортира до указано от работодателя място, извън гр. Шумен. От своя страна Х. обяснила, че поради семейни ангажименти, за нея ще представлява трудност да пътува извън града и предложила на събеседника си други начини, по които да му предава получените парични средства – по банков път или чрез системата за парични преводи и платежни услуги Изипей. Предложените варианти обаче, били категорично отхвърлени от лицето. То предложило на обвиняемата възнаграждение между 300лв. и 400 лв. на ден, а когато се наложи да се пътува извън гр. Шумен – 500 лв. Х. приела отправеното й предложение. В следващите дни, лицето, с неустановена по делото самоличност, многократно звъняло на телефонния номер на Х., обяснявайки, че го прави, за да провери колко бързо си вдига тя телефона, като я разпитвало и относно това, при позвъняване от негова страна, колко бързо може да се отправи към посочения от него адрес.

Всичко случващо се усъмнило В.Х.. Тя извършила проверка в интернет и установила, че във Велико Търново не работи лекар с имената „Г.П.“, който да има специалност „гастроентерология“. Въпреки, че осъзнала, че се касае за неправомерна деятелност, поблазнена от обещаните й високи възнаграждения, подсъдимата Х. решила да подпомага неизвестното лице в осъществяването й. В сутрешните часове на 13.12.2017г., непознатият отново се обадил на В.Х.. Попитал, ако й бъде даден адрес, за колко време може да се придвижи до него, на което тя отговорила, че може да стигне за около 10 минути до всяко място в рамките на града. Той я предупредил да чака следващо обаждане от негова страна, при което ще й бъде даден адрес, който да посети.

Междувременно непознатият, след 11.00 часа на въпросния ден, се обадил на стационарния телефон /с номер 054/ 990344/ на пострадалата Г.И.Т.,***. Поискал от нея да му предостави сумата от 30 000 лв., като се държал грубо, заплашвал я, че ще й отреже пръстите и гръкляна, че ще я направи на парчета, след което затворил. Няколко минути по-късно отново позвънил на домашния телефон на пострадалата, представил се за следовател И. и й обяснил, че трябва да му съдейства за задържането на телефонни измамници, които се занимавали и с грабежи и които пътували към дома й. Неустановеното лице въвело в заблуждение пострадалата и й съобщило, че нейният телефон бил включен в списък на измамници и те ще търсят контакт с нея. Той я излъгал, че се налага да помогне на полицаите и за целта тя трябвало да предаде на измамниците всички ценности, с които разполага в дома си, след което полицията щяла да залови престъпниците и да й върне предаденото имущество. По време на продължителния разговор, който двамата провели, непознатият поддържал у Т. заблуждението, че ако не съдейства на органите на реда, измамниците ще проникнат в жилището й и за нея ще възникнат неблагоприятни последици, свързани с имуществото и с телесната й неприкосновеност. Г.Т., в състояние на стрес и уплаха, повярвала на обясненията на непознатия, че ще помогне на полицията и поставила в найлонова торбичка всички ценности, с които разполагала в дома си: 3945 евро /равняващи се на 7715.75лв., според фиксирания валутен курс, обявен от БНБ/, 60лв., дамско портмоне в тъмнокафяв цвят, дамско портмоне в черен цвят, златно тънко синджирче с кръстче с общо тегло 5гр. и златно синджирче от бяло и жълто злато с тегло 9.1 гр. Според дадените й инструкции, Т. трябвало да ги предаде в указан от непознатия момент, на един от измамниците, който ще се яви пред дома й. Още в началото на разговора тя била казала на събеседника си адреса, на който живее. През това време, неустановеният извършител провел телефонен разговор и с подсъдимата В.Х., като я уведомил, че е необходимо да отиде до ул. «Хан Пресиян» № 5А, за да получи документи от възрастна жена, които впоследствие да занесе до гр. Велико Търново. На възражението на Х., че не разполага с парични средства за автобусен билет до посоченото населено място, непознатият й казал да вземе пари от торбата, която ще получи. Въпреки вътрешното противоречие в думите на непознатия /трябвало да се получат само документи, а в същото време подсъдимата следвало да вземе за себе си парични средства от предадената й торба/, Х. се съгласила да изпълни поръчката.

С помощта на таксиметров автомобил, тя се придвижила до указания й адрес, като по време на пътуването непознатият няколкократно й се обаждал, за да провери докъде е стигнала. След като пристигнала до дома на пострадалата, подсъдимата В.Х., по изричното настояване на неустановения извършител, освободила таксиметровия автомобил. Почакала известно време, докато от дома си излезе Г.Т., която предала торбичката с ценностите си на Х. и съобразно получените указания веднага се прибрала в къщата. Междувременно подсъдимата, която поддържала с неизвестното лице телефонен контакт, го уведомила, че е получила вещите. Макар че разбрала,че предадената й торбичка не съдържа документи и че неустановеният извършител мотивирал чрез въвеждане в заблуждение пострадалата да се разпореди с вещите си, подсъдимата В.Х. не преустановила деятелността си, а продължила да изпълнява указаното й от непознатия. Тя повикала отново таксиметров автомобил и с него се придвижила до автогарата в гр. Шумен. След това отпътувала с автобус за гр. Велико Търново. По време на пътуването непознатият многократно провеждал телефонни разговори с Х., като се интересувал докъде е стигнала.

След като пристигнала в гр. Велико Търново, по указание на непознатия, Х. се придвижила на известно разстояние от автогарата. На посоченото й място се срещнала с непозната за нея жена. Същата взела торбичката, носена от Х., а на обвиняемата дала 300 лв. След това В.Х. се прибрала в дома си.След приключване на разследването, с нарочно постановление на наблюдаващия прокурор, наказателното производство по досъдебно производство № 1519/2017 г. по описа на РУ гр. Шумен, вх. № 2606/2017г. по описа на РП гр. Шумен, е разделено на основание чл. 216, ал. 1 от НПК, като материалите, касаещи деятелността на неизвестния извършител са отделени в самостоятелно наказателно производство, което да продължи да се води срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Причинените на пострадалата Г.И.Т. имуществени щети, възлизащи на 8590.95 лв., не са възстановени.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, протокол за разпознаване на лица и предметни, албум, от заключението на назначената съдебно - икономическа експертиза, показанията на свидетелката Т., както и от приобщените по делото писмени доказателства.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимата се установява, че не е осъждана.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.4 от НК, а именно, като помагач в съучастие с неизвестно по ДП лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама по отношение Г.И.Т., като получила от пострадалата с цел да предаде на неизвестния извършител, сумата от 3945 евро / равняваща се на 7715,75лв/, 60лв., дамско портмоне в тъмнокафяв цвят на стойност 12лв., дамско портмоне в черен цвят на стойност 10лв., златно тънко синджирче с кръстче с общо тегло 5гр. на стойност 320лв. и златно синджирче от бяло и жълто злато с тегло 9,1 гр. на стойност 473,20лв., предадени й от Г.И.Т., вследствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на сумата и накитите е необходимо за оказване на съдействие на полицията с цел залавяне на телефонни измамници и след това транспортирала получените вещи до указано й от неизвестния извършител място в гр. Велико Търново, като в резултат от съучастническата дейност била нанесена вреда в размер на 8590,95лв. на Г.И.Т..

*От обективна страна подсъдимата е осъществила фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, тъй като на 13.12.2017г. в гр.Шумен, като помагач, в съучастие с неизвестно по ДП лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага, умишлено улеснила извършването на измама по отношение Г.И.Т., като получила от пострадалата с цел да предаде на неизвестния извършител, сумата от 3945 евро /равняваща се на 7715,75лв/, 60лв., дамско портмоне в тъмнокафяв цвят на стойност 12лв., дамско портмоне в черен цвят на стойност 10лв., златно тънко синджирче с кръстче с общо тегло 5 гр. на стойност 320лв и златно синджирче от бяло и жълто злато с тегло 9,1 гр., на стойност 473,20лв., предадени й от Г.И.Т., вследствие на възбудено и поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на сумата и накитите е необходимо за оказване на съдействие на полицията, с цел залавяне на телефонни измамници и след това транспортирала получените вещи до указано й от неизвестния извършител място в гр. Велико Търново, като така й е причинила имотна вреда в размер на 8590,95лв. на Г.И.Т..

*От субективна страна, за съставомерността на деянието се изисква умисъл у извършителите, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението. Подсъдимата е разбирала свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавала обществено опасния характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искала и тяхното настъпване, при което е реализирала намерението си. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено виновно, при форма на вината при пряк умисъл.

По отношение квалификацията по чл. 20 ал.4 от НК

Според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК, помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не участва в изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. Помагачеството улеснява извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя и създават предпоставки за извършването на замисленото деяние /“Помагало по наказателно материално право за кандидатите за и младши съдии, младши прокурори“ стр. 84/. Съдебната практика трайно приема, че помагачеството трябва да предшества или да съпътства изпълнителното деяние на непосредствения извършител, но не може да има „последващо помагачество“ /Решение №101/70 г. на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I н.о. и др./. В настоящото производство се касае за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което според константната съдебна практика е довършено с настъпването на имотна вреда за пострадалия.

В случая, неизвестният извършител е контактувал с подсъдимата, като й е дал съответните указания, след въвеждането на пострадалата в заблуждение, но преди имущественото разпореждане от страна на последния. При положение, че подсъдимата е дала обещание да окаже съдействие на извършителя и да подпомогне извършването на престъплението преди довършването на последното, следва безспорно да се приеме, че е налице съучастие под формата на помагачество от страна на подсъдимата. Следва да се посочи също, че в случая транспортирането на парите и вещите от страна на подсъдимата, се третира като форма на физическо помагачество /“Помагало по наказателно материално право за кандидатите за и младши съдии, младши прокурори“/. Като е транспортирала до мястото, определено за предаване на получената от престъпната дейност сума и вещи, подсъдимата несъмнено е улеснила извършването на измамата, с което и с предварително даденото съгласие за съдействие, е осъществила състава на престъплението, в което е обвинена. По отношение на подсъдимата следва да се отбележи, че неустановяването на самоличността на непосредствения извършител е без правно значение. В случаите, в които е невъзможно разкриването на самоличността на извършителя, е възможно и воденето на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник, стига неустановяването на извършителя да не е пречка за формулирането на обвинението срещу известния съучастник по един пълен и ясен начин /Решение №482/08г. на ВКС, III н.о./.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал техния общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните последици. В подкрепа на този извод са конкретните фактически обстоятелства и направените самопризнания, при което е очевидно, че подсъдимата добре е разбирала естеството и последиците на действията си.

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи .

* субект на престъплението – подсъдимата В.В.Х. е пълнолетно вменяемо лице.

При определяне на наказанията по отношение подсъдимата, съдът отчете размера на причинената имотна вреда, както и особената морална укоримост на деянието. Като смекчаващи обстоятелства, съдът отчете оказаното съдействие от подсъдимата на органите на полицията за разкриване на обективната истина и обстоятелството, че случилото се е инцидентна проява в нейното поведение. Предвид изложеното, съдът приема, че адекватен размер на наказание е минималният, предвиден в закона, а именно- 1 година „лишаване от свобода“.

С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което подсъдимата следва да изтърпи наказание от 8 месеца „лишаване от свобода“.

Подсъдимата е неосъждана към момента на деянието, при което не са налице формални пречки за приложението на чл.66 от НК и съдът намира, че за постигане целите на наказанието е достатъчно условното осъждане на подсъдимата, съобразявайки и съдебната практика, която приема, че разпоредбата на чл.66 от НК се прилага само, когато се установят действителни възможности за поправянето на подсъдимия /Постановление №4/78г. на Пленум на ВС/. За да се приложи институтът на „условното осъждане“, следва да бъде направена констатация, че по този начин може да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото /Решение №31/2010г. на ВКС, I н.о./. В настоящия случай подобен извод може да бъде направен.

Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, при изтърпяване на наказанието с изпитателен срок в минимален размер, предвиден в закона, а именно 3 години. Постигането на индивидуалната превенция не бива да става за сметка на пренебрегване на възпитателното и предупредително въздействие, което наказанието трябва да окаже върху другите членове на обществото /Решение №227/04г. на ВКС, I н.о./. Съобразявайки ръста на престъпленията от вида на процесното в последните години и сериозните им последици спрямо пострадалите лица и обществото и същевременно съобразявайки чистото съдебно минало на подсъдимата и изразеното съжаление за случилото се, съдът приема, че условното осъждане на подсъдимата би способствало за постигане на целите и на генералната превенция. По изложените съображения, съдът прие за целесъобразно приложението на чл.66, ал.1 от НК, в настоящия казус.

По гражданският иск

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от пострадалата имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 209, ал.1 от НК, във вр.с чл. 20, ал.4 от НК, извършено от подсъдимата, съдът счита, че същият е допустим, основателен и доказан в предявения размер, по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди влизат всички отрицателни последици, настъпили за пострадалата, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимата, в резултат на което са възникнали вредите от деянието в размер на 8590,95лв. и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява.

По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, осъди подсъдимата да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС, държавна такса в общ размер на 343,63лв.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: