391/27.4.2018г.
Шуменският районен съд, в публичното
заседание на петнадесети март , през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
при секретаря А.Пушевска , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2087 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.86
, ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от „Дженерал Трейдинг груп“ ЕООД , ЕИК:*** ,
седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.*** , представлявано от
С. П. Д. срещу „ТВМ“ ООД ,
ЕИК :*** , седалище и адрес на
управление : гр.Шумен , ул.“*** , в която посочва , че през 2015 г.
П.Д. предявил иск срещу ответника за заплащане на трудово възнаграждение във
връзка с което било образувано гр. дело № 525/2015 г. на ШРС. С влязло в сила
решение искът бил уважен, като ответникът бил осъден да заплати на Д. трудово
възнаграждение в размер на 29 260 лв., като сумата била изискуема от 06.08.2012 г. На 14.07.2017
г. Д. продал на ищеца вземането си от
ответника за законна лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата от 29 260 лева ,
присъдена по посоченото дело , която главница представляваща разликата между
общо платеното на цедента трудово възнаграждение в размер на 15 577.67 лв. от
една страна и 22 925.41 евро или 44 838.20 лева от друга, представляващо
установеното минимално трудово възнаграждение за работниците и служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, за периода на
командироването му в страни в ЕС от 6.VII1.2012
г.
до 18.XII.2014 г. , която
законна лихва се дължи за периода от 6.08.2012г. до окончателното плащане на главницата. Моли
да бъде осъден ответникът да плати на
ищеца сумата от 1250 лв., от общо 8933.95 лева - законна лихва за периода от
три години преди предявяването на този иск, до деня на предявяването му или от
19.07.2014г. до 19.07.2017г. , както и от предявяване на този иск до
окончателното плащане на главницата. Моли за присъждане на деловодни разноски ,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, и
случай че то е в размер над минималното такова по НМРАВ.
В хода на делото прави увеличение на иска до размер от 8918,03 лева , което е допуснато с Протоколно
определение от 15.03.2018г.
В срока по чл.131 от
ГПК ответникът депозира отговор, в който
заявява, че оспорва иска. Излага, че
съгласно трудовия договор, от който ищецът претендира правата си, трудовото
възнаграждение се заплащало ежемесечно до 30- то число на следващия месец. Т.е.
лихва за забава следвало да тече върху конкретната месечна сума след настъпването на падежа. Ищецът не бил конкретизирал изобщо
месечното възнаграждение, върху което следвало да се изчисли лихвата за забава,
нито бил посочил началния период, от който тече лихвата за забава върху
конкретната сума, като посочвал
единствено началния момент за първото месечно възнаграждение, а именно
06.12.2012 г. В същото време от тази дата се претендирали лихви за забава върху
трудови възнаграждения, които не били
изискуеми към тази дата - възнагражденията за 2013 г. и за 2014 г. не се
дължали от 2012 г. и съответно за тях нямало как да тече лихва за забава от
2012 г. Твърди, че претенцията на ищеца е погасена по давност съгласно чл.111, б
“в“ от ЗЗД. Заявява, че неоснователни
са претенциите за лихви за периода от
18.09.2014 г. до 16.12.2014 г., тъй като в решението си по гр.д. 222/2016 на
ШОС (с което било изменено решението по гр.д. № 525/2015 г. на ШРС), съдът отхвърлил претенцията за главницата за
периода от 18.09.2014 г. до 16.12.2014 г., като в този случай акцесорното
вземане за лихва за забава не възниква, при положение, че липсва задължение за
плащане на главницата. Претендира присъждане на разноски.
С определение от 02.10.2017г. , на страната на ищеца като трето лице
–помагач е конституиран П.Л.Д. , ЕГН **********, който в предоставения му срок за отговор посочва , че искът е
основателен.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Ищецът
претендира присъждане на сума от 8 918,03
лева , която представлява обезщетение по
чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , за периода 19.07.2014г.
до 19.07.2017г. , върху главница от 29 260 лева - дължима
разлика между изплатеното и дължимо трудово възнаграждение , за периода 06.08.2012г. до 18.12.2014г. Искането му е в качеството на цесионер на вземане прехвърлено му от цедента П.Л.Д. .
Цесията е извършена валидно , отговаря на изискванията на чл.99 от ЗЗД , поради
което ищецът се явява активно процесуално легитимиран .
По
настоящото дело не е необходимо да се изследва съществуването на главното
вземане от 29 260 лева , т.к.
същото е ликвидно . Претенцията за
главницата е предявена по гр. дело № 525/2015 г. на ШРС , по което съдът е
постановил Решение №249/28.03.2016г. , с което е оставил без уважение иска по
чл.128 , т.2 от КТ за заплащане на сумата от 44 805,47 лева ,
представляващ разликата от между дължимото и платеното му трудово
възнаграждение за периода от 06.08.2012г. до 18.12.2014г. , отхвърлено е и искането за заплащане на
законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.03.2015г. Отхвърлени са и всички други искове предявени по това дело
. Решението е обжалвано , в резултат на
което е образувано възз.гр.д. 222/2016 на ШОС , по него
е постановено Решение №146/22.07.2016г.
, с което настоящият ответник е осъден да заплати на цедента П.Л.Д. , сумата 29 260
лева . Решението на ШОС не
е допуснато до касационно обжалване по гр.д.№3622/2016г. по описа на ВКС .
Ответникът възразява , че претенцията за лихва за периода след 12.03.2015г. , когато е предявен иска по гр. дело № 525/2015 г. на ШРС е недопустима , т.к. такава вече е присъдена по посоченото дело . Съдът счита , че действително претенцията в тази част е недопустима , макар и не по съображенията изтъкнати от ответника . По посоченото гр. дело № 525/2015 г. на ШРС , първоинстанционният съд е постановил отхвърлителен диспозитив за заплащане на сумата от 44 805,47 лева , представляващ разликата от между дължимото и платеното на П.Л.Д. трудово възнаграждение за периода от 06.08.2012г. до 18.12.2014г. , отхвърлено е и искането за заплащане на законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2015г. Отхвърлени са изцяло и останалите претенции . Решението е обжалвано изцяло , в резултат на което въззивният съд е отменил решението на ШРС с което е отхвърлен предявеният от П.Л.Д., иск против „ТВМ”ООД,с основание на иска по чл. 128,т.2 от КТ вр. с чл.121ал.3 от КТ, в частта за 29260 лева,както и в частта досежно деловодните разноски ,направени от ищеца в първата съдебна инстанция,като вместо това е постановено , че осъжда „ТВМ”ООД, да заплати на П.Л.Д. сумата 29260 ,представляваща разликата между общо платеното му трудово възнаграждение в размер на 15 577.67 лева , от една страна и 44 838.20 лева ,от друга ,представляващо установеното минимално трудово възнаграждение за работниците и служителите,изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, за периода на командироването му в страни в ЕС от 6.VІІІ.2012г. до 18.ХІІ.2014г.,за периоди,по-дълги от 30 календарни дни,като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12,5 тона” В останалата част обжалваното решение е потвърдено . От анализа на постановеното от първоинстанционния и въззивния съд се налага изводът , че ШОС е постановил частична отмяна на решение за главницата за трудовото възнаграждение , присъдил е такова в размер на 29 260 лева , като едновременно с това изрично е посочил , че потвърждава решението в останалата част , което включва и частта , с която от ШРС е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва , считано от датата на подаване на исковата молба - 12.03.2015г. По настоящото дело претенцията обхваща период от 19.07.2014г. до 19.07.2017г., или с оглед изложеното по-горе , се налага извод , че искът се явява частично недопустим за датата след 12.03.2015г. , поради т.нар. „отвод за сила на пресъдено нещо „ , което налага прекратяване на делото в тази част.
За периода от 19.07.2014г. до 12.03.2015г. искът се явява основателен по същество. Не са въведени възражения , съответно не са представени доказателства , че главницата е платена . Неоснователно е възражението на ответника , че вземането е погасено по давност . Ищецът е съобразил течението на погасителната давност , подчинено на разпоредбата на чл.111 , ал.1 , б.“в“ от ЗЗД и е предявил иска , за период предхождащ три години датата на исковата молба .
Ответникът също възразява , че ищецът не бил конкретизирал изобщо месечното възнаграждение, върху което следвало да се изчисли лихвата за забава, нито бил посочил началния период, от който тече лихвата за забава върху конкретната сума. В случая главницата е формирана от неизплатените трудови възнаграждения за периода 06.08.2012г. до 18.12.2014г. . В диспозитива на посочените по-горе съдебни решения , трудовите възнаграждения са присъдени като глобална сума , т.е. не е уточнено какъв е размера на неизплатеното трудово възнаграждение по месеци . В случая обаче това не е и необходимо , т.к. началният момент от който се претендира лихвата е 19.07.2014г. , към този момент е настъпил падежа на присъдените месечни възнаграждения , вкл. до 06.2014г. , по арг на чл.270 , ал.2 от КТ . Върху тези неизплатени възнаграждения ответникът дължи лихва за периода от 19.07.2014г. до 12.03.2015г. След 19.07.2014г. до 18.12.2014г. , което е остатъчният период обхванат от съдебното решение , има неизплатено месечно възнаграждение само за месец юли 2014г. , за месеците август , септември и декември 2014г. , няма неизплатени възнаграждения (видно от ССЕ , изготвена по приобщеното гр. дело № 525/2015 г. на ШРС) . За тази сума , представляваща неизплатеното възнаграждение за месец юли 2014г. , падежът настъпва на 30.07.2014г. , т.е. лихва е дължима за периода от 30.07.2014г. до 12.03.2015г. .
В обобщение : искът по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , върху главницата от 29 260 лева , за периода след 12.03.2015г. до 19.07.2017г. , явяващо се сума от 6 982,56 лева се явява недопустим , т.к. е налице влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 525/2015 г. на ШРС , с което тази претенция е отхвърлена като неоснователна . По същата причина е недопустимо и искането за присъждане на законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на настоящата искова молба .
За периода от 19.07.2014г. до 12.03.2015г. , върху главницата от 28 095,13 лева , която сума е формирана от общо присъдената главница от 29 260 лева , след приспадане на дължимото неизплатено възнаграждение за месец юли 2014г. , което 1164,87 лева , обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД , след направена справка на страница Calculator.BG, е в размер 1 861,84 лева , до която сума се явява основателна претенцията .
Върху сумата от 1167,87 лева - дължимо възнаграждение за месец юли 2014г. , обезщетението по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , за периода от 30.07.2014г. до 12.03.2015г. е в размер на 73,63 лева , което следва да бъде присъдено на ищеца .
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска , а именно 268,41 лева .
На основание чл.78 , ал.4 от ГПК ищецът дължи на ответника деловодни разноски съобразно прекратената част от иска , в размер на 602,89 лева , като само следва да се отбележи , че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно . Съобразно цената на иска – 8 918,03 лева и предвид разпоредбата на чл.8 , ал.1 , т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , минималното такова е 775 лева , т.е. претендираното от ответника – 770 лева е съобразено с минималния размер.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА поради
недопустимост предявеният от „Дженерал
Трейдинг груп“ ЕООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.***
в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на П.Л.Д. , ЕГН ********** , иск
за осъждане на „ТВМ“ ООД , ЕИК :*** ,
седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ул.“*** да му заплати сумата 6 982,56 (шест хиляди
деветстотин осемдесет и два лева и петдесет и шест ст. )лева , представляваща обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД ,
в размер на законната лихва , за периода 12.03.2015г. до 19.07.2017г. върху главницата от 29 260 лева – присъдено по гр. дело №
525/2015 г. на ШРС , трудово възнаграждение , както и претенцията за присъждане на
законна лихва върху посочената главница , считано от датата на подаване на
настоящата искова молба - 19.07.2017г., до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА „Дженерал Трейдинг груп“ ЕООД , ЕИК:***
да заплати на „ТВМ“ ООД , ЕИК :***
в
качеството му на частен правоприемник (цесионер) на П.Л.Д. , ЕГН ********** ,
сумата 1 861,84 (хиляда
осемстотин шестдесет и един лева и осемдесет и четири ст.) лева- обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер
на законната лихва , за периода 19.07.2014г. до 12.03.2015г. ,дължимо върху главницата от 28 095,13
лева - присъдено по гр. дело № 525/2015 г. на ШРС , трудово възнаграждение за
периода 06.08.2012г. до 06.2014г. .
ОСЪЖДА „Дженерал Трейдинг груп“ ЕООД , ЕИК:*** да заплати на „ТВМ“ ООД , ЕИК :*** в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на П.Л.Д. , ЕГН ********** , сумата 73,63 ( седемдесет и три хиляди лева и шестдесет и три стотинки ) лева- обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , за периода 30.07.2014г. до 12.03.2015г. , дължимо върху главницата от 1 164,87 лева - присъдено по гр. дело № 525/2015 г. на ШРС , трудово възнаграждение за месец 07.2014г.
ОСЪЖДА „ТВМ“ ООД , ЕИК :*** да заплати на
„Дженерал Трейдинг груп“ ЕООД , ЕИК:*** , сумата 268,41 (двеста
шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки ) – деловодни
разноски , съразмерно на уважената част от иска .
ОСЪЖДА „Дженерал Трейдинг груп“ ЕООД , ЕИК:***
да заплати на „ТВМ“ ООД , ЕИК :***
, сумата 602,98 (шестстотин и два лева и деветдесет и осем стотинки) лева – деловодни разноски , съобразно прекратената част от иска .
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лица –помагачи П.Л.Д. , ЕГН ********** ,
конституирано на страната на ищеца „Дженерал Трейдинг груп“ ЕООД , ЕИК:127550852
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: