Р Е Ш Е Н И Е

7/10.1.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На девети януари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2052 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен брачен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с искане да бъде прекратен гражданския брак между П.Н. Е., ЕГН ********** и В.Е.Е., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по вината.

В исковата си молба, ищецът сочи, че страните са съпрузи по силата на сключен между тях граждански брак на ***г. в с. С., община Х., обл. Шумен, с Акт № *** от ***г. на община Х., обл. Шумен. Към днешна дата нямат ненавършили пълнолетие деца. Проблемите между тях възникнали около ***г., когато съпругата му заминала да работи в Т., поради икономическата обстановка в страната. Уговорката била след време той също да отиде при нея. Съпругата му започнала да протака заминаването му с мотив, че нямало работа, че нямало удобни квартири, че не бил сега моментът. Отношенията им охладнели, поддържали връзка само по телефона. През 2005г. ищецът заминал да работи в А., където се устроил. Обажданията от съпругата му зачестили и през ***г. тя отишла да живее при него. Отначало, около 1-2 години, всичко било добре, но след ***г. отново отношенията им охладнели и тогава съпругата му напуснала жилището, което двамата обитавали, като не го уведомила къде е заживяла. След 1 година отново поискала да се върне при него и отново престоят й при него бил кратък. Такива връщания и заминавания имало от ***г. до ***г .За последно видял съпругата си в началото на 2017г., когато за няколко дни отишла при него, в квартирата му в А.. От тогава не я е виждал и чувал. От познати разбрал, че се прибрала в България в началото на 2017г., при майка си, в гр. Шумен, на адрес: ул. „С.Г.“ № *,бл. *, вх.*, ет. *, ап. **. Твърди, че са във фактическа раздяла от ***г. Към момента всеки си е изградил собствен живот. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално .

Моли съдът да прекрати брака между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. Декларира, че страните нямат семейно жилище. Прилага писмени доказателства.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата не депозира отговор.

На ***г., в първото по делото съдебно заседание е депозирано споразумение по чл. 51 от СК между страните от адв. С.С. при ШАК-упълномощен от всеки един от съпрузите. Направено е искане за преминаване на производството от исково в производство за развод по чл. 50 от СК. С определение от ***г . съдът е трансформирал производството от исково в охранително. Личното явяване на молителите в производство по чл. 50 от СК е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод между съпрузите е сериозно и непоколебимо, но текстът не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично пълномощно. В тази насока е и съдебната практика /Опр.№534/27.09.2010г. на ВКС по гр д №453/10г., ІVг.о/. В съдебно заседание молителката и молителят не се явяват лично. За молителите се явява адв. С. при ШАК, упълномощен с изрично пълномощно от всеки един от молителите и представя доказателства за невъзможността същите да присъстват в съдебно заседание, поради обстоятелството, че постоянно пребивават във В., А..

В конкретния случай страните са приложили молба–споразумение, като двамата молители са действали чрез пълномощника си -адв.С. при ШАК, на която всеки един е дал изрично пълномощно- заверено в консулска служба В., в което страната подробно е вписала условията на споразумението за развод по взаимно съгласие и тези условия са възпроизведени в самото споразумение. Представени са в превод от немски език- потвърждение на извадка от централен регистър за промени в адресни данни за молителя Н. и писмо – регистрационна карта по Закона за осигуряване на безработни от Служба „Трудов пазар“ – В., с посочена контролна дата за явяване -***г. на предварителен разговор за молителката Е..

С оглед данните по делото, че молителите отсъстват от България и трайно пребивават във В., което, според съда, е трудно преодолима причина за явяването им в българския съд за потвърждаване на споразумението, но явяването в съда на процесуалния представител на всяка от страните, на който молителите са дали изрично нотариално заверено пълномощно, с подробно вписани условия на споразумението за прекратяване на брака, сочи за непоколебимата воля на молителите П.Н. Е.,ЕГН ********** и В.Е.Е., ЕГН **********, относно искането им за развод и последиците от същия.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от *** година, когато сключват граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак № *** от ***г. на Община Х., обл. Шумен.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена окончателна държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00лв., които са дължими от П.Н. Е., ЕГН **********, предвид изявлението на представляващия го в съдебно заседание.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между П.Н. Е.,ЕГН ********** *** и В.Е.Е., ЕГН **********,***, сключен с Акт за граждански брак № *** от ***г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Х., обл. Шумен, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между П.Н. Е., ЕГН ********** и В.Е.Е., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

Молителите декларират, че семейното жилище, находящо се в. гр. Шумен, ул. „Ч. С.“ № **, е продадено, а семейното жилище - квартира в гр. В., А., е напуснато от двамата .

Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали недвижими имоти в режим на СИО, че не са придобивали и движими вещи, че няма претенции от имуществен характер за в бъдеще и че нямат общи влогове, придобити в резултат на съвместен принос.

ОБЯВЯВА, че за в бъдеще молителите не си дължат взаимно издръжка.

След прекратяване на брака, молителката В.Е.Е., ЕГН **********, си запазва фамилното име Е..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв.(четиридесет)лева.

ОСЪЖДА П.Н. Е., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сума в размер на 40лв.(четиридесет) лева, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: