Р Е Ш Е Н И Е
487/23.5.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми
състав
На
26 (двадесет и шести) април Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2104
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба /уточнена и допълнена/, ищцата Х.М.Г.,
представлявана от назначения ѝ процесуален представител, твърди, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в с. Мадара, обл. Шумен, представляващ
УПИ VI-226
в кв. 31 по плана населеното място, съставляващо дворно място с площ от 700
кв.м и построена в него къща. По силата на сключен през 2011 г. от ответницата И.Н.П.
договор за продажба, същата придобила правото на собственост върху съседния
имот – УПИ VI-225
в кв. 31, включващ дворно място с площ 740 кв.м. През 2017 г. ответницата
предприела изграждане на ограда между двата имота, като местоположението
ѝ било непосредствено до къщата на ищцата. В резултат на това, жилището
на Г. започнало да се руши, нарушена била конструкцията му и съществувала
опасност от събаряне на постройката. Освен това, в двора на П. съществувала
септична яма в близост до имота на ищцата, поради което отходните води се
стичали в основите на къщата на Г. и я рушали. Ищцата счита, че така описаните
действия на ответницата ѝ пречи да упражнява спокойно правото си на
собственост върху собствения ѝ недвижим имот. Освен това, в резултат на
виновните действия на П., ѝ били причинени имуществени вреди. Моли съда
да постанови решение, по силата на което ответницата да бъде осъдена да премахне от общата разделителна граница
между поземлен имот с идентификатор 46053.501.314 и поземлен имот с
идентификатор 46053.501.310 в с. Мадара, обл. Шумен, изградените от нея ограда и отходна яма; да
бъде осъдена да ѝ заплати сума в размер на 10000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на противоправни
действия на ответницата, изразяващи се в изграждане на ограда на общата
разделителна граница между поземлен имот с идентификатор 46053.501.314 и
поземлен имот с идентификатор 46053.501.310.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба, като твърди, че разполага с
издадени разрешителни за всички строителни дейности, които извършвала в
собствения си имот. От друга страна, лошото състояние на къщата – собственост
на ищцата, се дължало изцяло на неподдържането ѝ, а в никакъв случай на
изградената от П. ограда. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа страна следното:
видно от приложения нотариален акт № 40, том 1, дело №/*** г. на НПРС е, че Х.М.Б.
(Г.) купила следния недвижим имот: урегулиран
парцел VI-226 в кв. 31
по плана на с. Мадара, обл. Шумен с площ 700 кв.м. От представената скица №
15-13292/10.01.2018 г., изд. от СГКК – Шумен, че описания имот представлява поземлен
имот с идентификатор 46053.501.314, с адрес на имота с. Мадара, ул. „Х.Б.“ № 32, предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване;
сгради, които попадат върху имота – сграда 46053.501.314.1 със застроена площ
74 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – жилищна сграда многофамилна и сграда
46053.501.314.2, със застроена площ 44 кв.м, брой етажи –
1, предназначение – селскостопанска сграда. Съдът констатира от нотариален акт
№ ***, том 1, рег. № 4583, дело № 176/28.04.2011 г. на нотариус рег. № 222 на
НК, че И.Н.П. сключила, в качеството на купувач договор за продажба на следния
недвижим имот: двуетажно масивно жилище със застроено и незастроено дворно
място от 740 кв.м, подобрения и насаждения, за който имот е отреден парцел VI-225 в кв. 31 по плана на с.
Мадара. По делото са представени разрешения за строеж № 47/05.07.2011 г. и № 2/19.01.2012 г., изд. от Община Шумен
на И.П., по силата на които на последната било разрешено да построи плътна
ограда с височина до 2,20 м над прилежащия терен, на границата между УПИ VI-225 с УПИ VII-264; по уличната ажурна
ограда с височина до 2,00 м, както и да благоустрои част от имота си около
жилищната сграда с бетонови настилки и бордюри, градински и паркови елементи с
височина 2,20 м над прилежащия терен.
Съгласно заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза, не се установява увреждане на
строителната конструкция на сградата, представляваща сграда 46053.501.314.1.
Вътрешните и външни мазилки по стени са частично пропукани в резултат на
атмосферни въздействия и естественото физическо стареене на материалите,
дървения гредоред и подовата конструкция нямат видим деформации; покривът на
сградата е частично ремонтиран с нови греди, нова обшивка и пренаредени
употребявани керемиди, няма външно събиране и отвеждане на дъждовни води,
дограмата е дървена и физически износена. Състоянието на сградата съответства
на сграда, построена преди около 80 години, на която не е правен основен ремонт
в периода на използване по предназначение, с изключение на частичен ремонт на
покрива. Не се установява причинна връзка между изграждането на ограда на
границата между имотите на ищцата и ответницата и настоящото състояние на
описаната жилищна сграда. Изкопните работи, извършени при изграждане на оградата
не са довели до разрушаване на част от жилищната сграда на ищцата. Такова
видимо разрушаване не се установява на място. Не се установява видимо
нарушаване на целостта на носещите греди в описаната сграда, както на подовата
конструкция и на покрива. Не са констатирани вреди по сградата, възникнали в
резултат от изграждането на оградата на границата между имотите.
Разпитана като свидетел В.Б. *** и в
това си качество двукратно – през 2014 г. и през 2017 г. посетила имота на
ищцата, находящ се в с. Мадара. Повод за това били жалби на Г., че къщата
ѝ се руши в резултат от изграждане на ограда и септична яма от
ответницата. Специалистите от Община Шумен констатирали, че такова разрушаване
не е налице, както и че находящата се в имота на П. яма е отдалечена от имота
на ищцата.
В показанията си разпитаните като
свидетели Н.К. и М.Р излагат, че ищцата влиза в пререкания с всичките си
съседи по различни поводи. Сочат, че ответницата изградила оградата през 2011
г., а септичната яма се намирала в имота ѝ от съществуването му и тя го
купила в това състояние. Ямата била отдалечена от имота на ищцата. Свидетелите
съобщават, че къщата, обитавана от Г. не се поддържа, на сградата никога не бил
правен основен ремонт, а едва преди няколко години – частичен на покрива.
Предвид
така визираната фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По отношение на
претенцията с правно основание чл. 109 от ЗС:
Така
нареченият негаторен иск предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно
ползване на имота според неговото предназначение, отдадено от собственика ѝ.
В настоящото производство ищцата следва да докаже, че е собственик на имота и
че правото ѝ е нарушено от ответницата.
Безспорно
се установи, че Х.Г. е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място
с площ 700 кв.м, находящ се в с. Мадара, ул. „Х.Б.“ № 32, с идентификатор 46053.501.314, както и на изградената в него къща. Тоест,
същата притежава активна процесуална легитимация да защити вещното си право.
Освен това, доказа се, че ответницата П. е собственик на съседния имот.
За
да бъде уважен иска по чл. 109 от ЗС, ищцата следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване на вещното ѝ право, кой е автора
на това действие и в какво се състои нарушението. Тоест, за да бъде ангажирана
отговорността, следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно
изразен резултат, в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение
или на поддържане на такъв резултат от ответника. В случая, ищцата твърди, че
неоснователните действия се изразяват в изграждане и ползване на ограда и септична яма.
За
доказване на извършените от ответницата действия, ищцата ангажира изготвяне на
заключение по съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по същата, обаче, заключава,
че съществуващите повреди по жилището на Г. се дължат не на действия на
ответницата, а на обстоятелството, че самата ищца не поддържа жилището си в
състояние да служи по предназначение. Напротив, установява се, че П. се
снабдила с разрешение за строеж не само за изграждане на обсъжданата ограда, а
и на бордюри в собствения си имот. Горното се потвърждава от събраните гласни
доказателства.
Поради това, предвид обстоятелството, че не се доказа извършването от
страна на ответницата на каквито и да е неоснователни действия, които да пречат
на ищцата да упражнява правото си на собственост, предявения иск с правно
основание чл. 109 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Касателно иска с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
Депозираната претенция е с правно основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, тъй като ищцата твърди в исковата молба, че претърпените от нея вреди
са в резултат на виновно действие и бездействие на ответницата, която причинила
увреждането на сградата на ищцата, изграждайки ограда. За уважаване на иск по
непозволено увреждане следва да бъде доказано наличието на елементите, включени
във фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно – деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, и вина.
Съдът намира, че по делото бе доказано наличието на
претърпени от Г. имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на част от
помещенията в жилището ѝ до степен те да не могат да бъдат използвани
изцяло по предназначението им. Не се установи, обаче, наличието на
противоправно поведение на И.П., което да е довело до настъпване на установени
вреди. Чрез заключението на изготвената по делото СТЕ се доказа, че вредите са
причинени от бездействието на самата ищца.
Предвид приетото за
установено по делото, съдът намира, че не е доказано наличието на елементите, включени
във фактическия състав на непозволеното увреждане. Предвид всичко изложено,
съдът счита, че искът се явява изцяло неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответницата направените разноски по делото в
размер на 600,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.М.Г. с ЕГН **********,*** срещу
И.Н.П. с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, за премахване от общата разделителна
граница между поземлен имот с идентификатор 46053.501.314 и поземлен имот с
идентификатор 46053.501.310 в с. Мадара, обл. Шумен на изградените ограда и отходна яма,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.М.Г. с ЕГН ********** 32 срещу И.Н.П.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за сума в
размер на 10000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на противоправни действия на
ответницата, изразяващи се в изграждане на ограда на общата разделителна
граница между поземлен имот с идентификатор 46053.501.314 и поземлен имот с идентификатор
46053.501.310, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Х.М.Г. да заплати на И.Н.П.
направените разноски по делото в размер на 600,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: