Р Е Ш Е Н И Е

868/8.10.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в закрито заседание, проведено на пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2889/2016 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба рег. № 11147/10.07.2018 г., по описа на ШРС, от адв. Т.Я. от ШАК - процесуален представител на ответника по ГД № 2889/2016 г., по описа на ШРС, Д.К. К., с искане за допълване на Решение № 595/13.06.2018 г., постановено по делото. В искането молителят се е позовал на практика на ВКС – Решение № 74/24.06.2015 г., постановено по ГД № 6277/2014 г. по описа на 1 г. о. и Решение № 214/28.10.2015 г., постановено по ГД № 1919/2014 г., по описа на 1 г. о.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни по делото - Я.Т.К. и И.Т.К., които предоставят преценката за основателността на искането за допълване на Решение № 595/13.06.2018 г., по ГД № 2889/2016 г., по описа на ШРС, на съда. От В.Д.Д. отговор не е представен.

Съдът констатира, че искането е подадено в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима, като прецени, че с оглед изяснявяне на неразрешената част от спора, не е необходимо молбата да се разглежда в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, се произнесе в закрито заседание, като съобрази следното:

Допълването на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет.

В производство по ГД № 2889/2016 г., по описа на ШРС, съдът е разгледал спор за делба на недвижим имот - апартамент в гр. Шумен, между съделителите Я.Т.К., И.Т.К., Д.К. К.и В.Д.Д. – бивш съпруг на последната. В отговора на исковата молба Д. Костова, прави възражение за придобивна давност в нейна полза, относно 6/16 идеални части от процесния имот като придобити след фактическата раздяла с бившия и съпруг, с което в първата фаза на делбеното производство предявява спор относно размера на квотата на съделител в съсобствеността.

По общо правило всички спорове, в първата фаза на делбата, могат да се предявят, както чрез иск така и чрез възражение, като само чрез възражение, но не и чрез самостоятелен иск, могат да бъдат предявени оспорванията на произход и оспорванията на осиновяване. Също по общо правило по споровете в първа фаза на делбата по съединените искове съдът постановява отделен диспозитив, а по възраженията се произнася само в мотивите - единственото изключение, когато се постановява изричен диспозитив, е по конститутивните възражения за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН и право по чл. 12, ал. 1 ЗН.

В процесния случай в мотивите на Решение № 595/13.06.2018 г., постановено по делото, съдът приема възражението на Д. К.за основетелно като с диспозитива допуска да бъде извършена съдебна делба на процесния имот при квоти между съсобствениците, както следва: 14/16 ид. ч. за Д.К. Костова; 1/16 ид. ч. за Я.Т.К. и 1/16 ид. ч. за И.Т.К..

От една страна съгласно разпоредбата на чл. 342 ГПК в първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата и против включването в наследствената маса на някои от имотите, както и против размера на неговия дял. От буквалното тълкуване на резпоредбата следва, че тези претенции, в това число и претенцията за размера на квотата в съсобствеността на някой от съделителите, могат да се предявят чрез възражение. От друта страна по възражение за придобивна давност, с което се оспорват квотите в съсобствеността, доколкото по своята правна характеристика е правоизключващо, то съдът следва да се произнесе в решението си по чл. 341 ГПК с отделен диспозитив, независимо дали е въведени за съвместно разглеждане с делбения иск, като обективно съединен иск или като възражение. Следователно искането за допълване на решение № 595/13.06.2018 г., постановено по делото, се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Допълва Решение № 595/13.06.2018 г., по ГД № 2889/2016 г., по описа на ШРС, както следва:

Отхвърля предявения от Я.Т.К. с ЕГН ********** и И.Т.К., с ЕГН **********, против В.Д.Д., с ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК, за съдебна делба на апартамент, находящ се в гр. Ш., ***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 79,83 кв. м. (седемдесет и де квадратни метра и осемдесет и три квадратни дециметра), представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.668.162.16.51 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Шумен, който обект се намира в сграда № 16 (шестнадесет), разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.668.162, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж: 83510.668.162.16.50; под обекта: няма; над обекта: 83510.668.162.16.54, ведно с избено помещение № 51 (петдесет и първи) с площ от 3,35 кв.м. и заедно с 1,02800 % (едно цяло и две хиляди и осемстотин стохилядни процента) ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи по нотариален акт за апартамента: ляво - двор, дясно - ап. № 50, отгоре - ап. № 54, отдолу - изби и за избеното помещение: ляво - изба № 49, дясно - изба № 5о.

Решението може да бъде обжалвано по общия реда, на основание чл. 250, ал. 3 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: