Р Е Ш Е Н И Е

98/8.2.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№2080 по описа за 2017 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.159 от АПК.

ГД №2080 по описа за 2017 г. е образувано въз основа на жалба, депозирана от ЕТ „М.-Д.П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***представляван от Д.Д.П., против мълчалив отказ на Директора на ОД “Земеделие“, гр. Шумен да се произнесе по Заявление с вх. №135-1/09.12.2016 г., подадено по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016-2017 г., за землище с. Б., общ. Шумен. Жалбоподателят твърди, че на 09.12.2016 г. подал в деловодството на ОС “Земеделие“, по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, заявление, за изплащане на суми, постъпили по реда на чл.37 „в“, ал.7 от ЗСПЗЗ. Заявлението се отнасяло за имоти с идентификатори №№03633.8.1 и 03633.5.25 по КК и КР, находящи се в землището на с. Б.. Жалбоподателят сочи, че административният орган не се е произнесъл в законопредвидения срок, поради което е налице мълчалив отказ за изплащане на горепосочените суми. В жалбата се излагат и подробни правни доводи.

Ответникът –Директора на ОД „Земеделие“- Шумен, излага аргументи за неоснователност на жалбата.

ОД „Земеделие“- Шумен, конституирана като заинтересована страна, също излага правни и фактически доводи за неоснователност на жалбата.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

Така подадената жалба сочи на производство по реда на чл.145-178 от АПК.

В случая жалбоподателят атакува мълчалив отказ на ОД “Земеделие“- Шумен за изплащане на суми, определени в Заповед №РД 27-311 от 05.10.2016 г. на Директора на ОД „Земеделие“, гр. Шумен. Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 09.12.2016 г. жалбоподателят е подал, чрез Общинска служба по земеделие, гр. Шумен, до Областна дирекция „Земеделие“, гр. Шумен, заявление с вх. №135-1/ 09.12.2016 г. Заявлението е подадено по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, за стопанската 2016/2017 г., за изплащане на определената в Заповед №РД 27-311 от 05.10.2016 г. на Директора на ОД „Земеделие“- Шумен сума. Същото е подадено по утвърдения от министъра на земеделието и храните образец, като е посочена и банковата сметка на заявителя, по която да му бъде преведена сумата. С писмо, изх.№135-1/18.01.2017 г. на Общинска служба по земеделие Шумен, адресирано до представляващия търговеца, последният е уведомен, че заявлението му е некомплектовано, без приложени копия от документи за собственост на земеделската земя, поради което същото е оставено без движение до изправяне на нередностите. От приложените към делото Заповед №РД 27-311/05.10.2016 г., споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2016/2017 за землището на с. Белокопитово, ведно с приложение към споразумението, става ясно, че имоти, собственост на жалбоподателя, находящи се в землището на с. Б., са част от масивите за ползване на земеделски земи по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г. Горните факти са и безспорни между страните.

Според разпоредбата на чл.37в, ал.1, изр. първо от ЗСПЗЗ, масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 5 август на съответната година, като ал.4, изр. първо на същата норма гласи, че комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Съгласно текста на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, ползвател на земеделски земи, на който със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства на съответната областна дирекция "Земеделие" сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са депозитни и се изплащат от областната дирекция "Земеделие" на правоимащите лица въз основа на заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" по ал. 4 в 10-годишен срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2 съгласно заповедта по ал. 4, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. В 7-дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на съответната областна дирекция "Земеделие". В разглежданата хипотеза, безспорно се установи, че жалбоподателят е правоимащо лице по смисъла на разпоредбата на 37в, ал.7 от ЗСПЗЗ. Съдът приема и за безспорно установено, че същият надлежно и съобразно изискванията но закона, ползвайки съответния образец е подал заявление за изплащане на полагащите му се суми за ползване на земите му. Няма спор, че към датата на приключване на устните състезания, сумите не са заплатени. В случая специалния закон не предвижда срок, в който следва да бъдат заплатени сумите на правоимащите лица, поради което приложение намира общата разпоредба, предвидена в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Няма спор, че към датата на приключване на устните състезания, сумите не са преведени на жалбоподателя. Според текста на нормата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, като ал.2 гласи, че когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Ето защо заключава, че в случая непроизнасянето в срок на ответника е мълчалив отказ за издаване на искания акт. С оглед датата, на която е депозирана настоящата жалба, съдът приема, че същата е подадена в законопредвидения срок /чл.149, ал.2 от АПК/. В разглежданата хипотеза, счита, че в случая Общинска служба по земеделие Шумен неоснователно е оставила процесното заявление без движение, поради наличие на констатираните от общинската служба „нередности“. Няма изискване в закона, задължаващо правоимащите лица по смисъла на нормата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, да удостоверяват правото си на собственост с нарочен документ, приложен към заявлението им, подадено по реда на горния текст. Напротив, както от текста на образеца на заявлението, така и от самите указания, съставени от административния орган е ясно, че липсва задължение за собствениците, които безспорно са отразени в издадената по реда на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповед, да удостоверяват още веднъж и при изплащане на следващите им се суми, правото си на собственост върху земите, включени в споразумението към заповедта. Заявителите биха имали подобно задължение, ако е налице промяна в собствеността, настъпила след издаване на горецитираната заповед. На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че сумите не са изплатени, тъй като към датата на подаване на заявлението процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ не е приключила, тъй като съответните ползватели на земите не са изплатили изцяло дължимите от тях суми. Дори да се приеме, че не са изплатени всички дължими суми, административният орган е следвало да уведоми заявителите в законопредвидения срок за тези обстоятелства, а не да оставя без движение едно редовно подадено заявление. От друга страна, уведомлението на Общинска служба по земеделие Шумен до жалбоподателя, за нередностите на заявлението също е извършено след законопредвидения срок. Поради изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за произнасяне по процесното заявление съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

На основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, в размер на 1 710.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директора на ОД “Земеделие“, гр. Шумен по подадено от ЕТ „М.Д.П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Д.Д.П., Заявление с вх. №135-1/09.12.2016 г., подадено по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, за заплащане на дължимите суми за стопанската 2016-2017 г., за землище на с. Б., общ. Шумен.

ВРЪЩА преписката на Директора на ОД “Земеделие“, гр. Шумен за произнасяне по подаденото от ЕТ „М.- Д.П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Л.“ №9, представляван от Д.Д.П. Заявление, с вх. №135-1/09.12.2016 г., подадено по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ, за заплащане на дължимите суми за стопанската 2016-2017 г., за землище на с. Белокопитово, общ. Шумен, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“- Шумен да заплати на ЕТ „М.- Д.П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Л.“ №9, представляван от Д.Д.П., сумата от 1 710.00 лева /хиляда седемстотин и десет лева/, представляваща извършените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред ШАС, в четиринадесетдневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Районен съдия: