Р Е Ш Е Н И Е
1072/4.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание
проведено на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното
от съдията ГД № 2121/2017 г., по
описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени, в условията на
първоначално субективно кумулативно съединение, по реда на
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, положителни установителни
искове, от ТБ „Юробанк България“ АД, против солидарни длъжници А.Е.Ч.
и Е.З.Ч., за признаване като установено, в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за
потребителски кредити HL 46175/16.12.2009 г., за което по Заявление от ищеца има
образувано ЧГД № 792/2017 г., по описа на ШРС и има издадена Заповед № 483/27.03.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, с правно основание, както следва: по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД и цена 9 361,88
EUR - непогасена главница по Договор за потребителски кредит HL 46175/16.12.2009 г.,
ведно с искане за присъждане на законна лихва върху главницата считано от 23.03.2016
г. /датата на подаване на Заявлението/ до окончателното плащане; по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
240, ал. 2 ЗЗД и цена 567,32 EUR
- неплатени договорни възнаградителни лихви за периода от 02.09.2015 г. до
20.03.2017 г.; по чл. 430, вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и цена 743, 57 EUR – неустойка в размер на лихва върху сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта, за
периода от 02.09.2015 г. до 20.03.2017 г.; по чл. 430,
вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 196,15
EUR - договорни такси за периода от 31.08.2015 г. до 20.03.2017 г.; по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 120,
00 лв. - нотариални такси, както и искане за присъждане на разноски в
заповедното производство, от които: 427.56 лв. – държавна такса и 1 020.80 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 16.12.2009 г. между ТБ „Юробанк и еф джи България“ АД
/сегашно наименование ТБ „Юробанк България“ АД/ и ответниците бил сключен
Договор за потребителски кредити HL 46175/16.12.2009 г., по силата на който
банката предоставила сума, в размер на 9 310 EUR, за рефинансиране на предходен
потребителски кредит между страните. Новоотпуснатият
кредит длъжниците солидарно се задължили да върнат за
срок от 156 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по
кредита, заедно с лихви при условия уредени в договора. При откриването на
заемната сметка по кредита страните подписали Приложение към договора, с което
било удостоверено, че същата е открита на 23.12.2009 г.. Кредитът бил обезпечен
с договорна ипотека върху недвижим имот - НА № 165, том X, peг. № 10504, дело N
1357/2009 г., по описа на нотариус А. А., peг. № 019.
След сключването на договора, с четири допълнителни
споразумения от: 24.03.2011 г., 03.01.2012 г., 30.01.2013 г. и 04.07.2014 г.,
кредитът бил преструктуриран като главницата била преоформена от първоначално
отпуснатите 9 310 EUR на 11 237, 42 EUR.
На 19.02.2016 г. било установено сериозно забавяне в
плащането на дължимите погасителни вноски и на 01.03.2016 г. банката обявила кредита
за изцяло предсрочни изискуем, за което длъжниците
били известени с Уведомления, връчени чрез „Български пощи“ ЕАД.
Въз основа на Заявление по реда на чл. 418 вр. чл. 417
ГПК в полза на кредитора били издадени Заповед № 483/27.03.2017 г., по ЧГД №
792/2017 г., по описа на РС - Шумен, за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, както следва: 9 361,88
EUR – главница; 567,32 EUR - договорни възнаградителни лихви за периода от
02.09.2015 г. до 20.03.2017 г.; 743,57 EUR - мораторни лихви за периода от
02.09.2015 г. до 20.03.2017 г.; 196,15 EUR - такси по договора за периода от
31.08.2015 г. до 20.03.2017 г.; 120 лева - нотариални такси за периода от
28.03.2016 г. до 20.03.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 23.03.2017 г. до окончателно плащане, както и направените в
заповедното производство разноски, от които 427,56 лв. - платена държавна такса
и 1 020,80 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Срещу
издадената Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
длъжниците подали възражения по смисъла на чл. 414, ал. 1 ГПК, в които се твърди, че не са били уведомени за
предсрочната изискуемост на кредита, поради което считат, че разпореждането за
незабавно изпълнение е в противоречие с тълкувателната практика на ВКС. Въз
основа на тези възражения заявителят извлича правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита, като в указания едномесечен
срок е предявил процесната искова молба, като моли да бъде постановено решение,
с което да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно сумите
по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 483/27.03.2017 г.,
по ЧГД № 792/2017 г., по описа на РС – Шумен и изпълнителен лист. Претендират се разноски.
В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок,
ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба, не са изразили
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават; не са изложили възражения срещу
исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не
са посочили доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказват с
тях, не са представили писмени доказателства, с които разполагат. На основание
чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът е приел,
че ответниците са загубили възможност да упражнят тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
В съдебно заседание ищцовата
страна поддържа исковете. Ответниците, чрез процесуален представител, изразяват
становище за неоснователност на исковите претенции и молят да бъдат отхвърлени,
като алтернативно при основателност молят да бъдат взети предвид плащания по
дълга след образуване на делото.
От приетите по делото доказателства настоящият състав на ШРС намира за установено
от фактическа страна следното:
Ищецът „Юробанк България“ АД е подал Заявление вх. №
4177/23.03.2017 г., по описа на ШРС, за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 792/2017 г., по описа
на РС Шумен – прието по настоящото дело в цялост. С Разпореждане от 37.03.2017 г.
заповедният съд е уважил заявлението и е осъдил длъжниците А.Е.Ч. и Е.З.Ч. да
платят солидарно на кредитора сумите, както следва: 9 361.88 евро (девет хиляди
триста шестдесет и едно евро и осемдесет и осем евроцента) – главница по Договор
за потребителски кредити HL 46175/16.12.2009 г. изменен с Допълнително
споразумение от 24.03.2011 г., Допълнително споразумение от 03.01.2012 г.,
Допълнително споразумение от 30.01.2013 г. и Допълнително споразумение от
04.07.2014 г., за периода от 02.09.2015
г. до 20.03.2017 г.; 567.32 евро
(петстотин шестдесет и седем евро и тридесет и две евроцента) - договорна
възнаградителна лихва за периода от 02.09.2015 г. до 01.03.2016 г.; 743.57 евро
/седемстотин четиридесет и три евро и петдесет и седем евроцента/ - мораторна
лихва за периода от 02.09.2015 г. до 20.03.2017 г.; 196.15 евро /сто деветдесет
и шест евро и петнадесет евроцента/ - такси по договора за периода от 31.08.2015
г. до 20.03.2017 г.; 120 лева /сто и двадесет лева/ - нотариални такси за
периода от 28.03.2016 г. до 20.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2017 г. до
окончателното плащане на вземането, ведно с разноските в заповедното
производство. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден Изпълнителен
лист. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците са подали възражения срещу заповедта,
твърдейки че не са били уведомени за предсрочната изискуемост на кредита. Съдът
е приел, че възраженията са подадени в рамките на законовия двуседмичен срок и
е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В указания от заповедния
съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането, по
което е образувано настоящото производство.
Между страните не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че между ТБ „Юробанк и еф джи България“ АД и А.Е.Ч. и Е.З.Ч.,
като солидарни длъжници, е сключен Договор за
потребителски кредит HL 46175/16.12.2009 г. /л. 6/, обезпечен с ипотека върху
апартамент, находящ се в гр. Шумен /л. 15/. С този договор
банката е отпуснала на солидарните длъжници сумата от
9 310 евро, със срок за издължаване 156 месеца, с цел рефинансиране на сключен
между страните Договор за кредит.
В чл. 3, ал. 1 от Договора е уговорена годишна възнаградителна лихва по кредита в размер на сбора на БЛП
на ТБ „БПБ“ АД за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, който към
момента на сключване на договора е бил в размер на 8.2%, плюс договорна
надбавка от 1.6 пункта. Уговорено е погасяването на кредита да се извършва на
равни анюитетни месечни вноски в размер на 105.77
евро – чл. 6, ал. 1. В чл. 3, ал. 3, при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, е
договорена неустойка в размер на лихва върху сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл. 4 е договорено длъжниците да плащат на банката такса за управление – 0.05
% върху размера на непогасената главница по кредита, и месечна такса за
управление в размер определен съгласно действащата към момента на настъпване на
забавата Тарифа на Банката. Длъжниците са запознати
срещу подпис с Методология за определяне на референтен лихвен процент по
потребителски и жилищо-ипотечни кредити /л. 32/ и
Погасителен план /л. 34/. На 23.12.2009 г. между страните е подписано
Приложение към сключения Договор за потребителски кредит /л. 14/, по силата на
което е открита заемна сметка.
На 24.03.2011 г. страните сключили Допълнително
споразумение към Договора /л. 18/, с което са постигнали съгласие, че към
датата на сключването му задължението е в размер на 9 132.91 евро и въвеждат,
за шестмесечен период, облекчен ред на погасяване, при фиксирана годишна лихва
7.06%, чрез равни месечни погасителни вноски в размер на 53 евро, съгласно
погасителен план, като се предвижда след изтичане на облекчения период
непогасения остатък да се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на банката плюс договорна лихвена надбавка от 1.9
пункта.
На 03.01.2012 г. страните подписали ново Допълнително
споразумение към Договора /л. 21/, с което се съгласили, че към тази дата
задълженията са в размер на 9 028.33 евро - редовна главница, 73.58 евро - просрочена
главница, 152 евро - просрочена лихва, 15.78 евро - просрочени такси, и
въвеждат, за шест месечен период, облекчен ред на погасяване, като се предвижда
да се плащат равни месечни вноски от 80 евро.
На 30.01.2013 г. страните подписали трето Допълнително
споразумение към Договора /л. 24/, с което са постигнали съгласие, че към тази
дата задълженията са в размер на 9 009.52 евро - редовна главница; 130.72 евро -
просрочена главница, 287.54 евро - просрочена лихва, 31.56 евро - просрочени
такси, като въвеждат облекчен ред за шест месечен период при фиксирана годишна
лихва 8.2 % като през този период да се заплащат равни месечни вноски от 80
евро. В чл. 12 от това Допълнително споразумение страните се договарят, че длъжниците дължат такса, определена съгласно действаща
Тарифа на банката, за покриване разходи на кредитора, свързани с извършвани
действия по събиране на изискуеми просрочени плащания по Договора.
На 04.07.2014 г. страните подписали четвърто Допълнително
споразумение към Договора /л. 28/, с което се съгласили, че към датата на сключването
му задълженията са в размер на 8 817.09 евро - редовна главница, 377.29 евро -
просрочена главница, 566.02 евро - просрочена лихва, 149.14 евро - просрочени
такси, 57.12 евро - просрочени плащания по застраховки и въвеждат облекчен ред
за шест месечен период на погасяване при фиксирана годишна лихва 5.2% като през
този период да се заплащат равни месечни вноски от 80 евро.
С Уведомление до Е.З.Ч. /л. 39/, връчено надлежно на
1.03.2016 г., съгласно Известие за доставяне /л. 40/, кредиторът уведомява този
длъжник, че обявява вземането си по Договор за потребителски кредити HL
46175/16.12.2009 г., за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на
погасяване, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Подобно Уведомление
/л. 41/ е връчено лично и на А.Е.Ч. на същата дата съгласно Известие за
доставяне /л. 42/. С тези писма солидарните длъжници
са известени, че към 19.02.2016 г. общият размер на дължимата сума по кредита е
10 347.18 евро.
От заключението на допуснатата по делото допълнителна ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно
дадена, се установява, че сумата по процесния договор
за потребителски кредит е усвоена по банкова сметка *** А. Е. Ч.
на 23.12.2009 г. Размерът на дължимата сума за главница по процесния
договор към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК е 9 361,88 евро; размерът на следващите се суми за
договорни /възнаградителни/ лихви към същата дата е
567,32 евро; размерът на следващите се от ответниците
суми за неустойка е 743,57 евро; размерът на дължимите такси е 196,15евро, а размерът
на следващите се суми за нотариални такси е 120,00лв. По проверени документи от
вещото лице и като се има предвид и представената и приета по делото вносна
бележка от 14.05.2018 г. сумите внесени в периода след подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, са общо 4 376.43 лв.,
както следва: 71,16 лв. - платени на 03.07.2017 г. чрез ЧСИ; 74,82 лв. - платени
на 31.07.2017 г. чрез ЧСИ; 3 898,42 лв. - вноска от ответника на 21.08.2017 г.; 70,75 лв. - платено на
08.09.2017 г.
чрез ЧСИ; 71.20лв. - платени на
02.10.2017 г. чрез ЧСИ; 71.60 лв. платени на 01.11.2017 г. чрез ЧСИ; 47.47 лв.
- платени на 01.12.2017 г. чрез ЧСИ; 71.01 лв. - платени на 04.01.2018 г. чрез
ЧСИ. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че дължимите лихви са
начислявани от датата на усвояване на кредита, като по чл. 3, ал. 3 от Договора
лихвата е начислявана върху остатъчната главница по документи, както и, че относно
погашенията по изпълнителното дело сумите са след Заповедта за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителния лист.
Представена е и е приета по делото служебна бележка
/л. 125/, от която се установява, че след издаване на Заповед № 483/27.03.2017
г., по ЧГД № 792/2017 г., по описа на РС - Шумен, по наложен запор по ИД №
20178760403129, по описа на ЧСИ Д. З., в периода юни 2017 г. до май 2018 г., е събрана сума
в общ размер на 653.90 лв.
С вносна бележка от 21.08.2017г. /л. 98/ ответникът е
внесъл доброволно по посочена от ищеца в заповедното производство банкова
сметка ***.42 лв., с посочено основание номера на договора за потребителски
кредит.
Представени са и други неотносими
към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на горната фактическа установеност,
настоящият състав формира следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Установителният
иск е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, идентичността му със
заявеното вземане и при наличието на останалите изисквания на ГПК, установимо от доказателствата приложени по ЧГД № 792/2017 г.,
по описа на РС Шумен. Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо на вземането, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение, респективно удостоверено в документа по чл. 417, т. 2
ГПК. Следователно, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи вземането си срещу длъжниците /ответници в настоящото производство/.
Основателността на искът с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и цена 9 361,88 EUR - непогасена главница по Договор
за потребителски кредит HL 46175/16.12.2009 г., е предпоставено
от установяване, при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,
че по силата на сключен Договор за потребителски кредит са се намирали във
валидни облигационни правоотношения с ответниците; че
действително е предал договорената по кредита сума; изискуемост, както и
уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на претенцията. Съответно в
тежест на ответниците е да установят, всички
евентуално наведени от тях положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения, от които черпят
благоприятни за себе си правни последици, в т. ч. да установят точното в
количествено и времево отношение изпълнение на основното си задължение -
плащане на сумата по кредита.
От доказателствата по делото еднозначно се установява,
че правоотношенията между страните се уреждат от: Договор за потребителски
кредит HL 46175/16.12.2009 г., обезпечен с ипотека върху апартамент, находящ се в гр. Шумен, по силата на който ТБ „Юробанк и еф джи
България“ АД, се е задължила да предостави на А.Е.Ч. и Е.З.Ч., като солидарни длъжници, сумата от 9 310 евро, със срок за издължаване 156
месеца, с цел рефинансиране на сключен между страните Договор за кредит;
Допълнително споразумение от 24.03.2011 г.; Допълнително споразумение от
03.01.2012 г.; Допълнително споразумение от 30.01.2013 г. и Допълнително
споразумение от 04.07.2014 г.. Страните не спорят относно валидността на възникналото
облигационно отношение. От заключението на допуснатата по делото допълнителна ССчЕ, се установява, че сумата по процесния
договор за потребителски кредит е преведена на 23.12.2009 г. по банкова сметка ***
А. Е. Ч.. Достатъчно
за доказване изпълнението на задължението на за отпускане на сумата по банков кредит,
е да се установи надлежно заверяване сметката на длъжника, съгласно съответните
записвания в електронната система на банката. Именно със заверяване на банкова сметка
***, последната следва да се счита за усвоена/предоставена на
кредитополучателя. /в този смисъл Р. № 125/12.07.2013 г. по ТД № 910/2012г. на
ВКС/. Следователно кредиторът е изпълнил задължението си да предостави парична
сума от 9 310 евро.
Относно настъпването на предсрочната изискуемост и
уведомяването за нея. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда
по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В чл. 18,
ал. 2 от процесния Договора за потребителски кредит е
уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължение по
договора без да е необходимо да бъде уведомен длъжника, но предвид наложилата
се съдебна практика, правомощието на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем е нейно право, като то не настъпва автоматично с факта на неплащане на
погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и го
упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, било
чрез отправено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или
инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за
вземането. Предвид разрешението в горецитираното
тълкувателно решение обаче, когато банката реши да се възползва от облекчения
ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден в заповедното производство
/чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. В противен случай заявлението следва да се отхвърли,
а ако е образуван исков процес - установителният иск се
отхвърля.
В процесния случай от
извлечението по счетоводните книги на ищеца се установява, че ответниците са изпаднали в забава от 02.09.2015 г., като
кредита е обявен изцяло за предсрочно изискуем на 01.03.2016 г., когато кредиторът
е обективирала изявлението си за обявяване на
предсрочна изискуемост до длъжниците в Уведомления, връчено
надлежно на 1.03.2016 г., съгласно Известие за доставяне. Към 02.09.2015 г., предвид
спиране на плащанията, обективно е настъпила предсрочната изискуемост по
кредита, но тя е породила действие за длъжниците от
момента на получаване на уведомленията - 01.03.2016 г.. Следователно, за дата
на предсрочната изискуемост следва да се приеме датата, на която е завършен
фактическия състав с получаването на уведомлението, а именно - 01.03.2016 г.,
от който момент задължението се трансформира от срочно в незабавно предсрочно
изискуемо за целия непогасен остатък от главница, лихви и такси. По изложените
съображения и с оглед установяване на фактите, че между страните е възникнало
валидно облигационно отношение и са налице изискуеми задължения по договора,
съдът намира, че искът е доказан по основание.
Относно размерът на задължението, съдът кредитира
заключението на назначената ССчЕ, съгласно която
размерът на дължимата сума за главница по процесния
договор към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК е 9 361,88 евро, която сума е формирана от разликата
между целия размер на задължението и вече платените преди завеждане на
заявлението суми.
Преди да пристъпи към изследване основателността на другите
искови претенции, предвид наличието на обуславящи фактически и правни
обстоятелства и изричното изявление на ответната страна, че не се
противопоставя, съдът намира за необходимо да се произнесе по въпроса за наличието
на неравноправност на клаузи, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, в потребителския
договор, предмет на спора. Всеки от ответниците е
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП (в сила от 10.06.2006 г. и
действащ към датата на сключване на процесния Договор
за кредит) – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Неравноправните клаузи в потребителски договори са уредени в гл. VІ ЗЗП. В чл.
143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при
които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Изброяването на хипотезите, при които една уговорка в
договора се явява неравноправна, не е изчерпателно, поради което във всеки един
случай следва да се прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл.143
ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените случаи на
т.1 до т. 17 от цитираната норма. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.
143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са
индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, или
индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите
по чл. 143 ЗЗП. В разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, чрез метода на
изключването, е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи, според която
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. При внимателен прочит на
разпоредбата с оглед граматичното му тълкуване, може да се заключи, че в
случаите на клаузи, изготвени предварително, законът презумира,
че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – доколкото
се използва изразът „клаузите са изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им“, ето защо
презумпцията следва да бъде оборена пълно и главно, чрез провеждане на
съответното главно доказване, тъй като съгласно чл. 146, ал. 4 тежестта за
доказване на това, че определено условие от договора е индивидуално уговорено,
пада върху търговеца.
В конкретния случай няма спор, че договора, сключен с ответниците, е при общи условия изготвени предварително и
одобрени от управителния съвет на банката, като това важи в пълна сила и за
клаузите от условията в договора. От приетите по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства еднозначно се установява, че процесния
договор е с цел рефинансиране на предходно отпуснат от кредитора на длъжниците потребителски кредит, както и, че след усвояване
на средствата по кредита, с четири допълнителни споразумения страните, са
договаряли облекчени условия за погасяване, в това число плащане на месечни
вноски с фиксиран размер. Прилагането нееднократно на такава процедура за
предоговаряне само по себе си е индиция, че
възможностите на солидарните длъжници по договора да
преговарят са били равни с тези на кредитора, което е необходимо условие, за да
бъде счетена една клауза от договор за индивидуално уговорена. Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че както сключването на процесния
договор с цел рефинансиране на предходен потребителски договор, така и последващите изменение на клаузи и включване на нови такива
чрез допълнителните споразумения е в резултат на изричното им предварително
обсъждане и съгласие на длъжниците по отношение на
тяхното съдържание. Така постигнатите допълнителни договорки имат установително действие в отношенията между страните и
конкретизират размера на дължимите суми към датата на подписването им. Поради
това съдът счита, че солидарните длъжници са били
запознати с размера и падежа на месечните погасителни вноски и са се съгласили,
че внесените от тях суми за погасяване на кредита до сключването на всяко от тези
допълнителни споразумения са били отнасяни коректно от банката като плащания на
главници и лихви по договора за кредит. От страна на ответниците,
нито не се твърди, нито се представят доказателства, че някой от тях е направил
възражения в такъв аспект. В заключение съдът намира, че клаузите в процесния договор са индивидуално уговорени по смисъла на
закона и за тях не са приложими разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Съгласно задължителната съдебна практика, при
уговорена в потребителски договор предсрочна изискуемост на задължението за
връщане на заета парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни
лихви и такси. /Така Р. № 99/1.02.2013 г., ТД № 610/2011г., I т. о., на ВКС/. В
тази връзка основателността на исковата претенция с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и цена 9 361,88 EUR, предвид изложеното относно липса на
основание за обявяване неравноправност на клаузи в договора между страните, води
до основателност и относно исковите претенции за: възнаградителната
лихва по чл. 3, ал. 1 от Договора, с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, за периода от 02.09.2015 г. до 20.03.2017 г.; неустойка
по чл. 3, ал. 3 от Договора, с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
92 ЗЗД, в размер на лихва
върху сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10
пункта, за периода от 02.09.2015 г. до 20.03.2017 г.; договорни такси по чл. 4
от Договора, за управление в размер на 0.05% върху размера на непогасената
главница по кредита, с правно основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за периода от 31.08.2015 г. до 20.03.2017 г.; и
такси за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на
една или повече месечни погасителни вноски в размер определен съгласно
действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на Банката, с правно
основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно заключението на вещото лице, размерите на
тези искови претенции, до датата на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК - 23.03.2017 г., са както следва: размерът на
дължимият остатък за договорни /възнаградителни/
лихви, формирана като разликата между целия размер на задължението и погасените
от длъжниците, за периода от 02.09.2015 г. до 01.03.2016
г., е 567,32 евро; размерът на следващите се суми за неустойка, за периода от
02.09.2015 г. до 20.03.2017 г., е 743,57 евро; размерът на дължимите такси за
управление е 196,15 евро, а размерът на следващите се нотариални е 120,00 лв.
Предвид установеното по делото, че след предявяването
на исковата молба, вземането е погасено частично, чрез доброволно изпълнение,
като с вносна бележка от 21.08.2017 г. ответникът Е.З.Ч. е внесъл, по посочена
от ищеца в заповедното производство банкова сметка, ***.42 лв., /3 898.42 лв. х
1.95583 лв. курс евро се равнява на 1.993.23 евро/. О относно същата следва да
намери приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, доколкото този факт е настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до приключване
на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
респ. 415, ал. 1 ГПК. Относно сумите, събрани
по принудителен ред в изпълнителното производство, в общ размер на 653.90 лв., в периода юни 2017г. до май 2018 г.,
предвид че са на основание издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно
изпълнение, то не подлежат на проверка в исковия процес – в този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013
г., т. 9, хип. 2 ОСГТК
Относно отговорността за разноските.
Предвид изхода на спора и съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
с осъдителен диспозитив и по дължимостта
на разноските в заповедното производство. Ищецът е представил доказателства
/платежни нареждания и списъци/ и е направил искане за присъждане на сторените
разноски в заповедното производство в размер на 427.56 лева - държавна такса и
1020.80 лева - адвокатски хонорар и в исковото производство в размер на 940.58
лева - държавна такса и 300 лева - депозит за ССЕ. На ищеца следва да се
присъди сумата от 1 448.36 лв. разноски в заповедното производство. Независимо
от частичната неоснователност на главния иск, доколкото причината е плащането
на част от претендираните суми, но след датата на
подаване на иска, следва да се приеме, че с поведението си ответниците
са станали причина за завеждане на делото и, по арг.
за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, носят отговорност за направените от
кредитора, впоследствие ищец, деловодни разноски в исковото производство в
пълния им размер, а именно 1 390.58 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
Приема за
установено в отношенията
между страните, по предявен иск по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, че ответниците А.Е.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Е.З.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължат солидарно на ищеца „Юробанк България”
АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата 7 368.65 евро (седем хиляди триста шестдесет и осем
евро и шестдесет и пет евроцента) – главница за периода от 02.09.2015 г. до
20.03.2017 г. по Договор за потребителски кредити HL46175/16.12.2009 г., изменен с Допълнително
споразумение от 24.03.2011 г., Допълнително споразумение от 03.01.2012 г.,
Допълнително споразумение от 30.01.201 г., Допълнително споразумение от
04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за
което има издадена Заповед № 483/27.3.2017 г., по
ЧГД № 792/2017 г. по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, като отхвърля предявения иск за разликата от 1 993.23 евро до пълния предявен размер
от 9 361.88 евро, поради извършено в хода на делото плащане, на основание чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Приема за установено
в отношенията между страните,
по предявен иск по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че
ответниците А.Е.Ч.,
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Е.З.Ч.,
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължат солидарно на ищеца „Юробанк България”
АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата
567.32 евро (петстотин шестдесет и седем
евро и тридесет и две евроцента) договорни възнаградителни
лихви за периода от 02.09.2015 г. до 01.03.2016 г., по Договор за потребителски кредити HL46175/16.12.2009 г., изменен с Допълнително
споразумение от 24.03.2011 г., Допълнително споразумение от 03.01.2012 г.,
Допълнително споразумение от 30.01.201 г., Допълнително споразумение от
04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за
което има издадена Заповед № 483/27.3.2017 г., по
ЧГД № 792/2017 г. по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Приема за
установено в отношенията
между страните, по предявен иск по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, че ответниците А.Е.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Е.З.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължат солидарно на ищеца „Юробанк България”
АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата 743.57 евро /седемстотин четиридесет и три евро и
петдесет и седем евроцента/ - неустойка в размер на лихва върху сбора от
лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта, за периода
от 02.09.2015 г. до 20.03.2017 г., по Договор за потребителски
кредити HL46175/16.12.2009
г., изменен с Допълнително споразумение от 24.03.2011 г., Допълнително
споразумение от 03.01.2012 г., Допълнително споразумение от 30.01.201 г.,
Допълнително споразумение от 04.07.2014 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за
което има издадена Заповед № 483/27.3.2017 г., по
ЧГД № 792/2017 г. по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД
Приема за
установено в отношенията
между страните, по предявен иск по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, че ответниците А.Е.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Е.З.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължат солидарно на ищеца „Юробанк България”
АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата 196.15 евро /сто деветдесет и шест евро и петнадесет
евроцента/ - такси за периода от 31.08.2015 г. до 20.03.2017 г., по
Договор за потребителски кредити HL46175/16.12.2009 г., изменен с Допълнително споразумение от 24.03.2011
г., Допълнително споразумение от 03.01.2012 г., Допълнително споразумение от
30.01.201 г., Допълнително споразумение от 04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за
което има издадена Заповед № 483/27.3.2017 г., по
ЧГД № 792/2017 г. по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Приема за
установено в отношенията
между страните, по предявен иск по реда на чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, че ответниците А.Е.Ч., с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Е.З.Ч.,
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължат солидарно на ищеца „Юробанк България”
АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата
120 лева /сто и двадесет лева/ -
нотариални такси за периода от 28.03.2016 г. до 20.03.2017 г., по
Договор за потребителски кредити HL46175/16.12.2009 г., изменен с Допълнително споразумение от 24.03.2011
г., Допълнително споразумение от 03.01.2012 г., Допълнително споразумение от
30.01.201 г., Допълнително споразумение от 04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.03.2017 г. до окончателното плащане на вземането, за
което има издадена Заповед № 483/27.3.2017 г., по
ЧГД № 792/2017 г. по описа на РС Шумен, за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание по чл. 430, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда А.Е.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** и Е.З.Ч., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да платят солидарно на „Юробанк България”
АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата от 1 448.36 (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и
тридесет и шест стотинки) лева, представляваща сторените в заповедното
производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и
сумата от 1 390.58 (хиляда триста и деветдесет лева и петдесет и осем
стотинки), лева представляваща
сторените пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и експертиза, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд Шумен.
Районен съдия: