Р Е Ш Е Н И Е
115/13.2.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
25 (двадесет и пети) януари Година
2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2069 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба ищцата П.Р.М. твърди, че по силата на
присъда по НОХД № 213/2015 г. по описа на ШОС, влязла в
законна сила на 19.05.2017 г. ответницата М.М.Р. и П.С.В.били признати за
виновни в извършено на 07.07.2011 г. престъпление по чл. 123, ал. 3 от НК, в
резултат на което починал синът на ищцата. Подсъдимите били осъдени да заплатят
солидарно на М. сума в общ размер 50000,00 лв. и 830,00 лв. – деловодни
разноски. Ищцата се снабдила с изпълнителен лист и на 09.06.2017 г. било
образувано изп.д. № 20179300400588 по описа на ЧСИ А. Р.. Към 11.07.2017 г.
задължението на двамата възлизало общо на 81878,53 лева. След образуване на
изпълнителното дело, М. установила, че на 18.01.2013 г. М. Р. продала на майка
си – ответницата В.К.Р. недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 85310.658.228 по кадастралната карта на гр. Шумен за сума в
размер на 9500,00 лв., като данъчната оценка на същия възлизала на 14726,60
лева. Ищцата счита, че
разпореждайки се с имота си, ответницата М.Р. увредила интереса ѝ в
качеството ѝ на неѝн кредитор, тъй като е препятствала възможността
ѝ да реализира вземането си чрез насочване на принудителното изпълнение
върху този имот. Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде обявена за недействителна по отношение на ищцата
следната сделка: договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 23, том I, рег. № 209, дело
№ 22/18.01.2013 г. на нотариус рег. № 024 на НК, сключен на 18.01.2013 г. между продавача М.М.Р. и купувача
В.К.Р., както и да ѝ бъдат присъдени направените деловодни разноски. В
съдебно заседание, пълномощникът на ищцата признава обстоятелството, че М. Р.
погасила изцяло задълженията си към нея по образуваното изпълнително дело, но
това станало едва след образуване на настоящото производство. Поради това, моли
претенцията да бъде отхвърлена, но да ѝ бъдат присъдени деловодните
разноски.
Ответниците оспорват предявения иск. Сочат, че ищцата не
притежава качеството кредитор, тъй като образуваното по нейна молба
изпълнително производство било прекратено. Ето защо, считат, че претенцията се
явява недопустима. Освен това, възразяват и по същество срещу иска, като
излагат, че вземането на М. е възникнало след сключената между ответниците
атакувана сделка. Молят, предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим, а
алтернативно – като неоснователен и недоказан, като им бъдат присъдени
деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно
от приложените присъда № 5/12.02.2016 г. по НОХД № 213/2105 г. по описа на ШОС,
решение № 235/08.11.2016 г. по ВНОХД № 154/2016 г. по описа на ВАС и решение №
94/19.05.2017 г. по КД № 1356/2016 г. по описа на ВКС е, че присъдата е влязла
в законна сила на 19.05.2017 г. По силата на същата, П.С.В.и М.М.Р. били
признати за виновни в извършено на 07.07.2011 г. престъпление по чл. 123, ал. 4
вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, в резултат на което настъпила смъртта на две лица,
между които Б.С.Б. Подсъдимите били осъдени да заплатят солидарно, като уважен
граждански иск в наказателното производство, на възходящата на последния – П.Р.М.
сума в размер на 50000,00 лева. От представените обвинителен акт, разпореждане
за предаване на съд и призовка за подсъдим се установява, че М. Р. получила
преписи от описаните документи на 04.01.2013 година. Съдът констатира, че на
08.06.2017 г., въз основа на молба от П.М. бил издаден изпълнителен лист по
НОХД № 213/2015 г. по описа на ШОС срещу П.В. и
М.Р. за сумата 50000,00 лв. и за разноски в размер на 830,00 лева. На
09.06.2017 г. ищцата депозирала молба вх. № 06543 на ЧСИ А.Р. с рег. №930 на
КЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците по изпълнителния лист.
В удостоверение изх. № 5410/11.07.2017 г., изд. по изп.д. № 20179300400588 на описания ЧСИ е
отразено, че към 25.07.2017 г. задължението на В. и Р. възлиза общо на 81878,53
лева. От приложения нотариален акт № 23, том I, рег. № 209, дело № 22/2013 г. на нотариус рег.
№ 024 на НК се установява, че на 18.01.2013 г. М.М.Р. продала на В.К.Р. следния
недвижим имот, находящ се в гр. Шумен: поземлен имот с идентификатор
83510.658.228 по КК на гр. Шумен с площ 428 кв.м, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, за сума
в размер на 9500,00 лева. В нотариалният акт е отразено, че данъчната оценка на
имота възлиза на 14726,60 лева. Видно от удостоверение за родствени връзки изх.
№ ГРС-33-001/12.01.2018 г., изд. от Община Шумен е, че ответницата М.Р. е
дъщеря на ответницата В.Р.. По делото е представено удостоверение изх. №
7460/27.09.2017 г., изд. по изп.д. № 20179300400588 на ЧСИ рег. № 930 на КЧСИ,
в което се сочи, че дългът е изцяло платен, като от М. Р. са извършени следните
плащания – т на 18.07.2017 г. – сума в размер на 5000,00 лв., на 04.08.2017 г.
– сума в размер на 40000,00 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
В случая, ищцата упражнява това си преобразуващо право, претендирайки
относителна недействителност на сключена от ответницата М. Р. възмездна сделка
– договор за продажба на недвижим имот.
За да бъде уважен отменителният иск по чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД е необходимо да бъде установено наличието на следните предпоставки: 1) ищцата да има качеството на
кредитор спрямо ответницата Р.; 2) вземането
на ищцата да е възникнало преди датата на сключване от длъжника на възмездната
сделка – договор за продажба; 3) извършване
от страна на ответника-длъжник Р. на правно действие – сключване на договор за продажба
на недвижим имот; 4) увреждане
на интересите на ищцата от сключената сделка; 5) знание у длъжника и купувача, че със сключването на
атакуваната сделка уврежда интересите на кредитора си – ищец.
С разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД законодателят е предвидил презумпция за знание у длъжника и третото лице за
увреждане на интересите на кредиторите в случаите, когато страна по атакуваната
сделка е възходящ на длъжника. Безспорно е между страните, а и от представеното
удостоверение се установи, че ответницата В.Р. е възходяща на длъжника М. Р.. Поради
това, в тежест на ответниците е да оборят презумпцията за знание по смисъла на
последно цитираната норма, което не е сторено в настоящото производство. Ето
защо, съдът счита за доказано наличието на петата, посочена по-горе
предпоставка за уважаване на иска.
Доказа се наличието на третата и четвъртите предпоставки,
описани по-горе – налице е сключен между ответниците договор за продажба на
недвижим имот, с което правно действие се уврежда кредитора, затруднявайки го
да събере вземанията си. В тази насока, следва да се отбележи, че продажната
цена, вписана в нотариалния акт е значително по-ниска от данъчната оценка на
имота. Ответниците възразяват, че вземането на П.М. е възникнало след датата на
сключване на сделката. Това възражение е неоснователно, тъй като ищцата
придобила качеството кредитор спрямо първата ответница към момента на
увреждането – 07.07.2011 г., установено с влязла в сила присъда за извършено
престъпление от последната. В тази насока, вземането за вреди от непозволено
увреждане не следва да бъде изискуемо и ликвидно, за да бъде проведен успешно
провеждане на Павловия иск. Поради това, съдът намира за доказано, че вземането
на ищцата е възникнало на 07.07.2011 г. – преди датата на сключване на
атакуваната сделка – 18.01.2013 г.
Безспорно е, че към датата на депозиране на исковата молба
– 17.07.2017 г., П.М. е притежавала качеството кредитор спрямо ответницата М.Р..
Впоследствие, поради извършени плащания, същата загубила това качество, тъй
като на 07.08.2017 г. задълженията на длъжниците по изпълнителното дело били
изцяло погасени. Тъй като съдът е длъжен да вземе предвид фактите, настъпили
след предявяване на иска, следва да се приеме, че понастоящем ищцата не
притежава качеството кредитор. Тоест, липсва една от предпоставките за
уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и същия следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По искането на ответниците
с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер,
поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ищцата
възнаграждение за адвокат:
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат,
ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на възнаграждението
възлиза на 914,17 лв. Уговореният и платен от ищцата на пълномощника ѝ
адвокат възнаграждение се равнява на 980,00 лева. Съдът,
след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че
заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат за представителство и
защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване
на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба, не е прекомерно
съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер
съразмерно с уважената част от исковете. Касае се за процесуално
представителство по установителен иск, участие в съдебно заседание, за което е
уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ с 65,83 лв. законния
минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде
оценявана като нарушаваща законовите изисквания за справедливост и
обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като
обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените
съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от
ГПК на ответниците. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на
разноските по делото, същите, представляващи платено от ищцата възнаграждение
за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен
размер от 980,00 лева.
По разпределението на
разноските по делото:
Списък на разноските се представя своевременно единствено
от ищцата П.М..
Независимо от изхода на делото, по аргумент от противното
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да се приеме, че ответницата М.Р.
следва да носи отговорност за разноските, направени от ищцата в настоящото
производство. Това е така, поради обстоятелството, че към момента на предявяване
на исковата молба са били налице всички предпоставки за уважаване на
установителната претенция. Ищцата загубила качеството кредитор едва след
извършено цялостно погасяване на задълженията на длъжниците по изпълнителното
дело, настъпило след образуване на настоящото дело. Тоест, ответницата М. Р., с
поведението си е дала повод за завеждане на делото и следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата направените разноски в общ размер 1170,08 лева.
На основание
чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищцата,
считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в
Службата по вписванията – Шумен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Р.М. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.З.-С. от
ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 9-13, ет. 3, кантора № 32 срещу М.М.Р. с ЕГН **********,*** и В.К.Р. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 135, ал.
1 от ЗЗД с искане да бъде признато за установено между страните, че по
отношение на П.Р.М. е недействителен
сключения между М.Р. и В.Р. договор за продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.658.228 по КК на гр.
Шумен, с площ 428 кв.м, с адрес гр. Шумен, ул. „Г.Г.“ № 17, обективиран в
нотариален акт № 23, том I, рег. № 209, дело
№ 22/18.01.2013 г. на нотариус рег. № 024 на НК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
М.М.Р. да заплати на П.Р.М. направените от нея разноски по делото в размер на 1170,08
лева.
На основание чл.
115, ал. 2 от Закона за собствеността, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищцата П.М.,
считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана искова
молба, да извърши отбелязването му в Служба по вписванията – Шумен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: