Р Е Ш Е Н И Е
55/25.1.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
18 (осемнадесети) януари Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2072
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1,
чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В предявената на 17.07.2017 г. искова молба ищцата В.Ф.А.
твърди, че работила в „Юнион Ивкони” ООД гр. София на длъжността „служител
издаване на пътнически билети“ с място на работа – Офис Шумен. При прекратяване
на трудовото правоотношение от работодателя на 13.03.2017 г. – на основание чл.
71, ал. 1 от КТ, последният останал задължен спрямо ищцата за трудови
възнаграждения за периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017 година. Работодателят не
изплатил на А. и парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество да ѝ
заплати:
сума в размер на 840,86 лв., представляваща общия размер
на неплатените уговорени трудови възнаграждения през периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017
година;
сума в размер на 454,00 лв., представляваща неплатено
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск при
работодателя-ответник към деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 13.03.2017
г.;
сума в размер на 29,65 лв., представляваща общия размер
на законната лихва върху изискуемия размер на неплатените трудови възнаграждения
през периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017 г., считано от падежа на всяко от тях
до предявяването на иска – 17.07.2017 година;
сума в размер на 16,01 лв., представляващи законната
лихва за периода от 13.03.2017 г. до предявяването на иска – 17.07.2017 г.,
върху размера на дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск,
ведно със законната лихва върху всяко от претендираните
главни парични задължения по чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ, считано от
предявяване на иска – 17.07.2017 г., до окончателното изплащане, както и
направените разноски по делото. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата
молба. Същият оспорва предявените искове. Счита, че претенцията за плащане на
трудови възнаграждения е неоснователна, тъй като ищцата е получила същите.
Намира, че искането за присъждане на обезщетение за неползван отпуск е
нередовно предявено, а е и неоснователно. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски, за което
представя списък.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото трудов договор № 1892/04.12.2015
г. е, че между „Юнион Ивкони” ООД гр. София и В.Ф.А. възникнало трудово правоотношение,
по силата на което последната изпълнявала длъжността „служител издаване
пътнически билети” с място на работа – офис Шумен. Трудовият договор е сключен
със срок за изпитване в полза на работодателя. По делото е представено
допълнително споразумение № 4045/08.03.2017 г. към посочения трудов договор, по
силата на което А. изпълнявала длъжността „Технически изпълнител“, като отново
бил предвиден срок за изпитване в полза на работодателя. Със заповед № 1517/13.03.2017
г. на управителя на дружеството, това трудово правоотношение било прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ – до изтичане на срока за изпитване от
работодателя. Приложени са 3 бр. фишове за заплати на В.Ф.А., в които е
отразено начислените трудови възнаграждения, както следва: за м. януари 2017 г.
– в брутен размер 462,76 лв., в нетен размер – 360,93 лв.; за м. февруари 2017
г. – в брутен размер 462,76 лв., в нетен размер – 358,78 лв. и за м. март 2017
г. – в брутен размер 161,97 лв., в нетен размер – 126,34 лв. Съдът констатира,
че на 21.02.2017 г. А. депозирала заявление за ползване на отпуск през периода
04.12.2016 г. – 20.02.2017 г., която била разрешена.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, за процесния период в полза на ищцата са
начислявани суми, представляващи трудови възнаграждения. Вещото лице е
изготвило заключението си без да му бъдат предоставени платежни ведомости, а
въз основа на приложените платежни фишове. Именно въз основа на същите, сочи,
че на ищцата са изплатени всички дължими трудови възнаграждения за периода
01.01.2017 г. – 13.03.2017 г. Освен това, заявява, че към деня на прекратяване
на трудовото правоотношение между страните не са налице неизползвани дни за
платен отпуск от ищцата.
С определение, постановено в публично съдебно заседание
на 09.11.2017 г., ответното дружество е било задължено на основание чл. 190 от
ГПК да представи в петдневен срок заверени копия от ведомостите за изплатени
трудови възнаграждения за процесния период и кочани с номера на билети от №
064904 до № 064925 с дати на издаване 03, 06, 08, 12, 16, 19, 21 декември 2016
г.; 01, 12 януари 2017 г. и с номера от № 087201 до № 087225 с дати на издаване
16, 28, 30 януари 2017 г., 01, 09, 13, 17, 19, 20 февруари 2017 г. и с номера
от № 087351 до № 087356 с дати на издаване 21, 22, 23 февруари 2017 г. В дадения
на ответника срок, същият не представя посочените документи. Ето защо, в
съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК, преценявайки
обстоятелствата по делото, съдът намира, че ответникът създава пречки за
събиране на допуснати доказателства. На същия са разяснени последиците от
неизпълнение на задължението за представяне на документ по реда на чл. 190, ал.
1 от ГПК. Предвид гореизложеното, настоящият състав приема за доказано, че
„Юнион Ивкони“ не е платило на ищцата трудовите възнаграждения за периода
01.01.2017 г. – 13.03.2017 г., както и че същата не е ползвала платен годишен
отпуск през периода 04.12.2016 г. – 20.02.2017 година.
При така установените
фактически положения съдът намира от правна страна следното:
Не е спорно по делото, че между страните съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед № 1517/13.03.2017 г., считано от 13.03.2017 г. Установи се, че в пряко противоречие с нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ, страните подписали допълнително споразумение към трудовия договор между тях от 2015 г., с което за втори път бил предвиден срок за изпитване в полза на работодателя. Именно, възползвайки се от правилата за прекратяване на подобен вид договори – чл. 71, ал. 1 от КТ, „Юнион Ивкони“ прекратило съществувалото трудово правоотношение.
Досежно искът с правно основание 128, т.
2 от КТ:
В цитираната разпоредба е регламентирано основно задължение
за работодателя като страна по трудовото правоотношение – да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Предпоставка за уважаване на
претенцията е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения. Добросъвестно
изпълнение означава, че през съответния, предшестващ изплащането период,
работникът е изпълнил точно задължението си да престира работната си сила. В
случая, по делото бе доказано, че ищцата била добросъвестна страна в
съществувалото между страните трудово правоотношение. Ответникът твърди, че
изпълнил основното си задължение в качеството му на работодател на ищцата и
платил на последната трудовите възнаграждения за процесния период. В тази
насока, се позовава на представените фишове за заплати, като сочи, че не води
ведомости за заплати на хартиен носител. Според чл. 128, т. 1 и т. 3 от КТ,
работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения
на работниците и служителите за положения от тях труд и да издава при поискване
от работника или служителя извлечение от ведомостите
за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и
обезщетения. Начисляването означава писмено вписване във ведомостите на размера
на дължимото индивидуално трудово възнаграждение поименно. Ведомостта
представлява обща разписка за получаване на трудовото възнаграждение от всички
работници на предприятието. За разлика от индивидуалната разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 от КТ, с ведомостта се
удостоверява, че полученото възнаграждение съответства на възнаграждението,
начислено по ведомост. Тоест, при твърдения на ищцата, че не е получила сумите,
отразени в издадените фишове, както и поради приетото за доказано по-горе
поради процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че бившият
работодател не
е изплатил на А. трудови възнаграждения за периода 01.01.2017 г. – 13.03.2017
г., в общ размер 840,86 лв. – чиста сума за получаване, от уговореното и
начислено в общ брутен размер 1084,73 лева. Ето защо, „Юнион Ивкони” ООД гр. София
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата цитираната чиста сума за
получаване, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 17.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно иска с правно
основание чл. 245, ал. 2 от КТ:
Предявеният при условията на обективно съединяване на
искови претенции иск с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ, също се явява
основателен и доказан. Нормите на чл. 128 и чл. 270, ал. 2 от КТ установяват,
че вземането за трудовото възнаграждение се дължи в установени срокове –
авансово или окончателно всеки месец, ако не е уговорено друго. В случая, в
договора е уговорено, че същото се дължи от 25-то до 30-то число на месеца за
предходния такъв. Следователно, определена е начална дата на забавата, след
която работодателят дължи обезщетение, което при трудовите спорове се равнява
на размера на лихвата върху главницата, изчислена по правилото на чл. 245, ал.
2 от КТ. В конкретният случай, работодателят не платил на бившия си работник
пълния размер на трудовите възнаграждения за периода от 01.01.2017 г. до 13.03.2017
г., поради което дължи лихва за забава върху същите в размер на 29,51 лв.,
изчислен с помощта на интернет-сайтове, за чието заплащане следва да бъде
осъден, считано от падежа на всяко от тях, до предявяването на иска – 17.07.2017
г., като претенцията в останалата ѝ част до пълния предявен размер –
29,65 лв. следва да бъде отхвърлена.
Касателно иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 от КТ:
Съгласно непротиворечащата на Конституцията на Република
България част от разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по
давност. Тоест, компенсирането на неизползван
платен годишен отпуск с парично обезщетение е допустимо само при прекратяване
на трудовото правоотношение и то в случай, че правото за ползването на отпуска
не е погасено по давност. По-горе бе прието за доказано по силата на чл. 161 от
ГПК, че ищцата не е ползвала платен годишен отпуск през периода 04.12.2016 г. –
20.02.2017 г. В тази насока не следва да се вземат предвид съдържащите се
волеизявления на страните по съществувалото трудово правоотношение в
представения от ответника документ – заявление за ползване на отпуск и
разрешение. Съгласно нормата на чл. 173, ал. 1 от КТ, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено
разрешение от работодателя. Тоест, трябва да са налице волеизявления на
служителя и на работодателя преди
ползването на отпуск, тъй като ползването на отпуск без разрешение от
работодателя съставлява нарушение на трудовата дисциплина. В случая, обаче, В. А.
депозирала заявлението си на 21.02.2017 г. за ползване на платен отпуск за
периода 04.12.2016 г. – 20.02.2017 г. Предвид всички изложени обстоятелства,
следва да се приеме за доказано, че ищцата не е ползвала полагащия ѝ се
платен годишен отпуск за 24 работни дни. Съобразно правилото на чл. 224, ал. 2 вр. чл. 177 от КТ, размерът
на обезщетението към датата на прекратяване на трудовото правоотношение възлиза
на 528,96 лв. Поради това, съдът приема, че претенцията е основателна и
като такава следва да бъде уважена чрез осъждане на ответника да заплати на
ищцата парично обезщетение в претендирания размер – 454,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД:
Съгласно приложимия текст на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Отговорността
за плащане на тези обезщетение е договорна, поради което обезщетението при
неизпълнение на задължението не може да се търси на основание непозволено увреждане, тъй като
договорната отговорност изключва деликтната. Тоест, правилото на чл. 84, ал. 3
от ЗЗД относно началния момент за присъждане на лихва, е неприложимо в случая.
Задължението за обезщетение е парично и поради договорния характер на
отговорността на работодателя и липса на уредба в КТ относно началната дата, от
която се дължи лихва върху обезщетението, се прилагат общите правила на ЗЗД
относно неизпълнение на задълженията. При безсрочните задължения, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение,
в случая по чл. 224 от КТ, става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, като с оглед неговия характер – парично и безсрочно в рамките
на договорна отговорност, лихва върху същото се дължи при отправена покана от
кредитора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС (вкл. ТР № 3/19.03.1996
г. по гр.д. № 376/2010 г. на ВКС). Установи се по делото, че В.А. не е отправяла
покана до ответника за плащане на цитираното обезщетение, поради което лихва
върху него се дължи единствено от датата на предявяване на исковете. Поради
това, претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, претендирана за периода 13.03.2017
г. – 17.07.2017 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските,
представляващи заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат:
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат,
ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 1 т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер
на възнаграждението възлиза на 323,84 лв., а уговореният и платен от ищцата на
пълномощника ѝ адвокат – 400,00 лева. Съдът, след преценка
на правната и фактическа сложност на настоящия трудов спор, намира, че
заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат за представителство и
защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване
на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба, не е прекомерно
съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер
съразмерно с уважената част от исковете. Касае се за процесуално
представителство по четири на брой обективно съединени иска, участие в три
съдебни заседания, за което е уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ
с 76,16 лв. законния минимален размер. Тази степен на надвишаване, според съда,
не следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за
справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още
по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл.
78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане
на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищцата
възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им
уговорен и заплатен размер от 400,00 лева.
По разпределението на
разноските по делото:
И двете страни отправят искане за присъждане на
направените по делото разноски, като представят своевременно и списък по чл. 80
от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
разноски по делото в общ размер 299,53 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото в общ размер 150,71
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на съда държавната
такса за предявените искове в общ размер 150,00 лева, както и направените
разноски, представляващи определено и платено от бюджета на съда възнаграждение
за вещото лице в размер на 180,00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1
от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдените възнаграждения и обезщетение за работа.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ЮНИОН
ИВКОНИ” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1000,
общ. Столична, обл. София, район Средец, ул. „Ц.И.Ш.” № 17, представлявано от Г.Л.А.
и Н.Б.П., да заплати, на основание чл.
128, т. 2 от КТ, на В.Ф.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв.
Л.А. ***, пл. „О” № 1, ет. 2, офис 5, сумата 840,86 лева (осемстотин и четиридесет
лева и 86 стотинки), представляваща общия
размер на неизплатените чисти суми за получаване по трудови възнаграждения
за периода от 01.01.2017 г. до 13.03.2017 г. начислени в общ брутен размер 1084,73 лв., ведно със законната
лихва върху сумата 840,86 лв., считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2017
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЮНИОН
ИВКОНИ” ООД гр. София, да заплати, на
основание чл. 245, ал. 2 от КТ, на В.Ф.А. с ЕГН ********** сумата 29,51 лв.
(двадесет и девет лева и 51 стотинки), представляваща общ размер на законната лихва върху всяко от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.01.2017
г. до 13.03.2017 г., считано от падежа на всяко от тях, до предявяването на
иска – 17.07.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над размер 29,51
лв. до размер 29,65 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЮНИОН
ИВКОНИ” ООД гр. София, да заплати, на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ, на В.Ф.А. с ЕГН ********** сумата 454,00
лв. (четиристотин петдесет и четири лева), представляваща парично обезщетение за неизползвания към 13.03.2017 г. платен годишен
отпуск в размер на двадесет и четири работни дни, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 17.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Ф.А. с ЕГН ********** против „ЮНИОН ИВКОНИ” ООД гр. София иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за сумата 16,01 лв. (шестнадесет лева и 01 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено в срок през
периода от 13.03.2017 г. до 17.07.2017 г. парично задължение от 454,00 лв. за обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск,
КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Юнион Ивкони” ООД
гр. София, да заплати на В.Ф.А. направените разноски по делото в общ размер 299,53
лв. (двеста деветдесет и девет лева и 53 стотинки), съразмерно с уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА В.Ф.А., да
заплати на „Юнион Ивкони” ООД гр. София направените разноски по делото в общ
размер 150,71 лв. (сто и петдесет лева и 71 стотинки), съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Юнион Ивкони” ООД гр. София, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Шумен,
държавни такси по делото в общ размер 150,00 лв. (сто и петдесет лева) и
разноски по делото в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лева).
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените възнаграждения и обезщетения за
работа.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: