Р Е Ш Е Н И Е
868/8.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски
районен съд, IХ - ти състав, в закрито заседание,
проведено на пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД №
2889/2016 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба
рег. № 11147/10.07.2018 г., по описа на ШРС, от адв.
Т.Я. от ШАК - процесуален представител на ответника по ГД № 2889/2016 г.,
по описа на ШРС, Д.К. К., с искане за
допълване на Решение
№ 595/13.06.2018 г., постановено по делото. В
искането молителят се е позовал на практика на ВКС – Решение № 74/24.06.2015
г., постановено по ГД № 6277/2014 г. по описа на 1 г. о. и Решение № 214/28.10.2015
г., постановено по ГД № 1919/2014 г., по описа на 1 г. о.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни по делото - Я.Т.К. и И.Т.К., които предоставят преценката за
основателността на искането
за допълване на Решение
№ 595/13.06.2018 г., по ГД № 2889/2016 г., по описа на
ШРС, на съда. От В.Д.Д. отговор не е представен.
Съдът констатира, че
искането е подадено в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, при
наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима, като прецени, че с оглед изяснявяне на неразрешената част от
спора, не е необходимо молбата да се разглежда в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните, се произнесе в закрито заседание, като съобрази следното:
Допълването на
постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен
предмет.
В производство по ГД №
2889/2016 г., по описа на ШРС, съдът е разгледал спор за делба на недвижим имот
- апартамент в гр. Шумен, между съделителите Я.Т.К.,
И.Т.К., Д.К. К.и В.Д.Д. – бивш
съпруг на последната.
В отговора на исковата молба Д. Костова, прави
възражение за придобивна давност в нейна полза, относно 6/16 идеални части от процесния
имот като придобити след
фактическата раздяла с бившия и съпруг, с което в първата фаза на делбеното
производство предявява спор относно размера на квотата на
съделител в съсобствеността.
По общо правило всички
спорове, в първата фаза на делбата, могат да се предявят, както чрез иск така и
чрез възражение, като само чрез възражение, но не и чрез самостоятелен иск,
могат да бъдат предявени оспорванията на произход и оспорванията на осиновяване.
Също по общо правило по споровете в първа фаза на делбата по съединените искове
съдът постановява отделен диспозитив, а по възраженията се произнася само в
мотивите - единственото изключение, когато се постановява изричен диспозитив, е
по конститутивните възражения за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН и
право по чл. 12, ал. 1 ЗН.
В процесния
случай в мотивите
на Решение № 595/13.06.2018 г., постановено по делото, съдът приема
възражението на Д. К.за основетелно като с диспозитива допуска да бъде
извършена съдебна делба на процесния имот при квоти между съсобствениците,
както следва: 14/16 ид. ч. за Д.К. Костова; 1/16 ид. ч. за Я.Т.К. и 1/16 ид. ч.
за И.Т.К..
От една страна
съгласно разпоредбата на чл. 342 ГПК в първото заседание всеки от
сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в
делбата и против включването в наследствената маса на някои от имотите, както и
против размера на неговия дял. От буквалното тълкуване на резпоредбата следва,
че тези претенции, в това число и претенцията за размера на квотата в
съсобствеността на някой от съделителите, могат да се предявят чрез възражение.
От друта страна по възражение
за придобивна давност, с което се оспорват квотите в съсобствеността, доколкото по своята
правна характеристика е правоизключващо, то съдът
следва да се произнесе в решението си по чл. 341 ГПК с отделен диспозитив, независимо дали
е въведени за съвместно разглеждане с делбения иск, като обективно
съединен иск или като
възражение. Следователно искането за допълване
на решение № 595/13.06.2018 г., постановено по делото, се
явява основателно и като такова следва да бъде уважено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
Допълва Решение
№ 595/13.06.2018 г., по ГД № 2889/2016 г., по описа на
ШРС,
както следва:
Отхвърля предявения от
Я.Т.К. с ЕГН ********** и И.Т.К., с ЕГН **********, против В.Д.Д., с ЕГН **********,
иск, с
правно основание чл. 34 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК, за съдебна делба на
апартамент, находящ се в гр. Ш., ***, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 79,83 кв. м.
(седемдесет и де квадратни метра и осемдесет и три квадратни дециметра),
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 83510.668.162.16.51 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Шумен, който обект се намира
в сграда № 16 (шестнадесет), разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.668.162, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти - на същия етаж:
83510.668.162.16.50; под обекта: няма; над обекта: 83510.668.162.16.54, ведно с
избено помещение № 51 (петдесет и първи) с площ от 3,35 кв.м. и заедно с
1,02800 % (едно цяло и две хиляди и осемстотин стохилядни процента) ид. части
от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи по нотариален акт за
апартамента: ляво - двор, дясно - ап. № 50, отгоре - ап. № 54, отдолу - изби и
за избеното помещение: ляво - изба № 49, дясно - изба № 5о.
Решението
може да бъде обжалвано по общия
реда, на основание чл. 250,
ал. 3 ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: